Едуард Петишка
Старогръцки митове и легенди (12)

Язон и Медея

Един стар цар умрял и оставил двамата си синове — по-големия Езон и по-малкия Пелий — да разделят неговия трон. Езон по право трябвало да управлява царството. Но още не били заглъхнали погребалните песни, когато надменният и жесток Пелий отнел властта на Езон и го изгонил от града. Оттогава добрият Езон заживял на село, но и там не намерил покой. Страхувал се, че коварният Пелий ще иска смъртта на сина му Язон. Затова той направил погребално пиршество, все едно че Язон е мъртъв, и тайно го изпратил в гората при мъдрия и благороден кентавър. Кентаврите били същества, на които половината тяло било човешко, а втората половина приличала на кон. Имали четири крака с конски копита. Кентавърът, при когото Езон изпратил своя син Язон, бил мъдър и силен. Той подготвил и възпитал голяма част от гръцките герои.

Кентавърът и Язон живеели в пещера и се закалявали в горите. Язон развивал своята сила, храброст, ловкост и умение да стреля с лък, а кентавърът го научил на мъдрост.

Язон упражнявал своето тяло и своя дух и когато станал на двадесет години, напуснал гората и се отправил към двореца на цар Пелий, който преди години насила взел трона от баща му. По това време Езон вече бил мъртъв.

По пътя към града Язон спрял пред една придошла река. На брега на реката седяла прегърбена старица, която го помолила:

— Ах, мили пътнико, бъди така добър и ме пренеси през реката. Ти си млад и силен, а аз вече съм много стара.

Язон я съжалил и я пренесъл на ръце до другия бряг. Там единият му крак попаднал в калта. Едва когато излязъл на сухо, забелязал, че е загубил единия си сандал. Не искал да се бави и не го потърсил, защото бързал за града. Напразно търсел с поглед старата жена. Тя изчезнала. Той не знаел, че старицата била богинята Хера, съпругата на господаря на боговете Зевс. Тя нарочно променила своя вид, за да разбере дали Язон има добро сърце. Хера харесала добросърдечния младеж и от този момент станала негова защитница и пазителка по целия му път до града.

Само с един обут крак, облечен в наметка от пантера и опрян на две копия, той влязъл в града. На площада се били събрали всички жители, които участвали в тържествата в чест на бог Посейдон. Когато пред тях се явил порасналият герой с лице на млад бог, всички помислили, че на тържеството е поканен някой небесен обитател. Само Пелий се изплашил. Той забелязал, че непознатият носи обувка само на единия си крак. Спомнил си, че оракулът му предрекъл, че ще бъде убит от човек с една обувка. Този странник бил заплаха за него.

Коварно скрил своя страх и го попитал:

— Кой си ти, чужденецо, и кого търсиш в нашия град?

— Аз съм син на Езон — казал Язон — и теб търся, царю. Не искам богатството, което принадлежеше на моя баща, но те моля да ми върнеш трона.

— Ще направя каквото поискаш — отговорил Пелий, без да се замисли, — само ако изпълниш едно мое желание. Ако не бях толкова стар, аз бих го изпълнил сам. Всяка нощ ми се явява сянката на нашия роднина Фрикс и ме моли да отида в Колхида при цар Еет и да донеса в Гърция златното руно. Душата на Фрикс няма да намери покой, докато руното не се върне в своята родина. Иди и го донеси. Ти ще се прославиш, а мъртвият Фрикс ще намери покой в гроба. Щом се върнеш с руното, аз ще освободя трона и ще ти дам властта.

Язон се съгласил. Той още не знаел в какво опасно приключение се впуска. Пелий се усмихнал и вече бил сигурен, че неканеният гост и претендент за неговия трон ще загине още по пътя до Колхида.

Язон изпратил пратеници до всички краища на Гърция, за да събере съмишленици и да подготви поход до Колхида за златното руно. Всички големи герои се отзовали на поканата на Язон. И Херакъл, и Тезей били между тях, също и певецът Орфей. Изкусен майстор построил за героите прекрасен кораб. Нарекли го „Арго“, а героите, които се включили в похода, били наречени аргонавти.

Преди отплаването, в чест на Посейдон и на всички богове, било извършено жертвоприношение. След това дошло време за тръгване. Петдесет души задвижили веслата и много скоро бреговете останали зад гърба им.

