Грег Рука
Закрилникът (24)

24.

В. (Г-н Ламия): Колко брака имате?

О.: Само един.

В.: От колко време сте женен?

О.: От тридесет и девет години.

В.: И в момента ли сте женен? Господине? Ще повторя въпроса си… И в момента ли сте женен?

О.: Не.

В.: Как приключи бракът ви — със смърт или с развод?

О.: Той има ли право да задава такива въпроси?

Г-н Ламия: Ваша чест, моля инструктирайте свидетеля да отговори на въпроса.

Съдия Фланигън: Отговорете на въпроса, господин Пъф.

О.: Със смърт.

В.: Внезапна смърт или резултат на продължителна болест?

Г-н Маргил: Възразявам!

Съдия Фланигън: Отхвърля се.

В.: Внезапна ли беше смъртта, или…

О.: Внезапна беше.

В.: Доколкото ми е известно, съпругата ви се е самоубила. Вярно ли е това?

О.: Ама вие какво, ще ми помагате ли, или не?

Съдия Фланигън: Имате ли възражение, господин Маргил?

Г-н Маргил: Ваша чест, въпросът е твърде личен и болезнен за господин Пъф.

Г-н Ламия: Той е част от системата за мотивиране на свидетеля, ваша чест. Съдът има право да търси подобна мотивация.

Съдия Фланигън: Господин Маргил, моля инструктирайте свидетеля си да отговори.

О.: Да.

В.: Съпругата ви била ли е на лечение в психиатрична клиника?

О.: Не.

В.: А вие?

 

— Възражение!

— На какво основание?

— Ваша чест, преди да отговоря, бих искал да разменя две думи със свидетеля си — каза Маргил. — Няма да отнеме много време.

Пъф седеше, без да помръдва, заковал поглед в изпотената гарафа с вода в средата на масата. Ламия се наведе и прошепна нещо на ухото на Брийдън. Тя кимна и си записа нещо в бележника.

— Не съм сигурен, че трябва да изпълня молбата ви, господин Маргил — каза съдията. — Просто защото въпросът изисква еднозначен отговор — да или не… Все пак нека бъде вашето. Разполагате с три минути.

— Спусък напуска залата — промърморих в радиостанцията си.

— Прието — отвърна Дейл.

Маргил поведе Пъф към вратата. Побързах да ги последвам, а за Натали остана задължението да затвори след нас. Дейл стоеше на площадката и наблюдаваше стълбището.

— Трябва да зная отговора на този въпрос, Джери — меко рече Маргил.

— Вие защо не ми помагате там вътре? — раздразнено попита Пъф и разхлаби възела на вратовръзката си.

— Опитвам се, Джери. Но изглежда, те са в течение на нещо, което е неизвестно за мен. Страхувам се, че ако не ми помогнеш да вляза в час, няма да мога да ти помогна. Бил ли си в психиатрична клиника?

— Това няма нищо общо с ДТС. Все още не са ме попитали нищо за онова, което ставаше в тази компания.

Пъф видимо загуби увереността си.

Маргил погледна часовника си.

— Какво ще отговориш, Джери?

Пъф потърси с очи помощта ми, но бързо се осъзна.

— Влязох на лечение сам, преди пет години. След смъртта на сина ми. Само за три седмици, поради депресия.

Маргил се намръщи, после го потупа по рамото.

— Това няма да ни помогне, каубой, но ще го преживеем. Поеми си дълбоко дъх и ме последвай в залата!

Пъф кимна и изпълни нареждането. Аз ги последвах.

— Готови ли сме да възобновим процедурата? — попита съдията.

— Да, ваша чест.

Маргил и Пъф се върнаха на местата си.

— Господин Гриър, бихте ли прочели отново последния въпрос? — попита Ламия.

— Въпрос — меко повтори Гриър. — Били ли сте някога на лечение в психиатрична клиника?

— Да — отвърна Пъф.

— Бихте ли обяснили причините за това?

— Възразявам, ваша чест — обади се Маргил.

— Основания? — Ламия разпери ръце.

— Преди всичко защото медицинският статут е поверителен. Второ, защото въпросът няма отношение към делото. И трето — дори да има отношение, той е незаконно преднамерен.

