Катрин Каултър
Наследницата на Валкорт (53)

Петдесет и трета глава

Лондон

Гарън премести погледа си от Хелън върху Мери, която сега стоеше до вещицата. Видя я как посегна към дланта на майка си и онази леко й се усмихна.

Беше се влюбил в красиво и преливащо от живот момиче, това тук не беше неговата Мери. Вещицата ли имаше пръст… или причината беше друга?

Лорд Ранълф стоеше изпънат като войник и не трепна, когато въведоха пленниците. Джейсън зърна баща си и се спусна към него, но стражата го задържа. Лордът кимна на сър Холрик, а Джейсън изсъска като змия.

Гарън се вгледа в човека, който му беше донесъл толкова беди. Защо ли не му беше прерязал гърлото? Сега трябваше да чака позволение от краля. Но каквото и да решеше монархът, той щеше да си отмъсти.

Негово Величество кимна на Робърт Бърнъл и той се обърна към Ранълф:

— Излезте напред, милорд, и ни разкажете как успяхте да се сдобиете с толкова пари. Само не ни губете времето с брътвежи за друиди, жрици и проклятия. Кралят иска да чуе истината.

Гарън извърна очи към бащата на Джейсън Бренан. Също като сина си и лорд Ранълф беше висок и корав човек, мускулест, с красиво лице. Носеше черна туника, а върху нея покрита с прах от дългия път до Лондон ризница. Заговори със силен и дълбок глас:

— Сър, съчиних тази измислица за пред сина ми, защото беше малък и нямаше друг начин да му обясня. Заклех го да мълчи и всичко беше наред до онзи турнир, на който той се изпуснал пред Артър от Уеъръм. Арлет не е жрица — така се казваше майка ми. Бях на шестнайсет, когато тя за пръв път ми показа съкровището. Обясни, че парите са й били изпратени от Филип, краля на Франция. С тях трябвало да организира метеж срещу крал Джон, за да може Филип лесно да превземе вече отслабената Англия.

По-късно, когато бях вече по-голям, тя каза друго. Че парите наистина са от крал Филип, но са й били дадени, за да отрови крал Джон, вашия дядо. На младини тя била придворна дама при френския крал и станала негова любовница. Радвала се на пълното му доверие. Както е известно, дядо ви, крал Джон, си отиде от този свят малко след подписването на договора от Ранимийд през есента на 1216 година; официалната версия е, че е починал от дизентерия…

Бърнъл го прекъсна:

— Милорд, има ли причина френският крал да възложи тази мисия тъкмо на майка ви? Близка ли е била с крал Джон?

— Истината е, че тя е била и негова любовница. Веднъж ми довери, че кралят вече е болен и стар, затова не искал друго, освен малко утеха в залеза на дните си. Помня как като малък чувах хората да изказват възхищението си от красотата на майка ми, но аз я гледах с очите на дете и не ми правеше впечатление. Наскоро открих неин портрет и разбрах, че наистина е била красавица.

Едуард се намеси:

— Чувал съм, че някой бил сложил отрова в бирата на крал Джон, според други бил ял отровни сливи. Не е изключено Арлет наистина да е погубила дядо ми.

— Едва ли. Личало му, че съвсем скоро ще си отиде от този свят, и то без чужда помощ. Починал от естествена смърт, но Филип нямало как да го знае. Затова и не си поискал парите за несвършената работа. След смъртта на краля Арлет се омъжила за графа на Карънуик, напуснала Лондон и взела среброто със себе си. Скрила го, за да остане за поколенията. Баща ми почина, без изобщо да разбере за съществуването на съкровището.

Джейсън Бренан се опита да пристъпи напред, но беше безцеремонно дръпнат от Уейлън.

— Значи си ме лъгал досега, така ли, татко?

Ранълф бавно се обърна и го изгледа.

— Беше едва седемгодишен, синко. Нямаше да разбереш нищо.

— Защо да не разбера? Ако знаех истината, колкото и да бях пиян, нямаше да се изпусна никога. Пък и нали пораснах, защо по-късно не ми се довери?