Преминали непознати морета, видели непознати острови и земи. При благоприятни ветрове опъвали платната и корабът сякаш летял напред. При безветрие напразно напрягали мишци и пот се стичала по техните лица. Непознатите морета били пълни с уловки. Бури и вихри подхвърляли кораба, а поройните дъждове го обливали с вълни сред гръмотевици и мълнии. Злите демони, живеещи на бреговете, хвърляли по кораба огромни камъни, за да го потопят.

Но богинята Хера пазела Язон. С нейна помощ, с храбростта на героите и с копията на Херакъл били преодолени всички препятствия. Силният Херакъл бързо напуснал аргонавтите. Веднъж той слязъл със свой приятел на един остров. Приятелят му се изгубил и Херакъл останал да го търси. Господарят на боговете Зевс му възложил други задачи.

Корабът плавал дълго, но земята на златното руно била далече. Слънцето греело силно, аргонавтите се измъчвали от жажда, а на кораба нямало вода за пиене. За да си набавят, пуснали котва до най-близкия бряг. Той бил скалист и негостоприемен. Няколко плувци отишли да търсят вода. Докато носели водата на кораба и моряците утолявали жаждата си, към героите се приближила дребна фигура. Един сляп старец се показал между огромни камъни и едва се държал на краката си. На брега се свлякъл на земята от слабост. Аргонавтите му помогнали да се изправи.

— Аз съм Финей — казал старецът с треперещ глас, — боговете ми дадоха дарба да пророкувам, а аз злоупотребих с нея. Вижте ме. Така наказват безсмъртните богове. Богинята на отмъщението ме ослепи и всеки ден при мен изпраща харпиите — полужени-полуптици, които изяждат цялата ми храна. Може би точно вие ще ме освободите от моите мъки и ще ме избавите от вечен глад. Според едно пророчество кораб, който ще спре на този бряг, ще ми донесе свободата.

Героите били чували разказа за страшната участ на цар Финей. Певците го възпявали по цяла Гърция. Аргонавтите се съгласили да му помогнат. Приготвили блюдо с печено месо и му го подали, за да се нахрани. Щом Финей седнал край масата, за да уталожи глада си, от въздуха се разнесъл шум от крилата на харпиите. Те връхлетели и изяли всичко, преди Финей да сложи хапка в устата си. Харпиите не обърнали внимание на виковете на моряците, но се уплашили от копията и от блясъка на мечовете, с които аргонавтите искали да ги убият. Отлетели и вече не се върнали.

Аргонавтите приготвили отново храна за Финей, която той изял бързо и утолил страшния си глад. За да благодари на своите спасители, Финей разкрил пред тях опасностите, които ги очаквали по пътя към Колхида, и им дал съвети.

— Ще доплавате до две огромни скали — казал им той. — Това са Симплегадите — скалите, които плуват по морето и непрекъснато се блъскат със страшен грохот. И вас ще смелят като житно зрънце. Не плавайте между тях, докато не пуснете пред кораба гълъб. Ако той прелети между тях, и вие ще преминете. След това поемете курс на изток. Там лежи Колхида, страната на златното руно. Дворецът на Еет ще познаете лесно. Над него се издигат много кули. В крепостта има гора, посветена на бога на войната Арес, където дракон, непознаващ съня, пази златното руно. Вашата задача ще бъде трудна, но с вас ще бъде богиня Хера. Когато ви бъде най-тежко, богинята на любовта Афродита ще ви се притече на помощ.

Старецът замълчал, а неговите слепи очи се обърнали към далечината, като че ли там виждал двореца на Еет и гората, над която в синия въздух трептяла златна заря, разнасяна от златното руно. Моряците се разделили с Финей и бързо се качили на кораба. Със силни тласъци на веслата те потеглили към земята на Еет.

Не плавали дълго време и в далечината чули удари и грохот. Пред себе си видели двете огромни скали — Симплегадите. Скалите се блъскали една към друга с оглушителен шум, а вълните се разбивали върху кораба на аргонавтите. Моряците спрели люшкащия се кораб и пуснали гълъба. Тъкмо двете скали се раздалечили една от друга — и гълъбът изчезнал между тях. Симплегадите се сблъскали с трясък и когато се отделили една от друга, моряците видели гълъба, весело пърхащ с крилата си от другата страна на скалите. Гълъбът летял към близкия бряг, към Колхида. Върху разпененото море останали само няколко пера, които скалите откъснали от опашката му.

