Катрин Каултър
Наследницата на Валкорт (23)

Двайсет и трета глава

Вечерта Гарън не можа да заспи. След като загуби три поредни партии шах от Бърнъл, се просна на пода в залата и дълго се въртя, но не можа да мигне от гръмогласния хор на хъркащите наоколо. Събуди Гилпин, който можеше да спи и при топовни гърмежи, и двамата примъкнаха пухените дюшеци в господарската спалня. Там обаче ги пресрещна дуетът на Бърнъл и прислужника му Дилкин. Ръмжаха като мечки и сякаш се надпреварваха.

На сутринта, прозявайки се и с размътени очи, Гарън тръгна на път заедно с Робърт Бърнъл и с десет въоръжени до зъби мъже. Алерик остана да пази крепостта.

Мери ги изпрати с поглед, докато се скриха в гората Глен. Двамата с Алерик бяха застанали на бойниците. Гарън просто й беше кимнал за довиждане, а на Алерик беше връчил дълъг списък със задачи за деня, чакаше ги работа.

Утринното слънце грееше ведро и се отразяваше в плешивото теме на Алерик.

— Изглеждаш ми угрижен, драги. Чудиш се дали в Радсток или Фърли няма да се опълчат срещу Гарън? Хората, които сър Уилс и сър Грегъри изпратиха, ми се струват достатъчна гаранция. Чувстват се добре и работят с желание. Или мислиш, че са пратени да ни шпионират? Да разберат слабите ни места?

— Не, но е добре, че Гарън взе Робърт Бърнъл със себе си. Няма здравомислещ човек, който да се опълчи срещу крал Едуард. Сър Грегъри, това наперено петле, има много амбиции и малко ум, но Гарън ще го сложи на мястото му. Не, хората, които са ни пратили, не са шпиони. Кротки и работливи са, а ако се наложи, могат и да боравят с оръжие. Това е добре за нас. От Хобс научих, че и сър Уилс, и сър Грегъри се зарадвали на новия господар — имат право, не е луда глава като брат си. Пейли и Гилпин ще поприказват с народа в Радсток и Фърли, ще бъдат посрещнати радушно, сигурен съм. Особено като са с Бърнъл. Не се тревожете, господарке. Гарън може и да е млад, но е силен и умен. На колко неща ме е научил, докато бяхме заедно! На него може да се разчита. Сече му умът. И е благороден — като Свети Симиан, който дал сандалите си на един просяк, но после наранил босите си ходила и скоропостижно починал. Не ме питайте каква е поуката…

Мери се запита защо този Симиан просто не е превързал раните си.

— Как стана военачалник?

— А, това е дълга история. — Лицето на Алерик се оживи. — История с крадлив търговец, крава и озлочестена циганка. Друг път ще ви я разкажа. Да мислим за това, което ни чака днес. Дано в Радсток и Фърли всичко мине добре. Ако сър Уилс и сър Грегъри имат поне капка ум, трябва да се държат за Гарън, казвам ви… Вижте какъв хубав добитък купихме. Петдесет глави! Гарън нареди аз да ги избера, защото разбирам от животни. Баща ми беше скотовъдец и аз от малък научих доста неща. Знам как да помагам при раждането на теленца, мога да доя… Нека животните се напасат на воля. Довечера ще ги приберем, ще вдигнем моста и ще залостим здраво портата. Жените ще издоят кравите и ще се налочим до насита с топло мляко. Нямаме войници, но поне работници вече има достатъчно. Малко по малко всичко си идва на мястото… — Той разтри рамото си, вчера беше пренесъл купища дърва. А и не беше първа младост.

— Боли те, а? След толкова работа… Ще погледна в билковия алманах за някой лек.

Билки, за една нищо и никаква преумора? Това момиче май не беше с всичкия си. След сражения се прибираше смазан и окървавен, беше свикнал с болката. Понечи да възрази, но само й благодари и продължи да разтърква рамото си.

Мери добави:

— Да си прегледаме задачите и да решим от къде да започнем.

— На мен Гарън не ми е оставял списък, има само един за вас — рече Алерик.

Какъв списък, той не можеше да чете. Мери каза делово:

— Все едно. Ще ти прочета моя и ще си разпределим задачите.

