Джейн Ан Кренц
Огнени кристали (44)

44.

— Е, разбира се, че трябваше да се досетиш, че няма да направя нещо толкова глупаво, като да отворя вратата и да се изложа на прицел — каза Аби и потупа Нютън по главата. — И аз гледам телевизия. Когато ситуацията е неясна, никога не се втурваш в стаята по този начин. А Нютън е много по-нисък от мен. Знаех, че никой няма да очаква кучето да нахлуе вътре първо.

Нютън облиза ръката й. Тя му даде още една специална бисквитка, четвърта или пета, помисли си Сам. Вече им беше загубил бройката.

Сам вдигна чашата си.

— Да пием за Нютън.

— За Нютън! — повтори Уилоу.

— За Нютън! — присъедини се и Илайъс.

Четиримата седяха в дневната на голямата къща. В каменната камина гореше огън. Служителите на корпорация „Копърсмит“ и семействата им се бяха оттеглили по местата, където бяха настанени, преди да отпътуват от острова на следващата сутрин. Окръжният шериф и един заместник бяха дошли и вече си бяха тръгнали, вземайки и мъртвото тяло на Джералд Фрай със себе си.

Всички смятаха, че Фрай е умрял от сърдечен удар. Нямаше никакви признаци причината за смъртта му да е друга, помисли си Сам. Той погледна пръстена си и се замисли за суровата енергия, която беше извлякъл от малкия кристал от мината „Феникс“. Толкова много енергия от един миниатюрен камък.

— Не омаловажавам значението на смелата постъпка на Нютън — каза Аби, — но беше очевидно, че Сам вече държеше ситуацията под контрол, преди ние с Нютън да се появим.

— Не бъди толкова сигурна. — Сам отпи от уискито си и остави чашата върху облегалката на креслото. Той се загледа в пламъците в камината. — По някакъв странен начин мисля, че това, че знаех, че идваш по коридора и ще отвориш вратата, ми даде силата, от която се нуждаех, за да изляза от транса.

— Щеше да успееш да го направиш и без мен — настоя Аби убедено.

Уилоу се усмихна.

— Ти вярваш безрезервно в сина ми.

Аби вдигна чашата си.

— Знам, че е професионалист.

Илайъс я гледаше с неприкрит интерес.

— Как всъщност разбра?

— Кое по-точно? — попита Аби.

— Че Сам е в опасност.

Аби почеса Нютън зад ушите.

— Просто го разбрах. Обзе ме някакво много тревожно чувство. Знаех, че той е заложил капан в лабораторията, защото това беше най-логичното място. — Тя погледна намръщено Сам. — Мислех, че си сложил камери, които да заснемат убиеца, когато отиде да си прибере призмата.

Уилоу се намръщи.

— Да, такъв беше планът.

— Аз промених плана — отвърна Сам. Той отмести очи от пламъците и погледна Аби. — Ти знаеше ли, че Фрай е в лабораторията с мен?

— Не бях сигурна, но имах чувството, че може да е там, защото Джени О’Конъл беше сама. Когато осъзнах, че вратата не е заключена, се притиснах към стената, както правят в полицейските сериали, и изпратих Нютън да влезе. — Тя се усмихна, без да опитва да прикрие гордостта си. — И така се получи страхотно. Освен това ти вече се беше справил с Фрай, така че не се нуждаеше от помощта ни.

— Повярвай ми, от моя гледна точка изобщо не беше така — каза Сам. Той отпи от уискито си. Все още се крепеше от прилива на адреналин от преживяното, но скоро щеше да рухне физически.

Илайъс се намръщи.

— Защо не ни каза, че подозираш, че Фрай е човекът, който ще падне в капана ти?

— Не ви е казал, защото не е искал да се окаже, че греши — обясни тихо Аби. — Сам знае какво е да си обвинен несправедливо.

Уилоу въздъхна.

— Ясно. Ние с Илайъс те разбираме. Просто не трябваше да поемаш такъв голям риск, Сам.

