Едуард Петишка
Старогръцки митове и легенди (5)

Основаването на град Тива

Във финикийския град Сидон живял цар Агенор. Неговата дъщеря Европа била известна със своята хубост нашир и надлъж — и сред хората, и сред боговете. Самият повелител на боговете Зевс се влюбил в нея.

Едно ранно утро красивата Европа се разхождала със своите приятелки по изпъстрените с цветя ливади близо до морския бряг. Сидонските девойки набрали цветя, а след това под сянката на дърветата с огромни корони започнали да свиват венци. Когато повдигнали очи от венците, ахнали от изненада. Към тях се приближавал чудесен бик с малки рога, прозрачни като кристал. Той ги гледал толкова смирено, че скоро страхът на девойките изчезнал съвсем. Европа му подала букет цветя, доближавайки го до розовата му уста, а нейните приятелки окичили рогата му с венци. Той си поиграл с тях и с леки стъпки се приближил до Европа, навел главата си и подвил предните си крака, сякаш я молел да се разходят заедно. Смеейки се, тя седнала върху гърба на приказния бик и поканила другарките си да дойдат при нея. Но бикът не дочакал другите момичета, надигнал се и с Европа на гръб се затичал към морските вълни. Ужасена, тя го молела и плачела напразно. Бикът заплувал по морските вълни и скоро той и Европа изчезнали от погледа на нещастните девойки, които стояли на брега. Навсякъде се виждала само необятна шир.

Слънцето залязло, на небето затрептели първите звезди, които се отразявали във вълните, а бикът с Европа все още плувал. В тъмнината напред той видял очертанията на непознат бряг и достигнал до твърдата земя заедно с изплашената Европа. Нежно я положил върху меката трева и изчезнал. От топлата нощна тъма се появила богинята на любовта Афродита. Навела се над обзетата от страх девойка и започнала да я утешава.

— Не се бой — казала й тихо, — нищо лошо няма да ти се случи. Самият владетел на боговете Зевс се е превърнал в бик и те е донесъл тук, защото се е влюбил в теб. Твоето име ще бъде безсмъртно. Тази част от света, където си сега, ще се нарича с твоето име — Европа.

Така заживели Европа и Зевс, скрити в далечна страна. Нейният баща Агенор потънал в скръб. Изпращал хора, за да донесат някаква вест за изчезналата му дъщеря, но те се връщали и мълчали. Нито един не утешил царя и не му дал поне малка надежда. Затова той извикал сина си Кадъм.

— Иди — казал той, — потърси и ми доведи сестра си Европа. Търси я навсякъде, по целия свят, и утеши моята скръб. Но без нея по-добре не се връщай!

Кадъм събрал своите най-смели бойци и тръгнал по света да търси сестра си. Странствал по познати и непознати земи все по-далече и по-далече. Разпитвал за Европа, но никой не знаел нищо за нея. Преминал по много крайбрежия, през много реки, ала всичко било напразно.

Един ден той и другарите му се заблудили и се озовали на непознат път. Вървели дълго по него и срещнали непознат пътник. Попитали го накъде отвежда този път и така узнали, че той води до Делфи.

— Виждам, че сте отдалеко — казал им пътникът. — Или обичате приключенията, или търсите някого. Дали е така, или не, все едно е, но когато пристигнете в град Делфи, попитайте пророчицата. Може би самите богове ще ви насочат.

Зарадвал се Кадъм. Той отдавна бил слушал за Делфи. В прочутата делфийска зала на оракулите, на висок трикрак стол седяла пророчицата на града. Тя вдишвала пари, идващи от пукнатина в земята, и упоена, изричала трудноразбираеми пророчества, които жрецът записвал и съставял отговори за молителите.

Кадъм поблагодарил на непознатия пътник и когато стигнали до Делфи, намерил пророчицата и поискал съвет от нея. Жрецът предал на Кадъм следното пророчество:

— Не търси повече изгубената си сестра и не се връщай в своята родина. На самотна поляна ще намериш една крава, която още не е впрягана. Тръгни след нея и там, където тя спре, за да си почине, основи град и го наречи Тива.

