Едуард Петишка
Старогръцки митове и легенди (22)

Ерос и Психея

Преди много години живели цар и царица, които имали три дъщери. Най-голямата била красива, средната — също, но най-малката била дарена с неземна хубост. Името й било Психея.

Хора пътували от далечни земи, преминавали морета и снежни планини, за да видят нейната красота. Прекланяли се пред нейната хубост и когато тя излизала пред двореца, шептели:

— Богинята на красотата и любовта Афродита сякаш е напуснала Олимп и е дошла да ни посети. Не може тази красавица да е дъщеря на смъртни хора.

— Не, това не е богиня Афродита — казвали други, — това е нова богиня, по-красива и по-силна от Афродита.

Те се кланяли пред нея и й принасяли жертви. Когато Психея се появявала на улицата, хората се събирали около нея и покривали пътя под краката й с цветя.

В запустелите олтари на Афродита вече само паяците плетели своите мрежи, а пепелта от жертвените огньове била изстинала. Никой не принасял жертви в нейна чест. Стълбите на нейните храмове били обраснали с трева и плевели. Всички почитали царската дъщеря Психея и забравили за Афродита.

Възмутената богиня била недоволна, защото хората издигали нови храмове в чест на царската дъщеря. Не можела да понесе това пренебрежение и затова помолила сина си Ерос да накаже принцесата. Крилатият бог Ерос се явил при майка си. В ръцете си носел лък, а колчанът му бил пълен със стрели, невидими за човешко око. Този, който бил уцелван от тях, бил раняван от любов. А любовта за някои била радостно чувство, но за други — грижи и тъга.

— На земята живее царската дъщеря Психея — казала Афродита на Ерос — и тя има смелостта да се държи като богиня. Помогни ми да я накажа. Обтегни лъка и улучи сърцето й със стрелата. Нека да се омъжи за най-презрения човек на земята. Трябва да я унизиш, така че никой вече да не я чества, а моят олтар отново да се изпълни със светлина и с аромата от жертвените животни.

Ерос се съгласил и полетял със своите криле във въздуха, за да изпълни поръчението на майка си. В градината на царския дворец той се скрил и се подготвил да изпрати една стрела с лъка си.

Около двореца имало много хора. Те чакали да се покаже Психея. Не след дълго нейната красота осветила всичко наоколо като лъчите на слънцето. Стрелата паднала от ръцете на Ерос и той не можел да откъсне погледа си от девойката. За първи път не изпълнил заръката на Афродита.

Независимо че всички се възхищавали на Психея, самата тя не била щастлива, защото нейните две сестри вече имали свои семейства, а тя нямала даже обожатели. Царят вярвал, че боговете не са благосклонни към неговата дъщеря, затова попитал една пророчица за причините и тя му казала:

— Облечи Психея с дрехи като за погребение — това ще бъдат нейните сватбени одежди. Заведи я на скалата близо до двореца. Там ще дойде нейният жених. Той не принадлежи на човешкия род.

Царят чул предсказанието и заплакал. Неговата най-мила и най-красива дъщеря нямало да изпита човешката любов и сигурно някакво чудовище щяло да я отведе от скалата. Но той не се противопоставил на искането на боговете.

Царят събрал всички на скръбно пиршество, наредил на музикантите да свирят най-тъжните песни. Дъщеря си облякъл така, сякаш я подготвял за погребение. Когато светлините угаснали и музикантите престанали да свирят, Психея напуснала двореца. Царят и царицата и целият народ я съпроводили до скалата с плач.

Девойката застанала на върха на скалата. Седнала, сълзите се стичали по лицето й, а около нея се спускали сиви облаци. Лекият вятър Зефир разпръснал облаците и отнесъл Психея в една долина, пълна с ароматни цветя и мека трева. Сълзите на лицето й изсъхнали и тя се огледала наоколо. Пред нея шумяла гората, а между дърветата проблясвали водите на кристалночист извор. Недалеч от него се виждал прекрасен замък със стени от сребро, покрив от злато и слонова кост. Психея плахо приближила до него. Вратите били отворени, а от тях излизала разноцветна светлина. Подовете на замъка били осеяни със скъпоценни камъни, които греели с различни цветове. „Кой ли живее в този замък?“, помислила си Психея. След това преминала през всички стъпала на стълбата и влязла в огромна зала. Стаите били празни, а в замъка нямало никой. Докато разглеждала скъпоценните вази и мраморните стълби, тя чула глас:

— Добре дошла, Психейо, в моя замък. Всичко, което виждаш около себе си, ти принадлежи. Ако имаш някакво желание, веднага ще го изпълня. Моите слуги ще ти помагат.

