Едуард Петишка
Старогръцки митове и легенди (25)

Орест

Тъжно се издигали към небето изгорелите развалини на град Троя, а между тях се чувал само писъкът на хищни птици, търсещи храна. На брега било оживено. Гърците товарели на корабите златни и сребърни предмети, дрехи, обшити със скъпоценни камъни, и тъкани. На палубите имало много млади робини. Кораб след кораб напускал чуждото пристанище и се отправял в морската шир.

Военачалникът Агамемнон, цар на Танталовия род, се насочил със своите кораби към родината си. Десет години той бил начело на обсадата на град Троя и през това време нито веднъж не видял двореца си в Микена. Приближавал към Гърция, но не предчувствал, че там го чака смъртта.

Неговият роднина Егист отдавна мечтаел да се качи на микенския трон и търсел случай да го осъществи. Той не взел участие във войната с троянците, а останал в Микена. Именно това отсъствие на царя му давало възможност да се добере до властта.

Със съвети и ухажване Егист успял да спечели уважението на царица Клитемнестра, която му предложила своята помощ. Не могла да прости на съпруга си Агамемнон това, че искал да жертва дъщеря им Ифигения. Хитрият Егист изпратил стражата на брега и й наредил:

— Внимателно следете морето. Когато в далечината видите платната на корабите на Агамемнон, запалете огън. Димът ще ми покаже, че царят се връща.

Стражите запалили огън, а димът се насочил към небето. Егист бил в Микена и решил, че идва решаващият момент. Клитемнестра, предупредена навреме, наредила да подготвят тържествено посрещане на царя, а пътеката до двореца била покрита с червени килими. По тях Агамемнон трябвало да влезе в своя дворец. Вестта за връщането на царя се разнесла из целия град. Хората се събрали, за да посрещнат своя военачалник.

Агамемнон слязъл от кораба и целунал земята. Една колесница вече го очаквала. През целия път до двореца царят бил поздравяван от своите поданици. Пред микенския дворец царица Клитемнестра излязла усмихната, поздравила го и си дала вид, че се радва. Тя му предложила да премине през килимите до двореца. Агамемнон бил изненадан приятно от почестите, с които го обграждали всички, и влязъл през тържествения вход в двореца.

— Сигурно си уморен от дългия път? — попитала го Клитемнестра. — Приготвила съм ти банята.

Агамемнон бил поласкан от грижите на съпругата си, послушал я и влязъл в банята. След като се съблякъл и оставил оръжието си, Егист и Клитемнестра се нахвърлили върху него и го убили.

От двореца се чул ужасният предсмъртен вик на царя. Между хората настъпил хаос. Някои искали да се събере множество в помощ на царя, а по-хладнокръвните се хванали за мечовете и искали да влязат в двореца. Егист бил подготвен за това. Неговите привърженици успели да съберат всички в двора и така осигурили трона за своя господар. С насилие той заел трона и с насилие управлявал. Заел мястото на убития Агамемнон, а Клитемнестра му станала жена.

Агамемнон оставил един син и две дъщери. По-голямата — Електра, се страхувала за живота на брат си Орест и тайно го изпратила далече от родината му, за да го отгледат. По-малката сестра имала по-спокоен характер от Електра и слушала майка си, без да й възразява.

Всеки кът в двореца припомнял на Електра за злодейското убийство на баща й, след което Егист облякъл неговите дрехи. Тя не преставала да припомня на майка си за това злодеяние. Майка й се държала с нея като с робиня. Никой не би могъл да си помисли, че бедното момиче, облечено във вехти дрехи, е дъщерята на цар Агамемнон. Тя работела в двореца като прислужница.

Егист и Клитемнестра управлявали страната седем години. Седем години Електра търпяла унижения. През това време мислела единствено за брат си. Била уверена, че един ден Орест ще отмъсти за смъртта на баща им. Но минавали месеци и години и Електра започнала да губи надежда. Точно тогава, когато вече била загубила вяра, че брат й ще се върне, през вратите на Микена преминал старец, когото никой не познавал. С него в града влезли и двама непознати младежи. Независимо че прах покривал сандалите им, без да са отпочинали, се отправили към царския дворец. Пред него се спрели.

Старецът се обърнал към единия от младежите и му рекъл:

— Слушай добре, Оресте, това, което ще ти кажа. Ти не познаваш родния си град и хората тук също не те познават. А ти си изправен пред дома на твоя баща, славния цар Агамемнон. Сега в двореца се е настанил Егист, един страхливец, чиито ръце извършиха убийство. Дойде часът на отмъщението. Иди с твоя приятел Пилад да се поклониш на гроба на баща си, а аз ще отида в двореца. Ще подготвя царицата за вашето идване.

