Едуард Петишка
Старогръцки митове и легенди (24)

Троянската война

В Мала Азия, недалеч от Хелеспонтския проток, преди много години се намирал град Троя. Зад високите стени управлявал цар Приам с царица Хекуба. Една нощ царицата сънувала чуден сън. Присънило й се, че е родила дете. Когато поискала да го прегърне, то се превърнало в горяща факла. Пламъците се разпрострели върху стените на двореца, оттам върху домовете и след това се пренесли в целия град.

Царицата се събудила потресена и разказала какво е сънувала на царя. Още преди да разсъмне, Приам повикал един оракул, за да му разгадае съня на жена му. Прорицателят с нежелание разкрил пред царя смисъла на съня, според който царицата ще роди син, който ще бъде виновник за загиването на Троя. Ако царят искал да спаси себе си, населението и града, новороденото трябвало да се отнесе в гъстите гори и там да се захвърли. По-добре би било, твърдял прорицателят, детето да умре, но другите да запазят живота си.

Много скоро Хекуба родила син. Царицата се разделила с него с плач, а тъжният цар Приам предал детето на слугите да го отнесат в гората. Слугата се смилил над бебето, но се страхувал от гнева на царя, защото знаел пророчеството. Занесъл детето в гъстите гори и бързо се отдалечил, защото не искал да чува плача му.

Не плакало дълго време детето. Намерила го една мечка, която го нахранила, взела в устата си завивките му и го отнесла до пещерата, в която живеела със своите мечета. Там момчето израснало между тях, мечката го хранела, а останалите мечета си играели с него. То станало силно, научило се да бяга, да се катери по дърветата, само не разбирало и не говорело езика на хората.

Един ден в тази местност овчар търсел загубената си овца и видял на поляната момчето, което си играело. Той го взел със себе си и оттогава то заживяло с пастира. Помагало, като пазело стадата. Пораснало и станало силен младеж. Нарекли го Парис. Той не се страхувал от нищо. Пазел стадата от хищните животни и от крадци, а всички пастири го обичали.

Парис седял в средата на стадото, свирел на своята свирка и внимавал овцете да не се изгубят в гората. Веднъж тъкмо вдигнал свирката към устата си, пред него се явили три красиви богини: Хера, съпругата на Зевс, Атина — богинята на мъдростта и защитница на силните мъже, и Афродита — богинята на красотата и любовта. Когато ги видял, младежът онемял от ужас. Богиня Хера му подала една златна ябълка и казала:

— Парисе, ти трябва да решиш нашия спор — той е за златната ябълка. Трябва да я получи тази, която е най-хубава. Огледай ни добре и кажи коя от нас трябва да я получи. Ако я получа аз, ти ще станеш владетел на цяла Азия, най-великият господар на целия свят.

Атина се засмяла и рекла:

— Ако аз получа ябълката, ти ще бъдеш най-известният военачалник на всички времена. Ще побеждаваш във всяка война, а неприятелските градове сами ще отварят вратите си веднага щом се приближиш до тях.

Със сладкия си глас Афродита промълвила:

— Дадеш ли ябълката на мен, обещавам ти да имаш такава красива жена, каквато светът досега не е виждал.

Парис се смутил, но след като чул обещанието на Афродита, дал ябълката на нея. Хера и Атина го намразили и така се решила съдбата на Троя. По това време в града се провеждали игри и състезания. Пастирите изпратили там Парис. Той за първи път в живота си виждал такъв голям град. Като замаян преминавал по улиците и разглеждал високите каменни храмове и къщи. Най-много му харесало мястото, където се провеждали игрите. Тъй като бил млад и силен, включил се към участниците в състезанието. Бил най-добрият и победил и самия Хектор, първородния царски син.

Цар Приам наредил да му доведат победителя и го попитал откъде идва. Парис охотно му разказал своята съдба и царят веднага разбрал, че младежът е неговият син.

Развълнуваният Приам го прегърнал и без да се съобразява с предсказанието, приел сина си в двореца. Така Парис отново се върнал при майка си и при своите близки.