Героите едва се задържали на кораба, тласкан от силния вятър. Скалите се приближавали една към друга и моряците напрягали последни сили да движат веслата и да достигнат безопасно място. Издигнала се нова вълна между раздалечените скали. Корабът се плъзнал по гребена й и след това се спуснал надолу. При сблъсъка на скалите леко се повредила кърмата на кораба. Отпред отново се открило спокойното море. Всички въздъхнали, сякаш се връщали от царството на мъртвите.

Преди да достигнат Колхида, на брега на един самотен остров видели четирима младежи с разкъсани дрехи, които търсели помощ. Аргонавтите се приближили към тях и Язон с няколко герои слязъл на брега.

Младежите затичали към тях с думите:

— Добри хора, помогнете ни, нашият кораб претърпя корабокрушение и вълните ни изхвърлиха на този пуст остров.

— Ще ви помогнем — казал Язон, — но кои сте вие и къде трябва да ви отведем?

— Сигурно сте чували за Фрикс — разказал единият младеж, — за Фрикс, който е прелетял върху златен овен до Колхида. Цар Еет му дал за жена своята дъщеря Халкиопа. Ние сме синовете на Фрикс и Халкиопа. Тръгнахме по море, бурята ни настигна и разби кораба. Морето ни изхвърли на острова.

Язон се зарадвал, че може да помогне в беда. Предците на Фрикс и Язон били от един и същи род. Той поканил младите хора да се качат на кораба. Пътят им бил един и същ — отивали в Колхида за златното руно.

Синовете на Фрикс се уплашили и предупредили Язон и аргонавтите, че е по-добре да се откажат от своя замисъл.

— Цар Еет е жесток — казали им те — и е много силен. Той притежава голямо богатство, с което няма да се раздели лесно.

Аргонавтите не се изплашили. Те знаели, че задачата им не е лесна, но ако царят не искал да предаде с добро златното руно, били готови да го вземат със сила.

Синовете на Фрикс получили нови дрехи от моряците и заедно с тях се отправили към бреговете на Колхида. Денонощно се чували плясъците на веслата по вълните на неспокойното море.

В деня, когато стигнали Колхида, високо над кораба се чул шум от размахвани криле. Летял огромен орел към Кавказ, към прикования Прометей, за да се нахрани. От размахването на крилете въздухът така се раздвижил, че платната на кораба се опънали като при силен вятър. Отдалеч се чували стенанията на Прометей, които престанали чак когато орелът се заситил и отлетял бързо.

Преди да настъпи вечерта, се показал брегът на Колхида. Кулите на градските стени се осветявали от червените лъчи на залязващото слънце. Героите заспали спокойно след умората от дългото плаване.

Когато Хелиос се качил на златната си колесница, Язон събрал аргонавтите на съвет. Взели решение най-напред при Еет да отиде Язон с двама от героите и със синовете на Фрикс и да го помолят доброволно да им предаде руното. Тръгнали, без да се бавят. Когато стигнали града, пред тях се изправил величественият дворец. В двора му видели четирите фонтана, от които течало мляко, вино, благовонни масла и незамръзваща вода. Те стояли пред тях със същото изражение на лицата, каквото било и при Фрикс преди много години.

По-малката дъщеря на царя — Медея, първа видяла чужденците. Тя извикала от учудване. Халкиопа я чула и изтичала навън от двореца. Втурнала се към своите синове и ги прегърнала с радост, защото не очаквала някога да ги види отново. Цар Еет също бил привлечен от шума и ги поканил в двореца. Като сянка между тях минавала Медея и не изпускала от очи Язон. Героят с лице на млад бог толкова й харесал, че трудно могла да скрие своето вълнение. Никой не забелязал това. В двореца било много шумно. Слугите покрили масата с различни блюда и героите, доволни, взели участие в гощавката. Синовете на Фрикс разказали на Еет своите приключения, описали корабокрушението и спасението им от аргонавтите. След като завършили своя разказ, Еет тихо ги попитал кои са чужденците, които са ги спасили.

