Едуард Петишка
Старогръцки митове и легенди (26)

Одисея
Странстванията на Одисей

Когато Троя била обгърната от пламъци, от нейните брегове със своите дванадесет кораба отплавал Одисей, царят на Итака. Мечтаел колкото може по-скоро да види дима над скъпата си родина, но съдбата му подготвила най-странното плаване, което някога някой е предприемал.

Защо са им били на гребците силните им ръце, когато вятърът бил по-силен от тях и корабите се насочили към земята на киконите — древен тракийски народ, и към техния град Исмар. Гърците слезли на брега и с бой завладели града. Плячката им била богата. Напразно Одисей ги призовавал по-бързо да се приготвят за път. Неговите другари не искали да го послушат. Отворили мехове с вино, разпалили огън и опекли месо. През това време киконите помолили за помощ своите съседи. Те били толкова много, колкото били листата в гората, и рано сутринта нападнали гърците, които били уморени от пиршеството. В жестоката битка били убити по шестима гребци от всеки гръцки кораб, а останалите се спасили с бягство.

Току-що излезли в открито море, когато небето се покрило с облаци и страшна буря подгонила корабите по вълните. Северният вятър разкъсал платната и гърците прибегнали до греблата. С големи усилия приближили до суша и пуснали котва. Два дни и две нощи останали на брега. Отпочинали си, позашили скъсаните си платна и отново се качили на корабите. Изпълвала ги надеждата, че са все по-близко до своята земя, но силният вятър отново ги отнесъл до непознат бряг. Те слезли на сушата, налели си прясна вода, а Одисей изпратил трима моряци да разберат какъв народ живее на острова.

Спътниците на Одисей обаче не се върнали и той решил сам да ги потърси. Страхувал се да не им се е случило нещо лошо. Ала много скоро разбрал причината за тяхното забавяне.

Земята, на която слезли, била на лотофагите — хора, които се хранели с лотоси. Те приемали чужденците, предлагали им своята храна, приготвена от сладките плодове на лотоса. Всеки, който хапнел от нея, забравял своята родина и не искал да напусне земята на лотофагите. Бедните моряци, които Одисей изпратил, вкусили от плода и не желаели да се върнат вече при своите. Трябвало да ги отведат насила и оковани, да ги оставят на дъното на корабите. Веригите им премахнали тогава, когато земята на лотофагите изчезнала зад хоризонта.

След няколко дни плаване корабите на Одисей стигнали до малък остров. Върху поляните пасели стада диви кози, които станали жертва на гръцките ловци. Те слезли по стръмните склонове с богат улов. На брега запалили огън и във въздуха се разнесла приятната миризма на печено месо. Вечерята включвала и старо вино, което взели от земята на киконите.

С интерес Одисей наблюдавал непознатите брегове, които били разположени срещу този остров. Той не знаел, че там е земята на циклопите — великани с едно око, които, без да орат и без да сеят, имали всички земни блага в излишък.

Сутринта, едва нощта изчезнала под розовите пръсти на Зорницата, Одисей се отправил с един свой кораб към отсрещния бряг. Останалите кораби скрил добре в пристанището. Колкото се доближавал корабът на Одисей към непознатия бряг, толкова по-голямо било неговото учудване. Независимо че земята не била населена, по полето жълтеело едро жито, а по склоновете зреело сочно грозде. Одисей наредил на моряците да закотвят кораба на безопасно място и само с дванадесет сигурни другари слязъл на брега. Минавали през буйна растителност и между клоните, натежали от плодове, търсели следи от обитателите на острова. Най-после спрели пред една пещера, около която растели нагъсто лаврови дървета. Около входа й се издигала ограда от големи камъни, обрасла с дъбове. Зад нея се чувало блеенето на агнета и ярета.

Гърците прескочили оградата и влезли в пещерата. В кошници по стените висели големи късове сирене, на земята в огромни съдове имало мляко, а наоколо били разхвърляни празни ведра, приготвени за доенето. И късовете сирене, и ведрата били толкова големи, че спътниците на Одисей го посъветвали да се върнат на кораба. Той ги помолил поне да дочакат завръщането на великана, тъй като искал да узнае как той ще ги посрещне. Останали да го чакат чак до вечерта. Не след дълго се появил и самият циклоп. Разнесъл се шум от тежки стъпки, сякаш пясък се посипал от пещерата. Това бил исполинът Полифем, на гърба с огромен сноп и насечени дърва. Пред себе си водел овце и кози, които пасъл през деня. Хвърлил дървата върху земята, закрил входа с една скала и запалил огън. Гърците забелязали, че има само едно око в средата на челото. С него той ги гледал втренчено.

— Кои сте вие, чужденци? — попитал Полифем с гръмовен глас.

— Всички сме гърци — отговорил сърдито Одисей, — тръгнали сме с кораб от Троя, която победихме, и те молим да ни приемеш като гости. Ти сигурно добре знаеш, че боговете повеляват с гостите да се държим дружелюбно.

Полифем се засмял така, че смехът му отекнал във всички ъгли на пещерата:

— Какво ме интересуват боговете и това, което те повеляват? Аз не се страхувам от тях. Ние, циклопите, сме по-силни от тях и самият аз съм най-силният от всички. Правим това, което искаме, разбираш ли? Казвай къде е пристанището с корабите ви!

Одисей разбрал намеренията на циклопа и му отвърнал:

— Нямаме кораб. Посейдон, владетелят на моретата, го разби в крайбрежните скали. Само аз и моите спътници се спасихме.

Великанът не отговорил нищо, само се протегнал и хванал с грамадните си ръце двама от гостите си. След като ги убил, си приготвил от тях вечеря, напил се с козе мляко и легнал да спи между овцете.

Гърците изтръпнали от ужас. Страшната вечеря не им позволявала да заспят. Горещо се помолили на Зевс да им помогне. Одисей вече обмислял как да прободе спящия исполин с меча си, но когато погледнал грамадната скала, която закривала изхода, се отказал от намерението си.

На сутринта циклопът издоил козите и овцете и разпалил огъня. Отново хванал двама от гърците и си приготвил с тях закуска. Нахранил се, отместил леко скалата, за да излезе, и пак я върнал на мястото й, та да не избяга никой от пещерата.

Отчаяни, гърците седели в тъмната пещера, огрявана само от догарящия огън в огнището. Със свити сърца чакали връщането на циклопа. Но Одисей нито за минута не престанал да мисли как да се спасят. Когато обиколил пещерата, намерил греда, която приличала на мачта на товарен кораб. Щом я видял, му хрумнала една идея. Отсякъл с меча си част от нея, повикал приятелите си да му помогнат да изостри края й и да го обгори на жаравата. След това споделил с тях своя план. Те хвърлили жребий и избрали четирима от тях, които щели да му помагат в осъществяването на идеята. После скрили гредата.

Вечерта циклопът Полифем се върнал със стадото си в пещерата и затворил входа й със скалата. Седнал, издоил козите и овцете, избрал отново двама от гърците. Нахранил се и се приготвил да спи. Тогава Одисей се приближил до него и му предложил силното вино от киконските земи.

— Пийни си, циклопе — казал Одисей, — дано тази чаша с добро вино да смекчи твоето закоравяло сърце.

Полифем изпразнил чашата и виното му харесало.

— Налей ми още — наредил той на Одисей. Героят му налял и великанът започнал да го хвали: — Такова вино никога не съм пил. И боговете не пият по-добро. Аз не съм неблагодарник, кажи ми името си, искам също да ти доставя радост и да ти направя подарък.

За трети път Одисей налял вино и хитро му рекъл:

— Ще ти кажа своето име, но не забравяй за подаръка, който ми обеща. Наричат ме Никой. Така ме назовават хората, семейството ми и моите приятели.

Великанът с натежала от виното глава му казал:

— Слушай сега, Никой, ти ми харесваш. Тебе ще те изям последен — това ще бъде подаръкът ти от мен.

След това се излегнал на земята. Тогава Одисей дал знак на другарите си според уговорката, хванали подострената греда и я запалили в огъня. После с нея изгорили единственото око на великана, който се събудил и от виковете му се разтърсила цялата гора. Полифем изтръгнал дървото от окото си като треска. Той ослепял, а гърците се скрили между камъните.

Виковете на Полифем разбудили другите циклопи. Те му се притекли на помощ и започнали да питат какво му се е случило и защо ги буди през нощта. Нападнал ли го е някой? Не на себе си от болка, Полифем повтарял едно и също:

— Кой ми причини болка? Ах, Никой, приятели, Никой!

Циклопите клатели глави и му казали:

— Никой ли? А защо тогава ревеш? Да не би Зевс да ти е пратил някаква болест? Помоли се на Посейдон, твоя баща, дано той ти помогне.

И циклопите се разотишли по домовете си.

На сутринта Полифем отместил скалата и подкарал овцете и козите на паша. Спрял се пред входа и ги опипал всички по гърба, за да се увери, че между тях не се е скрил някой от гърците.

Хитрият Одисей обаче завързал един към друг по три овена и под средния се скрили един след друг неговите другари. Самият той се вкопчил във вълната на един грамаден овен и така те излезли от пещерата. Исполинът опипвал само гърбовете на животните, затова гърците успели да се спасят от сигурна смърт.

