Джейн Ан Кренц
Огнени кристали (27)

27.

Илайъс се появи на вратата.

— Е? Някакви следи, водещи към онзи Милтън?

Нютън, който дремеше до стола на Аби, вдигна глава и погледна Илайъс съсредоточено.

— Може би. — Аби се дръпна назад от компютърния екран и стана. — Но ако продължите да ме прекъсвате на всеки пет минути, може да не успея да проверя нито една от тях.

Илайъс сбърчи вежди.

— Мисля, че бях пределно ясен. Нямаме много време. Трябва да открием този Милтън, преди търгът да се проведе. Не искам да рискувам да загубя проклетия дневник.

— Правя всичко възможно, господин Копърсмит. Но междувременно уверих Милтън, че ние ще дадем по-висока цена от всяка друга в наддаването, и той се съгласи да ни осигури тази възможност.

— Ако Ландър Нокс се добере до него пръв, няма да има никакъв търг. Той ще убие дилъра, както е направил с Уебър, и ще отмъкне дневника.

— Знам, че нямаме никакво време. Затова предпочитам да работя, без някой да ми наднича през рамото. Но след като вече ме прекъснахте, ще отида до кухнята да си сипя кафе.

Тя тръгна към Илайъс. Нютън скочи на крака и заприпка след нея. Изправен пред жената и кучето, Илайъс с неохота се дръпна настрани в коридора. Аби мина край него, следвана от Нютън, и се отправи към кухнята. Илайъс закрачи след тях.

— Какво имаше предвид под „може би“? — попита той.

— Че може би съм попаднала на някакви следи. — Аби влезе в кухнята. — Трябва да разберете, че обикновено не работя с дилъри като Милтън. Знам как да се свържа с него благодарение на Тадеус и приятеля ми Ник, но не знам нищо повече за него.

— Тадеус го няма, но какъв е този Ник? Той работил ли е с Милтън?

— Да, но не мога да го помоля за повече информация.

— Защо не?

— Защото в момента ми е конкурент. Той също търси лабораторния дневник. Познавайки Ник, съм сигурна, че и той си има клиент.

— Нокс.

— Възможно е, но според мен е малко вероятно — каза Аби.

— Защо?

— Клиентите в тази част на пазара са по-опасни от онези, с които обикновено работя аз. Но Ник не е глупав. Той също взима предпазни мерки. Ландър Нокс е неизвестен на черния пазар. Той не е от колекционерите, които редовно купуват книги. Ник не би го приел за клиент, особено ако има други, за които би могъл да работи.

— Ха! Други клиенти като Ханк Барет или сина му.

— Собствениците на „Хеликън Стоун“? — Аби взе каната с кафе. — Това е много по-вероятно. Да ви налея ли кафе?

— Да, ако обичаш.

— Удоволствието е мое — измърмори тя подчертано любезно.

Илайъс не усети сарказма й. Той започна да крачи напред-назад из кухнята.

— Може би съм се фокусирал прекалено много върху Ландър Нокс. Няма съмнение, че той издирва дневника. Но ако Ханк Барет е чул слуховете, той или синът му също ще опитат да открият дневника. Те може да се окажат по-голям проблем от Нокс, защото разполагат с много повече пари.

Аби му подаде пълната чаша, когато той мина покрай нея.

— Има и други проблеми при такива търгове. Мисля, че на Милтън може да се разчита, но трябва да предвидим и възможността книгата, която той предлага, да не е истинският дневник.

На лицето на Илайъс се изписа възмущение.

— Казваш ми, че може някой да опита да ни пробута фалшификат?

— Шокираща идея, нали? — Аби се усмихна мрачно. — Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но фалшификатите са доста често явление на пазара за редки книги.

— Ако някой мисли, че може да ме измами, лошо му се пише.

— Ммм.

— Какво? — изгледа я навъсено Илайъс. — Смяташ, че не знам как да се справя с някой измамник?

— Сигурна съм, че може да бъдете много опасен човек, ако някой опита да ви измами, господин Копърсмит — каза тя учтиво.

— Присмиваш ли ми се? — изръмжа той.

— Не бих си и помислила. Както казах на жена ви, да се справям с трудни, ексцентрични и вманиачени клиенти е неразривна част от работата ми. Но трябва да ви предупредя, че си имам някои ограничения.

Няколко секунди Илайъс я гледа с недоумение. После проумя какво му казваше тя и очите му блеснаха яростно.

— Да не ме наричаш труден, ексцентричен и вманиачен?

Сам се появи на вратата.

— Спокойно, татко. Ще свикнеш с нея след известно време. — Той погледна Аби. — Бил, адвокатът, е открил името и адреса на психиатричната клиника, в която е настанен за наблюдение Грейди Хейстингс. Тази вечер така или иначе трябва да отидем в Сиатъл заради премиерата на книгата на баща ти. Ще останем да спим в апартамента ти и ще се срещнем с Хейстингс утре сутрин.

— Добър план — каза Аби.

— Остана ли кафе?

— Аха. — Аби вдигна каната.

Илайъс се обърна към Сам.

— Тя смята, че и двамата сме откачени.

— Не съм казала нищо подобно — намръщи се Аби. — Ако ви мислех за откачени, нямаше да ви приема за клиенти. И определено нямаше да наема Сам да ме охранява.

— Каква е разликата между Сам и мен и двама откачени? — настоя да знае Илайъс.

— Интересен въпрос — каза тя и се обърна да налее кафето на Сам. — Да кажем, че познавам някой откачен, когато го видя.

— Сигурен ли си, че това е правилната Абигейл Радуел? — попита Илайъс сина си.

— О, да — отвърна Сам убедено. — Няма начин да има друга като нея, повярвай ми.

Интимният подтекст в думите му подпали сетивата на Аби. Каната в ръката й потрепери, докато наливаше кафето в чашата.

— Не разбирам — изръмжа Илайъс. — Ако мислиш, че двамата със Сам сме толкова трудни клиенти, защо си се съгласила да работиш за нас?

— Двамата със сина ви със сигурност сте сред най-взискателните ми клиенти — отвърна Аби. Тя остави каната на мястото и се обърна с лице към двамата мъже. — Освен това съм убедена, че всеки от вас няма да се поколебае да извърши убийство, ако обстоятелствата го налагат.

— Какви обстоятелства? — избоботи Илайъс.

— Ако смятате, че се налага да защитите някого от семейството например.

— Така е, по дяволите — потвърди Илайъс.

— Разбира се — каза Сам. — И какво?

— Харесвам това у мъжете — обясни Аби.