Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
24/7, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Джим Браун

24/7

 

Американска

Първо издание

 

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: Петър Христов

Компютърна обработка: Валентина Гълъбова

 

ИК „Бард“, София, 2002

ISBN 954-585-382-4

История

  1. — Добавяне

20.

Остров Васа

Дана Кирстен въртеше камъка в шепите си. Как да постъпи? Въпросът беше стратегически. Да го използва ли сега за намаляване на гласовете срещу себе си, или да го пази за по-късно?

— Аз ще си използвам всичките — каза Джъстин и обясни решението си — всеки, който знаеше, че той разполага с най-много камъни, би го сметнал за най-застрахования.

Отнасяше ли се същата логика и за Дана?

Джъстин постави всичките си камъни в определения отвор. Дана се поколеба, загледана как времето до началото на гласуването изтича. В последния момент с нежелание пусна своя в съответния отвор.

Четирите екрана се включиха. Броенето започна.

Цифрите бяха зашеметяващи, много над хиляда. Бройката нарастваше при всяко гласуване. Защо?

Гласовете за самата Дана надминаха две хиляди.

„Две хиляди души гласуват да умра?“

Джъстин набираше скорост най-бързо и мина бариерата от десет хиляди гласа. Следваше го Нерин. Рене простена. Лъжливата й бременност се обръщаше срещу нея — третото място беше нейно.

Дана затаи дъх, когато собствените й гласове станаха повече от пет хиляди и я поставиха на четвърто място, само едни гърди след третия. Сега се радваше, че е използвала камъка. Беше ли прав Джъстин? Дали гласовете бяха толкова много, защото хората знаеха, че разполага със спасителен камък? Или просто толкова не я харесваха, че искаха да умре?

Целта й, от идването на острова, беше да не забелязва камерите и да съсредоточи усилията си върху оцеляването си. Сгрешила ли беше? Знаеше, че други изнасяха цели представления пред обектива, защитавайки каузите си. Може би зрителите бяха сметнали, че е прекалено надменна, щом не прави същото?

А може би това нямаше нищо общо с острова?

Миналото на всеки от тях отдавна беше дисекцирано от всяка телевизионна компания. Дали не беше отхвърлена като самотна майка? Грешница? Развратница? Беше ли настроила някои хора срещу себе си с работата си като барманка? Това гласуване не представляваше ли призив за морална чистота?

— Не, не… — простена Рене.

Джъстин продължаваше да води колоната с голяма разлика, но бройката на Нерин почти беше замръзнала, докато тази, подавана за Рене, не спираше да се увеличава.

Осем хиляди четиристотин петдесет и девет… осем хиляди и седемстотин… Второ място за Рене.

Джъстин проби и петцифрената бариера и нарастваше. Дали това щеше да се окаже достатъчно за Рене да се спаси?

Броенето спря. Джъстин — първи, Рене — втора, Нерин — трета, Дана — четвърта. Четвърта. Можеше да въздъхне с облекчение.

Контрол заговори:

Джъстин Рурк, единайсет хиляди двеста и петнайсет гласа… минус четири спасителни камъка, елиминиращи четиридесет процента от вота… — Съответната корекция беше нанесена на екраните. — Окончателен резултат — шест хиляди седемстотин двайсет и девет гласа.

Рене започна да плаче.

Рене Белакур, ти имаш шест хиляди седемстотин тридесет и четири гласа. Рене Белакур, ти си прогонена…

Рене скимтя като животно — но не можеше да повярва. Останалите отвориха отделенията със спринцовките си.

— Трябва да ми помогнете — каза умолително Рене, излезе от нишата си, втурна се към Фостър и го сграбчи за ръката. — Ти си мъж. Трябва да ме защитаваш. Дай ми твоята ваксина!

Фостър рязко освободи ръката си, отдалечи се на крачка от нея и си би инжекцията.

Рене прекара ръце през косата си. Затича първо към Джъстин, после към Кори — умоляваше ги някой от двамата да направи жертва заради нея. За момент Джъстин като че ли се поколеба.

Не — излъчиха безмълвна молба очите на Дана.

Той си би инжекцията. Дана го последва без колебание. Заради живота на дъщеря си.

Рене започна да трепери и се зачерви болезнено. В паника, от болка или и от двете, тя се строполи на пода до стената. Виковете й режеха въздуха като с нож.

— Не… Не е възможно това да се случва на мен, не е възможно да се случва на мен!

Сссссст.

Съскането беше от последната спринцовка. Реагирайки на студения допир на иглата, Рене уплашено вдигна глава. Някой й беше отстъпил инжекцията си. Някой беше спасил живота й.

Но спасителят не беше мъж.

Нора Тибитс бавно се изправи. Сега нейната кожа беше червена като домат и болките й бяха очевидни, но тя оставаше безмълвна.

— Ти? — попита невярващо Рене. — Ти? Но защо?

— Бог те обича — прошепна Нора и изкриви лице от болка. После падна на пода и се загърчи.

— Защо? — повтори Рене, взряна в спасителката си.

Дана знаеше причината. Нора й беше разказала как е напуснала църквата, която обичала повече от всичко, защото се чувствала недостойна за Бог.

Сега, със саможертвата си, тя беше доказала — на себе си и на всички — че е достойна.

Гласът на Контрол прогърмя:

Осем участници, седем дни.