Психея поискала да се изкъпе. Едва изговорила своето желание — и банята била готова. След това намерила маса, отрупана с различни ястия и питиета. Като се нахранила, приспивна песен я изненадала и тя слушала, докато умората надделяла и й се приспало. В съседната стая намерила приготвеното за нея легло.

Тя легнала, но не могла да заспи. Мислела за вълшебния замък и за съпруга, когото пророчицата й отредила. След това си спомнила за своите родители и за тяхната тъга.

Вече се свечерило и всичко потънало в мрак. Тогава Психея чула шум. Някой, когото не можела да види в тъмнината, се приближил до нейното легло и й казал:

— Аз съм твоят съпруг, не се страхувай от мен. Нищо няма да ти липсва тук. За това ще се погрижат моите слуги, които са невидими за теб. Но ти никога не трябва да искаш да видиш лицето ми. Затова при теб ще идвам само нощем и единствено тогава можеш да разговаряш с мен.

Гласът на невидимия мъж бил мил и нежен и Психея престанала да се страхува. Тя му обещала, че никога няма да прояви любопитство и че ще остане при него.

Дните си Психея прекарвала в прекрасния замък, а само нощем разговаряла със своя съпруг.

Царят и царицата не знаели какво се е случило с тяхната дъщеря. Те мислели, че някакъв жесток дракон вече я е убил. Сестрите също чули този слух. Посетили царския дворец, за да утешат своите родители.

Същата нощ съпругът на Психея я предупредил:

— Мила моя, към теб се приближава голяма опасност. Утре на скалата твоите сестри ще викат името ти и ще плачат. Но ти не трябва да им отговаряш.

Пред очите на Психея се появил родният й дом и тя започнала да плаче и да моли съпруга си да й позволи да се види със сестрите си. Искала да им каже, че се чувства добре, за да не тъгуват за нея майка й и баща й. Дълго го молила тя, докато накрая той се съгласил. Позволил й да се види със сестрите си, но да не говори и да не им казва истината за него. Психея му благодарила. Вече се радвала, че скоро ще се види със своите сестри.

На следващия ден сестрите намерили скалата и се изкачили на нейния връх. Оттам завикали Психея по име. Тя ги чула и помолила вятъра Зефир да донесе сестрите й пред замъка. Зефир разперил крилете си и двете сестри вече стояли пред нея. Тя ги прегърнала и щастлива, се радвала на срещата. Сестрите също се зарадвали, но когато Психея им показала блясъка и красотата на залите и стаите, престанали да се усмихват. Психея наредила на невидимите ръце да приготвят банята и богатата трапеза.

Сестрите се изкъпали, нахранили се така, както никога досега. Побледнели от завист, те я попитали:

— Кога ще ни покажеш твоя съпруг?

Психея си спомнила съвета му и нищо не отговорила. Сестрите обаче продължили да й задават въпроси. За да ги накара да престанат, тя им казала:

— Моят съпруг е много млад, по цял ден е на лов и затова няма да го видите.

После дарила сестрите си със злато и скъпоценни камъни, извикала Зефир и той ги върнал на земята. Сестрите приели даровете от Психея, но не им се радвали. Завиждали й за всичко. По-голямата казала:

— Нима Психея заслужава да живее в такъв разкош и да има невидими слуги като същинска богиня? А какво имам аз? Моят съпруг е голям скъперник — с ръцете си обръща всеки грош по десет пъти, докато го даде.

— А моят? — додала втората сестра. — Той е стар и болен. Никога не ходи на лов. В целия ни дом се носи миризмата на лекарства и билкови отвари. А при Психея се носят приятни аромати на масла и парфюми. Нали сме по-големи от нея? Защо тя да има всичко, а ние — нищо? На родителите си няма да казваме за това, което сме видели. Защо да говорим за нейното щастие?

Сестрите отишли в двореца и плачейки, разказали на родителите си, че не са намерили Психея. Тайно те мислели само как да навредят на най-малката си сестра.

Психея се зарадвала, че не разкрила тайната. Вечерта, когато всичко потънало отново в мрак, пак чула гласа на своя мъж. Той бил доволен, че не е издала тайната на сестрите си, но добавил с известна тъга в гласа:

— Дано да не ме предадеш следващия път. Твоите сестри ти завиждат и сигурно ще се върнат пак. Не говори с тях за нас и не им казвай кой съм. Ако само веднъж погледнеш лицето ми, повече никога няма да ме видиш.

