Едуард Петишка
Старогръцки митове и легенди (14)

Персей

На цар Акризий било предсказано, че ще го убие неговият собствен внук. Царят се страхувал за своя живот и дълго мислил как да избегне тази участ. Той заповядал на робите да изкопаят под двореца подземни покои с железни врати. Зад тях затворил дъщеря си Даная и я заключил. Там тя се хранела и не излизала навън, за да не се сбъдне предсказанието.

Въздишките и плачът на затворената царска дъщеря стигнали до ушите на Зевс. Той я съжалил и слязъл в подземието под формата на златен дъжд, за да освети тъмнината. Влюбил се в нея и не след дълго на принцесата се родило прелестно момченце. Нарекли го Персей.

Веднъж Акризий, като се разхождал в двора на двореца, чул детски плач. Отначало помислил, че това е вятърът, който свири в кулите, но плачът се носел от подземните покои. Изненадан и уплашен, Акризий слязъл и отключил вратите на подземието. С плач Даная го молила да не погубва малкия Персей и нея. Царят я отстранил от себе си и се върнал бързо в двореца. Толкова много се страхувал от смъртта, че не можел да й прости. Заповядал на стражите да поставят дъщеря му и нейното дете в голям дървен сандък, да го заковат и да го хвърлят в морето. Стражата послушно изпълнила заповедта. Докато денят се срещне с вечерта, морските вълни си поиграли със сандъка, в който била нещастната Даная, прегърнала малкия Персей. През един процеп тя виждала само издигащите се вълни и пяната на техните гребени.

Когато настъпила нощта, вълните продължавали да блъскат сандъка от едната и другата страна. След тази неспокойна нощ, изпълнена със страх, на хоризонта се появил остров, който постепенно ставал по-голям, а вятърът подгонил сандъка точно към него.

По това време на брега ловял риба един рибар, който тъкмо се готвел да хвърли мрежите в морето, когато забелязал интересния предмет и го изтеглил на брега. От сандъка излязла млада красива жена със спящо дете в ръцете. Пребледняла и цялата трепереща от преживяното, тя благодарила на спасителя си и разказала как съдбата я отвела до този бряг.

Състрадателният човек дал храна на принцесата и на нейното дете. Когато се посъвзели от кошмара на пътуването и си отпочинали, той ги отвел до града при царя на острова.

Царят предложил на царската дъщеря и на нейния син своето гостоприемство. Така Даная заживяла в царския палат и нищо не й липсвало. По-късно царят я поискал за жена и Персей израснал като царски син.

Както в морето вълните се гонели, така и годините отминавали една след друга. Персей вече не играел на поляната и в градината, а ходел с останалите младежи, които се упражнявали, сравнявали своята сила, яздели коне и хвърляли остри копия. Царят бил недоволен от това, че силата на Персей нараства бързо. Той размислил и решил, че ще е по-добре, ако Персей изчезне от света. Затова започнал да му разказва приказки за хищни зверове и великани и героични подвизи. Персей го слушал възхитено.

— Те бяха славни герои — допълнил царят, — но досега никой от тях не се осмели да ми донесе главата на Медуза.

— Коя е тази Медуза? — попитал Персей.

— Далече на запад — пояснил царят, — там, където започва вечната нощ, живеят три сестри горгони. Те са ужасни същества, а на главите им — вместо коси — се движат отровни змии. Двете са безсмъртни, смъртна е само третата, която се казва Медуза. Всеки, който ги погледне, се превръща в камък. Ако някой притежава главата на Медуза, достатъчно ще бъде да я покаже на враговете си и те ще се превърнат в камъни. Така той ще спечели битката.

След този разговор Персей вече не мислел за нищо друго, освен за горгоните. Привличали го както подвигът, който нито един друг герой не бил извършил, така и далечните пътища. Опитвал се да прецени възможността да убие със своя меч смъртната Медуза. Не мислел за опасността, която стояла пред него, а само за своята победа.

— Тръгвам по света — заявил на своята майка — и ще донеса главата на Медуза.

Майка му се разплакала. Страхувала се, че Персей няма да се върне от опасния си път. Но царят одобрил решението му и похвалил неговата сила и смелост. Вътрешно се радвал, че Персей предприема такова опасно приключение.

Без да се бави, Персей се приготвил за дългия път и за голямото си приключение. Залязващото слънце му показало посоката, в която трябвало да върви. Плавал по море и пътувал по суша. Преминал през планини, пълни със зверове и птици, и пресичал реки. Дълго, прекалено дълго вървял все на запад.

