Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
24/7, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Джим Браун

24/7

 

Американска

Първо издание

 

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: Петър Христов

Компютърна обработка: Валентина Гълъбова

 

ИК „Бард“, София, 2002

ISBN 954-585-382-4

История

  1. — Добавяне

12.

Карибско море

Вертолетът MH-53J „Пейв Лоу“ III се издигна от борда на „Джон Ф. Кенеди“ като някакъв величествен предисторически звяр в палеозойското небе. Завихрянето от двайсет и пет метровите перки вдигна ветрила от водни пръски, превръщайки линиите от дирите на огромния плавателен съд в концентрични кръгове. Пилотът погледна отчитанията на таблото и кимна на помощника си и на двамата бординженери. На сто метра височина хеликоптерът наведе предница към морето и се насочи към остров Васа.

Боядисан в синкавосиньо, дълъг двайсет и осем и висок седем и половина метра, хеликоптерът беше в състояние да развие скорост над двеста и седемдесет километра в час. С разположени отпред инфрачервени сензори, с приспособления за следване на релефа на терена и за избягване на радарно засичане, с карта с прожектиран дисплей, „Пейв Лоу“ можеше да лети при почти всякакви условия.

Освен екипажа от двама пилоти, двама бординженери и двама управляващи стрелбата, на хеликоптера имаше и четири оперативни лица, носещи най-модерните екипи за биологическа защита. В добавка към това хеликоптерът беше оборудван и с пълен набор за поставяне под карантина, където четиримата щяха да останат, докато кръвните проби не се изследват и не се разбереше как се разпространява вирусът.

 

 

Вашингтон, окръг Колумбия

Доктор Шърман Лорик въртеше бастуна си между дланите и наблюдаваше приближаването на хеликоптера до острова. Планът беше разумен и в рамките на необходимото. Трябваше им проба от вируса, за да знаят с какво си имат работа. И въпреки това Лорик се притесняваше. Дотук ходовете на Контрола бяха на нивото на шахматен гросмайстор. Защо тогава би оставил острова незащитен спрямо военните? Не се връзваше.

От друга страна, как би могъл да бъде спрян флотът на САЩ?

Мисълта не можеше окончателно да се оформи. Повечето присъстващи в залата се бяха втренчили в главния монитор; персоналът тихо си вършеше възложените му задачи.

Облечен в безупречна униформа, с пет сребърни звезди на яката, една златна и още четири ивици до нея на ръкавите, адмирал Дохърти следеше събитията в безмълвна напрегнатост. Основната забележителност на издължената му физиономия бяха рунтавите му мустаци, провиснали от горната устна като ледени висулки — в по-нервните моменти той ги дъвчеше.

Какъвто, ако се съдеше по вида му, беше настоящият момент.

Гледката от хеликоптера се смени и се видя цялата брегова линия. Никой от участниците не попадаше в полезрението, но Лорик вече знаеше от другите монитори, че са се изпокрили и надничат от врати и прозорци.

Гласът на пилота идваше насечен от радиовълните, но важната информация се предаваше разбираемо:

— Четири минути до контакт…

Лорик не спираше да върти бастуна си. Какво му убягваше?

 

 

Карибско море

„Джон Ф. Кенеди“ чертаеше пенлива линия в сиво-синьото море, поддържайки позицията си в разположението на блокадата в очакване на завръщането им. Остров Васа беше точно пред тях. Пилотът, който беше летял на „Пейв Лоу“ в Турция, Саудитска Арабия и Кувейт, го познаваше като петте си пръста. Хеликоптерът му беше разчиствал пътя за АН-64 „Апачи“ на армията по време на войната в Залива. Бързата победа на операция „Пустинна буря“ се дължеше на неутрализирането на противовъздушната отбрана на иракчаните и отваряне на иракското небе за бомбардиране.

Въпреки рутината си, пилотът се стресна, когато започна да мига предупредителна светлинка с размера на монетка. Секунда по-късно осъзна причината. Беше датчик за капака на горивната камера и никога не би се задействал във въздуха, защото ако тя не беше правилно запечатана, машината просто не можеше да се издигне. А щом бъдеше запечатана, отварянето й беше невъзможно след заработването на двата двигателя „Дженеръл Илектрик“ T64-GE-100.

Вторият пилот се протегна и почука по светлинката.

— Трябва да е повреда.

Лампичката продължи да мига.

— Отбележи я и се погрижи като се приберем, веднага да се занимаят с нея. — Пилотът провери другите системи и отново се облегна. Капка пот се стече по челото му.

Светлинката мигаше.