Афродита обаче не забравила младежа. Тя се появила пред него и му казала:

— Аз съм тук, Парисе, за да изпълня обещанието си. Ти спечели като награда най-красивата жена и аз ще ти помогна да стигнеш до нея. Най-красивата жена Елена е съпруга на спартанския цар Менелай. Нейният баща Зевс й е дал неземна красота. Започвай да строиш кораб. Аз няма да те изоставя.

Подпомаган от богинята, Парис започнал да майстори великолепен кораб. С него се готвел да плава до царството на Менелай. С безпокойство цар Приам наблюдавал подготовката на сина си. Оракулите се страхували от това негово пътешествие и смятали, че е началото на бедите, които ще се случат в Троя. Напразни били усилията на царя, царицата и роднините да разубедят Парис. Афродита му помагала не само в построяването на кораба. Когато корабът бил готов, бил спуснат във водата и потеглил на далечен път по безбрежната морска шир. Парис решил да отплава независимо от всички заплахи и молби. Афродита му осигурила попътен вятър и корабът с опънати платна се носел по вълните, сякаш имал криле.

Менелай посрещнал радушно своя гост от далечна Троя и го нагостил богато. Не предполагал, че Парис, като посещава неговия дворец, ще донесе за народа му само зло и смърт. Афродита направила така, че Парис да се влюби в Елена в мига, в който я видял. Тя също се влюбила в него. Парис нарушил закона на гостоприемството, който бил свещен за богове и за хора, и отнесъл Елена на своя кораб. Сърцата на моряците се разтуптели, когато я видели за първи път. Струвало им се, че на кораба е слязла сребристата луна: така силно блестяла нейната красота. Корабът се носел бързо по морските вълни, а богиня Афродита го водела към бреговете на Троя.

Когато Менелай разбрал за злото, което му сторил Парис, отишъл в Микена при брат си Агамемнон. Той го посъветвал как да отмъсти на Парис. Още същия ден те разпратили пратеници и вестители по всички краища на своите земи, за да съберат всички герои, готови да се отправят срещу Троя.

В цялата страна се чувало само дрънченето на оръжията, острели се мечовете, опъвали се тетивите на лъковете, строели се нови кораби, подготвяли се весла и се опъвали платна. Гърците напускали своите домове, своите жени и деца, майки и бащи и всички се отправяли към Авлида, където се събирали войската и флотата.

Само царят на Итака Одисей не искал да се раздели със съпругата си Пенелопа и със сина си Телемах. Всички уважавали Одисей за неговата храброст, мъдрост и справедливост. Пратениците не искали да си тръгнат без него. Те го търсили в градините, в двореца, но не го намерили. Открили го на полето, където той се преструвал на луд. Впрягал в плуга вол с кон, орял с тях и вместо жито, сеел сол. Пратениците били безсилни пред царя, който тайно им се подигравал и отговарял по странен начин на техните въпроси. Вече били решили да го оставят, когато на един от тях хрумнала идеята да го изпитат с хитрост. Пред впряга те поставили сина му Телемах. Тогава Одисей оставил плуга и отместил сина си. Така той се издал и показал, че не е загубил разсъдъка си, и тръгнал с тях на война.

За участие във войната бил привлечен и Ахил, най-известният герой. За него се говорело, че е безсмъртен. Когато се родил, неговата майка — морската богиня Тетида, попитала каква ще бъде съдбата му. Орисниците й казали, че нейният син Ахил ще бъде славен герой, но ще загине в разцвета на силите си, убит от стрела по време на война. За да предотврати страшната му участ и да го предпази от стрелите на врага, тя го потопила във вълшебните води на река Стикс. През цялото време го държала за петата на единия крак. Чудотворната вода го направила безсмъртен, с изключение на едната му пета — там, където водата не го била докоснала. Ахил бил ученик на мъдрия и силен кентавър Хирон, така както и други гръцки воини.

