Катрин Каултър
Наследницата на Валкорт (46)

Четирийсет и шеста глава

Крепостта Уеъръм

По пътя за Уеъръм валя само веднъж: топъл дъжд, който не смути дори и Бърнъл — кралският секретар само се уви по-плътно с шала си. Всички разговори се въртяха около съкровището. Бърнъл потриваше ръце и предвкусваше радостта на краля, щеше да стовари торби с пари в нозете му. Негово Величество беше изпратил двайсет от най-доверените си войници да пазят плячката по обратния път до Лондон. За Артър никой не се сещаше. Само Гарън продължаваше да се пита как и от къде беше започнала цялата история. Погледна към Мери, която яздеше и си тананикаше някаква песничка. Косата й беше разпусната и грееше като жарава под ярките лъчи на слънцето. Изглежда, дамите в двореца й се бяха присмели, че прилича на момиченце, и тя се беше отказала от плитките. Жалко, трябваше да й каже, че с плитки я харесва повече. Обичаше, докато я гали, да вдъхва аромата на косата й. Подкара Дамокъл редом с кобилата на годеницата си.

— Виждаш ми се умислена. Да не съчиняваш отново списъци?

— Списъци… все това повтаряш. От къде на къде списъци?

— Че нали все това правиш! — рече Гарън учудено.

Тя го погледна с онази необяснима усмивка, на която никой мъж не можеше да устои. Защо не бяха сами! Той се запита дали вторият път ще й хареса повече. Не, рано беше още… надали. Трябваше да внимава, да я пази… Трудна работа. Усмихна се и подвикна на другите конници:

— Ей! Какво сте ни зяпнали!

— Гледаш ме някак странно, милорд — отбеляза Мери.

— Спомних си нощта, която прекарахме заедно. Топлината и вкусът на гърдите ти… странното усещане, когато се разделяше с целомъдрието си. — Само произнасянето на тази дума накара кръвта пак да забушува във вените му. Той се разсмя: — А бедният Гилпин мислеше, че някой иска да ми пререже гърлото!

Тя не отговори, яздеше и гледаше напред.

— Причиних ти болка, знам. Не ми се сърди.

Мери отново не продума. Той смръщено повдигна вежда.

— Хайде, кажи какво има. Аз ли бях виновен за случилото се?

— Да.

— Глупости! Та дори не бях съвсем буден! Бих се с някого насън… после дойде Бланш и аз почнах да си играя с гърдите й, чудех се защо още е по нощница.

Тя вдигна глава: кой знае защо, на Гарън му се стори, че е объркана. Кой беше започнал пръв наистина? След кратко колебание Мери промълви:

— Добре… така да е.

Гарън помълча и хапливо подхвърли:

— Ама аз май няма да съм ти единствен. Като си помисля какви погледи хвърляше онзи ден на краля… Ще станеш голяма прелъстителка.

— Глупости!

— Видях аз. Само няколко дни в двореца и вече усвои навиците на куртизанките.

— Говориш небивалици.

— Знам аз какво говоря. Нали видях как те зяпа кралят и как му текат лигите. Аз обаче няма да се задоволя само с гледане.

— Стига, Гарън. Виж, наближаваме вече.

Гарън пришпори коня и избърза пред колоната. На хоризонта се мержелееше Уеъръм.

Неговият дом. Домът на бъдещите му деца. На една бъдеща династия.

Той възторжено извика и отново пришпори коня си.