— Ние трябва да знаем причините, поради които господин Пъф е бил обект на специализирани грижи — възрази Ламия. — Защото, ако случайно е претърпял психически шок, това може да се е отразило на паметта му. Това съвсем не означава, че искаме да се бъркаме в личния му живот в случай, че е имал друго заболяване…

Съдия Фланигън вдигна ръка и Ламия млъкна. Пръстите на Гриър почукаха още известно време по клавиатурата на машината за стенографиране, после и те спряха. Пъф дишаше тежко, дясната му ръка беше вдигната пред корема, сякаш искаше да се предпази от удар.

Съдия Фланигън свали ръката си и бавно огледа юристите около масата.

— Господа, госпожо… — започна той. — Очевиден за всички участници е фактът, че настоящата поредица от въпроси задоволява двете страни, но причинява значителен дискомфорт на свидетеля. Оставам с впечатлението, че този стил на разпит ще бъде повторен и по време на процеса… По тази причина обявявам кратка почивка, по време на която ще освежа паметта си върху това, което казва законът. Моля ви да заемете местата си след половин час и да бъдете напълно готови да ми докажете правилността на съответните си гледни точки. Господин Гриър, съдът обявява почивка.

 

Изправени пред вратата на банята, ние с Натали слушахме как Пъф се напъва вътре. Пристъпите му бяха сухи и болезнени. Почуках и за пореден път попитах:

— Искаш ли помощ?

— Добре съм — задавено отвърна той.

Натали въздъхна, намръщи се и се облегна на стената.

— Горкичкият…

Ламия и Брийдън бяха останали в апартамента, където съдия Фланигън се изтегна на дивана с лаптоп в ръце и започна да преглежда съдържанието на някакъв CD-ROM, който извади от чантата си. Маргил използва телефона на бара, за да се свърже с помощника си.

— Евън, спри всякаква друга дейност и се залавяй с това, което ще ти кажа! В рамките на двадесет минути искам всичко за правата на лична неприкосновеност, което ти е подръка. Особено текстовете, засягащи душевното здраве. Двайсет минути, разбираш ли?

Всичко това се случи преди тридесет и пет минути. Помощникът на Маргил се обади и му продиктува резюмета от прецедентите „Шнапкова срещу Кох“ и „Люис срещу Велес“, а съдия Фланигън приключи с проучването на компютъра си. Негова чест реши да освободи Пъф от присъствие на дебата по възражението, а на мен и Натали каза да изчакаме. Фланигън и Маргил се скриха в стаята за снемане на показанията, а ние останахме да слушаме болезнените напъни на клиента.

Всичко това ме караше да се чувствам безпомощен.

Иззад барчето надникна Дейл.

— Как вървят нещата?

— Според мен на това му викат „юмрук в зъбите“ — отвърнах.

От банята долетя стенание, последвано от пускането на водата.

— Ще отида да извикам докторката — рече Дейл. — Може би ще успее да помогне на Спусък.

— Дано — въздъхна с надежда Натали.

Карин Казанджян се появи в коридора в момента, в който Пъф излизаше от банята. Хвърли един поглед на пепелявото му лице и му нареди да седне. После поклати глава.

— Не сте добре.

— Нали такава е целта на някои хора? — едва-едва се усмихна той.

— Приемали ли сте някаква храна?

— Да, обядвах.

Тя отвори докторската си чанта и извади едно десертно блокче.

— Искам да изядете това.

— Няма да го задържа в стомаха си — глухо отвърна Пъф и разтърка зачервените си очи.

Казанджян се обърна към мен и ми подаде блокчето.

— Направете така, че да го изяде.

— Той е прав — отвърнах. — Ще го изхвърли в момента, в който го глътне.

Лекарката измери пулса и честотата на дишането на Пъф, после пак поклати глава и каза:

— Донесете му чаша сок или нещо подобно. Трябва да задържим нивото на кръвната му захар.

— Ще се оправя — промърмори Пъф и й направи знак да се отстрани. Ръката му инстинктивно потърси моята.

Казанджян стана и заби показалец в гърдите ми.

— Ако има нужда, веднага ме повикайте!

