Джим Браун
24/7 (33)

33.

Във въздуха

Самолет на ВМС, полет АК9992

Според собствената си оценка доктор Шърман Лорик беше арогантен глупак. И това той мислеше за себе си по време, когато цялата нация признаваше безспорните му заложби на учен.

Напълно прав беше както за събитията на остров Васа, така и за обществената реакция. Пълният му провал се състоеше в избора на пионка, която да бъде използвана за моделиране на обществения отклик и за осъществяване на тайните намерения на президента.

Лорик беше убедил президента, че трябва да възприемат агресивно поведение спрямо медиите, за да ги контролират. Като подаваха късчета информация на един репортер, те подмамваха останалите да го следват като хрътки по кървава диря. По негово мнение това беше най-добрият начин да се постигне контролираща позиция в отношенията със свободните медии.

Планът изглеждаше стабилен, а Торн — подходящ: амбициозен, затънал в дългове и не особено умен. Оценка, базираща се на увлечението му по разни игрички.

В момента въпросният глупак летеше към окото на бурята заедно с него, след като беше успял да хване президента на Съединените щати за топките и беше готов да стисне, ако се наложи.

И всичко това заради увлечението на Торн по разни игрички и — като следствие — заради способността му да сглоби частите на картинката.

— Кръв? Кръв? Толкова просто? — попита Лорик на излитане от Вашингтон.

— Да. Прегледах разписката за доставките. В лазарета са били доставени по няколко литра от кръвната група на всеки участник. Лесно ми беше да сглобя мозайката, след като научих, че кръвната група на Нерин Келеман не е била подходяща, за да стане донор на костен мозък за близначките Кейплър. Нерин е от Вирджиния, произхожда от добро семейство и е била платен стажант при младшия сенатор на щата.

— Добре, но как свърза наученото с президента?

Тъкър се усмихна само с половин уста — знак, който Лорик беше забелязал, че означава достигането на заключение или възникването на интересна идея.

— Разгледах картата.

Лорик се намръщи. Устната на Тъкър се изви още нагоре.

— Карта на Сената. Получих я по време на една туристическа обиколка на сградата. Записани са офисите на всички сенатори, включително…

— На сенатора от Тексас — довърши изречението му Лорик. — По-късно избран за президент на Съединените американски щати.

Устната на Тъкър стигна почти до ухото.

— Трябва да е била много бурна връзка. Трябва страшно да са се обичали, за да крие тя факта толкова години, а той да се опитва да използва положението си да я спаси за сметка на всички останали на острова.

Това беше — в две изречения причината, осигурила му достъп до блокадата.

— Има истински донор на костен мозък за близначките, надявам се?

— Разбира се. Иначе номерът изобщо нямаше да мине. Всъщност това е служител на Белия дом, който се съгласи да участва в играта.

Лорик разпита Тъкър за кариерата му до участието в „24/7“ и изслуша удивено за сблъсъка му с Елиот Кей Саймън, бомбаджията на „Крест Текнолъджис“.

След това разговорът им се насочи към единственото, което ги свързваше — Гуен.

Докторът призна, че когато била малка, часове наред й четял детски книжки. Любимата й била „Хрониките на Нарния“.

— Знам — каза Торн. — Винаги, след като се карахме по телефона, Гуен се затваряше в спалнята с книга на К. Луис.

— Защо?

— Книгите му й напомняха за теб.

— Би трябвало да съм последното нещо, за което би искала да си спомня след караница с мен.

— И аз съм на същото мнение. Питал съм я за това. Тя каза, че й напомняло за бащата, който отделял време от невероятно заетата си програма, за да чете на малката си дъщеричка. Напомняло й за любовта ти към нея и за голямата й обич към теб.

В последвалото мълчание доктор Лорик се отдаде на самооценка и стигна до категоричния извод, че е глупак.

Лорик чувстваше, че трябва да каже нещо, за да намали дистанцията между себе си и Торн, но въпреки познанията си по психология винаги стигаше до извода, че няма никаква полза от квалификацията му, когато става дума за личния му живот.

Докато самолетът се носеше към Ямайка, той затвори очи и се опита да възприеме новонаученото за обкръжаващия го свят. След двайсет минути го разбудиха гръмки викове.

Остров Васа

Дана вървеше под дъжда след Джъстин. Можеше само да се надява, че са на прав път.

