Джейн Ан Кренц
Огнени кристали (26)

26.

— Трябва да извиниш съпруга ми — каза Уилоу Копърсмит. — Всъщност не си длъжна да го извиниш, че се държеше така, сякаш ти си просто ценен служител, когото той може да използва за собствените си цели. Но има обяснение за грубостта му.

— Разбирам — отвърна Аби.

Те седяха в дневната на къщата, която родителите на Сам бяха построили за себе си. Тя беше не само много по-нова, но и много по-уютна и топла от старата къща. Модерните двуетажни прозорци осигуряваха впечатляваща гледка към морето и много повече естествена светлина, отколкото в старата каменна къща.

— Честно казано, си мислех, че Илайъс е изоставил търсенето на онзи лабораторен дневник — продължи Уилоу. — Или поне се надявах да го е изоставил. Но след като старият му партньор Куин Нокс му се обади по телефона, откриването на тетрадката отново се превърна в идея фикс.

— Да, и аз останах с такова впечатление.

— А след като я открие, знам, че няма да се успокои, докато не намери и кристалите, изчезнали заедно с дневника. Той изобщо не вярва, че те са били затрупани при експлозията, не и след като дневникът се появи.

— Не се тревожете, госпожо Копърсмит — успокои я Аби, като се придържаше към овладяния си професионален тон.

— Да си говорим на „ти“, наричай ме Уилоу, моля те.

— Уилоу. Всъщност съм свикнала да работя с вманиачени, трудни и ексцентрични клиенти. За мен всичко това е част от работния процес.

— Ох! — Уилоу направи гримаса. — Тук не говорим само за Илайъс, нали? Мислиш, че в някои отношения Сам много прилича на баща си.

— Ами…

Уилоу въздъхна.

— Предпочитам да използвам думите упорит и решителен вместо вманиачен и труден, ако трябва да описваме Илайъс или Сам, но си права. Те са добри хора, но кълна се, когато си поставят някоя цел, е почти невъзможно човек да ги накара да преосмислят нещата.

— Не се тревожете, госпожо Копърсмит. Работила съм с много по-странни клиенти, повярвайте ми. Колекционерите на паранормални книги винаги са особени посвоему.

Уилоу присви очи.

— Както и тези, които се занимават с паранормалното.

Аби продължи да се усмихва.

— Човек трябва да притежава паранормален талант, за да го разпознае у другите.

Уилоу я погледна изпитателно.

— Опитваш се да ме убедиш, че отношенията ти със сина ми са стриктно делови, нали?

— Деловата договорка е в основата, да. Двамата със Сам сключихме сделка. Той ме пази, за да не бъда отвлечена от някой друг колекционер, който издирва дневника. В замяна аз се опитвам да му намеря въпросния дневник. Засега той изпълнява своята част от сделката. Аз все още работя усилено, за да изпълня моята.

— Ако отношенията ти със сина ми са строго делови, съм изненадана, че си отседнала в старата къща. Това е личното му убежище.

— Той трябваше да ме скрие някъде — изтъкна Аби. — Нямаше много възможности. Не знам дали знаете, но някой наистина се опита да ме отвлече.

— Да, чух какво се е случило, след като сте открили трупа на Уебър. Трябва да е било ужасяващо преживяване.

Аби нацупи устни.

— Не бих казала, че се класира толкова високо в личната ми класация за страховити преживявания. Върхът на класацията е запазен за общуването с доведената ми баба. Но инцидентът с опита за отвличане определено изпълни критериите за обезпокоително събитие. Сам обаче се справи страхотно. Както казах, той изпълнява своята част от сделката.

Уилоу се вгледа замислено в нея.

— Ти си много необикновена жена, Аби.

— Просто опитвам да си върша работата.

— Сам каза ли ти, че има известен опит в разследването на паранормални престъпления?

— Мисля, че спомена някаква работа за Пощенската служба.

Уилоу се ококори.

— Пощенската служба?

— Няма значение. — Аби се усмихна. — Това си е една наша шега. Да, спомена, че е работил като консултант.

— Но разказа ли ти подробности?

— Не много — призна Аби. — Между нас казано, мисля, че той се опитва да ме увери, че знае какво прави. Все едно ми дава препоръки.

Уилоу й отправи продължителен преценяващ поглед.

— Нито Сам, нито Джъдсън имат навика да разказват на хората точно какво представлява консултантската им работа. Всъщност бих се обзаложила, че Сам никога не го е споменавал пред някоя от жените, с които е имал връзка в миналото.

— Нека да изясним нещо, двамата със Сам нямаме точно връзка, поне не сериозна такава. Не и в смисъла, който влагате.

Уилоу не повярва на това.