Кадъм послушал съвета на боговете. Заедно със своите другари започнал да търси самотна поляна и да изпълни онова, което било предопределено. Не след дълго намерил поляната и младата крава, която пасяла сочна трева. Той я последвал, преминал по нейните стъпки през една река и стигнал раззеленена ливада. Кравата спряла, погледнала към Кадъм и неговия придружител, повдигнала глава и протяжно започнала да мучи. След това спокойно легнала, а Кадъм паднал на колене и радостно целунал чуждата земя, която трябвало да стане негова нова родина. Той изпратил своите приближени да донесат чиста изворна вода за жертвоприношението.

Гората, в която навлезли неговите другари, все още не познавала острието на брадвата. Те се промъквали през гъстите храсти, за да търсят извора с кристалнобистра вода, която извирала от скалите, протичала през влажните камъни и пръскала около себе си приятен хлад. Приклекнали, за да напълнят съдовете си.

В този момент се чул грохот и съскане. Храстите над извора се разтворили и уплашените мъже видели огромен, покрит с люспи дракон с кървав гребен, поклащащ се от главата до опашката. От очите му излизали пламъци, разпръскващи отрова. Драконът отворил уста с три реда отровни зъби, от която излизал отровен дъх. Тези, които чудовището не достигнало с отровата си, били разкъсани на парчета от неговото огромно тяло.

Слънцето достигнало зенита си и удължило сенките, но приятелите на Кадъм не се връщали. Той дълго ги чакал и започнал да предугажда, че им се е случило нещо лошо. Затова взел копието, препасал меча си и тръгнал да ги търси. Открил в храстите пътеката и скалата с извора. Там лежали неговите избити приятели, а над мъртвите поклащал глава страшен дракон.

Кадъм безстрашно погледнал в кървавите очи на чудовището и се провикнал:

— О, мои верни приятели, аз ще отмъстя за вас, иначе ще стана ваш приятел и в смъртта!

Навел се, взел голям камък и го хвърлил върху дракона. Този камък би съборил цяла крепостна кула, но звярът останал невредим. Камъкът се отблъснал от неговите люспи и само го разгневил. Драконът се изправил срещу Кадъм. Тогава младият мъж размахал копието и пронизал тялото на чудовището с острието му. Драконът, гърчейки се, хванал със зъби копието и го счупил до дръжката. Острието обаче останало в тялото му и се образувала рана. От силната болка драконът се обърнал към Кадъм и опитал да го усмърти с отровния си дъх, който излизал от голямата му уста. Човекът навреме отгатнал тези намерения и се покачил на огромно дърво. Подготвил си второ острие и го хвърлил върху шията на чудовището, пронизал я и така го приковал към един дъб. Драконът започнал да се извива и да се гърчи, изтръгвайки дъба с корените му. От шията му потекла кръв и всичко наоколо станало червено — тревата, мъхът, клоните на дърветата. Умиращото чудовище развъртяло опашката си наляво и надясно, пречупило няколко дървета и замряло.

Докато Кадъм гледал изумен мъртвия дракон и се чудел на огромното му туловище, при него дошла богиня Атина Палада.

— Посей зъбите на мъртвия дракон — заповядала му тя.

Кадъм разровил пръстта с копието си, в браздите посял зъбите на чудовището. Изведнъж земята започнала да се повдига, от пръстта се подали върховете на мечове и копия, после шлемове, глави, гърди и рамене, покрити с ризници, и ръце с щитове. Цялото поле се покрило с въоръжени воини. Кадъм се уплашил от войската и хванал меча си.

Но един от воините извикал:

— Не се меси в нашия бой. Това са наши работи! — И замахнал с меча си към най-близкостоящия до него воин, като го пробол с един точен удар.

Пред очите на Кадъм се разиграла страшна битка, в която воините се избивали помежду си. Те всички били родени от зъбите на дракона, който бил син на Арес — бога на войната.

Цялото поле се покрило с труповете на убитите мъже. Само петима от тях останали живи и сключили мир помежду си. Били силни и достойни, тъй като в боя съумели да опазят своя живот.

Именно с тях Кадъм поставил основите на град Тива.