Щом излезли навън, побягнали към кораба, който бил пуснал котва в близост до брега. С радост ги посрещнали. Нямали време да оплакват загиналите, които не се върнали от пещерата. Шестима души загинали от ръката на Полифем. Одисей заповядал да отплават бързо, колкото е възможно по-бързо.

След като се отдалечили на безопасно разстояние от брега, Одисей се провикнал:

— Слушай, циклопе! Постигна те справедливото възмездие за твоето безбожие. Сам си навлече наказанието на Зевс и вече няма да убиваш нещастните пътници.

Циклопът чул думите на Одисей и бързо напуснал пещерата. Откъснал върха на една планина и го хвърлил в посоката, откъдето се чувал гласът. Скалата паднала точно пред кораба. Още малко — и щяла да го разбие. Морето се разбунтувало, вдигнала се висока вълна и подгонила кораба отново към брега на острова на циклопите. Само благодарение на гребците корабът се оттласнал от опасния бряг.

Когато отново се отдалечили от брега на разстояние, което било два пъти по-голямо от първото, Одисей пак извикал:

— Знай, Полифеме, че тебе те ослепи Одисей, царят на Итака.

— Горко ми — казал циклопът, — сбъдна се пророчеството, което чух от прорицателя. Беше ми предсказано, че ще ме ослепи Одисей. Аз си мислех, че той е страшен великан, че е силен като мен и че ще се бием един срещу друг. А сега видях един малък човек, който коварно ме лиши от зрението ми. Но ти почакай, Одисей, ще помоля баща си Посейдон да направи така, че да се върнеш много късно и сам у дома си, без приятели и с чужд кораб.

След това хвърлил към кораба на Одисей скала, много по-голяма от първата, и като я запратил в морето, едва не го потопил. Гърците успели да се спасят от огромната вълна. Избягали от циклопа за втори път и се срещнали с другарите си от другите кораби, които били закотвени край острова с дивите кози. Разделили си плячката, а Одисей посветил на Зевс овена, под който успял да се спаси от пещерата на циклопа. Зевс не приел жертвата. Посейдон послушал молбата на своя син Полифем и я предал на Зевс, който подготвил за Одисей и за неговите другари нови изпитания.

На втория ден, когато изгряло слънцето, гърците хванали греблата и се отправили натам, където в далечината се намирала родната Итака. Няколко дни плавали по неспокойното море и никаква буря не могла да смени посоката им. Достигнали остров, опасан с метална ограда. По-голямо щастие не можело да се случи на Одисей. На острова живеел цар Еол, владетелят на ветровете. Добрият цар приел любезно Одисей и неговите другари в двореца и ги разпитал за Троянската война и за пътешествието им до Итака. Всички те му гостували в продължение на един месец.

След като изтекъл месецът, Одисей помолил Еол да ги пусне да си заминат. Еол сам взел участие в приготовленията за път и дал на Одисей необикновен подарък. Затворил в голям мях от волска кожа всички насрещни и силни ветрове и го завързал здраво със сребърна връв. Меха дал на Одисей и им пожелал попътен вятър до Итака.

Девет дни и девет нощи корабът на Одисей бил придружаван само от лекия вятър, а на десетия ден вече се виждали бреговете на Итака. Те били толкова близо, че моряците различавали пастирите, които седели около огъня. Тогава Одисей най-после заспал. През пялото време той управлявал кораба и не затворил очи.

— Нека да ги видим — казали си моряците. — Одисей заспа. Най-после можем да разгледаме какви подаръци носи в меха от цар Еол. Даже не ни се похвали с тях, сигурно не иска да раздели с нас златото и среброто.

Те развързали сребърната връв на меха. С бучене и страхотен шум излезли буйните ветрове и отнесли кораба навътре в морето, далече от бреговете на Итака. Одисей се събудил и разбрал какво се е случило. От отчаяние искал да се хвърли в морето. Вихрите и бурята отнесли кораба повторно на острова на Еол.

Одисей отново отишъл в двореца, където Еол се забавлявал със съпругата и децата си. Еол се учудил, но когато разбрал причината, поради която Одисей е за втори път на неговия остров, се разсърдил и го изгонил от двореца с думите:

— Напусни двореца и отплавай от острова! Сигурно си разсърдил боговете. Такъв човек не мога да приема и да му помогна.

Одисей се върнал на брега при своите приятели. Вече не можел да разчита на попътен вятър. Корабът тежко порел вълните, а челата на гребците блестели от пот.

От острова на Еол уморените моряци стигнали до непознат скалист остров. Те намерили пристан за корабите, а Одисей закотвил своя кораб за една скала и се изкачил върху нея, за да се огледа наоколо. Пред него околността била безлюдна и нямало животни. В далечината се виждал само дим, което подсказвало, че там се намира някакъв град.

Одисей слязъл от скалата и изпратил трима от спътниците си да огледат острова. Гърците преминали една планина, проходили гъста гора и застанали пред град с високи къщи. Първият човек, с когото се срещнали, била девойка, която наливала вода от извора. Тя не приличала на другите моми, а имала огромен ръст, но с удоволствие разказала на гърците всичко, за което я разпитали. Така научили, че са пуснали котва при острова на лестригоните и че градът се нарича Телепил. Бащата на девойката бил цар на острова. Тя ги завела в двореца на баща си и когато гърците го видели, се ужасили. Пред тях стояла царицата, огромна като планина. Зървайки ги, тя извикала своя мъж. Гласът й приличал на свличащи се по стръмен склон камъни. Чудовищно огромният цар на лестригоните побързал да хване един от гърците и наредил да го приготвят за храна. Останалите двама моряци избягали и щастливо се завърнали на кораба.

Царят на исполините свикал лестригоните на морския бряг. Те започнали да къртят от скалите камъни, да ги хвърлят върху корабите и да ги разбиват. Нито един от корабите, които пуснали котва до брега, не се спасил, с изключение на Одисеевия. Той разсякъл в последния момент котвеното въже, с което корабът бил привързан към скалата, и така се освободили от неприятелския плен.

Само с един кораб Одисей и неговите другари плавали в морето и проливали сълзи за загиналите, които вече никога нямало да видят. Уморени до смърт, най-сетне стигнали до брега на един остров, паднали на земята и лежали там два дни и две нощи.

На третия ден сутринта, едва Зората започнала да разчесва златните си коси и да се подготвя за новия ден, Одисей взел меча и копието си и навлязъл навътре в острова. Намерил една пътека и забелязал дим над короните на дърветата. Когато се връщал обратно, на пътеката пред него излязъл елен. Героят го пробол с копието си и се върнал с улова при огладнелите моряци. Нахранили се с печено месо и след като си починали, силите им се възвърнали. След това Одисей разделил спътниците си на два отряда. Начело на единия застанал той, а за началник на другия поставил Еврилох. Хвърлили жребий кой да отиде навътре в острова и да го проучи. Паднало се на Еврилох.

Гърците станали много внимателни след случките с лестригоните и циклопите. Сред гората те видели голям дворец, около който се разхождали опитомени вълци и лъвове, които не закачали пътниците. Те се умилквали около своите стопани, както кучетата около господарите си. От двореца се чувала звънка песен. Това бил гласът на магьосницата Кирка. Тя сама отворила вратата и гърците влезли в двореца, придружени от усмихнатата домакиня. Само Еврилох не влязъл заедно с другарите си, а останал навън.

Кирка показала на моряците великолепна зала, предложила им любезно столове и кресла и ги нагостила с храна от мед, сирене, брашно и силно вино. Към виното добавила и вълшебно питие — сок от билки. Гърците с апетит се нахранили, но изведнъж започнали да се превръщат в свине. Кожата им се покривала с четина, главата им се издължавала в остра муцуна и те с грухтене се разбягали на всички страни. С жезъла, с който ги докоснала, Кирка изгонила от залата всички свине и им подхвърлила жълъди и букови листа.

Еврилох не дочакал своите другари. Върнал се на кораба и разказал на Одисей това, което чул и видял.

— Да отплаваме, докато е възможно — посъветвал героя Еврилох. — Кой знае каква опасност ни дебне тук.

— Не можем да отплаваме и да оставим тук нашите другари — казал Одисей.

Поискал да му опише пътя, въоръжил се и тръгнал към двореца.

По пътя си срещнал един младеж и познал в него бог Хермес, който стиснал ръката на героя и го попитал:

— Къде отиваш? Не си мисли, че без помощта на боговете можеш да помогнеш на твоите другари, които Кирка превърна в свине. Искам аз да ти помогна.

Хермес се навел и откъснал една билка с бели цветове и черен корен.

— Тази билка — пояснил богът — се нарича моли и с нея могат да се премахнат всички магии. Вземи я. Когато Кирка допре до теб вълшебния жезъл, ти се нахвърли върху нея с меча си и я заплаши, че ще я убиеш. Тогава много лесно можеш да я накараш да се закълне, че няма да ти причинява злини. Нищо лошо вече не ще може да ти направи и ти ще се видиш със своите другари.

След като издумал това, Хермес веднага изчезнал. Замислен, Одисей закрачил към дома на магьосницата.

Кирка го посрещнала на вратата, любезно го поканила и с усмивка му подала вълшебното питие. Нямала търпение да дочака момента, когато той ще се промени. След като Одисей изпил виното, тя го докоснала с жезъла и му казала:

— Хайде сега отивай в свинарника при своите другари!