— Предполагам, че си чула какво стана с последната жена, с която той имаше връзка?

— Трудно беше да не чуя при тези обстоятелства. Първо Диксън ми изнесе лекция по въпроса. После една приятелка провери Сам в интернет. Чух историята от Сам. А накрая днес чух още една лекция по въпроса от сервитьорката в закусвалнята.

Уилоу стисна устни.

— Много съм разстроена да науча, че хората още говорят за това.

— Разбирам.

— Не изглеждаш смутена от тези слухове.

— Ни най-малко. Тадеус Уебър никога не би ме изпратил при Сам, ако смяташе, че има някаква опасност за мен. А и приятелката ми Гуен одобри Сам.

— Коя е Гуен?

— Тя е паранормален психолог. Чете аурите на хората.

— Мили боже, решила си да се довериш на сина ми, защото приятелката ти твърди, че е успяла да види аурата му?

— Гуен има истински талант и е много, много добра — заяви Аби с хладен тон. — Но виждам, че макар да сте омъжена за човек, който също има доста силен талант, и да имате двама синове и една дъщеря с изключителни способности, вие не вярвате, че паранормалното съществува, освен в рамките на абсолютно необходимото.

Уилоу се намръщи.

— Винаги съм знаела, че съпругът ми, Сам, Джъдсън и Ема имат необикновена чувствителност. Но предпочитам да възприемам дарбите им като много силна интуиция.

Аби се усмихна.

— Значи възприемате идеята за интуицията?

— Разбира се. — Уилоу махна леко с ръка. — Сигурна съм, че в даден момент от живота си повечето хора са имали случка, в която интуицията им е подсказала нещо важно. За нещастие хората невинаги се вслушват във вътрешния си глас.

Аби се усмихна.

— Това е вярно.

Уилоу смръщи вежди.

— Но това не означава, че има нужда да се прибягва до идеята за паранормални сили, за да се обяснят способностите на съпруга и децата ми.

— Добре — съгласи се Аби.

— Не искам да обсъждам съществуването на паранормалното с теб — каза Уилоу тихо. — Просто искам да съм сигурна, че разбираш сина ми. Убийството на Касиди му повлия много силно. Той осъзна прекалено късно, че тя го е мамила и е опитвала да го използва. След като откри мъртвото й тяло, той беше направо съсипан.

— Всъщност…

— Опасявам се, че той вече няма доверие на собствената си преценка или на това, което му подсказва сърцето му. През изминалите няколко месеца се тревожех за него. Той все повече се затваряше в себе си и в тази стара къща. Напускаше острова само когато беше абсолютно необходимо да посети лабораторията „Блек Бокс“ или когато поемаше някоя от онези ужасни поръчки на въпросния частен клиент. Мисля, че той използва работата, за да се разсейва. Но вече не живее истински, ако ме разбираш.

— Хмм.

— Какво? — попита Уилоу рязко.

— Съгласна съм, че Сам се е изолирал в къщата тук. Но не защото сърцето му е било разбито, или защото се страхува да обикне отново.

— Така ли? — Уилоу я погледна изпитателно. — А защо тогава?

— Трябва да видите ситуацията от неговата гледна точка. Според Сам Касиди също е била жертва.

— Тя е била крадла. — Уилоу стисна облегалката на стола си. — Тя е съблазнила Сам, за да открадне кристалите от мината.

— Той не възприема случилото се по този начин. Той е човекът, който е започнал връзката им и след това я е продължил, нарушавайки някакви неписани правила, че не трябва да се обвързва с жена, която е служител в семейната фирма. Той се обвинява, че не е сложил край на тази ситуация по-рано. Сърцето му не е разбито. Но той е човек на честта и има прекалено силно чувство за отговорност. А освен това е полудял.

— Не е полудял — сряза я Уилоу. — Не смей да го казваш.

— Нямах предвид, че е луд, а че е полудял от яд, бесен е. Просто не се изразих добре. Работата е там, че за него е непоносимо това престъпление да е било извършено в собствения му дом и той да не може да открие убиеца и да го накаже за стореното. Ето затова убийството на Касиди не му дава мира.

— Мили боже! — Уилоу помълча известно време, докато обмисли тази информация. — Може и да си права. Никой от нас не е погледнал на ситуацията от тази гледна точка. Всички бяхме толкова сигурни, че Касиди е разбила сърцето му с предателството си.

— Не се тревожете. Сигурна съм, че сърцето на Сам не се разбива толкова лесно. Честно казано, не съм убедена, че това изобщо е възможно.

— А тъкмо започвах да си мисля, че познаваш Сам по-добре от собственото му семейство — каза Уилоу. — И ти имаш какво да научиш, Аби.