Психея обещала, че няма да разказва на никого за своя живот. Сестрите й не чакали дълго. След няколко дни те отново отишли при Психея, без да дочакат даже вятъра Зефир. Сами скочили от скалата, а Зефир ги хванал и ги поставил на поляната пред двореца.

Психея ги посрещнала, нагостила ги, без да скрива радостта си. Сестрите й разказали какво става на земята.

— Да беше видяла нашите родители — лъжели я те, — колко радостни бяха, когато научиха за твоето щастие. „Но кой е съпругът й?“, питаха ни те. „Не го видяхме — отговаряхме ние. — Психея ще ни го покаже следващия път“.

Психея забравила това, което им разказала при тяхното предишно посещение, и рекла:

— Мъжът ми не е вкъщи. Той е вече много стар и сега е по важни дела извън двореца.

След това извикала Зефир и го помолила да отнесе сестрите на скалата. Те се върнали по домовете си, а най-голямата казала:

— Колко интересно, първия път тя ни каза, че има млад мъж, а сега ни заяви, че е възрастен търговец.

— Или все още не е виждала своя мъж — предположила втората сестра, — или не казва истината. Трябва още веднъж да я посетим, за да разберем.

Сестрите преспали и едва дочакали утрото, за да отидат отново на скалата. С помощта на Зефир се озовали пред двореца и се срещнали със сестра си.

— Ах, бедна Психейо — съжалявали я те със сълзи на очи, — ти не знаеш какво те чака. Знаеш ли кой е твоят мъж? Пророчицата казала, че той не е човек, а ужасно чудовище.

Изплашената Психея издала тайната, че никога не е виждала своя съпруг. Сестрите веднага започнали да измислят лъжи.

— Пастирите са го виждали около скалата — твърдяла едната.

— Толкова е страшен, че само един негов поглед причинява болест — подкрепяла я втората.

— След като те охрани, сигурно ще те погълне — казвали й двете сестри.

— Какво да правя? — със страх в гласа се обърнала Психея към тях.

— Не се страхувай, ние ще те посъветваме — утешавали я лицемерните й сестри. — Приготви си под леглото светилник с масло. Пламъкът прикрий под похлупак, така че чудовището да не види светлината. А в леглото скрий остър нож. Когато змеят заспи, освети го с лампата и с един удар отрежи главата му. По този начин ще се освободиш от неговия плен, а после ние ще се погрижим за теб. Нали сме твои сестри?

Психея им благодарила, а Зефир ги отнесъл отново на скалата. Обезпокоена от вестта, която донесли сестрите й, тя приготвила ножа и лампата и зачакала да дойде вечерта.

Слънцето завършило своя път в морето и дворецът потънал в мрак. С идването на нощта дошъл и нейният съпруг. Днес бил уморен и веднага заспал. След като тя преценила, че той диша равномерно и спи дълбоко, осветила стаята и взела ножа в ръката си. Но когато осветила леглото, едва не извикала от изненада. Пред нея лежал синът на богиня Афродита и неговите златни криле трептели на светлината от лампата. Той бил неземно красив и когато Психея въздъхнала, от лампата капнала гореща капка масло върху рамото на младия бог. Ерос се събудил от болка. Видял наведената над него Психея. Без да каже дума, той станал от леглото и отлетял в тъмнината.

Напразно Психея го викала и му се молела да й прости. Нощта била тиха и никой не й отговорил.

Отчаяната Психея избягала навън, спъвала се в корени и камъни, с раздрани крака и ръце търсела и викала своя мъж, ослушвала се да чуе шума от неговите криле. Нощта останала безмълвна.

През това време Ерос долетял при своята майка Афродита и й разказал какво се е случило.

— Заслужаваш си го — казала злостно богинята. — Ако ме беше послушал, Психея нямаше да те предаде. А ако ти не я накажеш, ще я накажа аз самата.

Ерос легнал на леглото на майка си, защото раната го боляла силно и получил треска. През това време Психея обикаляла света, търсела мъжа си и се разкъсвала от угризенията на съвестта. Срещала се с хората от градовете, с пастирите и рибарите на морския бряг и на всички задавала един и същи въпрос: дали са виждали нейния мъж — Ерос. Някои я съжалявали, други й се присмивали и мислели, че е полудяла. Нито един човек не бил виждал Ерос, независимо от това, че неговите стрели били достигали до всеки един за радост или тъга.