Но Одисей се спасил от нейната магия. Запазила го билката, наречена моли. Хвърлил се върху магьосницата и се престорил, че иска да я прободе. Тя се уплашила и трепереща, паднала на колене пред него.

— Не си ли ти този Одисей, за когото ми беше предсказано, че ще стане мой приятел?

— Закълни се — казал героят с вдигнат меч, — обещай, че няма да ми сториш зло.

Кирка обещала.

Едва след това Одисей приел нейната покана да остане в двореца. Прислужничките на Кирка, дъщерите на боговете на реките и потоците, приготвили великолепна трапеза. Една постлала покривките, друга смесвала в сребърно блюдо сладко вино с вода, а третата му приготвила банята. Когато Одисей се изкъпал и облякъл новите дрехи, които Кирка му подарила, седнал с нея на масата. Обаче не се хранел, а само гледал тъжно пред себе си.

— Защо не се храниш? — попитала го Кирка. — Може би си отвикнал от изисканите храни, които ти предлагам?

— Как мога да се храня и да се веселя, когато моите другари страдат — отговорил Одисей. — Премахни магията и ще ме спасиш от тъгата.

Кирка изпълнила молбата на Одисей. Излязла на двора, отворила свинарника и изгонила свинете от него. Всяка от тях намазала с вълшебен мехлем и четината веднага паднала. Върнал се предишният им вид и вместо свине, пред Одисей застанали неговите другари. Те се зарадвали и му благодарили за това, че ги е избавил. Кирка предложила на героя да доведе и останалите моряци.

Извлекли кораба на суша и всички се срещнали при вълшебницата. Тя и нейните прислужнички — нимфите, им предложили своето гостоприемство и блюдата и чашите не се изпразнили в продължение на цяла година.

След като изтекла една година, Одисей поискал от Кирка да ги пусне, за да се приберат в родината си.

— Няма да те държа при себе си против твоята воля — казала магьосницата. — Но ако искаш да се избавиш от това продължително странстване, преди да стигнеш до родината си, трябва да се срещнеш в подземното царство на мъртвите с Хадес. Там попитай за прорицателя, слепия Тирезий.

Одисей се замислил над новия си труден път до царството на сенките. Кирка го заутешавала:

— Не се грижи, Одисей, само вдигни мачтата и опъни платната. Вятърът ще ти помогне да доплаваш дотам. След като преплаваш океана, ще забележиш бряг с горичка от върби и стройни черни тополи. Това е градината на богиня Персефона, където е входът за подземното царство. Сам, без придружител, иди на усамотено място, изкопай една яма и принеси в жертва на боговете черен овен и черна овца. Сенките на мъртвите ще бъдат привлечени от жертвената кръв и ще искат да пият от нея. Ти с меча си не им позволявай да се приближат, докато не попиташ Тирезий за пророчеството. То ще ти покаже как да се върнеш в родината си.

Кирка избрала от стадото си един черен овен и една черна овца, подарила ги на Одисей и се разделила с него и с моряците.

Попътният вятър носел кораба по вълните като птица. Не след дълго на хоризонта се показал нисък бряг с черни тополи и върби. Одисей слязъл на брега сам, както му казала Кирка, и издълбал яма. След това се помолил и кръвта на жертвените животни започнала да се стича в ямата. Тогава от подземния свят излезли душите на мъртвите. Млади и стари, жени и деца, мъже, убити във война — всички те със стенания излезли от царството на сенките и се струпали около жертвените животни. Одисей извадил меча и не позволил на нито една душа да пие от кръвта. Между душите на умрелите той забелязал сянката на майка си, която била жива, когато тръгнал на война. Когато я видял, заплакал от мъка, но не й позволил да пие от кръвта.

Накрая се появила сянката на слепия прорицател Тирезий и помолила Одисей да прибере меча си. Прорицателят пил и му казал:

— Тежко ти, Одисей, ти си разгневил бог Посейдон, защото си ослепил неговия син Полифем. Той ще ти създава пречки при връщането ти в родината. Независимо от това, вие може да се върнете у дома, ако следвате моите съвети. Скоро ще стигнете до остров Тринакия. По неговите тучни ливади пасат стада овце и крави. Те са на бога на слънцето Хелиос. Не закачайте стадата. Ако убиете някое животно от тях, гибел ще постигне твоя кораб и другари. Ти сам и с чужд кораб ще достигнеш до родината си. Но там няма да те чака нищо добро. Ще намериш твоя дворец, пълен с кандидати за ръката на жена ти Пенелопа. Ако се върнеш, ще ги накажеш. След това трябва да принесеш жертва на Посейдон и едва тогава ще доживееш до дълбоки старини.

Одисей благодарил за предсказанието и попитал Тирезий:

— Виждам сянката на моята майка, която мълчи и не ме поглежда. Какво да направя, за да поговоря с нея?

Тирезий го посъветвал:

— Ако й позволиш да пие от тази кръв, тя ще започне да говори с теб и ти ще разбереш истината.

След това се обърнал и се върнал обратно в царството на сенките.

Одисей позволил на майка си да пие от кръвта, тя познала сина си и му казала:

— Как си дошъл дотук, дете мое? Още ли обикаляш света след падането на Троя? Още ли не си се върнал в Итака при своята жена и при сина си?

Одисей разказал на майка си своята нерадостна съдба и я попитал какво ново има в Итака. Тя му отговорила:

— Твоята вярна съпруга Пенелопа те чака и плаче за теб. Синът ти Телемах се грижи за царските имоти. Старият ти баща тъгува за теб и иска да те види жив. Премести се на село и не иска да се връща в града. Там работи като селянин. А моят живот се съкрати от тъгата и от скръбта по теб.

Тя довършила разказа си и Одисей поискал да я прегърне, но сянката й се изплъзнала и се превърнала в мъгла, която отлетяла с полъха на вятъра.

Към жертвената кръв пристъпила и сянката на цар Агамемнон. С плач той разказал на Одисей, че неговата жена го убила, след като се върнал от войната с троянците. Посъветвал Одисей да не вярва на жена си и тайно да слезе на брега на Итака.

Пред Одисей се появили сенките на мъртвите бойци от Троя. Ахил познал в лицето му своя смел другар от войната, а Одисей започнал да го хвали за това, че в царството на мъртвите е станал владетел. Ахил отговорил с тъга в гласа:

— По-добре да бъда орач на земята или слуга в чужда страна, отколкото управител в света на мъртвите. — Попитал Одисей за своя син и той с радост му разказал за неговите геройства.

Мълчаливо преминал покрай Одисей и Аякс. Дори мъртъв, той му се сърдел заради спора за доспехите и оръжието на Ахил.

В дълга редица преминавали сенките на починалите покрай жертвоприношението на Одисей. Много от тях той познал, а други познали него. Но героят така се ужасил от тази тълпа, че се отделил от тях и побързал да се върне на кораба. Гребците хванали греблата и корабът се отделил от негостоприемния бряг на смъртта и се отправил в развълнуваното море.

Одисей знаел, че трябва да преодолее още две препятствия, за които го била предупредила Кирка.

Най-напред трябвало да се предпазят от уловките, които щели да им поставят сирените, омайващи със своите песни моряците, а когато корабите се приближавали до тях, се разбивали в острите скали под водата. Още преди да наближат острова, Одисей запушил ушите на моряците с восък, за да не чуят песните на сирените. Той самият наредил да го завържат за мачтата. Когато чул сладките песни, въжетата не му позволили да заплува към острова.

Така преминали покрай сирените, но изведнъж се разнесъл ужасен шум и вой. Приближавали втората опасност. Това бил гласът на чудовището Скила^[1]. Шестте й глави се поклащали върху водата и непрекъснато лаели. Над нейната пещера в морето се издигала неголяма скала. Близо до нея се намирал въртоп, където дъщерята на Посейдон — Харибда, три пъти на ден поглъщала вода. Около нея клокочели вълни, кипяла морска тиня, пръст и бяла пяна. Тези кораби, които успявали да преминат невредими покрай скалата и Скила, обикновено се натъквали на въртопа на Харибда и се разбивали.

Моряците отпуснали греблата, но Одисей ги накарал да преминат покрай скалата, така както го била посъветвала Кирка. Те усилено въртели греблата, когато от водата се показали шестте глави на Скила. Тя хванала шестима от моряците и те загинали в морските дълбини, а Харибда ги погълнала. Останалите успели да избегнат срещата с Харибда и корабът останал невредим. Уморени от тежкото плаване, моряците забелязали бреговете на остров Тринакия. По ливадите, пълни с ароматни билки, пасели стадата на бога на слънцето Хелиос. Одисей не искал да пускат котва. Страхувал се, че някой от моряците може да поиска да убие животно от стадата и по този начин да се изпълни пророчеството на Тирезий.

— Позволи ни да отдъхнем след трудното плаване — поискал кормчията Еврилох, — само ще си починем и ще продължим напред. Стадата даже няма да забелязваме.

Одисей не се съгласявал, но когато всички моряци дали обещание, че няма да се докосват до свещените стада и ще се задоволят само с храната, която имат на кораба, той се примирил. Хвърлили котва и гърците спокойно легнали върху меката трева.