Богинята Атина Палада го придружавала по пътя. Тя била защитница на храбри герои, а Персей особено много й харесал. Явила се пред него и му казала:

— Ти, Персей, си силен, но само силата не е достатъчна. Трябва да знаеш какво да направиш, за да се върнеш жив и здрав вкъщи. Аз ще те посъветвам: Не трябва да гледаш горгоните в очите. Тежко ти, ако се бориш с Медуза и я погледнеш. Затова ще ти дам метален щит. Той блести като слънце и в него можеш да видиш образа на горгоната. Отражението няма да ти навреди. С обикновен меч не ще успееш да отсечеш главата на Медуза, затова ще ти дам този метален сърп. Но най-важното е да поискаш от нимфите крилати сандали, торба, която променя своя обем, и вълшебната шапка, която прави хората невидими. Ела, аз ще ти покажа пътя към трите старици. Това са сестрите на горгоните, които знаят къде живеят нимфите.

Персей благодарил на богинята, взел лъскавия щит и сърпа и се отправил натам, накъдето тя му показала.

В пуста каменна пещера живеели трите сестри на горгоните. Още отдалеч той чул как стариците се карат. Общо те имали само един зъб и едно око. Никога не могли да решат коя от тях да ползва окото и зъба. Едва едната посягала към окото, веднага друга искала да й го отнеме. Ако втората успеела да грабне окото, и третата веднага го поисквала за себе си. За зъба се карали така, както и за окото.

— Кой си ти? — попитали стариците. Те чули стъпките на Персей, но не го видели, защото в момента се карали за единственото око.

— Който и да си — извикала първата старица, — ела тук и разреши нашия спор.

— Решавай, но окото се пада на мен — казала втората старица.

— Не им вярвай — рекла третата, — сега аз съм наред. Окото ми принадлежи.

Персей взел в ръцете си окото и зъба и казал:

— Защо аз да не разреша вашия спор? Окото и зъба ще взема за себе си и край на спора!

Стариците започнали да го молят и да викат от ужас, защото били слепи и безпомощни. Опитали се да го хванат, но след като разбрали, че е невъзможно, му обещали, че ще направят всичко, което той поиска:

— Върни ни окото и ние ще изпълним твоите желания.

— Кажете ми — рекъл Персей — как да отида при нимфите, които крият крилатите сандали, вълшебната шапка и торбата. След това ще ви върна окото и зъба.

— Искай нещо друго — убеждавали го стариците.

Персей не пожелал нищо друго. Стариците се уплашили, че той ще си отиде и ще отнесе зъба и окото. Колебали се, но най-накрая му показали пътя към нимфите.

Персей им върнал окото и зъба и тръгнал по пътя, който те му посочили. Колкото се отдалечавал от стариците, толкова по-красиво ставало наоколо. Отначало тук-там се показвала зелена трева, а след това всичко се покрило с прекрасен килим от трева и цветя. Самотните храсти се сменили с разпръскващи аромат ливади и гори, а там танцували нимфите. Персей ги помолил да му дадат сандалите, шапката и торбата и добрите нимфи изпълнили желанието му.

Персей взел крилатите сандали, сложил на главата си шапката, с която станал невидим, и преметнал през рамо вълшебната торба. Понесъл се бързо по въздуха. Всяка негова крачка била като махане с крила. Така се понесъл високо по небето. Нищо не му пречело в полета. Той летял над короните на дърветата и над високите планини. Китните градини под него започнали да изчезват, цветните поляни се загубили, а Персей вече се носел над една пуста местност. Там се чернеели малки и по-големи камъни. Някои от тях имали причудливи форми: едни приличали на животни, а други — на хора. Тези камъни преди това били живи твари, но след като погледнали горгоните, се вкаменили. Заблудените птици също падали на земята пред горгоните. Превръщали се в късове черни камъни.

Персей обърнал глава от пустата местност и погледнал в лъскавия щит. В него видял отражението на същата тъжна местност и скоро видял и горгоните. Те спели върху мъртвата повърхност на езерото. Змиите, които се развявали върху главите им вместо коси, всявали ужас.

— По-бързо, Персей — подканил го тихият глас на богиня Атина. — Средната горгона е смъртната Медуза.

Персей се спуснал над спящите чудовища. Усетили непознатия, змиите върху главите им започнали да се извиват и да съскат.

Персей погледнал в щита и се насочил право към Медуза. Вдигнал острия сърп и с един удар отсякъл главата й. От нейното гърло излязъл крилатият кон Пегас, размахал крила пред Персей и изчезнал в облаците.

Точно сега трябвало да се вземе главата на Медуза и Персей побързал. Била толкова голяма, че той се подвоумил дали ще влезе във вълшебната торба. Но торбата заела формата на главата и не тежала повече, отколкото когато била празна. С нея Персей направил крачка с крилатите си сандали и полетял във въздуха.

