Едуард Петишка
Старогръцки митове и легенди (7)

Мидас

Във Фригия, Мала Азия, преди много години царувал цар Мидас, голям почитател на бог Дионис. Той живеел в прекрасен дворец и бил безкрайно богат. За себе си мислел, че е много умен, че всичко разбира и че само той може да взема правилни решения. И както се случва, когато става въпрос за царя, никой не му се противопоставял.

Веднъж селяни довели при него един пиян старец, който едва се държал на краката си. Оплакали се от него, че берял от най-доброто грозде, което растяло в царските лозя. Но и нямало нужда от доказателства, защото дебелият старец с дълга брада целият бил опръскан с гроздов сок, върху зеления му измачкан венец имало тъмни капки.

Мидас веднага познал в него Силен, учителя и спътник на Дионис, член на неговата свита. Той възпитавал Дионис още от малко дете и до този момент не го бил оставял. Цар Мидас приел с уважение скъпия си гост. Заповядал да приготвят най-вкусните ястия, да донесат мехове, пълни с най-хубавото вино, и поканил певци и музиканти на тържествата.

Десет дни и десет нощи пирувал Силен с царя и с поканените гости. Сребърните чаши през това време не останали празни и вино, смесено с вода, се наливало непрекъснато. Гостите се радвали и се веселели. Слугите поддържали десет дни огъня в огнищата и скарите нямали време да изстинат. Масите едва удържали тежестта на пълните блюда, а целият дворец бил като кошер. Ден и нощ от двореца се разнасяли омайващи песни и звуците на лири и свирки.

На единадесетия ден царят организирал тържествено шествие. На Силен той подарил магаре, тъй като знаел, че обичал да язди. Останалите съпровождали скъпия гост на коне, с колесници или пеша, а виковете и песните достигнали до съседната земя, където се намирал Дионис.

Срещнали бог Дионис, който седял в златна колесница, водена от тигри, и търсел своя учител и възпитател Силен. Зарадвал се, когато видял учителя си, възседнал магаре, съпровождан от това шествие, накичено с листа и цветя.

— Поискай си нещо, каквото желаеш — казал богът на царя, — за тази услуга, която ми направи, аз ще изпълня всяко твое желание. Какъв дар си избираш?

Мидас се поклонил на Дионис и с хитро изражение казал:

— Направи така, че всичко, до което се докосна, да се превърне в злато.

Богът се засмял на царското желание и рекъл:

— Царю, можеше да си избереш по-добър подарък. Но всичко, което си пожела, ще се изпълни.

Щастливият Мидас се върнал в своя палат, радвайки се на избора си. На света нямало да има по-богат цар от него. Без да се бави, той искал да разбере истина ли е това, или не. Откъснал клонче от едно дърво и не повярвал на очите си. И клончето, и листата станали златни. Повдигнал камък от земята и в ръката си видял чисто злато. Докоснал парче пръст и то станало златно. Минал през полето, откъснал класове и те се превърнали в златни. Преминал през царската градина, откъснал една ябълка и в дланта му тя заблестяла от чисто злато.

Радостен, Мидас влязъл в двореца, но едва се допрял до вратата — и тя станала златна.

Когато се докоснал до завесите на прозорците, и те се превърнали в златна стена. Поръчал да подготвят богат прием. Когато измил ръцете си, с ужас забелязал, че от тях се стичат златни капки. Седнал на масата и щом посегнал към хляба, преди да го сложи в устата си, той се превърнал в парче злато. Протегнал ръка към ястията, но печеното месо започнало да блести като злато. Тогава Мидас повикал своите слуги и им наредил да го хранят. Те му подавали храна, но когато тя се допирала до устните му, се превръщала в злато. Виното също ставало златно.

Сред толкова много злато царят се ужасил от своето желание и разбрал, че трябва да умре от глад и жажда.

Треперейки от страх, той заповядал да оседлаят конете. Потресен, бързо се отправил при Дионис и забелязал как юздата му се превръщала в злато.

Весел смях му показал мястото, където си почивал Дионис със своята свита. Мидас скочил от коня и паднал на колене пред бога.

— Прости ми, милостиви Дионисе, за моето желание — молел се той пред него — и ме избави от това страдание!