Баща му го изгледа сурово:

— Защото ти нямах доверие. — Той се обърна пак към краля: — Човекът, на когото разчитах, беше сър Холрик. Като открих, че парите са изчезнали и Джейсън ми се закле, че няма нищо общо с тази работа, накарах Холрик да го следи. Беше ми предан и доколкото беше възможно, поукротяваше сина ми. За съжаление невинаги, както пролича и от случилото се в Уеъръм. Когато Холрик заловил наследницата на Валкорт, решил да я доведе при мен. За жалост се намесил някакъв непознат и я освободил, Гарън Кърси, както разбрахме по-късно. Умолявам ви, Ваше Величество, бъдете милостив към Холрик, той ми беше предан… беше честен с мен.

— Ами аз, татко? — Джейсън с все сила се опита да се отскубне от пазачите си, но напразно. — Нали заради теб направих всичко! Да върна твоите пари, а не моите! Каква е вината ми?

Ранълф не отговори; стоеше пред краля и мълчаливо чакаше присъдата му.

Едуард пък си мислеше как да задържи съкровището за себе си. Да не би да имаше по-малки разходи от Ранълф? Нима неговите нужди не бяха по-важни от тези на когото и да било от поданиците му? Кой, ако не той, трябваше да защитава Англия? И как, ако не с пари? Той дълго барабани с пръсти по страничната облегалка на трона, питайки се как да постъпи. Спомни си още нещо: за потушаване на бунтовете в Шотландия и в Уелс също трябваха пари. От друга страна, Ранълф му беше предан и го подкрепяше във всичко, и с войска, и с пари. И най-важното, беше честен; Едуард беше убеден, че това, което чу от него днес, беше самата истина. Какво да прави?

Той се обърна към човека, който на два пъти беше спасявал живота му:

— Какво мислите, Гарън?

Джейсън изкрещя:

— Защо го питате? Кой е той? Никой!

Гарън отговори:

— Мисля, че е редно парите да се върнат на лорд Ранълф. За благодарност той да ви даде дял, равен на този, който щях да дам аз, ако съкровището беше мое. Мисля също, че Мариана де Лус де Морней следва да се омъжи за лорд Ранълф, така той ще може да се сдобие с наследник, който е по-достоен от сегашния. — Видя как Мери още стиска ръката на вещицата.

Лорд Ранълф отново не продума, само се взираше в него.

— Мога ли и аз да кажа нещо, сър? — чу се красив мелодичен глас.

Гарън заедно с всички останали обърна очи към игуменката на „Майзерлинг“.

Кралят кимна.

— Да, мадам, слушам ви.

— Не е редно дъщеря ми да се омъжи за лорд Ранълф. Трябва да вземе за съпруг Джейсън Бренан, а като нейна майка аз да получа в зестра съкровището. Вие, Ваше Величество, ще приспаднете дължимото ви, а Валкорт ще има достоен суверен, на когото можете да вярвате и разчитате. Стига да простите младежките му лудории: всеки допуска грешки и прави глупости.

Кралят отново се обърна към Гарън:

— Чакам мнението ви.

Гарън нямаше какво да каже. Ясно му беше, че вещицата иска да се добере до парите, а ако Мери се омъжеше за Ранълф, това нямаше да се случи. За него беше важно друго: да отмъсти на Джейсън. Искаше да го предизвика на дуел и да го изкорми с меча си, да стъпи върху трупа му и да се изсмее. Мечтите и надеждите му се бяха стопили като мираж, всичко отново беше постарому. Което всъщност не беше толкова лошо.

— Аз съм на друго мнение, милорд. Мисля, че е най-правилно наследницата да се омъжи за брат ми Артър и той да получи среброто като обезщетение за погрома, извършен от сина на лорд Ранълф в Уеъръм.

В залата настана мъртвешка тишина.

Хелън я наруши, като каза:

— Невъзможно е. Артър е в кома и няма да се събуди никога.

— А вие от къде знаете, мадам? — процеди той.

— Джейсън Бренан ми каза.

Гарън продължи, без да сваля очи от лицето й:

— На мен пък Джейсън каза, че брат ми се е пробудил и му е съобщил местонахождението на съкровището.

Хелън широко се усмихна.

— В такъв случай не знам на кого да вярвам.

Гарън се обърна към Джейсън:

— Чакам да чуя истината. Жив ли е Артър?