Но през нощта Зевс изпратил ужасна буря, а на утринта вихрите не преставали да бушуват в морето и големите вълни не позволявали на моряците да напуснат острова. Гърците скрили кораба на безопасно място. Докато имали запаси от храна, те не изпитвали никакви нужди. Денят се сменял с нощ, нощта — с ден, а бурята не преставала. Цял месец моряците останали на този бряг. Запасите свършили и настанал глад, но все още не могли да отплават към Итака.

Тогава Одисей отишъл да огледа околността. При неговото отсъствие Еврилох казал на моряците:

— Искате ли да умрем от глад, докато край нас пасат угоени стада? Елате с мен, ще убием няколко крави, най-добрите късове ще принесем в жертва на боговете, за да ни простят. А това, което остане, ще си разделим.

Гладните моряци се съгласили с него и обещали, че ако останат живи, ще построят в чест на Хелиос голям храм в Итака. След това убили няколко крави и принесли в жертва най-добрите късове месо на боговете. Остатъкът от месото опекли. Когато Одисей се завърнал, вече било късно, за да им се противопостави. Той упрекнал другарите си, че не са удържали на обещанието си, а гневът на боговете се проявил много скоро.

Одраните кожи на кравите лежали върху тревата, а суровото месо още издавало жално мучене. От слънчевата си колесница Хелиос видял моряците на Одисей и се оплакал от тях на Зевс и другите богове. Той искал за тях справедливо отмъщение и заплашил, че ако останат ненаказани, ще влезе в царството на мъртвите и ще освети вечната тъма.

Шест дни моряците се хранили с месото на убитите от тях крави. На седмия ден рано сутринта морето утихнало и те отплавали. Тринакия изчезнала на хоризонта, а пред кораба се простирала безбрежната морска шир. Зевс не искал да отлага наказанието. Изпратил върху синьото небе черни облаци, разразила се буря и върху кораба започнали да падат светкавици. Корабът се наклонил и моряците потънали в морето. Жив останал само Одисей, защото не ял от месото на свещените животни.

Върху част от разрушения кораб на десетата нощ от корабокрушението Одисей достигнал до остров Огигия. Там между цъфтящи градини била пещерата на нимфата Калипсо. Тя приела Одисей под свода, образуван от разклонена лозница, и го посрещнала като скъп гост. Искала той да забрави останалия свят. Седем години Одисей останал при Калипсо и тя не му позволявала да отплава.

Накрая над нещастния пленник се смилила богиня Атина и измолила боговете и Зевс да му помогнат. Зевс изпратил при нимфата вестоносеца на боговете — Хермес, със заповед да освободи Одисей.

Както обикновено, Одисей седял на брега, гледал в далечината неспокойното море и плачел от мъка по своя роден дом. Тогава чул зад гърба си глас.

— Не бих желала да се разделя с теб, Одисей — казала му Калипсо. — Ако останеш при мен, завинаги ще бъдеш млад и безсмъртен. Но заповедта на Зевс трябва да изпълня. Построй си сал и отплавай за своята родина.

Одисей не можел да повярва, че нимфата ще го пусне. Когато дошъл на себе си след учудването, радостно взел секирата и започнал да сече дървета. Скоро салът бил готов. Калипсо му осигурила храна и вода за из път.

Отново Одисей се озовал в развълнуваното море. Вятърът бил попътен и салът плавал спокойно по вълните. След няколко дни героят забелязал земя. Това бил островът на феаките. Но Одисей не могъл да достигне до острова без произшествия. Бог Посейдон видял неговия сал и със своя тризъбец ударил по морето. Покрил небето с облаци и изпратил върху героя най-страшните ветрове и бури. Нещастният Одисей паднал от сала и два дни и две нощи бил подхвърлян от вълните между живота и смъртта, като се държал само на греда, останала от сала.

Сутринта на третия ден забелязал бряг с много дървета и една вълна сама го изхвърлила върху твърдата земя, а друга го върнала обратно в морето. С последни сили той достигнал тази част на брега, където в морето се вливала малка рекичка. На сушата загубил съзнание. Събудил се от нощния хлад, тъй като от бурята останал без дрехи. Видял маслинова горичка, събрал листа, направил си легло, а с останалата част от тях се покрил. Щом легнал, веднага заспал. Не знаел, че спи на острова на феаките.

Докато спял, богиня Атина подготвила неговото завръщане в Итака. Побързала към двореца на царя на феаките Алкиной и потърсила дъщеря му. Красивата Навзикая спяла върху ложето си и в съня си приличала на богиня. Атина се надвесила над нея и й внушила сън. В него тя я подканяла рано сутринта да отиде със своите прислужнички на брега на реката и да изпере царските си дрехи.

Призори Навзикая се пробудила и веднага помолила баща си да й даде една кола, за да може да изпере дрехите на реката. В колата прислужничките натоварили одеждите и тя се отправила заедно с тях към реката, точно както в съня си. Тя самата карала колата, а прислужничките бягали след нея. Изпрали дрехите в реката и докато съхнели, всички се изкъпали и хапнали. След това заиграли на топка. Навзикая я хвърлила към едно от момичетата — това, което било най-близо до реката, а Атина направила така, че топката паднала в средата на реката. Всички извикали. От техния вик се събудил Одисей.

Отначало героят се изплашил, като помислил, че отново е попаднал в страната на великаните, но скоро разпознал момичешките гласове. Откъснал един клон, за да прикрие голотата си, и излязъл от храстите. Когато и момичетата го зърнали, се изплашили и се разбягали, защото видели мъж, покрит с кал, тиня и водорасли, който по-скоро приличал на призрак, отколкото на човек от плът и кръв. Само Навзикая останала на брега. Атина вляла в сърцето й смелост. Одисей не се приближил към нея, за да не я изплаши, а отдалеч й казал:

— Дали си богиня, или си човек, аз те моля да не бягаш от мен, а да ми помогнеш. Бурята ме изхвърли на този бряг като корабокрушенец, никого не познавам и даже не знам къде се намирам. Смили се над мен и ми дай поне да облека нещо и ми покажи пътя до някое населено място. Боговете ще ти се отплатят за добрината и ще можеш да си пожелаеш каквото поискаш.

Навзикая отговорила без страх:

— Чужденецо, по думите ти разбирам, че не си лош човек. Искам да ти помогна. Аз съм дъщерята на Алкиной, владетеля на феаките, и ще ти покажа пътя до града. Ще изпълня твоята молба.

Царската дъщеря извикала страхливите си прислужнички и им наредила да му донесат дрехи. Одисей се изкъпал в реката и се облякъл. Неговата пазителка — богиня Атина, го надарила с такава красота, че приличал на бог. Навзикая и момичетата наблюдавали захласнати промяната, която станала с него. Предложили му храна и Одисей с апетит задоволил глада си и утолил жаждата си.

Сухото бельо и изпраните дрехи били откарани в двореца. Колата на връщане от реката карала пак Навзикая. Одисей вървял пеш заедно с прислужничките.

Преди да стигнат в града, Навзикая му казала:

— Не се сърди, чужденецо, но те моля да не влизаш с мен и моите робини в града. Почакай тук в трепетликовата горичка. Тръгни към града, когато изчезнем от очите ти. Ако някой от феаките ме види, че се връщам с чужденец, ще помисли, че си водя жених. Царският дворец ти и сам ще намериш. Потърси там моята майка и я помоли за помощ. Пожелае ли тя, ти ще се върнеш в своята родина.

Когато царската дъщеря и колата се скрили от очите на Одисей, той излязъл от горичката и се отправил към града. Атина го обгърнала в мъгла, за да не го забележат феаките и да не го спрат. Тя се превърнала в младо момиче и го съпроводила до двореца на цар Алкиной.

Одисей стоял удивен пред бляскавия царски дворец. Стените му били покрити с бронз, а в него се влизало през златни врати. Изковани от злато и сребро кучета стояли от двете страни на входа. Около двореца се простирала прекрасна градина със сочни круши, смокини, ябълки и грозде. Плодовете на тези дървета зреели и зиме, и лете.

В залата за пиршества тъкмо се били събрали знатните първенци на града заедно с царя и царицата. Одисей се приближил до тях, без да го забележат. Тогава Атина разпръснала облака и всички видели Одисей, който паднал в краката на царицата и я помолил:

— Царице, моля теб и твоя съпруг за помощ. Дълги години странствам по земята, тъгувам за своята родина, но не мога да се върна в нея. Помогнете ми да видя своята Итака. Боговете ще ви дарят с щастие.

Като казал това, Одисей се отдалечил и седнал при камината, близо до огъня. Всички се умълчали и настъпила тишина. Най-после един феакски герой се обадил:

— Не трябва така да се посреща гост, царю. Не трябва гостът да седи на земята при огнището, в прахта. Нека да седне с нас на трапезата. Нареди на слугите да смесят вода и вино и да му донесат храна.

Царят харесал думите на най-стария феакиец. Хванал Одисей за ръката и сам го поставил на стол до себе си и го нагостил. Обещал му, че ще му помогне да се завърне в своята родина.

Когато завършил пирът, Одисей останал с царя и царицата, която не се сдържала и го попитала откъде идва и откъде има тези прекрасни дрехи. Тя ги познала, защото сама с прислужничките ги била изтъкала. Одисей разказал на царя и царицата своите приключения с нимфата Калипсо, разправил им за корабокрушението и не скрил, че срещнал на брега на морето тяхната дъщеря. Само не открил своето име.

