Едуард Петишка
Старогръцки митове и легенди (10)

Пелопс

След като Зевс изпратил Тантал в царството на сънищата, царският трон останал без цар. С управлението се заел младият Пелопс, но той не управлявал дълго. Царят на съседната страна мечтаел за богатствата на Тантал, нападнал неговата страна и изгонил Пелопс от бащиния му дворец. Със своя верен слуга Пелопс напуснал родината си и тръгнал на път. Пътували дълго, докато стигнали до Гърция. Минавали през бедни полета, в които стърчали само камъни, и през богати градове с бели къщи и мраморни статуи. Една привечер се спрели пред високите стени на голям град. Преминали през вратите и потърсили място за нощуване. Когато слънцето пръскало последните си лъчи, те достигнали царския палат. Побили ги тръпки от това, което видели.

Пред двореца върху тринадесет кола били набучени човешки глави.

Един старец се спрял при тях и забелязвайки ужаса в техните очи, им пояснил:

— Не се учудвайте, всички те са жертви на едно предсказание.

— Не познавам бог, който би направил такова предсказание — възкликнал Пелопс.

— Жестока ли е тази смърт? — засмял се старецът. — Но тя е чудовищна и за нашия цар и затова той убива, за да не бъде убит.

— Говориш като прорицателката Пития — казал ядосано слугата на стареца. — По-добре кажи направо какво става в този град.

И като кимнал с глава, старецът започнал да разказва:

— У нас, в град Пиза, царува цар Еномай. Той има красива дъщеря. Тя се нарича Хиподамия. На Еномай било направено предсказание от оракул, че мъжът, който се ожени за неговата дъщеря, ще бъде причина за смъртта му. Та кой не би се боял за своя живот? И Еномай се страхува. Затова предлага на всеки кандидат за ръката на красивата Хиподамия да се състезават помежду си. Състезанията се провеждат с колесници, теглени от коне. Конете на Еномай са по-бързи и от буйния северен вятър. На кандидата той дава предимство, след това призовава Зевс да му помогне и едва след това се спуска след чужденеца. Състезанието се провежда от град Пиза до жертвеника на Посейдон в долината на Коринт. В случай че претендентът за ръката на Хиподамия пристигне пръв, той може да я вземе за жена. А ако Еномай го настигне, ще го прободе с копието си. Всички кандидати са достигани от царя. Главите, които виждате набучени на колове, са техните. По такъв начин царят иска да уплаши всеки, който дръзне да се състезава с него. От дълго време не се е появявал нито един смел кандидат.

— Убеден съм в това — казал слугата на Пелопс, — всеки трябва да внимава за своя живот. Веднъж загубиш ли го, повече няма да го намериш.

Замислил се Пелопс, но не промълвил нищо.

— Сигурно сте отдалеч — рекъл старецът, като огледал Пелопс и неговия слуга. — Ако търсите място за спане, аз мога да ви предложа.

Пелопс престанал да размишлява и тримата се отправили към дома на стареца.

Тази нощ Пелопс не успял да заспи. Излязъл навън и нещо като че ли го теглело към царския дворец. По небето плувала голяма бяла луна, дворецът блестял от нейните лъчи, а коловете с човешките черепи хвърляли дълги сенки. Пелопс се опитвал да си представи колко е хубава тази Хиподамия, заради която се простили с живота си толкова много кандидати. Тогава се отворила една вратичка в стената на царския дворец и се появила девойка в тъмни дрехи. Пелопс се притиснал към стената и започнал да я наблюдава. Нейното бледо и красиво лице съперничело по красота на искрящите звезди на небето. Тя преминавала покрай коловете и тъжно въздишала. След това се върнала по същия път и изчезнала така, както се появила. Пелопс, развълнуван от гледката, се върнал в къщата на стареца и не могъл да заспи до сутринта.

Слънчевите лъчи събудили слугата и той започнал притеснено да бърбори:

— Господарю, ще направим добре, ако тръгнем рано на път. Цяла нощ сънувах набучените на кол. Мисля, че тук не сме в безопасност. Хайде да се разделим със стареца и да напуснем града.