Един от синовете на Фрикс му отговорил тихо:

— Те са гърци. Води ги Язон. Дошли са в Колхида, за да искат от теб златното руно, което е принадлежало на нашия баща Фрикс. Коварен цар е взел със сила трона на Язон и не иска да му го върне, докато не получи руното. Той мисли, че по пътя за Колхида Язон ще загине или че ти ще отнемеш живота му. Най-смелите гръцки герои плават заедно с него, а техният кораб е пуснал котва край нашите брегове.

Като чул тези думи, Еет почервенял от гняв.

— Да благодарим на боговете — обърнал се той към гърците, — аз ви приех в моя дворец като гости, а можех да ви убия. Казвате, че сте тук за златното руно, а всъщност искате да вземете властта в Колхида. Не знаех, че седя на една маса с коварни предатели!

Гърците скочили и желаели да обсипят с гневни думи царя, но Язон ги успокоил и отвърнал:

— Извини нас, аргонавтите, царю. Не сме дошли в твоя дом като разбойници. Ние само изпълняваме заповедта на нашия цар и сме тук, за да вземем златното руно. Ако ти ни дадеш златното руно, ние ще ти бъдем благодарни. В случай че твоята земя е заплашена от война, ние ще се бием на твоя страна, а имаш ли нужда от силни мъже и остри мечове, ще ти предложим своето оръжие.

Еет слушал думите на Язон и размишлявал как да се отърве от нежеланите чужденци. Овладял се и казал със спокоен глас:

— Много думи са излишни. След като сте такива храбреци, можете да отнесете със себе си златното руно. Но преди това трябва да изпълните едно мое поръчение. Аз имам два бика с метални копита, от ноздрите на които бълва огън. С тях ора полето. В изораната земя засявам зъби от дракон, а от тях израстват воини, с които влизам в бой. Сутрин започвам да ора, а вечер си почивам след победен бой. Ако изпълниш това ти, Язоне, вместо мен, можеш да отплаваш към своята страна със златното руно.

— Не ми остава нищо друго — отговорил Язон, — освен да опитам. Аз знам, царю, че ти ми възлагаш много тежка задача, но без златното руно не мога да се върна.

— Постъпи както искаш — заявил му царят, — но би било по-разумно, ако решиш да се върнеш в твоята страна с твоя кораб.

Язон и приятелите му напуснали двореца. Отишли при останалите аргонавти и разказали на другарите си какво е станало в двореца и каква задача е възложил царят.

От един прозорец на двореца Медея изпратила с поглед Язон, докато се скрил между старите дървета на царската градина. Останала сама, тя започнала да плаче. Съжалявала го и не знаела дали да помогне на младия герой и да го отърве от своя баща Еет, или да предостави решението на съдбата.

В двореца Еет свикал на съвещание най-знатните жители на Колхида, за да се посъветва с тях как да погуби аргонавтите. След като дивите бикове разкъсат Язон, слугите на Еет трябвало да запалят кораба и да го изгорят. Тези, които се спасели от огъня, щели да бъдат убити на брега.

Синовете на Фрикс се страхували от това, което трябвало да се случи с техните спасители, и потърсили майка си Халкиопа. Те я помолили да убеди Медея да помогне на Язон. Медея познавала силата на магиите, след направата на които човек не може да го хване нито огън, нито да го прободе оръжие. Халкиопа не устояла на молбите на своите синове и обещала, че ще говори със сестра си.

Медея сънувала лош сън. Присънило й се, че сама е победила биковете и сама е спечелила битката с воините, появили се след засяването на драконовите зъби. Еет не искал да даде руното на Язон, защото вместо него в боя влизала Медея. Възникнал спор, в който Медея дала предимството на Язон, а не на царя, нейния баща. Еет извикал от болка и Медея се събудила.

Развълнувана, тя изтичала при сестра си Халкиопа. Зловещото предчувствие сближило двете сестри. Медея се страхувала за Язон, а Халкиопа — за своите синове, които Еет ненавиждал, защото подозирал, че те са на страната на гърците и затова са ги довели в Колхида. Ако гърците бъдели наказани, същата участ трябвало да сполети и синовете на Халкиопа.

— Помогни на чужденците със своите магии — молела Халкиопа сестра си Медея, — направи така, че в страшната битка да победи Язон. Неговата победа ще запази и моите деца.