Царят слушал с внимание. Такъв герой той би желал за съпруг на своята дъщеря. Затова повторил пред чужденеца обещанието си, че ще му помогне да се завърне в родината си. След това се разделил с героя от Итака и всички отишли да спят. Одисей легнал на мекото легло и сънят скоро разпръснал всичките му грижи.

Рано сутринта Алкиной поръчал на петдесет и двама гребци да приготвят нов кораб за плаване. Когато били готови, те трябвало да се върнат в двореца. През това време царят събрал всички знатни хора от града в чест на госта и устроил пиршество. Всички зали на двореца били пълни. Поканили и слепия певец Демодок, който пеел за геройските подвизи на Ахил и Одисей така живо, сякаш те стояли пред него.

След като завършило пиршеството, царят наредил на певеца да запее. Слепият Демодок докоснал струните на лютнята и с песента си пренесъл слушателите пред вратите на Троя. Песента разказвала за двамата смели гръцки герои Ахил и Одисей.

Демодок разчувствал Одисей със своята песен. Когато той чул името си, очите му се напълнили със сълзи. Царят забелязал тъгата на чужденеца и затова призовал феакските младежи да вземат участие в различни състезания и игри. Площадът се изпълнил с народ. Младежите се състезавали в бягане, скачане и хвърляне на диск. Одисей само ги наблюдавал. Феаките искали да видят силата на госта. Но в мислите си той вече бил в морето и нетърпеливо очаквал момента, когато царят щял да нареди корабът да отплава. Наблюдавал игрите разсеяно. „Може би нашият гост е търговец — мислели си феаките, — търговците не обичат бойните игри и мислят само за своята печалба.“ Те шептели помежду си и се подсмивали. Синът на цар Алкиной го подканил да участва в игрите, за да покаже на какво е способен. Одисей отказал, но по този начин само засилил присмеха на другите участници. Тогава героят се разгневил и взел най-големия диск. Той засвистял във въздуха, затова участващите в игрите се навели до земята. Дискът прелетял над главите на тълпата и паднал надалеч — там, където досега никой не бил достигнал. Всички затаили дъх. Никой вече не се осмелил да му се присмива.

След състезанията, игрите и танците феаките се върнали заедно с Одисей в двореца и продължили недовършеното пиршество. Този път Одисей подканил Демодок да запее. Слепецът запял за победата над Троя. Когато Одисей чул песента за своя подвиг и за дървения кон, отново заплакал. Алкиной единствен забелязал смущението му, наредил да спре песента и се обърнал към феаките:

— Както виждам, на всички харесва песента на Демодок за Троянската война, но нашият гост се натъжи. Такъв гост трябва да бъде като брат на всекиго от нас. Кажи ми, чужденецо, как се казваш, кой си, кои са родителите ти и през кои страни си пътувал. Това трябва да ни откриеш, ако искаш да се върнеш в своята родина.

Одисей не знаел как да постъпи, но решил да разкаже за себе си, съобщил им името си и името на своята родина. Събралото се множество се развълнувало и със затаен дъх изслушало разказа му.

Когато завършил своя разказ, в залата настъпила пълна тишина. Пръв цар Алкиной заговорил. Той искрено пожелал на героя бързо и безопасно завръщане у дома.

На другия ден феаките отнесли на кораба подаръците, които Одисей получил от тях и от царя: сандъци с прекрасни и скъпи облекла, изкусно изработени съдове и оръжия. Алкиной наредил да принесат в жертва на боговете месото на една крава. След прощалния пир царят заповядал в задната част на кораба да поставят килими, за да може на тях Одисей спокойно да си почива.

На прага на двореца Одисей се разделил с царя на феаките. Сега вече нищо не пречело на героя от Итака да се върне в своя дом. Качил се на кораба и гребците хванали греблата. Зад тях останал гостоприемният феакски бряг, а там някъде напред се намирала Итака.

Когато звездите започнали да избледняват, а нощта да отстъпва пред белия ден, феаките достигнали родината на Одисей. Самият той бил заспал дълбоко. Нищо друго не оставало на моряците, освен да го пренесат на брега и да оставят и даровете, които му дали царят и знатните феакски мъже. След това обърнали кораба и заплавали обратно. Щом бог Посейдон научил, че феаките са помогнали на Одисей, се разгневил. Поискал разрешение от Зевс да ги накаже. Корабът им вече наближавал острова и хората се събирали на брега, когато от морските вълни излязъл Посейдон и ударил с длан плавателния съд. В този момент целият кораб с всичко, което било на него, се превърнал в скала, която стигнала чак до дъното на морето и там се закотвила.

На брега бил и цар Алкиной, който знаел пророчеството, че един ден Посейдон ще превърне връщащ се кораб в скала и около града ще постави големи скалисти планини. Той наредил на феаките да принесат жертва на Посейдон, за да го умилостивят да не огражда техния град със скали. Всички се уплашили и започнали да се приготвят за жертвоприношението.

В това време Одисей се събудил на морския бряг, станал и започнал да разглежда околността. Той не познал родната Итака. Там, където били голите хълмове, сега шумяла гъста гора, а там, където имало много дървета, сега се белеели само камъни. В отчаянието си Одисей започнал да окайва своята съдба. Мислел, че отново е на чужда земя и че феаките са го измамили. До себе си видял непокътнати техните дарове. По склона към него се приближил един млад пастир. Това била Атина Палада, която приела образа на пастира, за да утеши нещастния герой. Одисей се зарадвал, когато на пустия остров видял човек. Младият пастир бил облечен като господарски син, бил обут в богато украсени сандали, а в ръцете си държал копие. Не изглеждал като неприятел, затова Одисей отишъл при него и започнал да го подпитва къде е попаднал.

— Сигурно идваш отдалече — казала преоблечената богиня — и не знаеш името на тази земя. Брегът, на който стоим двамата, е остров Итака.

Одисей скрил радостта от срещата със своята Итака и не издал името си. Разказал на пастира една история за това как се озовал със своите дарове на брега.

Богинята се усмихнала. От млад пастир тя се превърнала в красива богиня и му заявила:

— Какъв ли трябва да бъде човек, за да те надхитри, а аз искам да ти помогна. Аз съм Атина Палада.

Богинята му помогнала да скрие скъпите дарове в близка пещера и като седнала до него, близо до едно маслиново дърво, вдъхвайки му смелост, казала:

— Не се страхувай, че ще те изоставя. Най-напред ще се постарая никой в Итака да не те разпознае, докато не му дойде времето. Ще превърна гладката ти кожа в набръчкана, твоите разкошни коси ще окапят и ще те облека в дрипи. Ще загася блясъка в твоите очи и те ще потъмнеят като на старец, за да не те познаят дори кандидатите за ръката на твоята жена, но и самата тя, пък и твоят син. Като просяк ще потърсиш свинаря Евмей. Той ти е останал верен. Аз ще повикам сина ти Телемах, който отплава в Спарта, за да те търси при цар Менелай.

— И синът ми ли ще странства по моретата? — попитал със страх Одисей.

Богинята го успокоила:

— Не се страхувай за сина си. Той е в безопасност. Сама съм го придружавала и аз ще го върна в родината му.

Тогава богинята го докоснала с вълшебния си жезъл. Кожата и лицето му се покрили с бръчки, а дрехите му се превърнали в парцали, които висели върху старческото му тяло. В ръцете му поставила тояга, през рамото той прехвърлил скъсана торба. Богинята веднага изчезнала.

Така променен, Одисей се отправил към свинаря Евмей, след като богинята му показала пътя.

Старият свинар бил вкъщи. Край оградата, която сам направил, майсторял нови кожени сандали. Другите по-млади свинари били със свинете на паша. Когато кучетата усетили, че към къщата се приближава чужденец, излезли със силен лай навън. Щели да го разкъсат, ако не се притекъл Евмей с камъни и викове. Свинарят приел стареца просяк, направил му място да седне, постлал му кожа, за да му бъде по-удобно. В чест на госта заклал две прасенца и ги опекъл на огъня. Обърнал се към просяка и му казал:

— Мога да ти предложа само тези малки прасенца. По-големите, отгледани вече, трябва да предавам в двореца, където пируват женихите денем и нощем. Те пируват, а стадата оредяват, избите и хамбарите се изпразват. Ако беше тук моят нещастен господар, щеше да въведе ред навсякъде. Но само боговете знаят къде е погребан. Преди години тръгна на война с троянците. Ако беше жив, щеше вече да се е върнал. Та нали Троя падна отдавна.

Свинарят предложил на госта печено месо, а в дървени чаши налял вино. Когато Одисей се нахранил, рекъл на свинаря:

— Дълго време пътувах по суша и по море. Кажи ми как се казва твоят господар. Може би съм го срещал и мога да ти разкажа за него.

— Моят нещастен господар — отговорил свинарят — се наричаше Одисей. Той беше добър и справедлив. Докато съм жив, няма да имам такъв господар.

— Щом Одисей е твоят господар, аз ти се заклевам, че още тази година той ще се върне — казал му преоблеченият Одисей. — Когато се появи в двореца, аз сам ще взема от теб своята награда за добрата вест.

— Не ми трябват твоите клетви — махнал с ръка невярващият свинар, — награда няма да получиш, тъй като Одисей няма да се върне в двореца. А сега се страхувам за неговия син Телемах. Той отиде при цар Менелай, но чувам да се говори, че кандидатите за ръката на майка му са изпратили срещу него кораб, който на обратния път за дома ще го нападне и ще го убият. А сега ти, мой госте, кажи ми какво си преживял и откъде се взе тук при нас.