Другите две — безсмъртните горгони, се събудили от шума. Огледали се, видели мъртвата си сестра и изпаднали в ярост. Размахали мощните си крила, издигнали се над острова и езерото да търсят убиеца на сестра си. През това време змиите на техните глави се извивали и съскали. Но на Персей не се случило нищо лошо. Той бил невидим, защото на главата си носел вълшебната шапка. Напразно горгоните шарели из небето. Персей успял да избяга.

Летял си над земята и си представял как ще изненада майка си и царя. Със своите крилати сандали бързал за дома. Изведнъж се извил буреносен вятър и го отнесъл в противоположната посока. Персей се отбранявал, но вятърът бил по-силен от него. Отвял го над Африка.

Умореният герой се спуснал върху тревата. От вятъра очите му горели, а цялото тяло го боляло. С радост се надявал да си отпочине.

— Какво правиш тук? — разнесъл се над него грохот. В края на гората се изправил огромният великан Атлант.

— Нека да остана тук — помолил умореният Персей, — само малко да си почина и ще продължа пътя си.

— Махай се оттук! Върви си там, откъдето си дошъл! — развикал се Атлант. Той погледнал Персей с недоверие. — Може би идваш за златните ябълки, кой знае!

Персей се разгневил и му отвърнал:

— За това мило гостоприемство трябва да те възнаградя. — Обърнал се на другата страна и извадил от торбата главата на Медуза.

След като великанът Атлант зърнал главата на Медуза, застинал в скалиста планина. Неговите коси и брада се превърнали в гъсти храсти и дървета. Гората растяла, докато достигнала свода на небето. И до днес в Африка има планина, носеща името на титана^[1].

Персей скрил главата на Медуза в своята вълшебна торба, легнал на тревата и заспал. Спал дълго, докато не го събудили палещите лъчи на африканското слънце. Даже вятър не духал и Персей помислил, че още днес ще види своята майка. Продължил да се носи по своя път. Летял над земята, а от торбата се процеждали капки кръв от главата на Медуза. Щом достигнели до твърдата земя, те се превръщали в отровни змии. Оттогава в Африка живеят толкова много опасни змии.

Прелетял голямата част от пътя, когато под себе си видял тълпи хора. Те бягали от морския бряг, както се бяга от земетресение. Персей се спуснал към земята и попитал хората какво се е случило.

— Нещастие сполетя нашата земя — доверили му те. — Нашата царица Касиопея се похвали, че е най-красивата, по-красива и от морските нимфи. Разгневеният бог Посейдон изпрати върху цялото царство своето наказание. Всеки ден от морето излиза страшно чудовище, унищожава стадата и поглъща хората. Днес ще бъде пожертвана и дъщерята на царица Касиопея — Андромеда. Тя вече е на брега на морето. Ние сега бягаме, за да не видим нейната гибел. След малко от вълните ще се покаже чудовището.

Щом Персей чул това, се отправил към брега и прелитайки над морето, видял скала, на която била прикована Андромеда, а до нея стояли царят и царицата.

Изведнъж морето се развълнувало и започнало да кипи. Огромното чудовище се издигнало от морското дъно и на повърхността на морето се показали люспите на хлъзгавото му тяло. Андромеда изпищяла и нейните родители започнали да я оплакват. Чудовището отхвърлило от себе си една разпенена вълна и започнало да плува към скалата, на която Андромеда закривала с белите си длани очите си, пълни с ужас.

Персей се спуснал над чудовището, което се нахвърлило върху сянката му, която падала над морето. Той забил своя меч дълбоко в гърба на чудовището и то се издигнало високо над вълните, за да се нахвърли върху Персей, който полетял нагоре с помощта на своите крилати сандали. От тяхната борба морето почервеняло от кръв. Изпълнените с кръв очи на чудовището проследявали всяка крачка на Персей. Те му напомнили за Медуза. Тогава героят бързо извадил от торбата нейната глава и я показал на чудовището.

Огромен камък се появил вместо чудовището и вълните го погълнали. Там се образувало място, което станало твърде опасно за всички, които пътували по море.

Андромеда махнала дланите от очите си и Персей се почувствал така, сякаш видял след нощна буря утринна зора. Оставил на брега торбата с главата на Медуза, пуснал щита и оръжието и се отправил към девойката, за да я избави от оковите. Никога не бил виждал по-красива от нея.

В този момент вече се приближавали царят и царицата, за да благодарят на храбрия герой.

— Искай злато, сребро и скъпоценни камъни, ние ще ти дадем всичко, което пожелаеш, и към тях ще прибавим и роби, и коне от най-добрите, които имаме.

— Над златото, среброто и скъпоценните камъни — отговорил Персей — е вашата дъщеря Андромеда, дайте ми я за жена, ако тя ме иска.

