Едуард Петишка
Старогръцки митове и легенди (16)

Тезей

Егей, синът на атинския цар, преди години напуснал своя град и не се върнал повече. Когато над Атина надвиснала опасност от война, старият цар изпратил пратеници, за да търсят сина му.

Прочутият с подвизите си Егей достигнал до едно чуждо царство и се оженил за дъщерята на царя. Родил им се син Тезей.

Егей посрещнал пратениците и едва след като ги нагостил, разбрал защо са дошли.

— Егей — казали му те, — твоята родина Атина е в опасност. Грози я война. Твоят баща вече е стар и не би могъл да влезе във война. Изпраща ни при теб, за да спасиш Атина.

Егей дълго мислил, но не могъл да откаже на молбата на баща си. Преди да се качи на кораба, той вдигнал огромен камък и скрил под него своя меч и сандалите си. На жена си казал:

— Не знам колко време ще продължи войната в Атина и дали ще се видим отново. Ако не се върна, когато нашият син Тезей стане голям, покажи му камъка. Ако има достатъчно сила, за да го повдигне и да вземе моя меч и моите сандали, нека да дойде при мене в Атина.

Егей се разделил с жена си и със своя син, а корабните платна бързо се скрили зад хоризонта.

Минавали дни и години. Тезей пораснал при майка си в царския дворец. Развивал своя ум и своята сила, а когато възмъжал, майка му го завела до камъка, под който лежали мечът и сандалите.

— Щом повдигнеш камъка — казала майката, — аз ще се радвам, че съм отгледала такъв силен син, но ще бъда тъжна, защото трябва да се разделим.

Тезей тласнал скалата и тя се отместила. Обул сандалите, запасал меча и се върнал при майка си в двореца, за да се приготви за път. Тя го посъветвала да пътува по море. Пътят през гората криел много опасности, в нея имало много разбойници и диви зверове. Но Тезей не се оставил да го увещават.

— Какво ли би казал моят баща — рекъл той, — ако знае, че аз избирам по-лекия път!

Тезей искал да прилича на Херакъл. Затова тръгнал сам към Егей по суша. Пътят минавал през гористи местности, през скали и гъсти гори. Там в храстите се криел страшен разбойник, който нападал пътниците със своя железен боздуган от засада. Нахвърлил се и върху Тезей от своето укритие.

— Виждам те тъкмо навреме — извикал Тезей, — твоят боздуган ми харесва. С него ще прочистя всичко наоколо от такива нищожества като теб.

Вдигнал меча си и с един удар го разсякъл. Боздуганът взел със себе си. В горския пущинак срещнал още няколко разбойници и всичките ги сполетяла същата участ. Там, където не бил достатъчен само неговият меч, той използвал и боздугана. Хората от околността си отдъхнали. Отново започнали да пътуват и престанали да се страхуват, че някой ще ги нападне.

Най-опасната среща за Тезей обаче тепърва предстояла. Последният разбойник, когото той срещнал по пътя си, бил Прокруст. Той не нападал с оръжие в ръка пътниците, а ги канел в своя дом. Разбойникът се усмихнал на Тезей и го поканил да си почине след дългото пътуване. Настанил го на масата, нахранил го и го напоил.

След това Прокруст казал:

— Ти, пътнико, си уморен, ела да си легнеш, леглото вече те очаква.

Той имал две легла. Едно голямо и едно малко. На високите пътници предлагал малкото легло, а на ниските — по-голямото. Щом леглото се оказвало късо, отсичал краката, а ако леглото се явявало дълго, разбойникът разпъвал нещастника, докато стигнел края му. След това изтезание пътниците умирали.

Прокруст искал да повали новия гостенин върху малкото легло. Тезей отгатнал каква съдба го очаква, тръшнал самия разбойник върху същото това легло и го убил така, както той убивал другите.

Сега вече нищо не заплашвало героя. Не след дълго той се озовал пред вратите на Атина. Разхождал се по улиците и наблюдавал красивите сгради. Хората, които срещал, разглеждали с любопитство прашасалата му фигура, загорялото му от слънцето лице и дългите му коси. Строителите на храма на Аполон започнали да му се присмиват. Тезей не им отговорил, а изтичал до една кола със запрегнати волове, разпрегнал ги, грабнал колата и я хвърлил върху строителното скеле. Тези, които видели това, изпаднали в ужас и замълчали.

Пред царския дворец било оживено. Тълпи разгневени мъже роптаели срещу цар Егей, защото това бил денят, в който атиняните трябвало да изпратят на остров Крит седем младежи и седем девойки като кръвен данък на чудовището Минотавър. Минос наложил този данък на атиняните заради смъртта на неговия син.