В блестящото си военно облекло, като млад бог, храбрият Ахил тръгнал на война. Съпровождал го неговият най-добър приятел, верният Патрокъл. В Авлида се събрали над хиляда кораба. Началник на гръцката флота станал цар Агамемнон. Преди отплаването героите се събрали под един огромен чинар, за да принесат жертва на боговете. Зевс им изпратил знамение. Изведнъж под олтара изпълзяла змия, която полазила по чинара и стигнала до едно гнездо с осем пиленца и майка им. След като змията ги погълнала, се вкаменила. Един прорицател им открил смисъла на поличбата: войната ще продължи девет години, а на десетата Троя ще падне.

Флотата била подготвена, гърците чакали само попътен вятър. Но платната не се опъвали, даже листата по дърветата не трепвали. Богинята на лова Артемида се разгневила на цар Агамемнон за това, че убил любимата й сърна, и задържала войската в пристанището. Когато безветрието продължило много дълго, прорицател посъветвал Агамемнон да усмири гнева на боговете, като им принесе жертва.

— Обещай им дъщеря си Ифигения — казал прорицателят.

Царят се натъжил, когато разбрал за тежкото условие, но заради похода си към Троя се подготвил за скъпата жертва. Написал писмо, с което викал Ифигения при себе си в лагера. След като го изпратил, се ужасил от постъпката си и побързал да напише второ писмо, с което й нареждал да не идва. Цар Менелай видял, че от лагера на Агамемнон е изпратен нов вестоносец, и се досетил, че военачалникът е изменил на своето първоначално решение. От страх пресрещнал вестоносеца и взел второто писмо. Ифигения получила първата молба на баща си и тръгнала на път. Опечаленият Агамемнон я посрещнал в лагера и започнали приготовленията за принасяне на жертвата. Вече дошли за нея, за да я заведат до олтара. Тогава от небето се спуснали мъгла и вятър, които отнесли Ифигения далече от това място — в Таврида. Богиня Артемида положила върху жертвеника една сърна вместо девойката.

И отново вятърът станал попътен и платната на корабите се опънали. Гърците напуснали пристанището.

Дошъл денят, в който троянските стражи видели в далечината платната на неприятелската войска. Воините на Троя излезли от града с оръжие в ръка. Водел ги най-големият син на Приам — Хектор. Те искали да запазят брега.

Гърците знаели, че този, който пръв стъпи върху земята на Троя, ще намери смъртта си. Такова било предсказанието. Първият кораб наближил брега и един млад гръцки воин намерил смъртта си там. Останалите воини слезли, а Хектор и троянците отстъпили. Ахил скочил толкова силно на брега, че под краката му се появил извор. Безсмъртният герой влязъл в бой с такава сила, че троянците, ужасени от неговите удари и от бляскавото му оръжие, се скрили зад градските стени.

Гърците изтеглили военните кораби на брега и се заловили да построят своя лагер, укрепвайки го с насипи. Ахил наредил да се издигнат и укрепления с кули, за да се наблюдават неприятелите. Вратите се затваряли с огромен катинар, който можел да се отвори само от трима силни мъже. Единствено Ахил можел да се справи сам.

Всеки ден гърците излизали от лагера и се връщали с богата плячка. Град Троя останал незасегнат от набезите им. След девет години война победата минавала от едната на другата страна, девет години троянските вдовици оплаквали падналите си мъже, а азиатската земя попивала кръвта на гърците.

През десетата година между Ахил и Агамемнон избухнал спор за военните трофеи. Агамемнон — като върховен военачалник — използвал положението си, за да спечели спора, и принудил Ахил да му даде своята част от полученото. Ахил се разочаровал и престанал да участва в боевете. Отишъл на морския бряг и се оплакал на своята майка — морската богиня Тетида, от неправдата. Тя излязла от вълните и утешила сина си. Ахил я помолил да измоли Зевс за сила, която да победи войските на Агамемнон. Любящата майка не можела да откаже нищо на своя син. Помолила се на Зевс и гърците започнали да губят битките. Ахил седял в лагера, без да взема участие, а неговият меч и копието му бездействали. Троянците ставали по-смели и по-смели. Един ден те нападнали гръцкия лагер и започнали да палят корабите. Даже това не успяло да изкара Ахил навън от лагера.