Андромеда харесала младия мъж и дала съгласието си.

— Радвам се — казал царят, — че ще дам ръката на дъщеря си на такъв смел мъж. Трима излязохме днес тъжни от двореца, а сега ще се върнем четирима щастливци.

Персей вдигнал оръжието и торбата с главата на Медуза. Учудил се, когато видял, че растенията, клоните и дърветата, на които била поставена торбата с главата на Медуза, се вкаменили. Коралите също се променили: някои от тях, върху които паднала кръв от торбата, станали червени. Коралите се увеличавали, а морските нимфи ги разпръсквали под повърхността на морската вода. Там, на дъното на морето, израствали огромни храсти от корали.

Персей, царят, царицата и Андромеда отишли в двореца, където започнал весел сватбен пир. Царят предложил на своя народ тържествен обяд и всеки, който идвал в града, намирал пълна маса с храна и напитки. Всички празнували с царя, царицата, Персей и щастливата Андромеда. Сребърните чаши весело звънтели, цветята разпръсквали своя аромат и се чувал звън на лира. Сред веселата глъчка, сред песните и смеха отвън се чул и шум от оръжие и бойни викове.

В тържествената зала връхлетял заедно с други воини първият годеник на Андромеда — Финей. Когато я очаквало нещастието, той се скрил и не й се притекъл на помощ. Сега се изправил пред Персей с копие в ръка и му изкрещял:

— Идвам, за да отмъстя за Андромеда! Аз съм истинският жених!

Финей с всичка сила запратил копието си по Персей. То минало покрай него и се забило във възглавницата, на която седял. Това бил призив за бой. Войниците на Финей се впуснали с оръжието си върху Персей и го обградили. Героят бил притиснат към зида, ала се отбранявал със своя меч, докато той се счупил в ръцете му. Когато видял, че го застрашава гибел, Персей извикал:

— Този, който се смята за мой приятел, нека обърне главата си на другата страна. — И извадил от торбата главата на Медуза. Поставил я пред своите неприятели и се обърнал настрани. Хората на Финей веднага се вкаменили. Едни от тях застинали така, както замахвали с мечовете. Персей преминал покрай каменните воини и потърсил Финей, който се скрил. Той обръщал главата си в друга посока и молел Персей за милост. — Ти беше толкова смел, че не проля чужда кръв — казал му Персей, — за такава храброст заслужаваш паметник. — Насочил главата на Медуза към Финей и той се превърнал в мраморна статуя.

Вкамененият Финей останал с превит гръб и с лице, изразяващо страх.

Персей не останал дълго време в чуждата земя. Тъгувал от желание по-скоро да види своята майка. Заедно с Андромеда се качили на един кораб и напуснали острова.

Царят се учудил, когато видял, че Персей се връща жив и здрав, и то с млада жена.

— Нима си донесъл главата на Медуза? — посрещнал го язвително царят.

— Разбира се, че я нося, царю — казал Персей с усмивка.

— Знаех, че си лъжец — троснато отвърнал царят, — но не знаех, че си толкова голям лъжец.

— Царю, искаш ли да видиш главата на Медуза? — попитал го Персей. — Аз не те съветвам да го желаеш, защото всеки, който я погледне, се вкаменява.

— Бог знае чия глава си отсякъл — засмял се царят, — сигурно на някой овен или на някоя овца.

Персей се разгневил от думите на царя. Обърнал главата си настрана и му показал главата на Медуза. Невярващият цар се вкаменил.

Майката на Персей научила от слугите, че синът й се е върнал, и отишла да го посрещне. Радостно го прегърнала и приветствала жена му с добри думи.

— Внимавай с царя — предупредила го майка му, — иска да те убие.

— Няма вече от какво да се страхуваме — отвърнал Персей и разказал на майка си за това, което се случило.

Персей станал цар. Живеел със скъпата си Андромеда и с майка си на острова, но старото предсказание не изгубило своята сила.

Един негов приятел го поканил да вземе участие в състезание, провеждано в друг град. Персей отишъл, но хвърлил диска толкова високо, че като падал към земята, ударил един стар мъж по главата и го убил на място. Той бил дядото на Персей — Акризий, който преди години поставил дъщеря си и внука си в сандъка и ги хвърлил в морето. От страх пред пророчеството Акризий напуснал двореца и пътувал по света. Но съдбата го намерила и пророчеството се сбъднало. Потънал в скръб, Персей погребал нещастния си дядо и се върнал в своето царство.

Мъдро царувал Персей. Вълшебните дарове той върнал на богиня Атина, само торбата с главата на Медуза оставил при себе си още известно време. Нито един неприятел не се осмелил да нахлуе, защото главата на Медуза пазела мира на неговата земя.