Молбата на сестра й само засилила желанието на Медея да помогне на героя, когото много харесала. И така би се изпълнило пророчеството на Финей, че при героите ще дойде и богинята на любовта — Афродита.

— Не се бой, Халкиопо — казала Медея, — животът на твоите синове и твоят живот са ми еднакво скъпи, както и моят. Ще помогна на чужденците.

Нощта се спуснала от горите на Кавказ. Аргонавтите спели уморени, само Язон бодърствал. Разхождал се по брега и мислел за утрешната битка. В тъмнината, на слабата светлина на звездите, се показали фигурите на синовете на Фрикс. Той се хванал за меча, но те носели добри новини от Халкиопа. На другия ден, рано сутринта, Медея щяла да го чака в храма, за да му разкрие начина, по който може да извърши подвига.

Цялата нощ Медея била неспокойна. „Правилно ли постъпвам, като искам да помогна на чужденците, а не на собствения си баща? Няма ли да бъда прокълната от целия наш народ?“, мислела тя.

С пукването на зората растяла и нейната убеденост. Тя скрила под дрехите си съда с вълшебен мехлем и забързала към храма, където я чакал Язон. Трепнала, когато в полумрака на утринта забелязала тъмната фигура на героя.

— Защо се страхуваш от мен? — казал тихо Язон. — Не се страхувай, аз съм дошъл за обещаната помощ и наистина не зная как да ти се отблагодаря.

Медея плахо се усмихнала и му подала вълшебния мехлем. И двамата мълчали, докато тя се осмелила да проговори:

— Язоне, в съда има вълшебен мехлем. Намажи с него цялото си тяло и няма да може да го докосне нито огън, нито оръжие. Тази мас съдържа скрита сила, ти ще станеш силен като безсмъртен бог, но само за един ден. Вълшебството ще изчезне през нощта. Затова се съгласи да се биеш, без да отлагаш. Ще ти дам още един съвет. Когато зъбите на дракона започнат да никнат, ти хвърли върху тях камък. Това ще им подейства като парче месо на куче. След това само твоят меч ще има много работа. Вземи златното руно и напусни Колхида. — Медея говорела, а сълзите се стичали по лицето й. — Ти ще си заминеш, но не ме забравяй, спомняй си за мен, Медея. И аз с радост ще си спомням за теб.

— Никога няма да те забравя — отговорил Язон, — а ако искаш да напуснеш бащиния си дом и да избягаш с мен в моята родина, всички мои роднини биха те приели като богиня. Нищо няма да ни раздели, даже смъртта.

С радост слушала Медея думите на Язон. Тя силно желаела да напусне Колхида и да замине за Гърция с него. А никак не й се щяло да се разделят. Слънцето вече започнало да огрява хоризонта.

Еет напуснал града и се отправил към мястото на срещата със златен шлем и тежък щит, в бойни доспехи. След него вървели тълпи хора. Всички с нетърпение очаквали Язон.

Язон отишъл на брега на реката, окъпал се и намазал тялото си с вълшебния мехлем. Усетил прилив на сила и на смелост, каквито нямал нито един смъртен, и трепетно зачакал часа на срещата с царя.

Аргонавтите придружили своя предводител до мястото на срещата и още от брега видели множеството. Язон скочил с оръжие в ръце на брега и тълпите притихнали в очакване.

От една пещера изскочили неочаквано два огромни бика. С металните си копита те риели пръстта, а от ноздрите им излизал огън и дим. Гърците затаили дъх. Биковете навели рогата и се приготвили да стъпчат Язон. Но той поставил пред себе си щита и като противодействал на ударите, останал непоклатим. Не усещал пламъците, които те хвърляли срещу него, благодарение на вълшебния мехлем. Изведнъж захвърлил щита, хванал биковете за рогата и им надянал хомота. След това ги впрегнал и в плуга. Повдигнал копието и подкарал биковете, които започнали да орат полето.

Земята се набраздила под тежкия плуг. На полето се появили дълбоки дири. След като Язон изорал цялото поле, разпрегнал биковете и те отново се скрили в подземната пещера.

