Джейн Ан Кренц
Огнени кристали (42)

42.

Дворът на семейство Копърсмит беше пълен с горящи скари. Годишната техническа конференция беше приключила и сега беше ред на голямото барбекю. Времето също помагаше, осигурявайки приятна температура и много слънце. Дългият летен ден отиваше към края си, но вечерното небе все още беше светло.

Аби стоеше в периферията на тълпата с чаша газирана вода в ръка и опитваше да прогони ледените тръпки от тила си. Всичко изглеждаше нормално. Барът, разположен под една голяма шатра, работеше на пълни обороти. Илайъс и Уилоу Копърсмит общуваха с гостите си. Смях и разговори изпълваха въздуха. Всичко изглеждаше както трябва, с едно изключение. Преди няколко минути Сам беше изчезнал.

По-рано следобеда той беше направил няколко тура на лабораторията си, където отговаряше на безкрайна поредица от въпроси. Аби се възхити на търпението, с което той общуваше с децата и юношите. След това изпълни дълга си да пообщува със служителите и техните семейства. Но сега го нямаше никакъв.

Аби отпи от газираната вода. Не беше пила нищо по-силно цялата вечер, макар че малко алкохол щеше да окаже благоприятно въздействие на опънатите й нерви. Странен мрак се събираше в периферията на сетивата й. Всеки път, когато опиташе да се фокусира върху него, необичайните сенки изчезваха от погледа й. Но усещането, че нещо не е наред, се засилваше. Единственото, което Аби знаеше със сигурност, беше, че бе свързано със Сам. Той беше заложил капана си и сега чакаше убиецът да се хване в него.

Аби беше предположила, че планът е убиецът да бъде заснет в лабораторията. Но сега изпитваше съмнения.

Джени О’Конъл се появи сред тълпата. Тя държеше чаша вино в ръката си.

— Търсех ви, Аби — каза тя. — Исках да се извиня за поведението си онзи ден, когато двамата със Сам дойдохте в библиотеката на лабораторията. Честно казано, тогава малко се изненадах или просто се засегнах, че Сам е наел външен човек да издири книгата за личната колекция на семейството.

— Разбирам — каза Аби. — Няма проблем. Знам какво си мислят библиотекарите и хората в академичните среди за нас, които работим на черния пазар.

— Достатъчно трудно е да имаш сериозна академична степен и таланта да знаеш, че паранормалното съществува. На повечето от нас ни се налага да се преструваме, че не вярваме в съществуването на екстрасензитивно възприятие, психична енергия и всичко останало. Казваме на околните, че изучаваме бедните заблудени хора, които вярват в подобни неща, за да сме запознати с ефектите от тези странни вярвания върху културата и обществото.

— Разбирам — каза отново Аби. Тя не можеше да се сети какво друго да каже.

— За разлика от моите колеги, аз имах късмета да си намеря работа в корпорация „Копърсмит“, където на паранормалното се гледа съвсем сериозно. И какво направих? Отнесох се с вас така, както старите ми колеги биха се държали с мен, ако знаеха, че вярвам в паранормалното.

— Представям си. — Аби се усмихна. — Баща ми е прекарал дълго време в академичните среди. Имам представа как стоят нещата там. Моля ви, не се тревожете. Приемам извинението ви.

— Благодаря — каза Джени с искрено облекчение. — Наистина искам да науча повече за вашата работа. Трябва да призная, че винаги ми е било много любопитно какво представлява пазарът на частните колекционери. Толкова е мистериозен и интригуващ. Може ли да го обсъдим с подробности някой ден?

— Разбира се.

— Чудесно. Ще го очаквам с нетърпение.

Джени се отправи по посока на бара. Аби я изпрати с поглед и после се обърна отново да претърси тълпата. От Сам все още нямаше и следа.

Притесни я още нещо. Джени О’Конъл беше прекарала цялата вечер в компанията на Джералд Фрай. А сега беше сама.