Катрин Каултър
Наследницата на Валкорт (27)

Двайсет и седма глава

Крепостта Уеъръм

Гарън я намери в малката стая до господарските покои. Еленовата кожа на прозореца беше отметната, за да влиза слънце, стъкло нямаше.

Завари я да вдига един съд от огъня и да го поставя върху малка масичка. Без да се обади, я загледа как съсредоточено бъркаше и разклащаше отварата.

— Добро утро, Гарън. Не мога да спра да бъркам, в рецептата пише да се бърка непрекъснато. Знам ли какво може да стане, още съм толкова неопитна. Ами ако по погрешка уморя някого?

Той махна с ръка и се приближи.

— Какво е това?

— Билкова настойка за Мигинс, оплаква се от кашлица.

— Люти ми на очите.

Мери кимна и продължи да бърка, като съсредоточено наблюдаваше отварата.

— Анасон и росянка. Люти от анасона, той има остра миризма. За пръв път приготвям тази рецепта, не съм я пробвала досега. Внимавам, като работя, за да не стане беля. Дано помогне на Мигинс, така лошо кашля, милата. — Бърбореше, за да прикрие притеснението си. Стомахът й беше свит на топка. Помълча и без да го гледа в очите, добави: — Ден и половина, откакто сте тук. Разговорите ни се въртят само около всекидневните неща. Взехте ли решение как да постъпите?

— Каза, че майка ти те е обещала на Джейсън Бренан. Означава ли това, че баща ти, лорд Тимъти, вече не е сред живите?

Тя кимна.

— Почина почти едновременно с брат ви.

— Защо майка ти иска да те продаде, след като Валкорт е прочут с богатството си?

— Защото няма пари. Богатството на Валкорт се състои единствено от земи и селища. Докато съм била още бебе, майка ми избягала в манастира „Майзерлинг“, естествено, със зестрата си. Сега пак й трябват пари. Какво друго да продаде, освен мен? И то да ме продаде бързо, за да изпревари краля, иначе той ще дари Валкорт на някой от приближените си. Сигурно го е намислила отдавна, а Джейсън Бренан само е ускорил решението й.

— Спомена манастира „Майзерлинг“. Чувал съм за него.

— Майка ми е негова игуменка.

— Известна жена. Казват, че издигнала манастира и го превърнала в книжовно средище.

Беше чувал и други неща, разбира се. Как един пътуващ монах си плюл на петите, когато точно в полунощ зърнал игуменката да коленичи пред странна статуетка, изправена насред черен кръг, и да реди неразбираеми заклинания, миг по-късно сред стълб от черен дим се явил Луцифер. Б-р-р-р! Тръпки да те побият, като си го помислиш. Той, разбира се, беше трезв човек и смяташе тези истории за празни приказки.

— Значи след смъртта на баща ти тя изобщо не се е бавила. Впрочем от какво умря той? Смъртта му беше ли неочаквана?

Мери се втренчи в него и промълви:

— Мислите, че ме е спазарила и след това е отровила баща ми, за да осъществи плановете си?

Той сви рамене.

— Една умна, прозорлива и безскрупулна жена е способна на всичко.

— А тя е точно такава. Но да посегне на баща ми… Пристигна ден след смъртта му заедно с Джейсън Бренан и свитата си. О, боже, дано не сте прав… нечовешко би било. Боя се, защото нейната кръв тече и в моите вени. Може злото един ден да се прояви. Дано не сте прав… О, господи!

— Стига глупости. Толкова си далеч от подобни мерзости… Ти дори не умееш да се защитиш, когато трябва. Слушай, дали тя е убила лорд Тимъти или не, в случая е без значение. Важното е час по-скоро ние с теб да се срещнем с краля. Само той може да реши бъдещето на Валкорт. И само така може да се чувстваш сигурна.

О, да. Тя знаеше какво ще реши кралят. Забави бъркането на сместа и каза спокойно:

— От заложна монета на майка си ще стана пионка на Негово Величество. Вместо да ме продаде майка ми, ще ме продаде кралят.

— За бога, Мери, не се ежи толкова. Знаеш, че такъв е редът. Брак се сключва за влияние и пари. Дори и баща ти да беше жив, пак кралят щеше да реши бъдещето на Валкорт. Той определя съдбините на страната. Валкорт е твърде важна крепост и кралят има интерес да е в негови ръце. Трябва да се явиш в двореца, неизбежно е.

— В това свърталище на лицемери и угодници? Не искам да стъпвам там отново.

Думите й го изненадаха. Той хладно запита:

— Какво значи „отново“?

Мери топна пръст в сгъстяващата се течност и я опита. Едва не повърна, явно отварата беше отвратителна на вкус. Преглътна и процеди:

— Тази смес е толкова противна, че сигурно ще лекува всичко.

— Мери…

Тя взе два предварително приготвени съда и внимателно пресипа течността в тях, покри съдовете с дебели кърпи и ги завърза с връв.

— Като навърших петнайсет, баща ми ме изпрати в Лондон. Десет месеца бях придворна дама на кралица Елеонора. Едва издържах. Кралицата беше мила и добра с мен, но царедворците… Противни лицемери! Усмихват ти се мазно, а злословят зад гърба ти. Дворецът… Мразя го! Гнездо на змии. Ден и нощ се молих татко да ме прибере и слава богу, най-сетне се отървах.

За Гарън чутото не беше нещо ново. Беше се наслушал на сплетни и беше престанал да им обръща внимание. Но за едно петнайсетгодишно момиче престоят в двореца сигурно е бил истинско мъчение.