Орест и Пилад, приятелят му от детинство, послушали стареца и се отправили към гроба на Агамемнон.

Старецът потърсил в двореца Клитемнестра, която в този момент мъмрела Електра, но щом чужденецът влязъл, престанала да й се кара.

— Търся владетеля — казал старецът на царицата, — нося му добри новини.

— Цар Егист не е в двореца — отговорила Клитемнестра, — но щом му носиш добри новини, те ще бъдат добри и за мен, аз съм неговата съпруга.

— Аз не знам по-добра вест от тази — усмихнал се старецът. — Орест е мъртъв.

Когато Електра чула това, изкрещяла и заплакала. Толкова години се надявала на среща със своя брат, а сега разбрала, че е мъртъв. Кой ще отмъсти за смъртта на баща й?

Клитемнестра се зарадвала на това съобщение. Седем години тя се страхувала, че Орест ще отмъсти за смъртта на баща си. Тази нощ сънувала лош сън и се събудила цялата обляна в пот. Напразни били нейните страхове. Орест бил мъртъв.

— Разказвай, разказвай — настоявала тя. — Как е умрял бедният Орест, единственият син в нашия род?

— Той често печелеше състезанията в игрите. В последните игри обаче загина. Отначало мислехме, че пак ще победи. Нима не беше първенец в състезанието с двуколки? Колесниците преминаваха по трасето, колелата вдигаха прах, а конете бяха покрити с пяна. Орест, както другите състезатели, обикаляше стълба и се връщаше обратно. Но конете му се уплашиха и се сблъскаха с колесницата, която беше след него. Една върху друга колесниците се разпадаха с трясък. Само Орест се спаси и искаше за последен път да обиколи стълба, но конете се втурнаха напред и той падна от колата. Заплете се в юздите и конете започнаха да го влачат по земята. Така завърши живота си Орест, целият окървавен и стъпкан от конете си.

След тези думи Електра избягала и се скрила.

Клитемнестра сияела от радост. Поканила добрия вестоносец на трапезата и наредила да му донесат храна и питиета. Старецът приел поканата.

— Ще почакам царя и ще повторя своя разказ. Не след дълго тук ще дойдат двама младежи и ще донесат урната с праха на Орест.

Царицата поканила стареца на масата и му предложила да опита от отрупаните блюда, като непрекъснато задавала въпроси. С всяка дума на чужденеца тя ставала по-спокойна и се чувствала в безопасност.

През това време Електра обмисляла начин да умре, след като нейният обичан брат не бил вече между живите. Ако можела да държи меч, сама би отмъстила за него. Изведнъж я изненадала по-малката й сестра. Тя дошла при нея весела и засияла като щастлив слънчев лъч.

— Електро — казала й, — бях на гроба на нашия баща и знаеш ли какво открих там? Намерих една къдрица. Има цвета на твоята коса. Сигурно я е оставил Орест. Кой друг би положил къдриците си? Аз вече съм много радостна, сестричке. Днес сигурно ще се срещнем с нашия брат и ти ще престанеш да тъжиш за него.

Електра не знаела на кого да вярва — на чужденеца или на сестра си. Тогава чия къдрица е тази, която лежала на гроба на баща й? Новата надежда я окрилила. Щом Орест е в града, това означава, че наближава часът на отмъщението. Затова Електра не искала да плаши сестра си с вестта, която донесъл чужденецът в двореца. Излязла, за да чака брат си тъкмо когато Орест и Пилад наближавали двореца. Електра видяла двамата младежи, но не познала брат си. Орест също не познал сестра си, облечена в бедните дрехи, и се обърнал към нея като към прислужница.

— Заведи ни при царицата. Кажи й, че носим урната с праха на Орест.

След като Електра видяла урната, от очите й потекли сълзи. Тя нежно протегнала ръце към нея, сякаш прегръщала брат си, и заплакала:

— Значи е истина. Брат ми се връща, но е ням, превърнал се е в пепел. Защо аз не умрях вместо него? Силният Орест е мъртъв, а слабата Електра остана жива. Толкова ще се радват в двореца! Враговете ми ще спят спокойно, а аз ще умра от мъка.

Орест познал сестра си и не устоял вече да гледа мъката на нейното лице. Съкрушен, й казал тихо:

— Не прегръщай тази урна, в нея не е прахът на Орест.

— Нима? — извикала от изненада Електра. — А къде тогава е погребан?

— Никъде, защото няма обичай живите да се погребват.

— Орест е жив? — недоверчиво погледнала чужденеца девойката.

Орест показал ръката си с пръстена, който получил от нея, когато тя тайно го изпратила от дома. Внимателно се вгледала в лицето му Електра и го познала. Обхванала я страшна радост и започнала да вика силно:

— Орест е жив, жив!

