Джим Браун
24/7 (32)

32.

Остров Васа

В далечината се събираха тъмни облаци. Напоен с влага вятър съскаше между клоните на дърветата. Дана и Джъстин влязоха тичешком в Кръглия дом, следвайки Рене по петите.

Пет минути и двайсет и една секунди преди дванайсет.

Въпреки че и четиримата оцелели бяха вече там, Кръглият дом се стори на Дана празен. Празните ниши й заприличаха на надгробни паметници.

Всички застанаха на определените им места. За пети път ръката на екзекутора беше върху копчето.

Рене с разрошената си от вятъра коса приличаше на валкирия. До нея беше подпряно оръжието, с което се беше сдобила преди малко — тръбата. Тя изтърси петте камъка в определения за това канал и загледа дръзко екраните, сякаш предизвикваше зрителите да се опитат да я осъдят при това положение.

Като при всяко гласуване, Дана мислеше за дъщеря си. Гледаше ли в момента и ако беше така, как щеше да реагира на евентуалното й прогонване? Тя затвори очи в мълчалива молитва, с надеждата, че родителите й ще държат Джена далеч от телевизора.

— Навсякъде търсих — пророни Дана, без дори да осъзнава, че е проговорила.

— За твоите спасителни камъни? Ти Риби ли си? — попита Джъстин.

— Да. И сме на остров, заобиколен отвсякъде с вода. Огледах и двата плажа, и резервоара с прясна вода. Гледах дори там, където е била библиотеката, надявах се да намеря микрофилм, но… нищо.

— А пещерите?

— Тайфуновите пещери? И там нямах късмет.

Джъстин се намръщи.

— Мислех, че в едната ще намериш нещо.

— Искаш да кажеш, че не е една?

— Да, две са. — Той извади картата си и я погледна. — Чакай! Ти каза Тайфуновите пещери ли?

— Така е записано на картата.

— И аз така го разчетох отначало, но съм сбъркал. Не е „тайфун“, а „тифон“. Ето това трябва да е предизвикателството ти.

Дана го гледаше объркано. Джъстин обясни:

— Знаеш ли мита за Рибите?

— Не.

— Богинята на красотата Афродита и нейният син Ерос се превърнали в риби, за да избягат от отвратително чудовище. Затова символът на зодията ти изобразява две риби.

— Не съм наясно с имената.

— Тифон е чудовището, преследвало Афродита и Ерос. Личното ти предизвикателство е във втората пещера.

Втората пещера! Нищо не можеше да се направи за три минути до началото на гласуването.

Джъстин излезе от нишата си, отиде до Дана и извади малка плетена торбичка, също като тази, която беше дал на Рене.

— Вземи я.

— Джъстин, откъде…

— На Феодора са. Измъкнах ги от ледения блок.

— Ами… ти? — Тя си спомни как именно камъните бяха спасили живота му преди смъртта на Бъртън Ръдиард.

Той виновно сведе очи. Разбира се, ако действаше в съюз с Контрол, не му трябваха спасителни камъни. И все пак…

Джъстин извади от джоба си втора торбичка. Нерин и Кори зяпнаха — щом другите трима имаха спасителни камъни, това означаваше смъртна присъда за един от двамата.

— Съжалявам — обърна се Джъстин към тях.

— Как? Как си се сдобил с десет? — възкликна Дана.

— Чрез чуждо лично предизвикателство. — Той се усмихна виновно.

— Чие?

— На Бъртън. Намерих и задействах неговото. — Джъстин докосна раната над окото си. — Така се сдобих и с това.

Минута до гласуването.

— Но само миникамерите могат да задействат предизвикателствата! А Бъртън е мъртъв.

— Камерата му обаче работи.

Единственият начин да се отдели нечия миникамера беше…

— Ти… ти си отрязал главата му?!

— Той беше мъртъв — отвърна Джъстин меко.

— И все пак… — Дана се бореше да отхвърли изникналия в съзнанието й ужасяващ образ. — Брадвата… с брадвата, с която трошеше леда?

— Да. Рано тази сутрин, преди изгрев-слънце. Това беше планът ми.

— И те са те видели. От корабите, всички. Затова смятат, че си съучастник на Контрол.

— Откъде знаеш какво смятат? — Вината на лицето му се смени със загриженост.

— Намерих съобщението.

— И му повярва? — Гласът му се извиси напрегнато.

— Не знам какво да вярвам!

— Ти си съучастникът! — извика Рене. — Знаех си! Не е чудно, че ми даде камъните без борба.

Екраните светнаха. Гласуването беше започнало.