— Рискът беше премерен — настоя Сам. Той пак отпи от уискито. — Това, което не предвидих в уравнението, беше възможността Фрай да има още една призма, която да използва като оръжие. А не предвидих и появата на Аби.

— И на Нютън — вметна Аби.

— Да. — Сам се усмихна и отпусна глава върху облегалката на креслото си. Изтощението започваше да се просмуква в тялото му. — Не бях се сетил за Нютън.

Илайъс поклати глава с отвратено изражение.

— И аз съм пропуснал да предвидя някои неща. През всичките тези години очаквах един лабораторен дневник да изплува на повърхността. Двамата с Нокс знаехме само за една тетрадка със записки за проведените експерименти. Изобщо не ни е хрумнало, че Рей Уилис е водел тайно втора тетрадка с резултатите от експериментите.

— Въпросът сега е — каза Сам — къде е скрил Джералд Фрай втората тетрадка.

— Ако имаме късмет, ще я открием сред личните му вещи — предположи Илайъс. — Трябва да изпратим някого в къщата му възможно най-скоро, за да я претърси.

— Мога аз да свърша това, след като поспя няколко часа — каза Сам.

— Забрави — противопостави се Илайъс. — Ще се погрижа за претърсването утре рано сутринта. Според личното досие на Фрай, той няма близки роднини. Никой няма да си помисли, че е странно, ако работодателят му се погрижи за личните му вещи, докато се появи някой роднина, за да ги получи.

— Което може и никога да не се случи — вметна Сам.

Илайъс поклати глава.

— Не мога да повярвам, че прекарахме последните дни, мислейки, че заплахата идва от Ландър Нокс, докато през цялото време Джералд Фрай е бил в собствената ни лаборатория и е обмислял плана за действие срещу нас.

— Мисля, че все още имаме проблем с Ландър Нокс — каза Сам.

— Прав си — каза Аби. — Тук остават много въпроси без отговор. Джералд Фрай ли е убил Тадеус и другия дилър?

— Не. — Сам сплете пръсти и се загледа в огъня. — Той нямаше връзки на черния пазар, за да открие самоличността на двамата, камо ли да разбере къде живеят те. Убиецът е някой друг.

— Ами онези двамата, които опитаха да ме отвлекат? Мислиш ли, че са били наети от Фрай?

— Не. Убиецът на Тадеус им е наредил да останат там и да дебнат за появата ти.

— Ландър Нокс — каза Илайъс мрачно. — Той все още е в играта.

— Съгласен съм с теб — каза Сам. — Ще го открием. Но процесът със свързването на всички точки ще трябва да изчака до сутринта. Не мога да мисля достатъчно ясно, за да го направя сега.

— Имаш нужда от сън — каза Уилоу.

Аби кимна.

— Да, определено.

— Не споря с вас. — Сам се надигна от стола си. — Ако ме извините, отивам да си полегна.

Той тръгна към стъпалата, които водеха към спалнята.

— Само още едно нещо — обади се Илайъс.

Сам спря и се обърна.

— Какво?

— Ти каза, че Фрай ти обяснил, че майка му имала връзка с Рей Уилис и че Уилис й поверил втората тетрадка.

— Да. Уилис не е искал вие с Нокс да знаете за тези експерименти.

— А какво е станало с липсващите кристали? — попита Илайъс. — Онези, с които той правеше експериментите? Двамата с Нокс ги търсихме след експлозията, но така и не ги намерихме.

— Не знам отговора на този въпрос — призна Сам. — Мога само да ти кажа, че Фрай заяви съвсем ясно, че те не са у него. Това е била една от причините да желае толкова отчаяно да се сдобие с кристалите на Копърсмит. Чувствал се е лишен от наследството си.

— Наследството си? — Уилоу го погледна ококорена. — Искаш да кажеш, че…

— Разбира се — промълви Аби. — Сега всичко се връзва, включително наследеният паранормален талант. Рей Уилис е бил баща на Джералд Фрай, бащата, който той никога не е познавал.