Джим Браун
24/7 (28)

28.

Остров Васа

Странното усещане, изпитано от Дана на връщане към спалното, се усили, след като тя видя, че Феодора не е там. Рене също липсваше — беше решила да прекара нощта в лазарета.

Двамата с Джъстин се оказаха сами в стаята. Последва мигновена прегръдка, след което се отдадоха на любовта. Той я докосваше с цялата деликатност, на която беше способен, боеше се повече от всичко да не й причини болка, а тя не чувстваше никаква болка, обзета от желание да се слее с него. Любенето им бе страстно и с пълно отдаване. Сънят се спусна над Дана веднага след това, а Джъстин долепи устни до врата й, за да усети пулса й.

Знаеше, че също трябва да спи, за да съхрани силите си, но не можеше да накара мислите си да млъкнат. Командното табло оставаше запечатано и блокираше пътя им да се сдобият с ваксината. Налагаше се да се върне към плана, който беше съставил скоро след като се оказа на острова. Нямаше друг избор. Щеше да направи всичко, каквото се иска от него, за да оцелее.

Както винаги.

Карибско море

Беше горещо. И вонеше отвратително — затова често му се налагаше да спира и да си подава главата. Леденостудената вода пък направо вледеняваше краката му. Но Фостър Мерик не се предаваше.

Колкото и да бяха патрулиращите кораби, не беше възможно да се оглежда всеки сантиметър море, въпреки че прелитащите хеликоптери с техните прожектори почти успяваха да го постигнат.

Работата беше там, че шибаният американски флот патрулираше за хора и лодки, не за китове.

Фостър беше намерил предишния ден изхвърленото на брега животно. Подарък от майката природа. След като унищожи камерите на южния бряг и като използва нощния мрак за прикритие, Фостър бързо се справи с одирането на кита, като внимаваше да не закачи перката му. Трудоемка задача, дори и с помощта на резачката. Накрая трябваше да се задоволи с доста по-малка част от кожата, отколкото възнамеряваше първоначално, защото теглото на камуфлажа му достигна почти петдесет килограма. От моторния парк, складиран на острова, взе джет, легна върху него и обвит в кожата на кита, се отправи в морето, ориентирайки се по компаса и придобитото с годините чувство.

Неприятните изненади не бяха малко — ужасната воня, болките във врата и гърба от понасянето на тежестта на камуфлажа. Но Фостър не отстъпи от осъществяването на плана си и малко преди да се развидели успя да премине през блокадата, след което се насочи на север към един близък остров. С малко късмет можеше да разчита да получи медицинска помощ преди фаталния час на гласуването.

Вашингтон, окръг Колумбия

Мотел „Добър вечер“

Обнаженият Меч Божий беше в средата на стаята. Отвън нахлуваше ревът на трафика — автобуси стенеха, камиони трещяха, от време на време прозвучаваше клаксон. Хората се мотаеха по работите си в блажено невежество. Сам в стаята си, която вонеше на цигарен дим и силно дезинфектиращо средство, Елиот Кей Саймън се подготвяше за задачата си.

Обзет беше от противоречиви чувства — радост и тъга, вълнение и страх. Такива бяха пътищата Божии. Неведоми, но изтъкани от мъдрост и водещи към най-дълбоките кътчета в душата на най-сложното, но и с най-много слабости Божие творение — човека.

Саймън знаеше, че горделивостта е грях, но това не му помагаше да обуздава своята.

Бог беше мъртъв и гласът му беше нечут през последните четири дни. Скръбта на Саймън беше толкова силна, че в главата му непрестанно се въртеше мисълта за самоубийство. Нямаше утеха за него без Всемогъщия Баща.

Но той не се беше предал.

Също преди четири дни се срещна с репортера. Саймън не вярваше в съвпадения, следователно репортерът беше ключът към разгадката, което се потвърждаваше и от чудодейното му оцеляване от бомбата. Дори името му беше знаменателно.

Тръна.^[1]

Саймън проследи Тръна до апартамента му и претърси файловете в компютъра му за насочващи знаци. Оттогава следваше репортера навсякъде — от Сиатъл до Вашингтон. Където и да отидеше Тръна, Сабята на Бога не беше далеч от него.

Тази вечер усилията му бяха възнаградени. Докато гледаше Тръна по телевизията, Елиот Кей Саймън отново чу Божия глас.

Бог беше възкръснал. Този път в човешко превъплъщение. Може би затова Бог му говореше от телевизора, вместо в главата му.

Той чу гласа и вече знаеше какво трябва да направи. Трябваше да спаси Бог. И както и по-рано, Тръна щеше да му покаже пътя.