Едуард Петишка
Старогръцки митове и легенди (1)

Прометей

Синьото небе се оглеждало във водите, пълни с риба. Във въздуха летели птици, а по поляните пасели стада. Никой не пазел стадата, никой не ловял риба и не слушал песните на птиците. На земята не живеели хора.

Тъжен ходел по земята Прометей, потомъкът на божествения род на титаните, и напразно търсел живо същество, което да ходи изправено и да прилича на него. Навсякъде виждал кална земя, която давала живот на тревите и на дърветата, и дъждове, които ги напоявали. Дъждовната вода поддържала живота в природата, защото там, където не валяло, дърветата умирали, умирали и храстите — и всичко се превръщало в пустиня. Когато разбрал силата на земята и водата, Прометей смесил пръстта с дъждовна вода и създал първия човек. Той приличал на боговете. Атина Палада, богинята на разума и мъдростта, вдъхнала живот на мъртвата статуя и сивата глина започнала да става розова, сърцето затуптяло и безжизнената дотогава статуя се размърдала, краката и ръцете й се раздвижили. Така Прометей създал първите хора.

Дълго време те не знаели как да използват душата си — този дар от Атина Палада. Живеели като малки деца. Виждали, но не познавали, слушали, но не разбирали, и ходели по земята като насън. Не умеели да пекат тухли, да дялат греди и да строят къщи. Като мравки се движели по земята и в тъмните пещери под нея. Те не знаели даже, че след лятото идва есента, след есента — зимата, а след зимата — пролетта.

Тогава Прометей отишъл сред хората и започнал да ги учи да строят къщи, да четат, да пишат, да смятат и да разбират природата. Научил ги да впрягат животните в каруци, за да не носят товарите на гръб. Показал им как да си правят лодки и им обяснил защо платната помагат на весларите. Посочил им скритите в дълбините на земята богатства. От планинските находища започнали да изкопават мед, желязо, сребро и злато.

Преди това хората не познавали лекарствата, не знаели какво им помага и какво им вреди. Прометей ги научил как да приготвят лечебни балсами. Показал на хората всички изкуства и те с отворени очи възприемали и на всичко се учели.

Боговете, събрани на Олимп — планината на боговете, гледали с недоверие на хората, населили земята, които се научили на труд, на наука и изкуство от Прометей. И по-специално владетелят на всички богове Зевс ставал от ден на ден по-недоволен. Той извикал Прометей и му казал:

— Ти си научил хората да работят и да мислят, но не си им показал как да почитат боговете, как да им принасят жертви и как да им се кланят. Ти знаеш, че от боговете зависи дали годината ще бъде плодородна, дали на земята ще има мор, или благоденствие. Боговете владеят съдбините на хората. Аз самият хвърлям своите светкавици там, където поискам. Иди при хората и им кажи как да принасят жертви за нас, в противен случай върху тях ще се стовари нашият гняв.

— Хората трябва да принасят жертви на боговете — отговорил Прометей, — но ти, Зевсе, трябва да избереш това, което ще ти принесат в жертва.

Прометей убил вол, месото му скрил в кожата и отгоре го прикрил с търбуха. На друга купчина поставил костите, които покрил с бяла лой, така че те да не се виждат. Тази купчина изглеждала по-голяма и на пръв поглед по-хубава. Едва Прометей направил това, Зевс усетил приятната миризма на жертвеното животно и се спуснал от небето на земята.

Прометей видял Зевс и извикал:

— Богове, изберете тази част, която повече ви харесва. Която купчина си избереш ти, господарю на боговете, нея смъртните хора ще ти принасят в жертва.

Зевс разбрал, че Прометей иска да го измами, и затова нарочно избрал купчината с бялата лой.

Прометей с усмивка пристъпил към купчината и отделил мазнината. Отдолу се показали костите. Когато отмахнал търбуха на вола, се видяло чистото месо. Оттогава хората принасяли в жертва на боговете кости и мазнина, а месото оставяли за себе си.

Зевс не оставил ненаказана постъпката на Прометей и решил да вземе от хората огъня. Така или иначе те получават по-добрата част — месото, нека тогава го ядат сурово. Господарят на боговете поръчал на облаците да се превърнат в дъжд и да угасят всички огнища. Силният вятър измел пепелта чак до морето. Така хората загубили огъня, който им бил необходим и в обикновения живот, и в работата. Те не могли вече да пекат хляб или да готвят, ковачниците запустели и работилниците се обезлюдили. През хладните дни и мразовитите нощи нямало къде да се стоплят.

