Джейн Ан Кренц
Огнени кристали (45)

45.

Аби се събуди от усещането, че Сам вече не е в леглото. Тя отвори очи и го видя изправен до прозореца. Силните му голи рамене се очертаваха на фона на лунната светлина. Лицето му се губеше в сянка. Той не беше сам. Нютън стоеше до него, подпрял предните си лапи на перваза на прозореца. Двамата се взираха в мрака навън.

Аби рязко седна и обви ръце около коленете си.

— Пак ли сънува кошмара? — попита тя.

— Не. — Сам я погледна. — Събудих се преди известно време и не можах да заспя.

— Имаше тежка вечер. Всички ние също, но ти понесе преживяването с хипнотичния транс и едва не беше убит. За да се възстановиш от подобен стрес, е нужно време.

— Не това е причината да не мога да заспя. Започнах да си мисля за някои от липсващите отговори.

— Нали каза, че могат да почакат до сутринта. Важното е, че разреши загадката с убийството на Касиди Лорънс. Това би трябвало да ти осигури някакво чувство за завършек.

— Завършек. Хубава дума. — Сам се отдръпна от прозореца и се върна при леглото. — Сякаш една врата се е затворила някъде, този път завинаги. Но друга врата все още стои открехната. Мисля, че брат ти стои от другата й страна.

— Доусън?

— Трябва да открием инвеститора, онзи, който го притиска за дневника.

— Мислиш, че инвеститорът е Ландър Нокс, нали?

— Мисля, че има голяма вероятност да е той, да.

— Дори и да си прав, Нокс би трябвало да знае, че надпреварата е приключила и че той е загубил. Дневникът вече не е на пазара.

— Щом е убил двама души, за да се сдобие с дневника, надали ще спре сега. Трябва да го открием.

Аби потрепери.

— Мога да се обадя на Доусън сутринта и да му кажа какво става. Може би той ще ми повярва и ще се съгласи да ни съдейства, за да открием неговия инвеститор.

— Да.

Нютън свали лапите си от перваза и изтича до вратата.

— Нютън иска да излезе — каза Аби.

— А после ще иска да се върне.

— Така правят кучетата.

Сам отиде до вратата и я отвори.

— Напомни ми да си инсталирам кучешка врата още тази седмица.

Аби видя как Сам и Нютън изчезнаха в тъмния коридор.

Напомни ми да си инсталирам кучешка врата. Аби се усмихна. Приятна топлина се разнесе из тялото й. Инсталирането на кучешка врата звучеше като дългосрочен план, сякаш Сам си представяше бъдещето заедно с нея и Нютън.

Тя чу как вратата на кухнята се отвори и затвори. Сам се върна в спалнята сам, свали панталона си и придърпа Аби върху гърдите си.

— Тази вечер в лабораторията — каза той, — когато те чух да идваш по коридора и осъзнах, че не мога да те спра, направо превъртях.

Тя хвана лицето му в дланите си и го целуна по устата, за да го накара да млъкне.

— Не, не се е случило така. Трябва да запомниш точно случилото се. Това, което се случи, беше, че в критично състояние ти извлече психична енергия, която не си знаел, че притежаваш, защото никога преди не ти се е налагало да я използваш. Успял си да се освободиш от транса навреме. Ако аз бях толкова глупава, че да отворя онази врата, пак нямаше да бъда застрашена, защото ти вече се беше справил с Джералд.

Той притисна два пръста към устните й.

— Не ме остави да довърша.

Тя долови, че Сам е развеселен от нещо, и примигна.

— Извинявай. Какво искаше да кажеш?

— Че когато превъртях леко, докато опитвах да се освободя от транса, изведнъж осъзнах, че мога да използвам пръстена.

— Наистина ли? — Аби се надигна на лакти и погледна пръстена. Не го виждаше в сенките, така че задейства леко таланта си и погледна миниатюрната заря от енергия, която се излъчваше от кристала. — Открил си какво може да прави кристалът?

— Мисля, че е нещо като лазер, който поразява психиката. — Сам вдигна ръка и огледа пръстена. — Поне това е, което направи тази вечер. Успях да насоча собствената си енергия през него и да я фокусирам по начин, който не бях опитвал никога преди. Видях как потоците енергия поразиха Фрай и подпалиха аурата му.

— Изобщо не спомена пред родителите си, че си използвал пръстена.

— Защото още не съм сигурен какво се случи. Но сутринта ще говоря с татко. Трябва да проведем някои експерименти. — Сам замълча. — Много предпазливи експерименти. И трябва да се свържа с брат си и сестра си, да ги предупредя, че пръстенът има някакви свойства, подобни на лазер, и че въздействието му може да бъде смъртоносно.

— Може би ще научиш повече, когато отключа кода на лабораторния дневник.

— Да. — Сам зарови пръстите си в косата й и ги сключи зад главата й. — Има нещо, за което искам да поговорим.

— За дневника ли?

— Не за проклетия дневник. Истинската причина да успея да извлека допълнителната енергия, която ми трябваше, за да се освободя от транса, беше ти.

— Аз? Но аз бях в коридора.

— Знаех, че си там. И беше отворила сетивата си. Между нас има връзка, Аби.

— Знам. Странно е, нали?

— Не. Това е нарича любов.

Тя замръзна. Устата й пресъхна.

— Сам.

— Трябваше ми допълнителна сила и аз я извлякох от връзката помежду ни.