Одисей му описал измислена история за своите бедствия. Разказал му, че е от остров Крит и че е преживял различни приключения. Участвал в Троянската война и там се запознал с Одисей. Разправил, че неотдавна пак се срещнал с него, когато Одисей се отправил на път за дома.

Свинарят внимателно слушал, повярвал на всичко, което му доверил просякът, усъмнил се само в историята, свързана с връщането на царя у дома. Смятал, че чужденецът желае да го спечели на своя страна с тази добра новина.

Вече се стъмнило и в хижата започнали да се връщат останалите свинари. След като затворили стадата в свинарниците, седнали да вечерят. Навън светела луна, която надничала иззад облаците, и не след дълго завалял дъжд. Влажният студен вятър прониквал и в кошарата, а Одисей се тресял от студ. Докато размишлявал как да се стопли, решил да изпита свинарите.

— Чуйте ме всички — казал им той, — ще ви разкажа една история, която ми се случи при обсадата на Троя. Веднъж аз, Менелай и Одисей бяхме залегнали в засада в храстите под стените на Троя. Трябваше да прекараме нощта навън. Ала тогава северният вятър ни прати виелица. Студеният вихър хвърляше в очите ни сняг и скоро аз почти замръзнах. Останалите воини имаха наметала и бяха защитени от студ и мраз. А моето наметало оставих в лагера, защото мислех, че няма да ми потрябва. Сутринта, целият премръзнал, казах на Одисей: „Приятелю, още малко — и ще умра. Нямам наметало и умирам от студ“. „Мълчи — каза ми той, — дано никой не те е чул.“ Отиде при спящите воини и им рече: „Някой трябва да отиде при Агамемнон да поиска подкрепление“. Един воин веднага стана и се запъти към корабите, като свали наметалото си. Аз се загърнах в него и заспах. Ако сега бях млад и силен като тогава, то веднага бих дал своето наметало.

— Наистина интересна история — засмял се Евмей. — И ние, старче, ще ти дадем наметало. Когато се върне Телемах, синът на Одисей, ще ти подари наметало и ще те заведе там, където искаш.

Приготвил на Одисей легло от овчи и кози кожи. Когато гостът легнал, покрил го със зимното си наметало. Свинарят взел меча и копието си и излязъл да пази стадата. Одисей също не спял и когато видял, че Евмей излиза, се зарадвал, че има такъв верен помощник, който се грижи добре за поверените му животни.

Същата нощ Телемах бил в двореца на цар Менелай и цяла нощ се въртял в леглото и не могъл да заспи. Мислел за баща си. Изведнъж нощната тъма се разсеяла и пред него застанала Атина Палада.

— Върни се в родината си — наредила му тя, — но бъди внимателен по пътя. Кандидатите за ръката на майка ти готвят засада. Причакват те с един кораб, за да те пленят. За да я избегнеш, преплавай покрай острова през нощта и на разсъмване ще достигнеш Итака. Когато доближиш бреговете, изпрати своите другари в града, а ти сам иди при свинаря Евмей.

Като казала това, богинята отлетяла за Олимп, а Телемах послушал нейните съвети. Напуснал с много дарове цар Менелай и неговата съпруга Елена и се качил на кораба, заобиколил опасния остров и благодарение на попътния вятър се понесъл по открито море и достигнал Итака. Слязъл от кораба преди другарите си и се отправил към Евмей.

В това време Одисей седял заедно със свинаря пред неговата колиба, когато се чул веселият лай на кучетата. Свинарят станал, за да провери кой идва по това време, и видял Телемах. От изненада изпуснал съда, пълен с вино, и с треперещи от вълнение ръце го прегърнал. Одисей с гордост се любувал на своя син. Преди много години той напуснал малкото си дете, а сега пред себе си видял млад и силен мъж. Предложил му място до себе си на кожата.

— Не ми прави място, чужденецо — казал му Телемах, — аз ще си намеря сам, тук места колкото искаш.

Седнал до свинаря, а той му предложил печено месо и вино. Телемах се нахранил и попитал откъде идва чужденецът. Евмей му разказал измислената от Одисей история.

— Той дойде при мен — завършил разказа си свинарят — и поиска да го подслоня. Сега, когато ти се върна, мога да го предам на твоите грижи. Той идва с молба.

— По-добре като гост да остане при теб — размислил Телемах, — ще му изпратя дрехи, меч и храна, но в двореца не мога да го взема. Кандидатите на майка ми — тези, които пируват, може да го оскърбят и да го обидят. Те са много и аз едва ли бих могъл да го защитя.

Одисей се учудил, че синът му търпи всичко това в двореца на баща си от хора, които според Телемах дошли веднага след като разбрали, че стопанинът не се връща. Искали ръката на Пенелопа, а тя не се осмелявала да ги отпрати. Хранела ги и отдалечавала момента, в който трябвало да вземе решение за кого от тях да се омъжи. Кандидатите разхищавали имуществото на двореца, стадата намалявали и хамбарите се изпразвали. Синът бил сам и още млад. Не бил в състояние да се противопостави на такова надмощие.

Той помолил свинаря да извести на майка му за неговото завръщане от Спарта. Евмей взел тоягата и тръгнал към двореца. Одисей и Телемах останали сами. Тогава се появила Атина, повикала Одисей да излезе от колибата и му казала:

— Не трябва вече да се криеш от сина си. Кажи му кой си и заедно се върнете в града, за да накажете кандидат-женихите. Аз ще ви помагам.

Щом изрекла това, го докоснала с вълшебния жезъл. И станало чудо. Одисей станал млад, дрехите му блестели, косите му станали черни, а крачките му — силни и младежки.

Така променен, той влязъл в колибата. Телемах се изплашил: помислил, че пред него стои някой бог.

— Не съм бог — казал Одисей, — аз съм баща ти, когото ти оплакваш.

Прегърнал сина си, но той не му повярвал. Нима смъртен човек може да се променя така бързо? Та преди минута пред него седял старец.

— Атина Палада е между нас, сине — доверил му Одисей, — а боговете могат да променят смъртните. Сега за последен път ще се престоря на просяк и утре ще отида в двореца. Все още никому не разказвай за нашата среща — нито на Евмей, нито на майка си. Аз сам искам да разбера кой от двореца ми е останал верен.

През това време корабът на Телемах спрял на пристанището и не след дълго до него се приближил и корабът на кандидатите, които чакали напразно, за да заловят сина на Одисей. От пристанището те направо отишли в двореца. Никой от тях не разбрал как Телемах им се изплъзнал.

— В морето той се спаси — казал Антиной, един от женихите, — но на сушата няма да ни избяга. Ще го убием в града.

Един верен на Пенелопа слуга й съобщил какво кроят кандидатите. Тя се разгневила на Антиной за неговия пъклен план и отишла в тържествената зала, където всички кандидати се съветвали. Упрекнала ги, че искат да убият сина й. Те обаче се заклели, че никога не са имали такъв умисъл и я успокоили, че от неговата глава няма да падне и косъм. При тази лъжа се усмихвали, но иначе тайно желаели смъртта на Телемах.

Вечерта Евмей се върнал в колибата си и донесъл вестта за двата кораба и за събитията от двореца. Телемах се държал с баща си като с чужденец и казал на свинаря:

— Утре сутринта ще посетя майка си. Ти тръгни след мен с чужденеца, за да събере той там някаква милостиня.

На другия ден Пенелопа посрещнала сина си с отворени обятия. Поискала да й разкаже приключенията си по пътя и това, което бил научил за своя баща. Тогава той й казал за Калипсо, която задържала баща му на острова си, без да сподели с нея, че той се е върнал.

Когато след мразовитата нощ слънцето огряло въздуха, в града влезли Евмей и преоблеченият като немощен просяк Одисей. Под мишница държал скъсана торба и се опирал на просешката си тояга. Отишли до царския дворец. По веселието и аромата на ястията, които се приготвяли там, Одисей разбрал, че вътре има много хора. Евмей го посъветвал да го почака на двора. Най-напред той искал сам да влезе в двореца.

Щом старото вярно куче Аргос чуло разговора на Одисей и Евмей, повдигнало глава. Преди да отиде на война, стопанинът го възпитавал. Сега то познало своя господар, завъртяло опашка, но нямало сили да се повдигне от земята. Одисей познал верния си приятел и в очите му се появили сълзи.

— Интересно защо такова куче лежи на купището тор — казал той на свинаря, — веднага се познава, че е от добра порода.

— Да — съгласил се Евмей, — това беше любимото куче на моя господар. Одисей го вземаше винаги със себе си, когато ходеше на лов. Аз не познавам по-предано животно от него. Тук е оставено от недобросъвестните слуги.

Евмей влязъл в двореца, а Одисей останал навън и още дълго гледал своето любимо куче, което двадесет години чакало своя господар и след като го зърнало, навело глава и издъхнало.

В двореца Телемах седнал на масата заедно с кандидатите. Забелязал Евмей и го поканил при себе си. Свинарят отишъл при своя господар, който го нагостил с храна от богато подредената маса. След Евмей в залата за тържества влязъл и самият Одисей — като немощен старец, и приседнал до входа. Когато Телемах го видял, му предложил хляб и месо и ги предал на Евмей, за да нагости просяка.