Старецът я чул и излязъл от двореца. Нейните викове ускорили провеждането на начертания план.

— Побързай, Оресте, сега дойде твоят час — извикал му старецът.

Орест извадил меча си и се втурнал в двореца. След него тичала Електра.

Клитемнестра стояла насред залата като издялана от мрамор. Тя чула виковете и когато се появил Орест с Електра, разбрала, че в двореца нейният син ще отмъсти за смъртта на баща си.

Орест се спрял пред майка си. Но старецът и Електра му напомнили за отмъщението и той вдигнал меча си и я убил.

В залата се втурнал Егист и видял Орест, който, стреснат от това, което бил извършил, още държал меча в ръцете си. Егист разбрал от прислугата, че Орест е мъртъв, и бързал да се увери в добрата вест от самия чужденец. Ала зърнал мъртвата Клитемнестра и паднал победен от меча на Орест.

След като хората научили вестта за смъртта на убийците на Агамемнон, пред двореца се събрала тълпа. Всички желаели да поздравят сина на техния цар.

Пред вратите на двореца едва се движел мъж. Той не забелязвал събралия се народ и с ръцете си се предпазвал от невидим призрак. Това бил Орест. Едва извършил своето дело и отмъстил за смъртта на баща си, когато върху му налетели неумолимите богини на отмъщението — ериниите. Крилатите същества, облечени в дълги черни дрехи, със змии в косите, се въртели около главата му, като му пеели страшни песни за убийци на собствените си майки, а от очите им капела кръв.

Народът онемял от гледката, която се открила пред него. Ериниите изгонили Орест от двореца и започнали да го преследват навсякъде, където отивал. Той напуснал Микена и започнал да странства. Навсякъде го съпровождала страшната песен на ериниите и младежът чувствал как разумът му се помрачава.

Верният му приятел Пилад станал негов спътник в трудния му път. Заедно те достигнали до Делфи и помолили за съвет как да намалят присъдата на Орест и да се предпазят от жестоките еринии.

Пророчицата отговорила:

— Иди в Таврида и донеси статуята на Артемида, която падна там от небето.

Орест послушал пророчицата и двамата приятели тръгнали към далечната страна. Царят на Таврида бил много зъл. Чужденците, които били хващани на негова земя, той принасял в жертва на богиня Артемида. Орест и Пилад знаели каква съдба ги очаква, ако ги хванат, затова се криели през деня, а нощем пътували в чуждото царство. Скрити от нощната тъма, те се готвели да отнесат статуята. Приближили се до храма, но поради невнимание вдигнали шум и събудили стражата, която била наблизо. Хванали ги и ги затворили, а сутринта ги завели при царя.

Той веднага заповядал да ги принесат в жертва на богиня Артемида. Стражата ги оковала във вериги и ги отвела при мястото на жертвоприношението. Принудили ги на колене да сведат глави, а една жрица на богинята се приближила към тях с остър меч.

В същата минута Орест си спомнил за своята сестра Ифигения, която била определена за жертва също на богиня Артемида. И поискал да се раздели с живота с нейното име на уста.

— Ифигенийо — извикал Орест.

Жрицата изпуснала меча, след като чула това име. Обърнала се към царя с думите:

— Царю, знамение ми показва, че не трябва да изпълня обреда. Нека стражата отведе тези чужденци в затвора. Утре Артемида сигурно ще приеме твоята жертва.

Царят неохотно се съгласил, но нямал намерение да се противопоставя на богинята, която говорела с него чрез устата на жрицата.

Орест и Пилад станали от жертвеника. Жрицата се приближила до тях и тихо попитала Орест:

— Откъде знаеш това име?

— Ифигения беше моя сестра — отвърнал Орест — и умря така, както ние ще умрем утре.

Жрицата едва се стърпяла да не го прегърне и добавила:

— Аз съм сестра ти Ифигения. Тогава богинята ме отнесе с помощта на един облак и дълги години вече й служа като жрица. Не се бой, братко, аз ще ви защитя.

През нощта звездите огрявали пътя на тримата бегълци. Орест, Пилад и Ифигения бягали от Таврида и отнасяли със себе си статуята на Артемида, за да намери спокойствие душата на Орест.

Още дълго звучала ужасната песен на ериниите над главата на Орест, още дълго те му пеели песни за възмездието. Но Атина Палада се смилила над нещастния младеж и сама сложила точка на това преследване. Ериниите отлетели, а Орест взел властта в Микена.

Песента на ериниите заглъхнала, но този, който дори един път имал възможността да я чуе, нима можел някога да я забрави?