Някога в Атина се провеждали игри и състезания. Критският цар Минос изпратил в Атина своя син, който победил всички атиняни и така спечелил омразата на Егей. Егей наредил да убият Андрогей и тогава между Крит и Атина избухнала ужасна война. Минос доплавал до атинските брегове с голяма флота, опустошил цялата околност и победил Егей. Оттогава на всяка девета година атиняните трябвало да дават кръвен данък на Крит — седем момчета и седем девойки. Минос ги затварял в грамадния дворец Лабиринт, за да бъдат изядени от ужасния Минотавър. Атиняните се разбунтували срещу Егей, който не направил нищо, за да ги отърве от ужасния данък.

— Как да ни защити — казвали те. — Егей не може да помогне. Той няма деца и не може да разбере нашата болка. На смърт отиват нашите деца, а не неговите.

Недоволствали, но хвърляли жребий, за да определят кого да изпратят на остров Крит.

Тезей минавал наблизо и чул всичко. Помолил да го представят на царя. Егей приел сина си като чужд гост, без да го познае.

— Дошъл си при нас, чужденецо, в тъжен момент — приветствал го царят. — Идваш сигурно отдалеч и не знаеш нищо за нашето нещастие. Ако знаеше, навярно не би дошъл в Атина.

— Наистина, царю, идвам отдалеч — отговорил Тезей, — но знам за вашата скръб и с радост бих ви помогнал. Искам заедно с жертвите, които изпратите на Минотавър, да отплавам и аз като една от тях. Обещай ми, царю, че ще изпълниш желанието ми каквото и да става.

Изненадан, Егей го запитал:

— Доброволно ли искаш да отидеш при Минотавъра? А кой си ти и защо жертваш живота си?

— Минотавър ще изгуби живота си, а не аз — смело казал Тезей. — Обещай ми, царю, че ще изпълниш моето желание, а аз след това ще ти разкрия кой съм.

Егей се съгласил като насън. Тезей му показал меча и сандалите. Очите на царя се напълнили със сълзи и той го прегърнал.

— Току-що намерих сина си — тъжно казал — и отново трябва да го загубя.

Но обещанието си той трябвало да изпълни.

Цяла Атина се развълнувала от появата на царския син и от надеждата, че той ще се опита да убие Минотавъра. На раздяла Егей казал на Тезей:

— Отплавай с траурните черни платна. Но ако убиеш Минотавъра, издигни бели. Така ще разбера, че си победил.

На остров Крит цар Минос със свитата си вече очаквал кораба от Атина. В пристанището влязъл кораб с черни платна, а от него слезли седем момчета и седем момичета, между тях и Тезей. Младият герой се различавал от останалите атиняни със своя ръст и със смелия си поглед. С интерес го гледал и Минос.

Тезей погледнал царя в очите и му казал:

— Не си мисли, царю, че съм тук, за да стана храна на Минотавъра. Аз съм тук, за да убия чудовището и да освободя моята земя от ужасния данък.

Засмял се царят:

— Ако си толкова храбър, колкото говориш, може би това ще се осъществи. След като убиеш Минотавъра, ще върна свободата на теб и на твоите другари и ще премахна данъка на атиняните.

Царската дъщеря Ариадна била в свитата на баща си и слушала думите на Тезей в захлас. Тя не можела да откъсне поглед от красивия младеж. Неговият образ непрекъснато я преследвал. Съжалявала го и знаела, че без нейна помощ той ще срещне смъртта.

Желанието да го запази я вдигнало още през нощта от леглото. С тихи стъпки се приближила до затвора, където той и останалите очаквали утрото. Всички спели неспокойно, само Тезей останал буден. Ариадна отворила една тайна врата и тихо извикала името на умисления герой. Той очаквал помощ от боговете, а вместо тях помощ му предлагала млада и красива девойка.

— Знам, че искаш да убиеш Минотавъра — прошепнала му Ариадна, — но сам едва ли ще се справиш. Донесох ти кълбо конци. Когато влезеш в Лабиринта, привържи края му към един стълб и след това размотавай, за да може по конеца да се върнеш обратно. С обикновен меч не можеш да убиеш Минотавъра. Затова ще ти дам вълшебен. Излезеш ли от борбата като герой, ще намериш пътя по размотаното кълбо.

Тезей даже не смогнал да й благодари, когато тя изчезнала в нощната тъма. Ако в ръцете си не държал меча и кълбото, би си помислил, че е било сън.

На другата сутрин пазачът отворил вратите на килията и оттам излезли младите атиняни.

