Едуард Петишка
Старогръцки митове и легенди (11)

За златното руно

Живял някога в Гърция цар, чиято съпруга била от рода на боговете. Родили им се момиче и момче. На момчето дали името Фрикс, а на момичето — Хела. Децата били красиви и добри и царят благодарил на боговете за щастието, с което дарили семейството му. Но той не бил доволен от постигнатото, а търсел друго. Изгонил царицата и се оженил повторно. Така Фрикс и Хела нямали вече майка, а мащеха, която ги мразела, карала им се и ги гонела. Децата бягали от нея и се криели в градината, която се намирала близо до царския дворец. Когато мащехата не можела да ги открие, тя се оплаквала на царя от невъзможните му деца.

Тежки дни настъпили за тях, когато мащехата родила двама синове. Тя си съчинявала неверни истории за тях и ги разказвала пред царя, като ги злепоставяла пред него. Измисляла различни наказания и искала неговите да бъдат по-строги. Мащехата се страхувала, че нейните синове ще делят царското богатство с децата, които тя ненавиждала, и дълго мислила какво да направи, за да могат само нейните чеда да получат наследството. В главата й се зародили пъклени планове. Тя решила да убие децата. Дълго и хитро подготвяла тяхното убийство, за да не научи за него царят.

Събрала жените от царството и им казала:

— Аз знам, че вие сте трудолюбиви, но не сте богати. Работите и вие, и вашите семейства, а едва пълните хамбарите. Научила съм един начин три пъти да се увеличи реколтата от нивите. Ще ви издам това тайнство. Преди да отидете на сеитба, трябва да изсушите в пещите зърното. Ще видите, че хамбарите няма да съберат вашето жито. Тази тайна не споделяйте с никого, даже с мъжете си. Ако кажете някому, всичко ще се обърне срещу вас и ще бъдете наказани от боговете.

Жените благодарили на царицата и се разотишли по домовете. Те виждали пред себе си как богатството се приближава към тях в златна кола, пълна със златни класове. Никому не разказали за тайната. Преди началото на сеитбата изсушили в пещите зърното и зачакали богатата реколта.

Скоро полето се раззеленило, но от почвата не се показали зелените стръкчета на житото, а само плевели и тръни. В цялото царство реколтата била унищожена. Жените запазили мълчание и никой не знаел защо засетите ниви не се събуждат за живот, както всяка година. Царството било застрашено от глад.

Коварната царица посъветвала царя да прати пратеници при делфийската пророчица и да я попитат коя е причината боговете да изпращат на царството му глад и мор. Царят избрал пратеник. Преди да тръгне на път, царицата го подкупила с шепа злато и му казала:

— Това е първата част от твоето възнаграждение и ако изпълниш това, което ти наредя, ще получиш още толкова. Не отивай в Делфи. Тръгни в посока към града, но се скрий в гората. Когато дойде времето да се връщаш, предай на царя следното предсказание: Гладът от твоята земя ще изчезне и полето ще дава богата реколта, но трябва да се принесат жертви на боговете. Тези жертви са Фрикс и Хела.

Пратеникът, щастлив, че в ръцете си държи това съкровище, се съгласил с нея и обещал да изпълни нейната заповед. Престорил се, че заминава за Делфи, и се скрил в гората. Оттам отишъл в царския дворец и споделил с царя страшното предсказание. Царят дори не искал да чуе за жертвоприношението. Мащехата се уплашила, че той няма да позволи това злодеяние, затова отишла при гладуващите жени.

— Идете при царя — казала им тя — и го принудете да изпълни предсказанието, в противен случай всички ще умрат от глад. Аз искам вашето добро, нека и царят го поиска. Докато Фрикс и Хела са живи, гневът на боговете няма да бъде смирен.

След тези думи пред двореца се струпали тълпи хора и искали царят да изпълни желанието на боговете. Царят трябвало да се съгласи с тях.

Мащехата наредила децата да бъдат затворени в килия през нощта, за да не избягат. На другия ден рано сутринта те трябвало да се принесат в жертва.

Нощта била безкрайно дълга за всички. Мащехата не могла да заспи от радост, че на сутринта нейното пъклено дело ще се осъществи, царят не заспал от мъка по децата си, а те в същото време се притискали едно към друго и от страх едва дишали.

Едва първите слънчеви лъчи огрели хоризонта и към мястото на жертвоприношението се втурнали тълпи хора. Те се надявали, че жертвите ще премахнат проклятието и че ще настъпи краят на глада и лишенията.

