Джейн Ан Кренц
Огнени кристали (14)

14.

Аби се събуди от опияняващия аромат на прясно сварено кафе.

Сам.

Тя отвори очи в ранната светлина на сиатълското лятно утро и рязко се изправи от прилива на адреналин. Сам беше прекарал нощта в леглото й.

Тя знаеше, че той беше спал на дивана в дневната, защото си спомняше, че го видя как се връща от банята след разгорещения секс. Да, секс — напомни си тя. Тук не бяха намесени никакви чувства. Двамата почти не се познаваха.

Излизаше, че всичко беше просто секс за една нощ. А тя никога не правеше такива неща. Случайните свалки бяха прекалено рисковани.

Още една тревожна мисъл премина през съзнанието й. Нютън не се виждаше никакъв. Той винаги идваше да я поздрави, щом тя отвореше очи сутрин.

Като по команда, Нютън се чу в коридора. Той дотича в спалнята, подпря предните си лапи на леглото и облиза ръката й.

— О, добро утро и на теб — поздрави го тя.

Почеса го зад ушите. Нютън я облиза още веднъж по ръката и скочи настрани, вирнал опашка. После изчезна по коридора, сякаш имаше по-важна работа.

Аби се насили да се съсредоточи върху поредицата от събития през нощта. Когато Сам се върна в леглото, я прегърна и заспа непробудно. Аби очакваше да прекара малкото оставащо време до утрото, като лежи будна и се тревожи заради странните, смущаващи усещания, които беше изпитала, както и търсейки възможни обяснения за случилото се.

Но изтощението, което я връхлетя, беше по-силно от обичайната умора след бурен секс. Сигурно защото беше намесена и толкова силна паранормална енергия — помисли си тя. Никога досега не беше правила секс с широко отворени сетива. До предната нощ не знаеше, че това изобщо е възможно.

Телефонът й иззвъня и я изтръгна от унеса. Тя го грабна от нощното си шкафче и погледна дисплея. Познатият номер я успокои. Беше Ралф, портиерът.

— Добро утро, Ралф. — Тя погледна часовника си. — Някоя подранила пратка ли?

— Търси ви един господин. — Ралф говореше съвсем тихо. — Някой си Стрикланд.

— Доусън? Сигурен ли си?

— Твърди, че ви е брат, но вие не сте споменавали никакви братя.

— Доусън ми е доведен брат — обясни Аби машинално, докато се чудеше какво става. — Какво иска?

Сам се появи на вратата на спалнята. Нютън го следваше по петите. Сам очевидно си беше взел душ и се беше избръснал. Тъмната му коса беше още влажна. Беше облечен с тъмносив пуловер и черен панталон. В ръката си държеше чаша кафе, а очите му горяха. Изведнъж Аби се смути от разрошената си коса и избелялата нощница.

— Господин Стрикланд казва, че иска да говори с вас — отвърна Ралф почти шепнешком. — Но ако предпочитате да не го виждате, с удоволствие ще му кажа, че не сте си вкъщи. В края на краищата тази седмица щяхте да отсъствате от града.

Аби се усмихна на загрижения тон на Ралф. Той вече знаеше, че тя бе прекарала нощта с мъж и че този мъж е още в дома й. Портиерите знаеха всичко, което се случваше в сградата. Той се опитваше да я предпази от евентуална неловка ситуация, ако брат й се появеше неканен в присъствието на Сам. Сякаш Доусън се интересуваше от социалния ми живот, помисли си тя. Стига да успяваше да бъде незабележима и да не притеснява клана, Доусън и останалите от перфектното семейство просто не й обръщаха внимание.

— Оценявам помощта ти, Ралф, но не е необходимо — каза тя. — Кажи на Доусън, че тъкмо отивам да си взема душ. Трябват ми около трийсет минути да се приготвя. Ако иска да изчака толкова дълго, след това го пусни да се качи.

— Нека го попитам. — Чу се някакъв приглушен разговор и после Ралф се върна на телефона. — Господин Стрикланд каза, че ще отиде до близкото кафене да си вземе лате и ще се върне след половин час.

— Благодаря, Ралф. — Тя затвори телефона и го хвърли на нощното шкафче. После погледна Сам. — Доусън ще се появи тук след трийсет минути.

Сам се доближи до леглото и остави кафето на нощното шкафче.

— Кой е Доусън? Предполага ли се да знам за него?

— Технически погледнато, Доусън е доведеният ми брат. Той е син на сегашната съпруга на баща ми от първия й брак.

— Мъжът до теб на снимката на корицата на книгата на баща ти?

— Да.

— Оставам с впечатлението, че двамата не сте близки.

— Без майтап. — Аби грабна халата си от долния край на леглото. — Което, както изтъкна Гуен, е голям срам, защото Доусън е наследник на огромно състояние по майчина линия. Неговите предшественици от рода Стрикланд са забогатели от дърводобив, а по-късно са направили много далновидни инвестиции в имоти тук, в Сиатъл.

— Доусън е роднина на онези Стрикланд?

— Да, онези Стрикланд. Баба му Оринда Стрикланд контролира семейното състояние в момента. Доусън и майка му Даяна са единствените наследници. — Аби облече халата си и взе чашата с кафе. — Благодаря за кофеина.

Сам й отправи бавна, сексапилна усмивка, от която косъмчетата на тила й настръхнаха.

— Винаги на твоите услуги.

Тя се изчерви и погледна към нощното шкафче, търсейки нещо, с което да се разсее. Старинната книга за парфюмите беше изчезнала. Подозренията веднага я връхлетяха. Тя се извърна рязко.

— Къде е книгата?

— В сака ми. Предположих, че там ще е по-безопасно.

— Какво значи по-безопасно?

— Значи на малко по-сигурно място, отколкото върху нощното ти шкафче. — Гласът на Сам стана по-сериозен. Очите му също. — Нямам намерение да открадна проклетата книга, ако това си мислиш.

Аби почервеня.

— Не съм намеквала подобно нещо.

— И още как. Това беше първото, което ти хрумна, когато видя, че книгата я няма.

— Извинявай — смотолеви тя. — Постъпих грубо. — Тя отпи от кафето си.

— Винаги ли се събуждаш, изпълнена с подозрение, след любовна среща?

Шокирана от въпроса, Аби се задави с кафето си и няколко секунди кашля. Накрая успя да се овладее.

— Това не беше любовна среща — успя да промълви. — Не точно. — Млъкна смутена.

— Да видим. Имаше чай, разговор, целувка в градината и след това секс. Страхотен секс, бих казал. Признавам, че среднощният неканен посетител в дневната ти, горящата книга и извеждането на кучето на разходка бяха малко необичайни елементи, но ако ги оставим настрана, бих казал, че напълно отговаряме на повечето критерии за любовна среща.

— Или случайна свалка — каза тя.

— Или това — съгласи се той някак прекалено лесно.

Аби се почувства притисната в ъгъла и усети, че звучи засегнато. Не смееше да се погледне в огледалото. Лицето й сигурно беше аленочервено. Събра кураж и изпъна рамене.

— Извини ме, но трябва да си взема душ и да се облека — каза тя и се втурна към банята.

— Страхливка — подвикна Сам след нея с развеселен тон.

Тя решително затвори вратата.