— Някой от мъжете опита ли се да те прелъсти?

Тя изсумтя.

— Естествено. Само това правеха. Коза да бяха видели, и след нея щяха да хукнат. Непрекъснато флиртуваха.

— Надявам се, че кралицата се е грижила за целомъдрието ти.

— Не. Грижех се сама. Баща ми ме беше предупредил, подготвена бях. Знаех, че мъжете са зверове. Имах и кинжал — в случай, че някой натрапник се окаже прекалено настоятелен.

— Не е трябвало баща ти да те праща там.

— Време ми беше да се омъжа и той искаше да ми даде избор. Къде другаде щях да се запозная с благородници, рицари, барони, дори графове, ако не в кралския двор?

— И никой не ти хареса?

Тя поклати глава.

— Нито един. Празноглавци, зад чиито захаросани думи и кухи обещания не се крие нищо. Хора с лоши помисли и грозни души. Мразя ги.

— Наложи ли се да използваш кинжала си?

— Веднъж — да. Натрапникът беше барон Ландрьо. Току-що беше погребал втората си съпруга и се оглеждаше за трета, и то не каква да е, а имотна. Една вечер ми посегна, беше много пиян. Намушках го в рамото и в суматохата избягах. Ако беше успял, заедно с мен щеше да получи и Валкорт, кралят нямаше как да възрази.

Гарън се смръщи.

— Знам го тоя мръсник. Голям побойник е.

— И пияница. В двореца бирата се лееше като река, пиеше се до припадък.

— Бърнъл каза, че му се струваш позната. И е бил прав. Сигурно те е виждал заедно с кралицата.

Тя кимна и промълви:

— Да, но главите на придворните дами винаги са покрити, така че няма как да е забелязал косата ми. — Започна да подрежда работната си маса и добави: — И аз не съм ви виждала, сигурно сте дошли в двореца след тръгването ми. Изтърпях в Лондон десет безкрайни месеца и се върнах. Мястото ми беше във Валкорт.

Гарън кимна.

— Естествено, нали си наследница.

Прозвуча като укор. Тя не се сдържа и се усмихна, макар и малко кисело:

— Какво да направя, такава съм. Ще проверя в билковия алманах дали няма някакъв лек.

— Изобщо не ми е до шеги. — Той прокара пръсти през косата си. — Баща ти е лорд Тимоти де Лус де Морней, нали? Ходил съм до Валкорт, много отдавна, бях още момче. Бащите ни се познаваха. Бях дете, но забелязах, че татко ми се държи напрегнато. С баща ти не бяха много близки. Не знам причината, бях малък. И досега не я знам. Валкорт не е по-голям от Уеъръм.

— Да, така е.

— Но е много по-богат. Още от времето на крал Уилям е бил процъфтяващо имение.

Беше чувал в двореца да се шушне за богатството на Валкорт и за наследницата, която била доста грозна. Последното определено не беше вярно.

— Предците ми са стопанисвали Валкорт с вещина и с любов. Баща ми се е учил от баща си, той пък от своя и така в продължение на векове. Не е сложно, само трябва да се грижиш за всичко — за посеви и за добитък, за хората и за реда, а има ли хляб и бира, нещата вървят. — Мери се засмя. — Първият граф на Валкорт е бил истински дивак, с дълга-предълга брада, смел и безстрашен варварин. Създал е законите, които и досега важат в графството. Бяха написани на пергамент, толкова вехт и скъсан, че като го взех, почти се разпадна в ръцете ми. По волята на баща ми направих препис, готов е за ползване от следващия стопанин на имението. — Тя въздъхна. — Жалко, че не съм се родила момче. Скоро начело на Валкорт ще застане чужд човек. И след две-три поколения Валкорт вече няма да е същият.

— Графовете на Валкорт не са единствените умни мъже в Англия. Кралят си знае работата, ще подбере човек, достоен да продължи традицията.

Тя повдигна вежда:

— Вашият баща следваше ли някакви правила при управлението на Уеъръм?

В мислите на Гарън изплува ярък спомен: баща му, почервенял от гняв, налагаше мелничаря заради някаква песъчинка, скръцнала между зъбите му. Старият не се церемонеше много. Затова и много-много не го обичаха. Стопанството се управляваше зле, при слаба реколта хората гладуваха… Гарън тръсна глава, за да прогони спомена и заяви:

— Не, но аз ще следвам. Важно е човек да има принципи.

— Да, така е. Моят баща беше грижлив стопанин… макар истинската му страст да бяха битките. Казвал ми е, че е забогатял в рицарски турнири, и то съвсем млад. Още на четиринайсет се сдобил с кон и с ризница от някакъв френски рицар, на когото светил маслото. Беше дълбоко опечален, когато крал Едуард забрани турнирите.

— Много мъже си отидоха от този свят заради турнирите… Чуй ме, Мери, няма никакъв смисъл да отлагаме. Ще те заведа при краля. Вече си на възраст за омъжване. Той ще ти избере съпруг — свой предан васал, така сигурността на Валкорт ще е гарантирана. Ще подскажа на краля да избере свестен човек, добър стопанин, който си знае работата. Лично аз ще те придружа до Лондон и ще се грижа за теб в двореца. Няма от какво да се боиш. А кралят ще ти намери съпруг, който да продължи делото на предците ти. Валкорт ще попадне в добри ръце, бъди сигурна.

— Ще кажете ли на краля, че Черният демон е Джейсън Бренан? Че сър Холрик ме отвлече? Че Джейсън Бренан заговорничи с майка ми? И че брат ви е бил отровен от Демона?

— Да, ще му кажа.