Джейн Ан Кренц
Огнени кристали (30)

30.

— Това е свързано с Доусън и сделката, която той се опитва да сключи, нали? — попита Аби. — Вече му обясних, че не мога да му помогна.

— Говори тихо. — Даяна погледна към затворената врата на офиса. — Това събитие е много важно за баща ти. Няма да ти позволя да го провалиш.

Аби измери разстоянието до вратата.

— Не мисля, че това е добра идея.

Офисът беше претъпкан, но изглеждаше практичен. Метални шкафове за папки заемаха едната стена. Прозорецът гледаше към улицата.

Даяна скръсти ръце.

— Ще говоря по същество. Майка ми казва, че ще промени документите на попечителския фонд на Стрикланд и ще включи и теб, ако се съгласиш да намериш книгата на Доусън.

— Леле! Трябва наистина да е изпаднала в паника.

— Меко казано. Нещо повече, тя не е единствената, изпаднала в паника.

— Толкова тежка ли е финансовата ситуация?

— Да — потвърди Даяна. — Толкова е тежка.

— Ами новата книга на татко? Тя се продава добре, би трябвало да помогне за финансовото стабилизиране на семейството. А ако се осъществи и проектът за риалити шоуто, нещата ще се развият още по-добре.

— Книгата и телевизионният проект би трябвало да пожънат феноменален успех, за да компенсират загубеното от Доусън. Дори ако случайно книгата стане бестселър и телевизионното шоу постигне висок рейтинг, това пак ще бъдат пари на Брандън, не мои. Предбрачното споразумение, което майка ми ме принуди да подпиша, защитава баща ти по същия начин, по който защитава и мен. Той няма да ми даде и цент от това, което изкара.

— О, боже! Нищо чудно, че двете с Оринда сте толкова изплашени. Татко знае ли какво става?

— Не — заяви Даяна с каменно изражение. — И не искам той да научава. Разбираш ли? Той се ожени за мен заради парите и връзките ми. От години го знам. Ако той открие, че съм на ръба да загубя всичко, ще ме изостави на минутата.

— Това е типично за него — съгласи се Аби. — Първата му съпруга напуснала колежа, за да го издържа, докато той учи за докторантурата си. Зарязал я в деня, в който се дипломирал. Втората му съпруга била една от асистентките му в университета. Това беше майка ми. Той използвал много от нейните разработки и ги публикувал като свои. Разведе се с нея, за да се ожени за една от богатите си пациентки. Тоест за теб.

Даяна почервеня от ярост.

— Млъкни. Знам историята му по-добре от всеки друг, включително и от теб. Затова не се съмнявам, че той ще ме напусне веднага щом се увери, че телевизионният му проект ще се осъществи. Всъщност съм почти сигурна, че той има връзка с жената, която е продуцент на пилотната серия от шоуто.

Аби не каза нищо. Тя погледна ръцете си.

Даяна издаде тих звук, изразяващ отвращението й.

— Знаеше ли го?

— Не, но не съм изненадана. — Аби вдигна поглед. — Ако си знаела, че му е трудно да бъде моногамен, защо си останала негова съпруга през всичките тези години?

В очите на Даяна блесна потисната ярост и отчаяние.

— Нямаш никаква представа, нали? Разведох се с първия си съпруг, защото той ме тормозеше. Майка ми ме предупреди да не се омъжвам за него, но аз не я послушах. Но след като Доусън се роди, осъзнах, че трябва да се махна от него, за да спася Доусън и себе си. Омъжих се за баща ти, защото мислех, че той ме обича истински и защото вярвах, че ще бъде добър пример за сина ми.

После се родиха и близначките. Нещата вървяха няколко години, но накрая осъзнах, че Брандън има извънбрачни връзки. Принудих се да се примиря с това, че ми изневерява.

— Заради Доусън и близначките ли? — попита Аби изненадана. — Не си искала те да преживеят развода? Това е била голяма саможертва за теб, Даяна. Признавам, че никога не бих си помислила, че…

— Глупости. Не останах с баща ти заради Доусън и близначките. Те можеха да преживеят един развод. Половината им съученици в училище бяха деца на разведени родители.

— Ясно. — Аби отново погледна часовника си. — Добре, разбрах. Най-после си готова да се разведеш с татко, но изведнъж се оказваш в капан. Не можеш да го изоставиш, защото вече не можеш да разчиташ на парите на Стрикланд. И мислиш, че той се кани да те напусне, преди да е забогатял.

— Сега разбираш ли колко е важно Доусън да възстанови финансовите си загуби? Кълна се, че ако му помогнеш да осигури онази книга на инвеститора си, ще се погрижа да получиш справедлив дял от парите на майка ми.

— Убедена ли си, че той ще успее да ги възстанови?

— Ще успее — настоя Даяна.

— Работата е там, че аз не желая парите на майка ти — каза Аби тихо.

— Защото мислиш, че си уловила златната кокошка в лицето на Сам Копърсмит? Не се заблуждавай, Аби, това няма да продължи дълго. — Даяна отиде до вратата и я отвори. Спря за момент и погледна през рамо. — Това, че парите се наследяват от кръвните роднини, е едно на ръка. Когато стане време за брак, обикновено надделява правилото, че пари при пари отиват. Има редки изключения, но обикновено те не завършват добре. Виж какво стана с баща ти и мен.

Аби я погледна.

— Има само едно нещо, което не разбирам. Ако си искала да изоставиш татко и не си била принудена да запазиш брака си заради Доусън и близначките, защо не си подала молба за развод още преди години?

Даяна направи горчива гримаса.

— Ще ти отговоря кратко. Заради майка ми.

— Защо? Тя така или иначе никога не е одобрявала баща ми. Според мен тя би била на върха на щастието, ако с татко се бяхте разделили.

— О, да — кимна Даяна. — Би била много доволна. Искаш ли да знаеш истината? Не изоставих Брандън преди години, когато трябваше да го направя, защото не исках да й дам възможността да злорадства, че е била права. За пореден път.

Даяна излезе от стаята. Аби се заслуша в затихващото ехо от токчетата й по плочките в коридора. Сам се появи на вратата.

— Всичко наред ли е тук?

— Разбира се. Просто си побъбрихме по семейно. Но научих нещо тази вечер.

— Какво?

— Дори и за хората от семейство Стрикланд нещата невинаги опират до пари.

— Странно, че го споменаваш. Току-що говорих с баща ти и стигнах до извода, че и за него нещата невинаги опират до пари.

— В какъв смисъл?

— Искаше да се увери, че знам, че ти няма да наследиш нищо от богатството на Стрикланд. Опитваше да те предпази от това да се оженя за теб заради несъществуващите ти пари.

— О! — Аби се изненада и й трябваха няколко секунди, за да го осмисли. — Хм.

— Сега можем ли да тръгваме?

— Да. Можем да тръгваме. Всъщност нямам търпение да се махна оттук.