— Непременно — уверих я аз и пуснах десертното блокче в джоба си. — Случайно в тая чанта да носите нещо срещу главоболие?

— Имам тиленол — отвърна тя.

— Ще свърши работа — казах. — Натали?

— Да, моля.

Казанджян отвори чантата си и изтръска на масата две разтворими таблетки, към които, след настоятелна молба от моя страна, прибави още две. Натали си поиска три и ги глътна наведнъж с помощта на чаша вода от бара. После вратата се отвори и Маргил ни направи знак да влизаме.

— Възражението се отхвърля — каза той на Пъф.

Хората около масата не бяха помръднали. Издърпах стола на Пъф и той се настани в него. Отстъпих крачка назад и включих радиостанцията си.

— Спусък е на мястото си.

— Да продължаваме — вдигна глава съдия Фланигън.

 

В. (Г-н Ламия): За колко време бяхте пратени на лечение?

О.: Не са ми пращали, пожелах го сам.

Съдия Фланигън: Моля, отговорете на въпроса, господин Пъф.

О.: Три седмици.

В.: Каква беше причината да потърсите психиатрична помощ?

О.: Депресия.

В.: Само толкова?

О.: Бях депресиран.

В.: А правихте ли опит за самоубийство, преди да постъпите на лечение?

О.: Да.

В.: Синът ви Джордан е починал, нали така?

О.: Защо питате, след като вече знаете?

Съдия Фланигън: Господин Маргил, моля, инструктирайте свидетеля си да отговаря директно на въпросите, без да прибягва до редакции!

Г-н Маргил: Джери!

О.: Да, синът ми почина.

В.: На колко години беше?

О.: На тридесет и две.

В.: Колко време след смъртта му депресията ви се влоши до степен да потърсите психиатрична помощ?

О.: Четири.

В.: Моля?

О.: Четири месеца.

В.: Колко време след смъртта на сина ви се самоуби съпругата ви Хелън? Господин Пъф?

Съдия Фланигън: Искате ли още една почивка, господин Маргил? Свидетелят ви не изглежда добре.

О.: Не съм…

Г-н Маргил: Искаш ли почивка, Джери?

О.: Не, не… Беше някъде по същото време.

В.: Искате да кажете, около четири месеца след смъртта на сина ви?

О.: По-скоро пет.

В.: Къде откриха тялото на жена ви?

О.: Извинете ме… Имам нужда от малко време…

Г-н Маргил: Да направим прекъсване.

О.: Не, не. Искам да приключим… Намериха я у дома, в спалнята ни…

В.: По това време вие вече се лекувахте, така ли?

О.: Да.

В.: Как разбрахте, че жена ви е починала?

О.: Някакъв доктор ми каза. Един от лекарите в клиниката.

В.: Вие пушач ли сте, господин Пъф?

О.: Какво? Не, не…

В.: А били ли сте пушач?

О.: Да.

В.: Съпругата ви пушеше ли?

О.: Да.

В.: А синът ви? Господин Пъф! Пушеше ли Джордан?

О.: Мръсник!

Г-н Маргил: Отговори на въпроса, Джери.

Г-н Ламия: Стига адвокатът ви да не възразява.

Г-н Маргил: Не възразявам.

О.: Да.

В.: Колко? Пакет на ден?

О.: Не си спомням.

В.: Повече? По-малко?

Г-н Маргил: На въпроса беше отговорено.

О.: Не си спомням.

В.: Ваша чест, искам да напомня на господин Пъф, че е под клетва. Със сигурност е болезнено, но ако си спомня, той трябва да отговори.

Съдия Фланигън: Ако не си спомняте, трябва да го заявите. Но ако си спомняте, сте длъжен да отговорите на въпроса.

О.: Пакет на ден, понякога по-малко.

В.: А повече? Господин Пъф?

О.: Може би.

В.: От какво почина Джордан? Господин Пъф, моля ви! Отговорете на въпроса. Каква беше причината за смъртта на сина ви?

О.: Получи аневризма в мозъка.

Г-н Маргил: Ваша чест, искам кратка почивка, която ще позволи на свидетеля да се съвземе.

Съдия Фланигън: Обявявам почивка.