Едуард Петишка
Старогръцки митове и легенди (9)

Ниоба

Ниоба била царица на Тива и надлъж и нашир нямало по-щастлива жена от нея. За нейния съпруг, цар Амфион, и за неговото умение да свири на лира се говорело от единия до другия морски бряг на Гърция. Когато градили крепостните стени на град Тива, било достатъчно цар Амфион да засвири на лира една от своите прекрасни песни и скалите се пропуквали, камъните едновременно със сладките звуци на лирата се търкаляли към него. Пред очите му те сами се подреждали и така се изградила крепостта.

Тантал бил баща на Ниоба. Тя се гордеела с приятелството на баща си с боговете. Царските хамбари били пълни, стадата — охранени, а в съкровищниците в двореца нямало друго, освен злато и сребро. Ниоба имала всичко, което пожелае. Била щастлива със своите седем пораснали синове и със седемте си красиви дъщери.

Веднъж всички вярващи в боговете жени на Тива сплели в косите си лаврови венци и се готвели да принесат жертва на богинята Лето и на нейните деца — Аполон и Артемида. Гордата Ниоба наблюдавала тази подготовка за жертвоприношението, но не отишла при другите жени. Излязла със своите придружители на улицата, облечена в скъпа дреха, изтъкана от злато, а гъстите й лъскави коси, падащи по раменете й, напомняли по-скоро на богиня, отколкото на смъртна жена. Като богиня тя се доближила до тиванските жени, които поставяли тамян в запалените огньове.

— Да не сте полудели? — викнала им тя. — Принасяте жертва на боговете, които никога не сте виждали! Защо не го направите за мен? Нали ме познавате по-добре от Лето. Мой съпруг е славният цар Амфион. Мой баща беше цар Тантал, който седеше на една маса с боговете и пиеше заедно с тях амброзия и нектар. Аз имам по-големи съкровища от всяка друга богиня. И деца имам повече от Лето. Имам седем синове и седем дъщери, а тя има само един син Аполон и една дъщеря Артемида. Аз съм от прославен род, богата съм и имам много деца. Нито една богиня не може да се сравнява с моето щастие. Махнете се от олтара и загасете огньовете. Молете се на тази, която заслужава вашите молитви.

Жените на Тива се изплашили от думите на царицата, махнали лавровите венци от косите си и напуснали олтара, но по пътя към домовете си тихо искали прошка от богиня Лето.

Тя стояла на върха на планината и нейните божествени очи виждали всичко, което ставало в Тива. Сърцето й започнало силно да бие, когато забелязала, че Ниоба прогонва жените от олтара.

— Деца — казала Лето на бог Аполон и на богиня Артемида. — Аз, вашата майка, бях оскърбена от една смъртна. Гордата Ниоба изгони от моето светилище жените на Тива. Своите два пъти по седем деца тя поставя над вас, а на мен се присмива.

Лето искала да продължи своето оплакване, но Аполон я прекъснал с думите:

— О, не казвай нищо повече, майко. С жалбите си само ще забавиш наказанието!

Аполон и Артемида, обвити в един облак като в плащ и скрити от човешките очи, бързо се понесли към крепостните стени на Тива.

Пред вратите на града се упражнявали във военни игри седемте синове на Ниоба. Най-големият от тях яздел непрекъснато в кръг на гърба на прекрасен, покрит с пяна кон и здраво държал юздите му. Той изведнъж извикал от болка и паднал. Една стрела го пронизала в гърдите.

Други двама синове, по-млади от първия, се борели, хванали се един за друг. Опънатият лък изпратил стрела, която се забила смъртоносно в двамата. Тя ги пронизала и те едновременно паднали върху земята и изпуснали последното си дихание. Четвъртият и петият синове им се притекли на помощ, но докато се доближавали до техните тела, се строполили мъртви на земята. Стрела пронизала крака на шестия син. Когато той се опитал да я изтръгне от раната си, друга стрела се забила в гърлото му и едновременно с изтичането на неговата кръв и животът напуснал тялото му.

Най-младият син вдигнал ръце към небето и започнал да моли боговете да се смилят над него. Молбата му трогнала Аполон, но стрелата не могла да се върне. Така загинал и най-малкият син на Ниоба.

Новината за тези страшни убийства се разнесла по целия град Тива като зла прокоба. Цар Амфион, потънал в скръб, хванал меча и се пробол. Ниоба излязла от двореца и се втурнала към градските стени, където лежали нейните седем синове. Прегърнала ги и ги обляла със сълзите си, покрила ги с целувки, но гневът отново я завладял.

— Радвай се на моето нещастие, жестока Лето, защото със своите синове аз ще погреба и своя живот. Но аз все пак имам повече деца, отколкото ти, щастливата. Аз имам още седем прекрасни дъщери!

Едва Ниоба замлъкнала и се чуло свистенето на опънатата тетива и една от дъщерите й, които били около нея, паднала, поразена от стрелата. Богиня Артемида опънала отново лъка и втора от сестрите се разделила с живота си. Където и да били скрити, там щяла да достигне стрелата на отмъстителната богиня.

Останала само най-малката, последната дъщеря, и Ниоба я закрила с тяло и с гънките на дрехата си. Сломена, Ниоба за първи път вдигнала ръце към небето с молба богинята да й остави поне една-единствена дъщеря. Докато се молела, и последната умряла в ръцете й.

Ниоба осиротяла между мъртвите си деца. Само тревата около нея започнала да шепти — пред смъртта кой от смъртните хора може да разчита на своето щастие?

Неподвижна, потопена в своята скръб, Ниоба гледала пред себе си. От лицето й постепенно се отдръпнала кръвта, косите й се втвърдили, вятърът вече не ги развявал. В студен камък се превърнали ръцете и краката й. Извил се буен вятър над град Тива и отнесъл Ниоба в нейната родина Лидия. Там към новата скала прииждали непрекъснато хора. Скалата приличала на жена, а от каменните й очи непрекъснато се стичали скръбни незасъхващи сълзи.