След дълго странстване Психея посетила най-голямата си сестра и й разказала своята тъжна съдба. Сестра й привидно я съжалила. След като Психея си отишла, сестрата хукнала към скалата, извикала вятъра Зефир и го помолила:

— Занеси ме, Зефире, при своя господар. Аз ще стана за него по-добра съпруга от Психея. — С тези думи скочила от скалата.

Зефир обаче не искал да изпълни нейната заповед и тя се разбила в скалите.

И другата сестра била посетена от Психея. И тя започнала да я утешава. При това си мислела само за това как да замести съпругата на Ерос. След като Психея си тръгнала, втората сестра също отишла на скалата, изкачила се и извикала:

— Еросе, приеми своята истинска съпруга, а ти, Зефире, ме отнеси там, долу. — Тя също скочила от скалата.

Зефир не пожелал да чуе и втората сестра. Със скока от скалата и тя се убила.

Психея със сърце, свито от болка и тъга, се срещнала със слугите на Афродита. Те вече я търсели.

— Ти си тук — извикали те. — Веднага трябва да те отведем при нашата господарка, богинята Афродита.

Психея не се защитавала. Надявала се при Афродита да срещне своя съпруг. Тръгнала заедно със слугите и влезли в гората, където близо до облаците бил дворецът на богинята.

Със зъл поглед Афродита изгледала Психея и казала:

— Тебе, Психейо, вече не те честват като богиня. Къде са хората, които ти носеха дарове и жертви? Моят син Ерос е при мен, добре съм го заключила, така че не се надявай, че ще го видиш. Твоето непослушание му причини ужасна треска.

Богинята наредила на слугите да смесят на едно място пшеница, ечемик, просо, макови семена, грах, леща и боб. Пред голямата купчина от смесени семена тя поставила Психея и й казала:

— Не бъди вече толкова горда! До вечерта трябва да разделиш различните семена едно от друго. Докато падне нощта, аз ще дойда при теб и ще проверя дали си готова. В случай че не си изпълнила моята заповед, ще те накажа.

Богинята си отишла, а Психея седнала пред купчината. Даже не направила опит да разделя семената. Та кой би могъл да го направи? Боязливо гледала удължаващите се сенки на деня и очаквала всеки момент да се приближи часът на наказанието.

Появила се една работна мравка, която съжалила Психея и нейната нерадостна съдба. След това мравката събрала своите другарки и разпределила работата между всички. Едни носели зърната пшеница, други — ечемик, а трети — просо. Мравките били толкова много, че скоро под тях грамадата от семена изчезнала. Направили седем отделни купчинки. До вечерта работата била свършена.

На връщане от вечеря на Олимп, цялата накичена с рози, Афродита отишла при Психея и още отдалече се развикала:

— Не си мисли, че си победила. Сигурно сама не си извършила тази работа. Някой, който те е съжалил, ти е помогнал. Но толкова по-зле за теб!

Хвърлила й парче твърд хляб и я затворила за през нощта.

Сутринта Афродита отново посетила Психея и й поставила друга задача:

— Виждаш ли поляната близо до реката? На нея пасат овце, а тяхната вълна свети като злато. Иди на поляната и ми донеси от тази вълна.

Психея затичала към реката. Днешната задача й се сторила много по-лека от вчерашната. Както тичала покрай реката, една тръстика се смилила над нея и й прошепнала:

— Не бързай, Психейо. Рано сутрин овцете са диви и те чака смърт. По-добре почакай, докато обедното слънце започне да отслабва. Овцете ще подремнат и ще бъде по-лесно да събереш вълната, която са оставили върху храстите.

Психея послушала гласа на добрата тръстика и се скрила зад едно дърво. Следобед овцете заспали. Младата жена събрала златната вълна и побързала към Афродита.

Очите на богинята заблестели от злоба.

— Още не си победила. Сигурно някой те е съжалил и ти е помогнал. Ала нека да видим как ще изпълниш третата задача. Ето ти един кристален съд. Тичай да ми донесеш вода от черния извор. Там водата извира от планинския връх.

Психея побързала да изпълни желанието на богинята. Тя затичала по острите камъни към върха на планината. Тъгата по нейния съпруг я пренасяла през непристъпни места. Надявала се, че ако изпълни волята на богинята, ще види поне веднъж своя мъж.

Достигнала извора и вече чувала грохота на водата, спускаща се в пропастта. Около извора се показвали главите на грозни дракони, които въртели очи и я гледали.