— Тази нощ — казал му Пелопс — аз видях Хиподамия. Тя е красива, но е тъжна. Ще отида при цар Еномай и ще поискам ръката й. Ще се състезавам с него и трябва да спечеля. Така ще отърва Хиподамия от тъгата и ще напуснем нейната родина, за да не се изпълни предсказанието. Аз не искам смъртта на царя.

— Какво, нима сме разгневили боговете — вайкал се слугата, — та са те накарали да мислиш така? — Станал бързо от леглото и отишъл да търси стареца с молба да разубеди Пелопс. Но усилията му били напразни, защото Пелопс вече бил взел решение.

Слънчевата колесница едва се показала на хоризонта и синът на Тантал вече стоял пред цар Еномай. Той го изслушал и понеже младежът му харесал, започнал да го разубеждава. Пелопс не отстъпил от своето решение. За първи път Еномай не искал да изкупи своя живот за сметка на младежа чужденец.

— Тогава се приготви — завършил разговора Еномай, — утре ще се състезаваме.

В залите на двореца Пелопс видял Хиподамия. На дневна светлина му се сторила още по-красива, отколкото на лунна. Тя тъжно погледнала Пелопс и веднага закрила лицето си с ръце. Хиподамия също била впечатлена от младия чужденец, за първи път харесвала свой кандидат.

Слугата чакал Пелопс пред двореца. Щом разбрал, че неговият господар утре ще се състезава, започнал да го оплаква, сякаш е мъртъв. Пелопс се съмнявал в своята победа. Конете, с които Еномай щял да се състезава, били дар на царя от бога на войната — Арес. Би било трудно да ги настигнат обикновени коне.

С лоши предчувствия Пелопс отишъл на брега на реката, която се вливала в морето. Там той извикал бога на морето Посейдон и го помолил за помощ. Така горещо се молил, че богът го чул.

Реката забучала като след буря и от разпенените вълни изскочили крилати коне, от копитата на които излизали искри. След себе си те теглели лека колесница, която блестяла като пяна на гребена на вълните. Пелопс се прехласнал, благодарил на Посейдон и му обещал богато жертвоприношение.

С новата колесница и необикновения впряг на следващия ден той отишъл при цар Еномай. Още в далечината, щом го забелязал, царят познал конете на Посейдон и от разсеяност забравил за жертвата, която давал обикновено на Зевс. Той не осигурил на Пелопс предимството, което предоставял на другите кандидати, качил се на колесницата и надпреварата започнала.

Конете на Пелопс се носели напред, сякаш летели, и само облаците от прах показвали местата, през които е минал той. Пред очите му бил образът на тъжната Хиподамия и желанието да я освободи от тази печал го карало да достигне по-бързо целта. След него била колесницата на царя, впрегната в коне, по-бързи от северния вятър. Пред очите си царят виждал само собствената си смърт и знаел, че ще я избегне само ако догони Пелопс. Затова той подканвал своите коне да препускат по-бързо напред. Разстоянието между колесниците намалявало, царят имал надежда, а отчаянието обхванало Пелопс. Той вече бил близо до целта, когато царят го догонил и повдигнал копието в ръката си. В същия момент колелата на царската колесница изхвръкнали от осите, колесницата се обърнала, царят ударил главата си в камък и се пребил. Той умрял в момента, когато колесницата на Пелопс достигнала целта.

Победителят се върнал в Пиза. Радостно го посрещнали хората и всички го поздравили като нов цар. Пелопс наредил да погребат тържествено Еномай и се оженил за Хиподамия. Той станал славен цар. Полуостровът, където спечелил състезанието, получил неговото име — Пелопонес. В град Олимпия в чест на неговата победа били основани олимпийските игри.

Обаче Пелопс не бил щастлив. След победата той приел кочияша на Еномай, който имал претенции към половината царство.

— Ако не бях аз — крещял Миртил, — твоята глава щеше да бъде набучена на кол пред двореца. Аз направих така, че колесницата на царя се разпадна, а той умря. Дай ми това, което ми се полага.

Пелопс се ядосал на Миртил, че се хвали с причинената смърт и иска възнаграждение за нея, и го хвърлил от една скала в морето. Умиращият Миртил проклел Пелопс. Така нещастният Танталов род бил преследван от още едно проклятие.