Джейн Ан Кренц
Огнени кристали (29)

29.

Брандън скри предразполагащата си усмивка и с лекота превключи на ролята на загрижения баща. Сериозното изражение беше съвсем подходящо, помисли си Сам. То се състоеше от леко смръщени вежди, поприсвити очи и загатнато родителско притеснение.

— Дъщеря ми каза, че сте неин клиент.

— Отношенията ни са доста сложни — отвърна Сам.

Брандън повдигна едната си вежда.

— Нима има несложни отношения?

— Точно казано.

Сам видя, че Аби и Даяна излязоха от залата. От мястото, където той стоеше, виждаше, че от двете страни на коридора има врати на офиси. Една от вратите беше леко открехната. Аби и Даяна влязоха точно в тази стая. Лампите вътре светнаха. Вратата се затвори. Това не е добре, помисли си Сам. Но Аби се беше оправяла сама с доведената си майка дълги години. Можеше да се справи с нея и с това, което се случваше в онази стая.

— Как се запознахте? — попита Брандън.

— Чрез един от бизнес партньорите на Аби — отвърна Сам.

— Тя се занимава с доста необичаен бизнес.

— Антикварни книги, свързани с паранормалното. Да, знам.

Брандън се прокашля.

— И вие ли събирате такива книги?

— Имам известен брой.

— Ясно. Тя каза ли ви, че не просто урежда продажбите на такива книги, а и действително вярва в окултното?

Подразнен, Сам отмести поглед от затворената врата, зад която беше изчезнала Аби.

— Аби не вярва в окултното. Откъде ви хрумна подобна идея?

— Не знам какво ви е казала дъщеря ми, но трябва да знаете, че тя поддържа някои много странни теории.

— Тя вярва в съществуването на паранормална енергия, не в окултното.

— Има ли разлика? — попита Брандън сухо.

— Окултното се занимава с вещици, демони и магии — отвърна Сам, загубил търпение. — Паранормалната енергия, от друга страна, е просто енергия. Няма замесени никакви магии, черни или бели. Въпреки че има доста фалшиви медиуми, спиритуалисти и врачки, които изкарват добри пари от доверчивите и наивни хора.

Брандън се намръщи още повече.

— Не ми казвайте, че и вие вярвате на тези глупости за паранормалното.

— Изненадвам се, че вие, доктор Радуел, казвате това. Вие сте в бизнеса с измислените психотеории. Не може да не знаете, че споделените интереси са най-добрата основа за трайна връзка.

Брандън го погледна строго.

— Чели сте моята книга за брака?

— Не. Просто направих сляпо предположение.

— Стига с тези глупости, Копърсмит. И двамата знаем защо се интересувате от дъщеря ми.

— Така ли?

— Научили сте, че тя е свързана със семейство Стрикланд, нали? Не сте първият, който иска да се ожени за нея заради наследството й. Но наследство няма. Старата кучка, известна още като Оринда Стрикланд, контролира семейните пари. Повярвайте ми, тя се е погрижила, с помощта на юристите си, Аби да не получи нито цент от парите й. Всичко ще отиде при моята съпруга, Доусън и близначките.

— Чух, че и вас е отрязала.

Брандън изсумтя възмутено.

— Предбрачно споразумение. А аз бях достатъчно глупав да го подпиша. Мислех, че след като старата кучка умре, Даяна ще размисли и ще скъса споразумението.

— Но?

— Както вървят нещата, Оринда може да ме надживее, а на мен ми писна да чакам. Време е за действие. — Той погледна към другия край на залата. — Люси ми прави знаци. Трябва да вървя да подписвам книги. Просто не забравяйте това, което ви казах. Аби няма кръвно родство със старата кучка. Всъщност Оринда направо се срамува, че Аби се води член на семейството. А това означава, че Аби няма да получи нищо от наследството.

— Мислите, че преследвам парите на Стрикланд?

— Е, това със сигурност беше тайният план на онзи негодник Кейн Търстън.

— Кой е Кейн Търстън?

— Последният сериозен приятел на Аби.

— Дяволите да ме вземат. Вие сте измамник и лицемер, Радуел, да не говорим, че не струвате като баща, но по вашия си заобиколен и усукан начин се опитвате да предпазите Аби от мен, така ли? Явно трябва да отдам дължимото на бащиния ви инстинкт.

Челюстта на Брандън увисна. За секунди на лицето му се изписа шокирано изражение, но той бързо се овладя.

— Аби е достатъчно голяма — процеди той през зъби. — Не мога да й казвам какво да прави, но ще я предупредя да внимава с вас. Не мисля, че ще има полза.

Той бързо се отдалечи през тълпата. Когато седна да подписва книгите, топлата бащинска усмивка отново грееше на лицето му.