 

 

Във въздуха

Чартърен полет номер 1218

Елиот Кей Саймън затисна устата си с ръка, за да не се разсмее. Планът действаше и това не трябваше да го учудва. Все пак той беше Сабята на Бога и мисията му бе да спаси Всемогъщия. Новата му роля страхотно му допадаше.

Харви Крей действително работеше като фотограф на „Глоуб“ в Ню Йорк. Истинският Харви Крей обаче в момента си беше там.

Саймън стигаше до извода, че хората го подценяват, защото бъркат болестта му със слабоумие. „Може да съм откачен, но не съм тъп.“ Всъщност коефициентът му на интелигентност беше по-висок от този на осемдесет и три процента от сънародниците му. Би трябвало той да е нормалният, а не обратното.

Влизането в апартамента на Тъкър му беше осигурило достъп до мрежови пароли, с помощта на които бе влязъл в компютърната система на „Глоуб“ и бе научил за пътуването до блокадата. По същия начин научи и за искането на Кларънс Бикман за втори фотограф.

Оттам нататък от него се искаше само да си избере самоличност. И да си купи шапка на „Глоуб“ и яке на нюйоркски бейзболен отбор.

Елементарно.

— Кацане в Ямайка приблизително след пет минути — съобщи пилотът на самолета. — Моля, приберете сгъваемите поставки и поставете седалките си в изправено положение. Всички преносими компютри и електронни уреди трябва да се изключат.

Елиот Кей Саймън не издържа и се разсмя на глас. Главата му се въртеше от шеметната мисъл, че му предстои да спаси Бог.

 

 

Остров Васа

Цифрите на екраните се сменяха толкова бързо, че Дана не успяваше да следи промените. Този път резултатите бяха по-високи от всякога, защото се избираше само измежду пет души.

Гласовете минаха цифрата хиляда.

„Хиляда човека, които не ме познават, искат да умра.“ Дана пак се помоли дъщеря й да не е пред телевизора.

Числата забавиха темпото. Няколко секунди Нерин, Дана и Кори получаваха само по един-два гласа. Борбата очевидно се водеше между другите двама, гласовете срещу които се покачваха.

После броенето спря. Въпреки че тишината не бе нарушавана по време на събиране на гласовете, сега тя стана още по-дълбока, с привкус на смърт.

Вълнението блокира способността на Дана да се справи с простата аритметика. Екранът се размаза пред очите й — те бяха пълни със сълзи.

Кори и Нерин. Добри хора, честни хора. Обичаше и двамата. Никой от тях не заслужаваше такава съдба.

Гласът на Контрол затрещя:

— Гласуването приключи. Дана Кирстен, ти си дала пет спасителни камъка. Половината от гласовете срещу теб са заличени.

Шестстотин седемдесет и четири гласа, подадени срещу Дана Кирстен. Срещу Кори бяха гласували хиляда седемстотин осемдесет и един, а срещу Нерин — хиляда четиристотин и трима души.

— Джъстин Рурк, ти си предал пет спасителни камъка. Половината от гласовете срещу теб са заличени.

Окончателната сметка на Джъстин показа хиляда седемстотин деветдесет и девет гласа.

Всичката кръв се отдръпна от лицето на Дана. Дори с помощта на спасителните камъни Джъстин беше получил осемнайсет гласа повече от Кори.

— Рене Белакур, ти си дала пет спасителни камъка. Половината от гласовете срещу теб са заличени.

За разлика от Дана, напрежението не се беше отразило на способностите на Рене да смята. Още преди да се изпише окончателният резултат — хиляда осемстотин и един гласа, с два повече от Джъстин, тя скочи.

— Рене Белакур, прогонена си от острова.

Нямаше време за отпускане след шока. Повторните пресмятания бяха удължили времето на гласуването и всички вече ясно усещаха действието на вируса в телата си.

Дана активира скенера, извади спринцовката от опаковката й и си би инжекцията в ръката. Обърна се към Джъстин, но погледът й попадна върху Кори, който държеше спринцовката в ръка — и не забелязваше, че не е сам в нишата си.

— Кори, пази се!

Младият мъж се обърна и ударът на тръбата пръсна черепа му и го уби на място. Рене клекна до трупа, измъкна спринцовката от ръката му и бързо забоде иглата в ръката си.

Джъстин скочи към нея, но с едно замахване с тръбата Рене го събори на пода.

В стаята се надигна гръмотевичен рев. Но не от разразяващата се буря навън, а от колоните на високоговорителите. Контрол се беше развилнял.

Рене избяга от Кръглия дом.