Нервите му — нерви на военен, участвал в безброй акции — необяснимо потрепнаха. Беше се сблъсквал с картечен огън, противосамолетни ракети, дори и директно прострелване. Въпреки това малката светлинка беше пробила бронята на закалката му. Мислено прехвърли схемите на захранване в главата си. Не се връзваше. Дори при повреда мигането на датчика след успешно излитане нямаше обяснение.

Той хвърли поглед към прожекционната карта. Островът бързо се приближаваше. Акцията вървеше според плана.

Светлинката мигаше.

Адът се развихри в момента, когато втора капка пот се откъсна от косата на пилота и падна върху смръщеното му чело.

Всички предупредителни сигнали на струващия двайсет и пет милиона долара хеликоптер зазвучаха едновременно. Дигитални индикатори, статусни, колизионни; един показваше, че двигателите не работят, докато друг виеше, че същите двигатели опасно са надвишили капацитета си. Противоречащи си, нелогични сигнали. Какофония от заплашителни светлини и влудяващи звуци, от които сърцето се свиваше като в преса.

Всяка система в най-съвършения хеликоптер на света, до най-последната, престана да работи.

 

 

Остров Васа

— Господи! — Джъстин стъпи на пясъка и засенчи с ръка очите си. Самолетите престанаха да го притесняват и цялото му внимание се фокусира върху приближаващия хеликоптер.

Дана застана до него.

— Какво? Какво има?

Той не беше в състояние да отрони и дума. Величествената машина затрепери и се заклатушка. Джъстин се стегна.

Въпреки че продължи да се приближава, хеликоптерът бързо губеше височина. Витлата му се въртяха, но по-бавно. В случай на пълна загуба на мощност перките бяха изработени така, че да продължат да се въртят от въздушното налягане при снижаването, позволявайки на пилота да извърши трудно твърдо кацане, но все пак да избегне директното разбиване.

MH-53J бясно се тресеше. В близост до задницата му прехвърча искра; двигателят се подпали. Масивното туловище избухна, разхвърляйки отломки по целия бряг.

 

 

Вашингтон, окръг Колумбия

Шърман Лорик гледаше от безопасното си място, дълбоко скрито в Белия дом, как хеликоптерът експлодира и се превърна в парчетии метал.

„Какво стана?“

Стомахът му се бунтуваше. Може останалите да бяха обръгнали на подобни гледки, но той със сигурност не беше. Бърз поглед наоколо му подсказа, че се заблуждава. Изражения на неверие и ужас бяха изписани по лицата на всички, загледани в екраните. Неколцина обърнаха глави, други не можеха да отместят поглед, като хипнотизирани.

Лицето на адмирал Дохърти сякаш беше направено от восък, оставен прекалено дълго на лятно слънце. Очите му срещнаха тези на Лорик, но не се задържаха върху тях. Сега не беше време да се спори и преценява чия е вината. Току-що американци бяха принесени в заколение пред очите на целия свят.

— Самолетите! — Изненадващо, но президентът реагира най-бързо. — Разкарайте самолетите оттам — веднага!

Почувствал, че главната роля му се отнема, адмиралът дойде на себе си.

— Върнете веднага самолетите! — Гласът му, по директната линия с „Кенеди“, прозвуча повече като изквичаване, отколкото като вик.

На главния екран се показа изглед от брега на острова.

— Какво стана? — попита заповедно президентът. — Свалиха ли ги? Не видях следи от изстрелване на ракети.

Адмиралът поклати безпомощно глава.

— Не знам, господин президент. Не знам.

Първото чувство, последвало шока, беше вина. Лорик бе предчувствал, че нещо не е наред. Онези от другата страна бяха прекалено добре организирани и мислещи с ходове напред, за да допуснат такава уязвимост. Контрол се беше подготвил.

Но чак толкова? Въобще не беше допускал чак такава демонстрация на сила.

— Боже господи! — простена адмиралът.

Сякаш въздухът в стаята изведнъж свърши.

 

 

Остров Васа

Двата изтребителя на военноморския флот се стрелнаха над главата на Джъстин и се насочиха към самолетоносача. По време на бръснещите си полети се бяха движили много под максималната скорост, която можеха да достигнат — почти два пъти над тази на звука. Пилотите включиха турбокомпресорите на двигателите. Турбокомпресията се задейства за около половин секунда, после тотално отказа.

Джъстин се опита да пресметне съотношението на моментната им скорост и разстоянието до кораба.

„Няма да успеят.“

Пилотите и радарният бордофицер се изстреляха от кабината на единия самолет секунди преди разбиването му. Екипажът на втория още се намираше в него, когато машината за милиони долари се заби в морето.