Когато опасността била най-голяма, в лагера се втурнал най-добрият приятел на Ахил — Патрокъл. Той го помолил да му даде военните си доспехи, с които героят не искал да участва в боя. Троянците щели да помислят, че това е самият Ахил, и щели да побегнат към града си. Ахил се съгласил и дал военното си облекло на своя приятел. При това го посъветвал:

— Не влизай в боя, приятелю. Само им се покажи и това ще бъде достатъчно. Когато троянците отстъпят от лагера, веднага се върни. Битката пред Троя остави на другите. Оръжието си ти давам само за да не изгорят нашите кораби.

Патрокъл облякъл ризницата на Ахил, на главата си поставил неговия шлем и си избрал две остри копия. Само копието, което принадлежало на Ахил, той не докоснал. Накрая взел и щита и даже тревата се разтреперила при вида му. Всички, които го срещали, мислели, че това е Ахил, който се е сдобрил с Агамемнон и сам влиза в боя. Редиците на троянците започнали да се разреждат, войниците бягали и цялата войска започнала да отстъпва. Гърците, водени от Патрокъл, ги преследвали, срещали се щит с щит, шлем с шлем. Патрокъл успешно размахвал своя меч и си пробивал път напред към троянския военачалник Хектор. Той забравил предупреждението на Ахил и започнал да преследва своя неприятел до вратите на Троя. Тогава го ранило неприятелско копие. Хектор, след като видял, че Патрокъл е ранен, го предизвикал и му нанесъл смъртоносен удар. За трупа на Патрокъл се разгоряла битка. Гърците надделели да го вземат и го отнесли в лагера. Оръжието на Ахил получил Хектор.

Ахил научил за смъртта на своя верен приятел в лагера и изпаднал в дълбока скръб. Върху главата си посипал пепел и неговите викове се носели надалеч, чак до морския бряг. Чула го майка му. Тя напуснала вълните и посетила скърбящия си син. Намерила го, изпълнен с мъка и желание да отмъсти за тази смърт. Тъжно го погледнала и му казала:

— Ако убиеш Хектор, и теб ще те споходи смъртта.

— По-добре да умра — отвърнал Ахил, — вместо да оставя жив врага на моя приятел!

Хефест подарил на Ахил още по-красиви доспехи от тези, които загубил неговият приятел в боя.

Ахил сключил с Агамемнон примирие и с новото си военно снаряжение се изправил срещу редиците на троянците. Той унищожил неприятелите около себе си и започнал да търси самия Хектор.

Видял го да размахва меча си и се хвърлил върху него. Хектор, когато го зърнал, облечен в това облекло на бог, се изплашил. Обърнал се с гръб и побягнал. Предчувствал, че след него се е втурнала смъртта. Три пъти обиколил Ахил градските стени, преследвайки Хектор, и накрая го пробол с копието си. Изпълнен с гняв, привързал трупа на Хектор за своята колесница и като подкарал конете, го влачил пред очите на троянците.

През нощта при Ахил дошъл цар Приам и го помолил да му предаде мъртвия Хектор. Ахил, впечатлен от молбите на възрастния баща, си спомнил за своя дом и предал мъртвеца на Приам, за да го погребе с почести.

Много скоро след смъртта на Хектор паднал и Ахил. Парис го улучил със стрела в мястото, което било уязвимо за него — петата. В гръцкия лагер настанала скръб, а от това забушували и вълните на морето. Морските нимфи излезли от водата и започнали да плачат за славния герой. Мъжете пеели погребални песни. Седемнадесет дни продължил траурът. На осемнадесетия ден войниците запалили кладата с тялото на Ахил, а пламъците разнасяли мириса на благовонните масла към небето цяла седмица.

