Едуард Петишка
Старогръцки митове и легенди (18)

Белерофонт

Целият Сизифов род бил нещастен. Сизиф имал син, който бил стъпкан от коне, а внукът му — Белерофонт, трябвало да напусне своята родина, защото го обвинили в убийство.

Белерофонт избягал при Пройт (Прет), тиринския цар, който го приел любезно и му предложил своето гостоприемство. Белерофонт бил млад и силен, а неговите движения и думите, които произнасял, показвали, че принадлежи към известен род. Младата царица била склонна да го предпочете пред останалите мъже в двореца. Той обаче отхвърлил любовта й. Тогава тя решила да го наклевети пред царя.

— Белерофонт е много горд — казала тя на мъжа си, — даже не забелязва почестите, с които го приемаш. Освен това сигурно е и зъл.

— Този, който не уважава вниманието, с което го удостоявам, сигурно е доста скромен — отговорил царят. Той и Белерофонт били приятели.

Царицата не се отказала от злите си намерения. На следващия ден подкупила слугата и пак отишла при царя.

— Белерофонт се е свързал с твоите врагове — излъгала го тя, — той иска да ти вземе трона. Не се ли отървеш по-бързо от него, ще те убие. Слугата може да го докаже.

След това царицата извикала подкупния слуга. Царят дълго време недоверчиво слушал думите им, но след като царицата и слугата продължавали да повтарят казаното, повярвал. Но лично не можел да вдигне ръка върху госта си. Затова написал писмо на цар Йобат и изпратил Белерофонт да му го занесе. Доверчивият младеж не знаел, че написаното ще предизвика смъртта му, и заминал с писмото.

Йобат бил добър цар. Той с радост приел Белерофонт, като даже не го попитал откъде идва, и девет дни го чествал с пиршества. Поведението на младежа било достатъчно, за да вдъхне доверие у Йобат. След девет дни пиршества и игри царят попитал младежа за повода на неговото посещение. Белерофонт му разказал откъде идва и му подал писмото, което представлявало запечатана табличка, сгъната на две. Царят погледнал написаното и се ужасил. Той видял знака на смъртта, но вече приел своя гост и не искал да му причини зло. Дълго мислил как да се отърве от задължението да извърши услугата, която цар Пройт искал от него. „Ще бъде по-добре — решил Йобат, — ако изпратя младежа да извърши подвиг, който го застрашава с ужасна смърт. Ако Белерофонт прояви смелост, може да се върне невредим.“

В земята на Йобат живеело страшно чудовище, наречено Химера. Отпред Химера била лъв, отзад — дракон, а в средата — дива коза. Имала три глави: лъвска, драконова и козя. От устата й бълвал огън и отровен дим.

— Белерофонте — казал Йобат, — ти си млад и силен, но още не си извършил голям подвиг. Убий Химера и се върни като славен герой.

Смелият младеж не се оставил да го убеждават. Взел меча си, копието и лъка със стрелите и заминал там, където се виждал стълб от дим, който излизал от бърлогата на чудовището. По пътя Белерофонт си мислел: „Химера е силна, ако се отърва от едната глава, другите две ще ме нападнат. Ако избягам от огъня, който излиза от устата й, ще се задуша от дима“.

Без да се бави, той се отправил към бърлогата на чудовището. Изведнъж се спрял от изненада. До един извор стоял крилатият кон Пегас. Това бил същият кон, който излетял от гърлото на убитата Медуза. Тъкмо Пегас навел глава, за да се напие от извора, когато Белерофонт си помислил, че ако има такъв кон като него, ще може да нападне Химера от въздуха. Той тихо се приближил до Пегас. Вече бил на няколко крачки от него, когато Пегас усетил чужденеца и излетял.

Недоволен от себе си, Белерофонт легнал край извора и заспал. Насън му се явила богиня Атина, подала му прекрасна златна юзда и започнала да му говори, за да го разбуди:

— Събуди се, Белерофонте, и принеси жертва на Посейдон — морския бог. Юздата, която ти подарявам, ще ти помогне да укротиш Пегас.

Събудил се Белерофонт. С учудване видял, че до него лежи златна юзда — същата, която бил сънувал, и я стиснал в ръцете си. С радост побързал да направи това, което богинята го посъветвала. Убил един бик и го принесъл в жертва на бог Посейдон, а на богиня Атина от благодарност осветил нов жертвеник.

Когато наближила вечерта, той се върнал при извора и почакал, докато Пегас отново се появи. Във вечерния въздух зашумели крилата на Пегас, който слязъл при извора, за да се напие. Белерофонт се хвърлил върху него със златната юзда. Този път крилатият кон не се отбранявал и покорно се оставил да бъде оседлан.

Белерофонт го яхнал и му посочил накъде да лети. Пегас размахал крила и се понесъл над ливади и гори. Над бърлогата те видели облак от черен дим, който излизал от устата на Химера. Белерофонт извадил една стрела и литнал високо с Пегас над чудовището. Обтегнал лъка и уцелил Химера. Изведнъж и трите глави се обърнали към него, но Пегас успял да се издигне още по-високо. Стрела след стрела изпращал Белерофонт, докато и трите глави не се отпуснали и чудовището умряло сред облак отровен дим.

Белерофонт заедно с кожата на Химера се качил върху Пегас и се върнал в двореца при Йобат. При вида на героя и на Пегас царят се ужасил. Сега вече се убедил, че неговият гост е закрилян от боговете и не е разбойник. Дал му своята дъщеря за жена и така Белерофонт станал цар.

Великият герой след време се възгордял. Ненапразно бил внук на коварния Сизиф. „Щом имам крилат кон — мислел си той, — кой може да ми забрани да посетя безсмъртните богове на Олимп?“ Решил да полети със своя крилат кон над облаците. Пегас се възпротивил и когато достигнали височината, конят хвърлил ездача си. Белерофонт полетял и паднал в едно блато. Останал жив, но не се появявал пред хората, защото се срамувал от боговете, отишъл в пустинята и там намерил своята смърт.

Крилатият кон Пегас сам отлетял на Олимп и останал да служи на самия Зевс.