Прометей виждал нещастието, което постигнало хората, страдал заедно с тях и не ги напуснал. Той знаел, че в двореца на Зевс денонощно гори силен огън. Използвал нощта, за да се приближи до златния дворец на върховния бог. Тихо, незабелязан от никого, взел малко огън от огнището на Зевс и го скрил в кухото стъбло на тръстика. С огъня се върнал зарадван при хората. Донесъл им това, което те толкова много искали.

Отново лумнали пламъци в огнищата на хората и в техните работилници, и ароматът на варените ястия и на печеното месо се разнесъл чак до небето, достигнал до носа на господаря на боговете. Зевс погледнал към земята и видял дим, който излизал от комините. Разгневил се с гнева на боговете. Веднага избрал ново наказание за хората. Извикал при себе си хромия бог Хефест, който бил изкусен ковач. Живеел под вечно димящите вулкани, където били неговите работилници. Зевс му поръчал да направи прекрасно момиче. Хефест се съгласил и скоро сътворил най-красивата девойка, която някога светът бил виждал. Зевс й вдъхнал живот. Богиня Атина Палада й дала прекрасна наметка, бяла дреха и блестящ колан, а богинята на красотата Афродита я дарила с неземна красота. Хермес, пратеникът на боговете, вложил в устата й приятни думи и съблазнителен глас. Зевс положил в ръцете й златна кутия и й дал името Пандора — тази, която получава дарове. Коварният Хермес отнесъл Пандора на земята при Прометеевия брат — Епиметей.

Много пъти Прометей предупреждавал брат си да не приема дарове от боговете. Но при вида на красивата Пандора Епиметей забравил за това предупреждение и за всички съвети. Той любезно я приел в своя дом заедно със златната кутия. Бил любопитен какво му изпращат боговете и помолил девойката да повдигне капака й.

Пандора се съгласила и отворила капака. Със свистене, вой и стонове от златната кутия излетели болести, злини, беди се разнесли над целия свят, който до този момент не знаел що е зло. Пандора също се уплашила и побързала да затвори капака. Всички злини от кутията излетели, а в нея останала само надеждата. Но болестите и нещастията я били притиснали на самото й дъно, затова в света има толкова малко надежда.

Болестите и злото дошли неканени при хората, а след тях идвала и смъртта. Тежки мисли будели хората през нощта, а кошмарите притискали гърдите им. Само надеждата, единствено надеждата рядко ги навестявала. Тя оставала затворена в кутията на Пандора.

Гневът на Зевс се изсипал върху Прометей. Владетелят изпратил Хефест и неговите помощници да приковат непокорния Прометей с най-тежките и най-здрави вериги към една висока скала в планината Кавказ. Хефест изслушал с нежелание заповедта на Зевс, ала приковал Прометей така, че да не може да се помръдне.

Високо над пропастта, в царството на мъглите, Прометей висял между небето и земята, но не се покорил и не помолил Зевс за милост. Когато Зевс видял, че Прометей не се разкайва и че гордо понася своята съдба, изпратил на Кавказ огромен орел. Орелът долитал всеки ден до прикования Прометей и с острия си клюн разкъсвал и кълвял черния му дроб. През нощта дробът отново пораствал и орелът всяка сутрин имал своята плячка — храна. На такива мъки Зевс го осъдил за векове. Изминали столетия, но Прометей не се подчинявал.

Дълги години прикованият към скалата герой живял в мъки и самота, докато бил забелязан от Херакъл^[1] — син на Зевс, който се бил отправил да търси златните ябълки от градината на хесперидите. Точно тогава долетял орелът за своя кървав пир. Херакъл обтегнал лъка си и пуснал стрелата, която пронизала злия кръвожаден орел. След това разбил оковите на Прометей и му подарил свободата. Но за да се смири Зевс и да се изпълни неговата клетва, Прометей трябвало да носи железен пръстен, в който е сложен камък от кавказката скала. Така той трябвало да остане завинаги прикован — според волята на Зевс.

Оттогава хората носят пръстени с вградени камъни, които да им напомнят делото на Прометей. Носят ги и днес, когато вече са забравили за Прометей, който не искал да се покори на боговете и останал верен на хората.