След смъртта на Ахил останали изкованите от бог Хефест доспехи. Трябвало да ги получи един от двамата герои — Одисей или Аякс. По право те принадлежали на Аякс, но Агамемнон и Менелай ги дали на Одисей. Аякс тежко понесъл несправедливото решение, обзел го гняв и тръгнал с меча си да търси своите врагове. Богиня Атина помогнала на своя любимец Одисей. Тя отнела разума на Аякс и той, заслепен от ярост, се нахвърлил върху стадо овце, като смятал, че избива гърци. Сутринта той възвърнал разума си и сякаш изтрезнял. Голям бил ужасът му, като видял убитите животни, и се самоубил. Гърците загубили още един велик герой.

Одисей успял да се добере до един троянски оракул. Той му предсказал начина, по който гърците могат да завземат Троя. Разбрал, че пред Троя трябвало да се явят още двама гръцки герои — Филоктет и Неоптолем. На първия Херакъл завещал своя лък и своите стрели.

Одисей наредил да спуснат кораба в морето и отплавал за двамата герои. Скоро те пристигнали на брега. Филоктет убил Парис, но Троя не се предавала. Щом сила и оръжие не помогнали, Одисей прибягнал до хитрост. Облякъл се като просяк и влязъл в града. Срещнал Елена, съпругата на Менелай, която искала да се върне отново в своята родина. След като се върнал в лагера, наредил да построят голям кух дървен кон. В него се скрил Одисей с най-смелите гръцки герои. Останалите воини подпалили лагера, качили се на корабите и отплавали. Но те не отишли далеч. Скрили се на един остров. Троянците с радост наблюдавали отстъплението на гръцката войска. От уста на уста се понесла вестта за края на дългата война. Вратите на Троя се отворили, а народът излязъл по улиците. Всички разглеждали дървения кон и му се възхищавали. При скалите открили един грък, когото Одисей нарочно оставил. Гъркът паднал на колене и извикал:

— Не ме убивайте, добри хора! Аз избягах от гърците. Те искаха да ме принесат в жертва като Ифигения, за да се доберат щастливо до земята си. Оставиха за вас този дървен кон по заповед на боговете като дар за град Троя.

Троянците му повярвали. Само жрецът Лаокоон предчувствал, че конят ще донесе смърт, и ги предупреждавал:

— Не вярвайте на гърците, не вярвайте на данайците! Хвърлете техния дар във вълните, направете клада и го запалете! Не вземайте коня в града!

При този апел от морето излезли две огромни змии и допълзели до него. Обвили тялото на жреца и на неговите синове и ги задушили. Съдбата отредила смърт за града.

Троянците видели в смъртта на Лаокоон знамение и внесли дървения кон в Троя. С пиршества завършил този ден и градът утихнал. В нощната тишина излязла Елена и с пламтящ факел дала знак на гърците, които били в морето. От дървения кон излезли мъжете и отворили градските порти, за да влезе гръцката войска, чиито кораби отново пуснали котви край троянския бряг. Звън на оръжие, викове и пламъци събудили троянците. С очи, зачервени от съня, те се хванали за оръжието. Започнал бой за всяка къща. Градът бил обхванат от пламъци от всички страни и в светлината на пожарите троянците водели напразна битка. Паднал убит и старият цар Приам, а и всички от царското семейство. Менелай отнесъл Елена на своя кораб. Градът се превърнал в пепел и кръвта на троянци и гърци се смесила.

Така завършила Троянската война, която никому не донесла нищо добро. Троянците лежали мъртви в разрушените си домове, а техните жени и деца били взети в робство от гърците. Но гърците прибързано се радвали на победата си над Троя. Само малка част от тях видели родния си край. Военната плячка, златото и среброто били погълнати от вълните заедно с корабите им. Този, който успеел да доплава, намирал само гробовете на близките си. Като чужденци се връщали героите в своята родина, а техните синове не познавали бащите си и жените напразно търсели в лицата на старците скъпите черти на любимите си съпрузи. Завършила една война, но злото, което била причинила, продължило и занапред.