Един слуга донесъл шлем, пълен с драконови зъби. Героят преминал няколко пъти през изораното поле и ги засял. След това седнал при своите другари, за да си почине, утолил жаждата си и се нахранил. Тогава от браздите започнали да се показват воини, както напролет поникват свежите зелени жита. Но вместо стъбла, над пръстта се появили копия, мечове, щитове и шлемове, глави и мишци. Полето се покрило с въоръжени мъже.

Пазен от своя щит, Язон захвърлил огромен камък сред родените от драконовите зъби воини. Те се събрали около камъка, размахали мечовете си и помежду им започнала битка. Язон се хвърлил между тях и по полето почнали да се строполяват воини — покосени като избуяла трева. Не след дълго браздите се напълнили с мъртви воини.

На полето останал само един-единствен мъж. Това бил Язон. От челото му се леела пот, а очите му горели. Той победил.

Цар Еет злобно изгледал Язон и полетял с колесницата си към града. Той бил убеден, че Медея е помогнала на Язон, и се зарекъл, че тя ще си получи заслуженото наказание. Свикал съвещание и поискал съвет как да постъпи с аргонавтите.

Денят отново преминал във вечер, а съвещанието на Еет още не било завършено. Медея чувствала, че голяма опасност я застрашава и че нейният баща подготвя отмъщение за аргонавтите. Мъката й била толкова голяма, че тя тихо отворила вратите на двореца и се скрила в тъмнината на нощта. На морския бряг гърците чествали победата на Язон и били запалили буен огън. Светлината му показала на Медея точното място на аргонавтите.

— Спасете себе си и мен — казала им тя, — баща ми иска да ви накаже. Аз ще ви осигуря златното руно, Язоне, но ти ми обещай, че никога няма да ме напуснеш.

— Боговете са ми свидетели — отговорил Язон, — че ще те отведа в бащиния си дом като истинска съпруга.

Медея се качила на кораба и гърците отплавали към градината, в която на стар дъб висяло златното руно. Светлината, идваща от руното, осветявала короните на дърветата, както луната огрява небето.

Медея и Язон побързали към градината. Драконът дочул стъпки и всички листа затрептели. Медея запяла и успяла да го приспи със своята песен. С вълшебна билка тя докоснала дракона. От билката пръснали няколко капки, които били сънотворни. Язон откачил руното и заедно с Медея се върнали на кораба, където били поздравени от аргонавтите. Всеки искал да докосне руното. Но Медея ги призовала да отплават по-бързо. Моряците натиснали веслата и корабът отплавал.

Сутринта Еет научил, че чужденците са откраднали златното руно и че Медея е с тях на палубата. Със сина си Апсирт и с колхидците от морския бряг видели само върха на мачтата и опънатото платно, които бързо изчезнали. Обхванати от ярост, Еет и неговите колхидци се качили на бързоходни кораби, а управлението поверили на Апсирт. Те започнали да преследват аргонавтите като ято птици, които летят в небето. Пресекли пътя на аргонавтите. Поискали Язон да свали Медея на острова на богиня Артемида. Царят на съседната страна трябвало да реши дали Медея да се върне при баща си, или да отплава с гърците.

Новината, че чужд цар трябва да взема решение за нея, не се понравила на Медея. Тя се страхувала, че гърците ще я предадат, и затова припомнила на Язон обещанието.

— Няма да позволя това — казал той, — но без измама няма да можем да се спасим. Всички племена по крайбрежието са подчинени на колхидския цар и няма да ни пуснат да отплаваме напред. Ако имаме възможност да убием Апсирт, корабът ще остане без управление и в създадения хаос лесно бихме избягали.

— Не мога да се върна назад — започнала да се оплаква Медея, — трябва да довърша своето дело. Предчувствам, че предателството, което съм извършила, ще се стовари само върху моята глава, но няма накъде. Ще насроча с брат ми Апсирт среща на тайно място и ще го предам в твоите ръце.

Медея съобщила на Апсирт, че иска тайна среща с него на острова на Артемида, за да се посъветва как отново да си върнат златното руно. Апсирт не заподозрял предателството. През нощта доплавал до острова само с шепа въоръжени мъже. На острова се срещнал с Медея. Докато си говорели, от храстите излязъл Язон с меч в ръце. Медея извикала и обърнала глава. Язон убил Апсирт, а от всички страни заприиждали аргонавтите. Те избили всички колхидци, които придружавали Апсирт.