Водата изведнъж заговорила с тих глас:

— Не се приближавай. Внимавай, за да не умреш. Бягай!

От очите на Психея потекли сълзи. Толкова близо била до целта, а не напълнила съда с вода. Един орел я съжалил. Спуснал се с облак близо до нея и й казал:

— Как си могла да мислиш, че можеш да изпълниш толкова тежка задача? Водите на черния извор падат направо в пропастта в царството на мъртвите и нито един смъртен не може да получи даже и капка вода. Но сега ми подай съда и аз ще ти помогна.

Психея подала кристалния съд на орела, той го хванал с човката си, замахнал с крила между отворените уста на драконите, налял вода и се върнал.

Радостно му благодарила Психея и побързала към Афродита. По пътя внимавала да не разлее и капка вода.

Богинята посрещнала младата жена и злобно й се усмихнала:

— Наистина признавам, че си вълшебница. Но имам за теб още една задача. Вземи тази кутия и иди в царството на сенките. Предай кутията на Персефона и я помоли да ти даде вълшебна мас за раните на моя син. Ти му причини болка, сега трябва да му помогнеш. Не се връщай без лекарството.

С тъга на сърцето Психея напуснала двореца на Афродита. „Само мъртвият може да посещава мъртвите — мислела си тя. — Този, който веднъж посети подземното царство, не се връща вече между живите. Но аз с радост бих занесла лекарството за Ерос. Може би раната, която му причиних, го боли.“ Все по-бързо тя тичала по пътя към подземното царство. Стигнала до висока кула. „Ще скоча от нея и смъртта веднага ще ме отведе в царството на мъртвите“, помислила си и смело тръгнала по стълбите нагоре.

Студената каменна кула се съжалила над Психея и й казала:

— Спри се, бедна Психейо. Защо искаш да умреш? Ако умреш и влезеш в царството на мъртвите, никога вече няма да се върнеш отново на земята. Върви само на запад, докато достигнеш едни черни скали, там има таен вход. Влез през него и тръгни по тъмния коридор. Това е пътят до подземния свят. По този път не трябва да вървиш с празни ръце. Вземи със себе си две медени питки, а в устата си сложи две монети. С никого не говори по пътя. На триглавото куче Цербер дай едната питка и то ще те пусне. Когато стигнеш до реката на мъртвите, превозвачът Харон сам ще вземе от устата ти една монета. Един мъртъв старец ще те моли да го вземеш в лодката, но ти не му обръщай внимание. На никого по пътя не помагай, за да не загубиш втората питка, а без нея не ще можеш да видиш отново слънцето на земята. Не отваряй кутийката, когато Персефона я напълни с вълшебната мас. Както е затворена, я предай на Афродита. При връщането си дай на Харон втората монета, а на Цербер — останалата питка. Ако ме послушаш, всичко ще бъде наред.

Психея поблагодарила и тръгнала все на запад. По пътя поискала от добри хора две питки с мед и две монети. След това се озовала пред черните скали и влязла във входа, където бил коридорът, водещ до подземното царство. Тя изпълнила всичко с радост и излязла от тъмната и вечната тишина отново при светлината, където я посрещнали песните на птиците. Но Психея била твърде любопитна и не мислела за нищо друго, освен за чудотворната мас в кутията. Ако отвори кутията и бързо затвори капака й, сигурно нищо няма да се случи. Веднага решила да провери. В кутията нямало никаква лечебна мас, а само истински подземен сън на смъртта. Едва отворила капака — и сънят излязъл като облак, Психея изпаднала в безсъзнание и се строполила на земята като мъртва.

През това време раната на Ерос заздравяла и той започнал да тъгува за своята съпруга. Търсил я върху земята и искал да я намери. Видял я, че лежи като мъртва. Разтворил крилете си и долетял до нея. Премахнал облака на смъртния сън и отново го прибрал в кутията. Събудил Психея с нежно пробождане на своята стрела и излетял към Афродита, защото искал да бъде по-рано от жена си в двореца. Психея също тръгнала натам.

Ерос помолил майка си за снизхождение, но тя била непреклонна. Едва когато се намесил Зевс, Афродита се смилила над Психея. Зевс изпратил бог Хермес да отведе Психея на Олимп. Сам й дарил чашата на безсмъртието и тя се превърнала в богиня. На Олимп станала голяма сватба. Всички богове се събрали там. Те се нахранили с амброзия, напили се с нектар, а през това време музите ги забавлявали с небесните си песни.