— След като се нахрани — казал Телемах, — може да проси милостиня.

Одисей хапнал и започнал да обикаля гостите и да иска от тях милостиня. Всички му давали по нещо и го разпитвали откъде идва. И на тях той разказал измислената история. Само Антиной не искал да му даде нищо и го прогонил от себе си.

— Ако всеки от вас даде на този просяк това, което ще му дам аз, сигурно никога вече няма да го видим тук — извикал Антиной и издигнал над себе си столчето, на което поставял краката си, и го запратил по Одисей, като го улучил в гърба, но той даже не помръднал от силния удар и стоял като скала.

От своите покои Пенелопа дочула вик. Тя не била доволна от това, че гордият Антиной ударил в нейния дом бедния просяк. Повикала Евмей и го разпитала за странника. Свинарят й разказал това, което разбрал. Тогава царицата узнала, че чужденецът познава Одисей и че неотдавна бил говорил с него, и поискала да научи нещо повече за своя съпруг. Изпратила Евмей да доведе просяка. Одисей отказал да се яви незабавно при нея, а отложил срещата за вечерта, за да не дразни кандидатите. След обяда свинарят отишъл при своето стадо. Обещал, че рано сутринта ще дойде в двореца с най-угоената свиня.

Кандидатите се забавлявали, танцували и пели песни чак до вечерта. Тогава на вратата на тържествената зала се появил един познат на целия град просяк на име Ир (Ирос). Не бил много силен, но имал висок ръст. Когато видял до входа Одисей, поискал да го изгони.

Одисей му отговорил спокойно:

— На прага има достатъчно място и за теб, и за мен. И двамата сме просяци и не знам защо трябва да се караме.

Ир нанесъл на Одисей първия удар, а през това време кандидатите ги наблюдавали с интерес. Антиной им казал:

— Приятели, ще бъде интересна гледка, ако двамата започнат да се бият. Искате ли да дадем на победителя като награда най-голямата кървавица? Или да приемем само той единствен да посещава нашите пиршества?

Кандидатите приели предложението на Антиной. Одисей се престорил, че размишлява. Държал всички да обещаят, че няма да се бъркат в тяхното състезание и че няма да помагат на Ир. Те обещали, а Телемах като домакин се съгласил с него.

Одисей разкъсал дрипите, които скривали силното му тяло, мускулестите му бедра и широките му гърди. Женихите с изненада го гледали и помежду си вече го определяли като победител. Ир се уплашил от състезанието с чужденеца и краката му започнали да треперят от страх. За момент Одисей си помислил, че само с един удар може да го убие, затова взел решение да позволи на Ир първи да нанесе своя удар. След това му отвърнал така, че след удара Ир вече лежал на земята, крещял от болка и от устата му потекла кръв. Сетне Одисей хванал победения мъж за краката и го извлякъл навън.

— Твоето място е тук и с тоягата си ти можеш да се пазиш само от прасета и от кучета — казал му героят. — Не искай повече да побеждаваш други чужденци и други просяци.

Кандидатите шумно посрещнали победителя и Антиной му дал обещаното. После продължили да се забавляват чак до полунощ, след което всеки се отправил да спи.

В празната тържествена зала останали само Телемах и Одисей. Бащата доверил на сина си, че е време да се изнесе всичкото оръжие от залата за пиршества. Телемах повикал вярната прислужница Евриклея и й заповядал да заключи всички слугини, за да не гледат изнасянето на оръжието. Евриклея изпълнила заповедта, но преди това го попитала:

— Господарю, кой ще ви свети по пътя, щом като прислужничките не трябва да излизат?

— Моят гост ще ми свети — отхвърлил предложението й Телемах, — и без това яде моя хляб, тогава защо да не ми помогне.

Двамата изнесли от залата оръжието — всички копия, щитове и шлемове. Богиня Атина Палада им светила по пътя със своя златен светилник. След като прибрали оръжието в оръжейната зала, Одисей изпратил Телемах да спи, а сам останал да дочака Пенелопа. Не се наложило да чака дълго. Тя излязла от своите покои, надявайки се на повече вести за своя мъж, и седнала на кресло, украсено със сребро и слонова кост. В отблясъка на огъня Одисей видял за първи път от толкова време скъпото лице на своята обичана жена. Нищо не било в състояние да засенчи нейната красота — нито тъгата, нито скръбта. Пенелопа не го разпознала. Желаела само да чуе това, което той искал да й каже.

Одисей й разказал своята измислена история. Когато завършил разказа си, тя се разплакала, защото всичко в него изглеждало правдоподобно. Дълго време не могла да се утеши. След като изсушила сълзите си, му казала:

— Остава само да те изпитам, чужденецо, дали казваш истината. Искам да узная от теб как беше облечен Одисей, когато си се срещнал с него, как изглеждаше и кои бяха неговите другари?

— Трудно мога да си спомня някои неща оттогава — отговорил Одисей, — от първата ни среща минаха почти двадесет години. Но доколкото си спомням, той беше облечен с мек вълнен плащ, на който имаше златна тока. Самата тока беше дело на майстор, на нея беше изобразен елен, захапан от ловджийско куче. Придружаваше го един негов другар.

Отново Пенелопа се разплакала, тъй като чужденецът й съобщавал истината. Тогава той започнал да я утешава и да твърди, че съпругът й ще се върне много скоро. Но тя не успявала да се успокои, защото не вярвала, че може вече да се срещне с него. С очи, мокри от сълзите, извикала старата прислужница Евриклея, която била дойка на съпруга й, и й наредила да измие краката на госта.

Евриклея на драго сърце се съгласила и приготвила банята. Поставила пред него съд с вода, вдигнала поглед и казала:

— Тук идват много чужденци, но такъв, който да прилича на Одисей, както приличаш ти, не бях виждала.

Одисей й отговорил:

— Така казваха всички, които ни виждаха заедно.

При тези думи той обърнал главата си настрана. Спомнил си, че на крака има белег от заздравяла рана. Някога един глиган го захапал там. Старицата познала този белег и изумена, разляла легена с водата.

— Ти си Одисей — казала тя, — винаги бих познала този белег.

Той й запушил устата с ръка и прошепнал:

— Не издавай моята тайна, иначе ще ме погубиш.

— Ще мълча — обещала Евриклея, — нали знаеш, че съм твърда като камък и желязо.

Тя донесла пак вода и измила краката му, след това ги намазала с благовонни масла. Одисей отново приближил стола си до огъня, за да се стопли. Белегът от раната скрил грижливо с просешките парцали.

Пенелопа била замислена и поискала съвет от него:

— Гостенино, наближава денят, когато трябва да се реши моята съдба. Утре ще поканя кандидатите на състезание. Този, който го спечели, ще избера за съпруг. Ще поставя в залата дванадесет секири една след друга, както това правеше Одисей. След това от разстояние с опънат лък стрелата трябва да улучи брънките на всяка от секирите. Кандидатите трябва да се опитат да го направят с лъка на Одисей.

Тогава той й казал да побърза и да не отлага състезанието. Пенелопа се прибрала в своите покои да отпочине. Гостенинът легнал в преддверието на двореца.

На другата сутрин кандидатите отново се събрали в тържествената зала. Оставили плащовете си върху столовете и отишли да ловят овце, свине и телета за пищния гуляй. Месото изпекли, смесили вино и вода, яли, пили и се веселили. Свинарят Евмей също бил в двореца и помагал при приготвянето на храната. Одисей наредил на Телемах да постави на прага стара маса и стол и той седнал да се храни там.

— Стой спокойно тук, а аз не съветвам никого да те обижда. Днес аз ще те пазя от всички кандидати.

Женихите се ужасили, когато чули Телемах да говори така на бедняка, но не отговорили на неговото предизвикателство. Само един от тях му се присмял, обърнал се към просяка и му казал:

— Ти, гостенино, получи такава храна, каквато и ние. Но аз съм ти приготвил дар.

При тези думи той грабнал един говежди бут и го хвърлил върху Одисей, който избегнал удара, като се навел.

— Имаш късмет, че не го улучи — извикал му Телемах. — Аз щях да те пробода с копието на баща ми. По-добре аз да умра, отколкото да гледам как унижаваш моя гост.

— Телемах казва истината — обадил се друг, — но ако иска да има мир в своя дом, нека не се бави, а да повика майка си. Нека Пенелопа да избере един от нас, който й харесва, и да остане с него.

— Отдавна — отвърнал Телемах — я моля да направи своя избор, но не мога насила да я изгоня от двореца.

Докато кандидатите се карали, Пенелопа организирала игрите. Прислужниците изнесли лъка на Одисей, един сноп стрели и дванадесет секири. Атина й вдъхнала смелост и тя влязла в тържествената зала. При вида й женихите престанали да се карат и тогава им казала:

— Аз реших да напусна дома си. Ще тръгна с този от вас, който успее да обтегне лъка на Одисей и с една стрела улучи брънките на дванадесетте секири, така както някога правеше моят съпруг.

След това наредила на Евмей да предаде лъка на желаещите да се състезават. Телемах подредил секирите една след друга. Всички го наблюдавали с интерес. Той поискал да опита да опъне лъка, но баща му го спрял. Сетне младежът се върнал на мястото си.