Писмеността за Алерик беше тайна, заключена със седем печата. Той с възхищение огледа нанизите от красиви и загадъчни черти, колелца и камшичета, за някои богоизбрани те дори имаха и значение. Изслуша, сумтейки, прочетеното от Мери, после двамата се заеха да кроят планове. Бяха като деца — възбудени и радостни, изгаряха от нетърпение да се заемат с работа. До връщането на Гарън всичко трябваше да е наред — както е било винаги. А и очакваха три нови семейства в края на седмицата.

Час по-късно Алерик потърси Мери и й каза:

— Говорих с мелничаря Арно. Тук е с жена си, тъста си и трите си деца. Пратих му помощници, сега се мъчат да оправят воденичното колело.

Мери кимна:

— А аз хвърлих поглед в билкарския алманах. Стрих върбинка, еньовче и маточина и ги накиснах в топла вода. От извлека приготвих мехлем. Ще те намажа, за да ти мине рамото. Хайде, ела с мен горе в стаята.

Той се подчини. Девойката му нареди да свали наметката си. Тялото на Алерик беше покрито с белези.

Тя си затананика и се зае да разтрива с благоуханния мехлем рамото му. Алерик сумтеше и пъшкаше.

Не мина много време и болката понамаля. Мери щеше да се пръсне от гордост. Е, мъжете щяха да се подиграват на Алерик, но нищо, какво пък толкова.

Славата на лечителката се разнесе моментално и до вечерта при нея се изредиха половината хора от крепостта. Навсякъде се носеше дъх на билки, а Мери се разтревожи: маточината й почти свърши. Трябваше да мисли с какво би могла да я замени.

Следобед, докато сипваше на Алерик говеждо със сос и хляб, тя му каза:

— Пращай ми болни хора, трябва да се упражнявам. Но ще трябва да засадим и билки, вече нямам почти никакви треви.

Тя се замисли. Умуваше над поредния списък, този път — с билки. Алерик въздъхна: по всичко личеше, че му предстои дълъг ден. Замисли се, защото трябваше да отдели хора за садене на треволяци. Тази Мери! Но щом трябваше…

Малко след разсъмване на другия ден Мери се събуди от тревожни писъци, шум и вайкания. За пръв път от много време беше спала добре. Заедно с Илейн, Айво и Еръл се бяха излегнали на новото ложе на Гарън. Беше меко и топло, при нозете им се бяха свили кучетата.

— Наспи се добре, детето ми — й беше казала Мигинс, — няма защо да слушаш хъркането ми.

Илейн и децата още спяха. Тя леко ги докосна и стана. Навлече бързо една от роклите на лейди Ан, обу се, уви се с наметалото си и хукна към вратата. Илейн се събуди от шума и замига сънено.

— Нещо става! — извика Мери през рамо, докато излизаше. — Май Черният демон пак е тук! Бързо, Илейн, облечи се и тичай в залата. Пази децата! Внимавайте!

Трите кучета хукнаха след нея.

В голямата зала беше стълпотворение. Поне трийсетина жени, стреснати от крясъците, бяха вперили очи в потъмнелите греди на тавана, виеха и кършеха ръце и горещо се молеха. Една от тях зърна Мери и изпищя:

— Врагът се върна! Ще ни изколят, ще ни изкормят… Господи!

Последва я цял хор стенания.

— Черният демон! Пак е тук!

— Кой ще ни защити, войниците са с лорд Гарън! Обречени сме!

Мери се качи на една маса, махна с ръка и изкрещя гневно:

— Тишина! Защо блеете, да не сте овце! Тук сме в безопасност. Алерик и хората му пазят входа. Пиле не може да прехвръкне в Уеъръм! Жени сме, но сме силни. Ще покажем на врага какво можем. Хайде, въоръжавайте се! Всичко, което може да троши кости и глави, ще свърши работа. Този път Демонът ще има да взема. Ще бяга презглава, за да спаси кожата си!

Суматохата стихна. В залата се възцари мъртва тишина. После един по един отекнаха крясъци:

— По дяволите Демона!

— Ще го накълцаме на парчета!

— Ще го гоним чак до Франция!

— Ще го разкъсаме!