— Осъзнавам, че има някакви парапсихични вибрации помежду ни. Но може да има съвсем просто обяснение, свързано с резониращите честоти на аурите ни. Или нещо подобно.

Той докосна ъгълчето на устните й.

— Аз съм експертът тук. Ако исках обяснение, основаващо се на паранормалната физика, за това какво се случва помежду ни, щях да го измисля сам. Но такова не ми трябва. Аз те обичам. Обичам те от мига, в който слезе от водното такси на Диксън. Почувствах се така, сякаш съм те чакал цял живот и ти най-после си решила да се появиш.

Аби усети, че я изпълват топлина и почуда.

— О, Сам!

Той раздвижи пръстите си в косата й.

— Ти ми се стори като някакъв великолепен нов кристал, излъчващ непозната и мистериозна светлина. Но освен това ти беше в опасност, а аз бях толкова обременен от проблеми.

— Е, честно казано, и аз бях обременена от проблеми.

— Знам, някой се опитваше да те отвлече.

— Нямах предвид това. Говорех за по-сериозни неща.

— Какво, по дяволите, е по-сериозно от факта, че си заплашена от отвличане?

Тя се прокашля.

— Никога не съм поемала рискове, когато съм имала връзка с някого.

— А, да. Проблемът да се довериш на някого и страхът от обвързване.

— Да. Но винаги съм подозирала, че психолозите и психотерапевтите грешат. Бях сигурна, че просто чакам подходящия мъж да се появи в живота ми. Знаех, че ще го разпозная, когато се появи.

Сам прокара пръст по долната й устна.

— И?

— В мига, когато се обърнах и те видях да вървиш към мен в онзи първи ден… Разпознах те, но си казах, че нещо съм се объркала. Около нас се разгръщаше такава драма. Всичко се случваше прекалено бързо. За бога, ние правихме секс в първата нощ, която прекарахме заедно. Аз никога не постъпвам по този начин.

Той отново постави два пръста върху устните й, за да я накара да замълчи.

— Ние се любихме първата нощ. Има голяма разлика.

— Да, но тогава можех да се съсредоточа само върху странното чувство, че между нас се оформя някаква психична връзка. Бях много объркана. Страхувах се да се доверя на това, което ми казваха сетивата ми. Но сега знам, че всъщност съм се влюбила лудо в теб.

Тя притисна устните си към неговите. Аби усети, че той отвори сетивата си. Тя откликна със същото, давайки воля на таланта си. Целувката им беше дълбока и тъмна, целувка, с която се скрепяваше един обет.

Горещината бързо се увеличи осезаемо. Енергията се разгоря в стаята. Сам претърколи Аби по гръб и се отпусна върху нея. Тя го прегърна силно, наслаждавайки се на тежестта на тялото му. Енергията в аурата му я предизвикваше, възбуждаше и опияняваше по начин, който не можеше да обясни или разбере. Знаеше, че на някакво ниво той е пленен и покорен от нейната енергия по същия начин.

Сам повдигна глава, така че устните му бяха само на сантиметри от нейните. Очите му горяха в мрака.

— Ти и аз — каза той. — Завинаги.

Тя обви ръце около врата му.

— Завинаги.

Той отново я целуна. Нощта гореше. Пръстенът с кристала също.

* * *

Аби се събуди от приглушения вой на нетърпеливо куче.

— Нютън — каза тя.

— Твой ред е — прошепна Сам, забил глава във възглавницата. — Аз ставах, за да го пусна да излезе.

— Добре, добре. Но не забравяй за кучешката врата.

— Непременно. Още тази седмица.

Аби се измъкна от топлото легло, уви се в халата си и пъхна замръзналите си крака в чехлите. Излезе от спалнята, слезе по стълбите до кухнята и отвори вратата.

Нютън изприпка през прага и я погледна, изпълнен с надежда.

— Добре — каза му Аби. — Ти си герой. Мисля, че заслужаваш награда.

Тя отвори пакета с кучешки бисквити, извади една и я хвърли на Нютън. Той я улови във въздуха и я задъвка ентусиазирано.

Когато приключи с яденето, двамата се върнаха на горния етаж. Аби чу, че телефонът й звъни, точно когато стигна до вратата на спалнята.

— Кой се е раззвънял толкова рано? — измърмори тя.

Сам се надигна на лакът.

— Телефонът ти.

— Да, вече се сетих и сама.

Тя грабна телефона от нощното шкафче и погледна дисплея.

— Не мога да повярвам. Обажда се Даяна.

— По това време? Четири часът сутринта е.

Аби отговори:

— Ако пак ще ми говориш за Доусън и книгата, която той иска да му намеря… — започна тя.

— Аби, млъкни и ме чуй! — Гласът на Даяна звучеше истерично. — Отвлякоха Доусън!

— Какво? — Стомахът на Аби се сви на топка. — Моля те, кажи ми, че това е някаква глупава шега.

— Току-що ми се обадиха да искат откуп.

— Нека да позная. Лабораторният дневник?

— Той ще убие Доусън, ако не му дадеш проклетата книга. Животът на Доусън е в твоите ръце.

* * *

— Каза, че се нуждаем от план — изтъкна Аби. — Току-що ти предложих такъв.

— Планът ти не струва — възрази Сам.

— Имаш ли по-добър?

— Не. А твоят може и да сработи, ако го попроменим.