Фрикс и Хела излезли от килията, обкичени с венци. Тълпите утихнали. За последен път Фрикс се огледал наоколо и повдигнал очи към синьото небе. Там забелязал един блестящ облак. Той растял и растял, приближил се до земята и покрил жертвеника, хората и децата. От бялата мъгла изскочил златен овен и застанал пред Фрикс и Хела. Чул се тихият глас на тяхната майка:

— Деца мои, аз дойдох, за да ви спася. Седнете върху овена и повече не се страхувайте.

Осмелил се Фрикс и седнал на гърба на овена, от който излизали светещи лъчи, и го хванал за рогата. Зад него върху златната вълна седнала и сестра му Хела. Овенът се понесъл по въздуха към небето. Отнасял децата далече от злата царица и жертвеника. „Дръжте се здраво“ — чували от далечината гласа на своята майка. Летели в ранната утрин. Овенът се носел във въздуха като птица. Хората вдигали нагоре очи и търсели нещо в далечината. Те с ужас мислели, че на хоризонта изгрява ново слънце, защото златното руно на овена блестяло и осветявало всичко наоколо.

Децата прелетели сушата и най-после под тях се показало морето със скалистите острови и с плаващите в него кораби.

Фрикс се държал здраво за рогата на овена и посъветвал сестра си:

— Внимавай, сестро, не гледай надолу, за да не паднеш.

Хела послушала брат си и наблюдавала минаващите покрай тях облаци. Дълго гледала пред себе си, докато й се сторило, че овенът стои на едно място, че виси между небето и земята и че облаците плуват около него. Искала да се убеди и погледнала надолу. Главата й се завъртяла от височината и от бързината, с която летял овенът. Ръцете й изпуснали златното руно и тя паднала в морето. Фрикс за малко да я последва, но не паднал. Бързо се спуснал надолу с овена, но вълните погълнали сестра му. Той вече нямало да я види. Морето, в което Хела намерила смъртта си, получило името си от нейното — Хелеспонт, тоест морето на Хела.

Тъжният Фрикс продължил да лети. Вечерта на хоризонта се показала планина. Тя имала снежни върхове, които на фона на залязващото слънце блестели като пламъци. Под нея се намирала плодородна земя. Златният овен се насочил към най-красивия град на тази земя и спрял пред мраморния дворец. Фрикс слязъл от гърба на овена и се огледал наоколо.

Лозници увивали мраморните колони на двореца, а от четири беседки се чувал шумът на четири фонтана. От тях не течала само вода. От първия фонтан пръскало мляко, от втория — сладко вино, от третия — благовонно масло, а от четвъртия — кристалночиста вода. Но даже и самата вода била необикновена. През лятото била студена като лед, а през зимата — топла.

Докато Фрикс наблюдавал магията на фонтаните, на площада излязъл царят Еет и поканил момчето в двореца. Нагостил го и го попитал откъде идва. Фрикс му разказал за своята мащеха, за злата прокоба и овена и за това как е загубил сестра си Хела. Когато царят чул за овена със златното руно, поискал да го види. Фрикс показал овена, който пасял на поляната пред двореца. Светлината, излизаща от него, позлатявала дърветата, тревата и храстите. Царят покрил очите си с ръце.

— Този овен принасям в жертва на Зевс за това, че запази живота ми — казал Фрикс, — но златното руно дарявам на теб, царю.

Царят се зарадвал на скъпия дар. Окачил златното руно на овена в свещената гора, посветена на бога на войната Арес, и го прикрепил със златни пирони към клоните на огромен дъб. Неговата дъщеря Медея, която се занимавала с правенето на магии, трябвало да извика от дълбините на земята пазач за руното. Медея започнала да прави заклинания и в гората се появил огромен дракон с остър гребен на гърба и с огнена уста, от която излизали три отровни езика. Драконът послушно се увил около дъба и ден и нощ бдял над повереното му съкровище.

Фрикс останал при цар Еет и по-късно се оженил за една от неговите дъщери. Изминали години. Фрикс умрял, но славата на златното руно се разнесла по целия свят. Старият цар Еет често ходел при дъба и с погледа си галел златното руно. Едно предсказание заплашвало неговото семейство, ако загуби руното. Затова се радвал, че то се охранява от такъв звяр.

Много смели герои правели опити да вземат златното руно от царя. Но тези, които вървели пеша, умирали в горещите пясъци на пустинята, отделяща царството на Еет от останалия свят. Други, които плавали с кораби, умирали при продължителното и опасно пътуване. Трети, които все пак пристигали в царството, попадали в лапите на пазача дракон.

Златното руно светело и разнасяло своя блясък по царството на Еет през деня като слънце, през нощта като луна. За него тръгнали на път героите, предвождани от Язон.