Богът се смилил над нещастието на царя и го посъветвал:

— Иди при река Пактол и се потопи целият в нейните води, измий от тялото си това страшно желание.

Веднага Мидас се отправил към реката и се потопил целият в нея, измил главата и косата си. Оттогава хората намират златен пясък в реката и казват за нея, че е златоносна.

Царят бил щастлив, че се е избавил от страшния дар, и вече не искал да види злато. Предпочитал да се разхожда из ливадите и да слуша как Пан — богът на пастирите и защитник на стадата, свири на звучната сиринга — тръстикова свирка. Бог Пан имал кози крака и рога, целият бил покрит с козина, бягал по горите, гонел нимфите и плашел пътниците. А когато седял в сянката на дърветата, свирел на своята свирка със седем отвора само весели песни, които царят обичал да слуша.

Пан разбрал, че неговите песни се харесват и че свири по-добре от господаря на музите — Аполон. Затова той повикал бога на планината Тмол, за да отсъди кой свири по-добре — той или Аполон. Планината Тмол премахнала от огромните си уши клоните на прастарите дървета. Състезанието започнало със свиренето на бог Пан, който изпълнил своята простичка песен. На края на гората стоял цар Мидас и в захлас слушал звуците от свирките, които се надсвирвали като чуруликането на птиците или като свистенето на вятъра в скалите, или подскачали като вълните на реката над камъните.

Пан завършил свиренето и Тмол поканил бог Аполон. Той отметнал пурпурното си наметало и с лявата си ръка повдигнал прекрасната си лира. Меко ударил по струните и те започнали да звучат вълшебно. В притихналата вечер към небето се разнесли сладки тонове, като че ли се издигали върху нежни сребърни крила.

Богът на планината Тмол бил впечатлен от Аполон и предложил на Пан да приеме предимството на лирата пред сирингата. Небесните песни на Аполон спечелили пред песните на Пан.

Мидас не харесал решението, тъй като си мислел, че само той разбира от всичко и че само той може да присъжда награди. Затова извикал:

— Не съм съгласен. Песента на Пан е сто пъти по-добра. На мен ми харесва. А щом ми харесва, значи е по-добра. Ти нямаш ли уши?

Разгневеният Аполон хванал царя за ушите. Те започнали веднага да променят формата си, издължили се и се покрили с белезникава козина.

— Сега имаш ушите, които заслужаваш — казал ядосаният бог и изчезнал.

Мидас се хванал за главата и напипал дълги магарешки уши. По-късно съжалявал, че се е намесил в спора, без да го разбира. Затичал към дома си, но магарешките уши го удряли по главата.

У дома той скрил ушите си под голям тюрбан. По-късно му пораснали толкова дълги коси, че не можел да ги крие повече под тюрбана. Тогава извикал своя слуга, който винаги преди това подстригвал косите му, и му открил тайната си.

— Сега тази тъжна тайна знаем само ние двамата — ти и аз — казал Мидас на слугата. — Никому не я издавай, в противен случай ще заплатиш с живота си!

Слугата започнал да трепери от глава до пети и се страхувал да не издаде на някого това, което е видял върху главата на царя. Тази тайна обаче страшно много му тежала — толкова, че не можел вече да я понася. Премислял дълго как да се избави от нея, а през нощта, когато не можел да спи, взел решение.

Сутринта напуснал града и отишъл на реката, където на едно самотно място пъхнал главата си в една изкопана дупка в земята и започнал да шепти в нея:

— Цар Мидас има магарешки уши.

След това покрил дупката с пръст и се надявал, че в нея завинаги е затворил своята тайна. Станало му по-добре. Спокойно се върнал в града и от този момент нищо вече не го измъчвало. Продължавал да подстригва царя, както преди.

След година на същото място до реката израснала гъста тръстика, а когато вятърът се докосвал до нея, тя започвала да шуми и шепти:

— Цар Мидас има магарешки уши.

Така тайната на царя била научена от всички хора. „Най-после боговете белязаха едного за глупостта му с външно знамение“, доволно си мислели те. Но, за съжаление, не всяка глупава постъпка бог Аполон дарявал с такъв великолепен дар.