Към крайбрежните пещери.

Най-вероятно там щяха да намерят Рене. Бяха оставили Нерин ридаеща над трупа на Кори. Но време за губене нямаше. Ако Джъстин не се заблуждаваше, Рене беше чула разговора им за пещерите и знаеше, че спасителните камъни на Дана са скрити там.

— Но тя няма да успее да задейства предизвикателството — изтъкна Дана.

— Това няма да я възпре от търсенето. Ако има късмет, може дори да се сдобие с тях, без да е нужно да минава през изпитанието. Както аз направих с нейните.

Тифоновите пещери — ерозирали от изветрянето — бяха разположени във високата част на острова и заплашваха да се срутят съвсем скоро. Отворът на втората, в която Дана не беше влизала, беше малък и се забелязваше трудно.

Неуморното биене на дъжда се заглушаваше от кипенето на надигнатите от бурята вълни, стоварващи се върху брега. Морето направо беснееше.

Върху една издатина на въртяща се поставка беше монтиран компютър. Всичките й опити да влезе в диалог с компютъра бяха абсолютно неуспешни. Когато Дана и Джъстин се приближиха, тя отстъпи по тясната издатина.

В момента, в който Дана застана пред компютъра, на екрана светна нов образ. Оттам я загледа дигитална фотография на дъщеря й — с превъзходно качество. Под нея бяха добавени името и точният адрес на момичето. Малко по-късно по екрана започнаха да препускат стотици изписвани имена.

Шумът на морето бе заглушен от гласа на Контрол:

— Това е пълен списък на всички обвинени в сексуални посегателства в страната. След петнайсет минути снимката и данните на дъщеря ти ще бъдат изпратени на всеки от тях. Изпращането на данните може да бъде спряно единствено посредством вкарването на диск в компютъра.

— Къде е дискът? — изкрещя Дана.

Контрол продължи невъзмутимо:

— Вляво от мястото, на което се намираш, върху скала в морето, е поставена непромокаема чанта с диска. Вдясно от мястото, на което се намираш, върху друга скала, е поставена втора чанта, съдържаща пет спасителни камъка. Разполагаш с петнайсет минути, за да се сдобиеш с едната, с двете или с нито една от чантите. Времето ти започва да тече сега.

— Дискът, първо дискът — викна Дана и се обърна наляво.

Джъстин я хвана за ръката и посочи пенещото се море на три метра под краката им.

— Акули. — Три сиви перки се стрелнаха във водата. — Сигурно са ги държали в метална клетка при изхода на пещерата. Ако са били затворени досега, значи умират от глад.

Във въздуха

Самолет на ВМС, палет АК9992

Мозъкът на Тъкър работеше на пълни обороти. В главата му бъкаха идеи — и явно по някое време неволно бе извикал, защото забеляза, че всички го гледат. Нямаше време за свенливост.

Той извади телефона си и започна да набира. Ако въображението му не прегряваше, той се намираше на ръба на обяснението на цялата последователност на събитията: вирусът, играта, оръжието, дори самоличността на Контрол.

Точно преди да кацнат доктор Лорик се обади някъде. Тъкър се изненада от промяната в изражението му: лицето му пребледня, очите му се изцъклиха. Отведоха ги до военен хеликоптер, който щеше да ги закара от Ямайка на борда на самолетоносача. Някъде над Карибско море, след като накара Тъкър да се закълне, че няма да разгласява нищо, застрашаващо националната сигурност, Лорик му разясни, че положението се е променило от лошо към ужасно.

— Преди час от ЦРУ са прихванали съобщение. Китайците знаят за ЕМП оръжието и изглежда, се канят да стоварят свои части на остров Васа. По тази причина президентът и началник-щабът на армията смятат, че не може да се чака. Островът ще бъде прочистен преди утре следобед. Корабите ще открият огън по него и буквално ще го изтрият от лицето на земята. Разполагаме с по-малко от двайсет и четири часа.

— Не могат да го направят. Искам да кажа, китайците не може да са толкова глупави, та да се втурнат да атакуват пред очите на целия свят.

— На кой му пука от това? — попита Лорик.

— На Съединените щати.

— А ако китайците вече имат оръжието? Изобщо няма да ги е еня.

— Мен обаче ме е еня — каза Тъкър.