Докато останалите мъже от Колхида се съвземат от случилото се, гърците избягали в морето. Колхидците не се върнали у дома, защото се страхували от Еет и от неговия гняв, и затова населили необитаеми острови.

Аргонавтите със златното руно се върнали в Гърция. Желанието по-бързо да се върнат в своята родина карало веслата да се въртят по-бързо. Този път те преминали през Симплегадските скали, без да срещнат трудности. От деня, в който скалите пропуснали кораба на аргонавтите, те престанали да се движат и останали на едно място.

На острова на сирените моряците едва не претърпели корабокрушение. Сирени и нимфи с прекрасни гласове седели на крайбрежните скали и когато видели кораб в далечината, започвали така сладко да пеят, че той се насочвал към тях. Под водата се криели остри скали, в които се разбивали корабите. Когато Орфей разбрал, че ги грози опасност, започнал да свири на своята лира, а неговите песни заглушили сирените. Кормчията отново приел правилната за кораба посока. Моряците успели да се спасят от сирените, но ги очаквали други премеждия. Те смело издържали на бури и на слънце, на глад и на жажда. Богиня Хера не ги изоставяла, помагала им.

След продължително плаване те отново видели своята родина. Спуснали котва и изпратили на цар Пелий съобщение, че Язон се връща от далечно пътуване със златното руно. Щом царят научил за това, заповядал да затворят вратите на двореца и не ги пуснал вътре.

— Язоне, помогнах ти да вземеш златното руно, ще ти помогна и за трона, който ти принадлежи — казала Медея.

Изрекла няколко вълшебни думи и веднага се променила в стара жена с кошница в ръка. Вълшебни сили я пренесли в града. Тя се насочила към царския дворец и на висок глас започнала да хвали кремове, белила и благовонни масла, които продавала.

— Иди навън и виж какво става — заповядали царските дъщери на слугинята, — някаква стара жена продава своите стоки, доведи я при нас.

Слугинята поканила Медея в двореца. Царските дъщери започнали да се ровят в кошницата. Медея им казала:

— Жалко, че сте толкова млади и красиви. Аз знам едно вълшебство, което връща младостта. Но вие сте като ярки изгряващи звезди.

— Само ни покажи това вълшебство — молели я любопитните царски дъщери.

— Доведете ми стария овен и аз ще ви покажа всичко, което мога да правя — казала Медея.

Веднага пред нея се явил най-старият овен от стадото на царя. Медея помолила да донесат вода в един голям котел, а под котела да запалят огън. Във врящата вода изсипала шепа билки. Навсякъде се разнесъл упойващ аромат. С помощта на царските дъщери Медея хвърлила стария овен в котела. Чуло се блеене и от парата изскочило малко бяло агне.

— Това наистина е чародейство — възхищавали се царските дъщери и извикали баща си.

Цар Пелий не искал да повярва на това, което говорели неговите дъщери. Той се убедил едва тогава, когато Медея показала и на него своята магия.

— Виж какво, старице — казал Пелий, — направи това и с мен. Аз вече съм стар, а щом се подмладя, Язон никога няма да получи моя трон. Направи ме достатъчно силен, за да мога да вляза в бой с него.

Цар Пелий сам скочил в котела и от болка извикал силно. В котела той не намерил своята изгубена младост. Във водата намерил смъртта си.

Царските дъщери се огледали наоколо, но не видели старата жена. Медея изчезнала. Тя разгласила в града, че цар Пелий е мъртъв, и хората не скрили своята радост. Те не обичали жестокия си цар. Сами отворили вратите на града и пуснали аргонавтите.

В новата родина Медея не намерила нито спокойствие, нито щастие. Язон забравил своето обещание и си намерил друга съпруга. Така предчувствието на нещастната дъщеря на колхидския цар се сбъднало, защото с предателство и злина на земята няма щастие. От мъка Медея убила младата жена на Язон. Напразно той търсил Медея, но не я намерил. Съкрушен, излязъл от двореца и над главата си чул особен грохот. Вдигнал очи и видял във въздуха да лети колесница, теглена от дракони. В колесницата седяла Медея и косите й се развявали. Бягала с вълшебната кола далече от Язон. От този момент никой не чул нищо повече за нея.