Те вървели с наведени глави, а момичетата плачели. Само Тезей крачел с вдигната глава и ги подкрепял с думи. Под дрехите си криел вълшебния меч и кълбото, дадени му от Ариадна.

Тезей влязъл в Лабиринта, изпълнен с пресичащи се коридори, тъмни пещери и зали. Наредил на атиняните да останат близо до входа и сам тръгнал към мястото, където се намирал Минотавърът. На първата колона завързал нишката и по пътя продължил да размотава кълбото. Огромният строеж на Дедал бил пуст и ням. Тезей минавал през тъмните галерии, а изплашени прилепи биели с криле около главата му, преминавал през зали, където мазилката се пукала от силното слънце, и влизал във влажните пещери, от които веел хлад и се носела миризма на плесен. Навсякъде било тихо, само мишки пресичали неговия път и се прибирали в своите дупки, а паяците се движели в своите прокъсани мрежи. Тезей изтрил потта от челото си и тръгнал по дълъг коридор. В него греело слънце и се виждали засъхнали петна кръв. Изведнъж се разнесъл страшен рев. В дланите си Тезей стискал вълшебния меч и го насочил към мястото, откъдето се чул ревът. Шумът нараствал, наподобявал на бурно море и на силна градушка. Стълбовете в коридорите затрептели като след буря.

След един завой Тезей зърнал Минотавъра. Стоял върху грамада от бели кости и тресял огромната си бича глава. Тялото му било като на човек, но много по-голямо. От ноздрите му избухвали жълти и зелени пламъци, а от огромната му уста се разнасял отровен дъх. Той се изправил срещу Тезей и искал да го смачка. Героят отскочил встрани, а чудовището бавно се обърнало, за да го застигне. В този момент героят пронизал с вълшебния си меч сърцето на Минотавъра.

Земята се разтресла, когато чудовището се строполило и започнало да рие пръстта. Шумът от падането се понесъл по всички коридори, в пещерите и в залите.

Този шум чули и момчетата, и девойките, които влезли с Тезей в Лабиринта.

„Сега Минотавърът убива Тезей“, казали си те уплашено. И със страх зачакали и своя край.

Тогава Тезей забързал да се върне назад по тъмните коридори. Той се придържал към пътя, означен от нишката на кълбото на Ариадна, и така намерил своите. Те го прегърнали с радост и зацелували ръцете му. Пред тях се появила Ариадна, като че ли излязла от земята.

— Бързо, бързо след мен — извикала тя, — моят баща е научил, че съм ви помогнала, и няма да удържи обещанието си. Докато изпрати стражата за вас, ние трябва да избягаме на брега и да се качим на вашия кораб.

Всички тръгнали след нея. Извела ги от Лабиринта по път, който само тя познавала. Той свършвал пред морския бряг, точно до кораба на атиняните. Докато цар Минос разбере какво се е случило, корабът на Тезей бил толкова далече, че не можело да се мисли за преследване.

Спрели за почивка на остров Наксос. Слезли, за да се нахранят и да си отпочинат. Ариадна заспала и й се присънил сън, който й се сторил действителност. Явил й се богът на виното Дионис и й заповядал да остане на острова, защото съдбата му я изпратила да му стане жена.

Тя послушала бог Дионис и когато атиняните се качили на кораба, отказала да замине с тях. Тезей не се осмелил да не се съгласи с това, което бог Дионис е отредил, и оставил Ариадна на острова, но той и неговите другари тъжали, че красивата девойка няма да плава с тях до Атина. Така Тезей забравил да изпълни желанието на цар Егей и не сменил черните корабни платна с бели.

Егей с нетърпение очаквал кораба, а пристанището било пълно с народ. Най-после на хоризонта се показал корабът, приближавал се и вече се очертавали платната. Когато Егей видял, че вместо бели, платната са черни, той се хвърлил от отчаяние от високия бряг в морето, а вълните се затворили над него.

Победилият Тезей предал момчетата и девойките на техните родители, но не видял баща си. Когато морето изхвърлило на брега мъртвия цар, той наредил да го погребат тържествено и в негова памет учредил празник, който да припомня на поколенията радостната и същевременно тъжна история на Тезей. Морето, в което царят намерил смъртта си, оттогава се нарича Егейско.

Целият народ се радвал, когато Тезей поел властта и станал цар на Атина. Той не управлявал само с меч, но и с разум. Историята разказва, че обединил разпокъсаните общини и създал нови закони. Говори се, че сам ограничил царските правомощия и се съветвал с представители на събранието, съставено от най-мъдрите и най-благородните мъже.

Така героят Тезей освободил своята земя и поставил основите на свободата и единството.