Едуард Петишка
Старогръцки митове и легенди (21)

Филемон и Бавкида

Преди много, много години Зевс приел образа на смъртен човек и слязъл от Олимп, за да се увери в добротата на хората. Съпровождал го Хермес — вестоносецът на боговете.

По време на своите странствания веднъж те се спрели в една зелена долина. Белеели се къщите на стопаните, а от пасищата се чували звънците на стадата. Слънцето вече залязвало, когато Хермес казал:

— В това спокойно място бихме могли да пренощуваме. Ще отида да помоля за подслон.

Зевс се съгласил и Хермес се отправил към най-голямата къща. Не след дълго се върнал.

— Изгониха ме — жалвал се Хермес, — казаха, че нямат място за безделници.

— Иди другаде — спокойно го посъветвал Зевс, — тук има много богати стопанства. Може би ще се смилят над уморените пътници.

Хермес отишъл при други стопани. Едва изрекъл за какво става въпрос — и кучетата го подгонили. Някъде даже не отваряли вратите. В цялото селище Хермес не намерил нито един дом, който да им предложи гостоприемството си.

Върнал се и разказал всичко на Зевс:

— Владетелю на боговете, тук живеят само лоши хора. Не изпитват жал към пътниците и не са добри с гостите си. Навсякъде ме гонеха и затваряха вратите си пред мен.

— А ти наистина ли посети всички къщи? — усмихнал се Зевс.

— Бях навсякъде — отвърнал Хермес, — с изключение само на една малка къщурка в дъното на гората. Тя е покрита със слама и тръстика. Там живеят най-бедните хора от цялото село. Няма смисъл да ходя при тях.

— И все пак иди и там — казал му Зевс, — иди и помоли за място за пренощуване.

В бедната къща живеели старецът Филемон и старицата Бавкида. Тук се заселили като млади и в сговор и любов достигнали старостта.

Хермес видял Филемон на двора с наръч сухи съчки. Когато разбрал, че бедни пътници търсят място за пренощуване, казал:

— Това, което имаме, с радост ще разделя с вас. Но ние нямаме много, защото сме бедни. Не знам дали у нас ще ви хареса.

Хермес благодарил на стареца, дошъл и Зевс. Навели глави, за да влязат през малката врата. Филемон ги поздравил и им приготвил леглата. Старицата Бавкида простряла върху леглата чисто платно и побързала да разпали огъня, за да постави над него котел с вода. През това време Филемон донесъл зелка от градината и я дал на Бавкида. С една двузъба вилица тя поставила в котела къс месо и приготвила вечерята.

Масата била много стара и се накланяла настрани. Единият й крак бил по-къс. Филемон подложил под късия крак парче дърво и поканил гостите да седнат на масата. Върху нея били поставени глинени съдове, пълни с месо и зеле, както и червени репи и сирене. Старците опекли яйца в жарта. Филемон забавлявал гостите и се чудел още с какво да ги нагости. Станал от масата и след малко се появил с ябълки, орехи и грозде и с кошничка, пълна със смокини, както и с меденки.

Зевс и Хермес се хранели с голям апетит и се радвали на добрите старци. Филемон смесвал вино и вода и наливал в дървените чаши.

— Нямаме други — извинявал се старецът, — нямаме чаши, каквито използват другите хора в градовете.

— Не се извинявай, Филемоне — казал Зевс, — виното е сладко, когато домакините са мили хора.

Филемон още няколко пъти пълнил чашите и се учудил, че виното в съда не свършва. Споделил това със съпругата си.

— Боговете са посетили нашата къщурка — казала тя.

И двамата се поклонили на гостите и ги помолили за милост.

— Богове, извинете ни за скромната трапеза — шептели те с треперещи устни.

Излезли после на двора, където се разхождала една гъска. Искали да я хванат и да я опекат за гостите. Но гъската разбрала какво я чака и търчала от единия до другия край на двора, след което избягала от старците и отишла при боговете, като че ли търсела от тях спасение.

Зевс спрял Филемон и не му позволил да убие гъската.

— Ние сме богове — казал му той, — слязохме на земята и никой не ни прие в своя дом. Само ти, Филемоне, и ти, Бавкидо, ни поканихте и нагостихте. Оставете всичко по местата и елате с нас в гората.

Филемон и Бавкида послушали боговете и тръгнали с тях. Изминали голяма част от пътеката, когато спрели и се огледали.

Поляните, домовете и градините изчезнали под водата и само вятърът гонел вълните на новото езеро. Бреговете се покрили с тръстика и нищо не напомняло за селището и за къщите на хората, които останали под водата.

Очите на старците се напълнили със сълзи. Спомнили си за своите познати, които вълните погълнали. Само къщурката на Филемон и Бавкида стояла на брега на езерото. Те с умиление видели сламения покрив и познатите стени. Изведнъж стрехата се отворила като цвете и се появили мраморни колони, които се издигнали нависоко. Дървото станало на камък, а сламата заблестяла като злато. Вместо малката вратичка, се издигнали разкошни двери, а пред тях се появили бели колони — като че ли от изригнал извор от земята — и се вкаменили. На мястото на бедната къщурка се издигал величествен храм.

— Филемоне и Бавкидо — казал им Зевс, — за вашата добрина и гостоприемство аз ще изпълня вашите желания. Изберете си всичко, което пожелаете.

Двамата старци се разбрали само с поглед.

— Богове — рекъл Филемон, — позволете ни да станем пазачи на този прекрасен храм и когато дойде сетният ни час, нека да умрем по едно и също време. Цял живот бяхме заедно, живяхме в сговор и вярност. Не искам никога да видя гроба на моята жена и дано не се наложи тя да ме погребе.

Боговете изпълнили желанието на старците. Филемон и Бавкида станали пазачи на храма, докато дошъл денят да се разделят с живота. Тогава те седнали на слънце пред храма и си спомнили своя съвместен живот. Филемон видял, че Бавкида се покрива с листа, а тя забелязала, че нейният старец се губи в мъгла от зелени клони. Протегнала към него ръце, а те се превърнали в клонесто дърво. Филемон искал да я прегърне, но тялото му се преобразило в ствол на дърво, обкичено с млади клонки.

— Сбогом! — извикал Филемон.

— Сбогом! — отговорила Бавкида и устните й се покрили с листа и клонки.

Така Филемон се превърнал в дъб, а Бавкида — в липа. И след смъртта си те останали близо един до друг и когато повеел вятър, листата им се докосвали нежно.