Сега Антиной се изправил и извикал:

— Нека, приятели, да опитаме щастието си. Да започнем сега, когато се налива първата чаша с вино!

Всички се съгласили с него и първият от женихите взел в ръцете си лъка. С всичка сила се опитал да го опъне, но усилията му били напразни.

— Донесете ми мас — заповядал Антиной.

Слугите донесли съд, пълен с мас. Кандидатите започнали да нагряват лъка на огъня, след това го намазали с мас, за да стане по-еластичен и да се огъва по-лесно. После всеки от тях опитал късмета си. Ала един след друг се отказвали.

Одисей оставил участниците да се състезават и излязъл на двора, където били свинарят Евмей и неговият приятел, и им казал:

— Ако сега някой бог доведе господаря ви в двореца, на коя страна бихте застанали? На страната на Одисей или на женихите?

— Ако Одисей се върне — едновременно му отговорили, — тогава тези кандидат-женихи ще разберат на какво сме способни. Нека само той се върне!

След тези думи Одисей решил да им разкрие кой е и им показал белега на крака си. Двамата го прегърнали и от радост не могли даже да отронят дума. Одисей ги разцелувал, развълнуван от тяхната реакция.

— Сега се върни в тържествената зала — наредил той на Евмей. — Моля те да подадеш лъка и на мен. А ти — рекъл на другия пастир — кажи на прислужниците да залостят женските покои, за да не излизат навън, когато чуят шум. Вратата на двореца също трябва да се затвори добре.

Върнали се отново в залата, където наред бил последният жених — Антиной. Той не искал да признае поражението си, както другите. Сетил се, че в този ден хората честват някакъв празник, и предложил състезанието да продължи на другия ден. Утре щяло да има много време, освен това щели да принесат и жертва на боговете.

— Хубаво, че взехте решение да отложите състезанието — обърнал се Одисей към кандидатите, — но позволете ми и аз да опитам своята сила.

Антиной се разгневил и отказал, но Пенелопа го успокоила:

— Нима ти, Антиной, смяташ, че този чужденец просяк ще може да опъне лъка и ще му стана съпруга?

— Не се страхувам от него, но се боя от думите след това, ако все пак той успее. Хората ще ми се смеят — казал кандидатът.

— Кой да вземе лъка в ръцете си — решавам само аз — намесил се в спора Телемах. — Оръжието принадлежи на мъжете. Ти, майко, иди в своите покои и не излизай оттам.

Пенелопа изгледала учудено сина си, но го послушала и напуснала залата. Евмей взел лъка и стрелите и понечил да ги подаде на Одисей. С викове женихите искали да го спрат.

— Дай му лъка, Евмей — окуражил го Телемах, — на теб поне мога да ти нареждам.

Всички се разсмели и Евмей подал лъка на Одисей. Той го взел в ръце и леко го опънал. От небето се чул гръм. Самият Зевс дал знак на Одисей. Героят хванал стрелата, опънал лъка, тя засвистяла като лястовица и преминала през дванадесетте брънки.

Потресени, кандидатите пребледнели и лошо предчувствие ги обзело веднага.

Телемах взел меча си, хванал копието и застанал от едната страна на баща си. Одисеи захвърлил просешките дрехи, наредил пред себе си стрелите и с гневен глас казал:

— Първото състезание завърши, а сега ще си определя цел, която още никой не е уцелил.

При тези думи още веднъж опънал тетивата и от лъка излетяла нова стрела. Тъкмо Антиной вдигал към устата си златна чаша с вино, когато Одисей го ранил в гърлото. Останалите кандидати започнали да търсят оръжието си, но не могли да го намерят. Предната вечер Одисей и Телемах го скрили.

— Пред вас съм аз, Одисей — извикал героят на изплашените женихи. — Дойдох да ви накажа за вашите дела. Вие не се страхувате нито от хората, нито от боговете, но сега ще си получите наградата.

Той опъвал лъка, изстрелвал стрела след стрела и всяка от тях намирала своята цел. Един след друг падали мъртви участниците в състезанието. Телемах отишъл в оръжейната зала и донесъл още лъкове, а за подкрепление дошли и двамата пастири. Обаче младежът забравил да затвори вратата на оръжейната зала. Един от слугите предатели успял да донесе през една задна вратичка лъкове и стрели. Но втори път не успял да се върне. Пастирите го хванали.

Одисей се затруднил, защото видял, че неговите съперници вече са въоръжени, но когато имал най-голяма нужда от помощ, се явила Атина Палада и направила така, че стрелите на кандидатите да не улучват целта. Един от тях стрелял във вратата, друг — в стената, само Одисей и неговите другари оставали незасегнати.

Домът се изпълнил с шума от боя и със стоновете на умиращите. По молба на Телемах, Одисей се смилил само над един певец и над един слуга. Изведнъж всичко утихнало, не се чувало дрънченето на оръжието и последният кандидат-жених паднал мъртъв.

Одисей се огледал наоколо, за да провери дали няма някой скрит неприятел. Нито един от женихите не останал жив, всички лежали като риби, изсипани от рибарска мрежа. Одисей повикал Евриклея. Когато тя дошла и го видяла, той й заприличал на лъв след победа. Искала да изрази възторга си на глас, но той не й позволил.

— Не трябва — казал й, — живите не трябва да ликуват при вида на мъртвите. Затова скрий радостта си и изпрати тук тези робини, които не ме уважаваха и бяха на страната на женихите.

Тези прислужници трябвало да отнесат от залата телата на мъртвите и да почистят след тях, а после били наказани със смърт.

Одисей прикадил с тамян цялата зала за пиршества и целия дворец и изпратил Евриклея при жена си Пенелопа.

Евриклея нетърпеливо чакала тази заповед и сега изтичала радостно, за да занесе добрата вест на своята господарка. Пенелопа спяла дълбоко и не чула нито виковете, нито шума. Дойката я събудила, за да й съобщи това, което се случило. Разказала й, че познала веднага Одисей, но че поради забраната не можела да й довери нищо.

Пенелопа не повярвала и искала сама да се увери в това, че мъжът, който е в залата, е нейният Одисей. Влязла и застанала срещу него. На моменти й се струвало, че това е нейният съпруг, но на моменти не можела да го познае. Страхувала се да не би този мъж да е някакъв измамник. Желаела от устата му да чуе нещо, което знаели само нейният съпруг и тя, за да получи доказателство, че това е именно той. Одисей й припомнил как е построил спалнята: изградил я около огромно маслиново дърво, от чийто дънер изсякъл леглото, украсено със сребро и резба.

Тогава Пенелопа се убедила, че мъжът, който стои пред нея, действително е нейният оплакван и чакан съпруг. Прегърнала го и сълзи на щастие изпълнили очите й. Въпросите й нямали край.

Но тишината, която обгръщала двореца, щяла да събуди подозрението на минаващите покрай него. Тогава Одисей наредил на певците да пеят и да свирят, все едно че пируването на кандидатите продължава. С това искал да отдалечи часа, в който ще се понесе мълвата за избиването на кандидатите за ръката на Пенелопа.

На сутринта той се разделил със съпругата си и й поръчал да не излиза от покоите си. Със сина си Телемах тръгнал към Лаерт. Съпровождали ги двамата им верни пастири. През града преминали рано, когато улиците били пусти.

В селската къща на Лаерт нямало никой. Всички работели на полето. Одисей оставил Телемах и пастирите в селото и сам тръгнал да търси баща си. Намерил го в градината. Лаерт бил облечен в дрехи, покрити с кръпки. Лицето му било набраздено с бръчки от мъка по изгубения му син. Сърцето на Одисей се свило, но не се открил, а се престорил, че търси сина му. Казал, че са се запознали преди пет години с него. След като старецът чул името на сина си, очите му се напълнили със сълзи. Синът го съжалил и му признал, че той е самият Одисей. Показал му белега от раната на крака и посочил дърветата, които получил от баща си като дар. Когато бащата разбрал кой се е върнал, заплакал от радост. След това заедно с Одисей тръгнали към неговия дом. Там Лаерт се измил, намазал тялото си с благовонни масла и облякъл красиво наметало. Седнал при гостите и вече пременен, разговарял, шегувал се и се веселял.

Докато пирували в къщата, из града се разнесла мълвата, че всички кандидати за ръката на Пенелопа са избити. Близките на убитите, придружени от населението, се събрали на градския площад, но не били единни. Някои виждали в тяхната смърт наказание, изпратено от боговете, а други искали възмездие за Одисей. Тълпата с негодуващите срещу Одисей се водела от бащата на убития Антиной. Те били въоръжени с копия, лъкове и стрели и се отправили към къщата на Лаерт.

Одисей чул шума от хората и от оръжието и излязъл със своите верни другари срещу тълпата въоръжени мъже. Лаерт пръв хвърлил копието и убил бащата на Антиной, който паднал сред праха, на самия път. Започнал бой, последвало ужасно кръвопролитие. Одисей и неговите другари вече надделявали, когато се чул гласът на богиня Атина:

— Прекратете битката, граждани на Итака, и не проливайте напразно кръв.

Всички изпуснали оръжието, а тези, които дошли от града, започнали да бягат към градските стени. В Итака се възцарил мир.

Дълго чакала вярната Пенелопа мъжа си и го дочакала. Дълго време Одисей търсил своя дом и своята родина и ги намерил. Минавали годините и под слънцето на спокойната старост косите им побелели.