Джейн Ан Кренц
Огнени кристали (28)

28.

— В обобщение, модерното смесено семейство, семейството по избор, не е нещо ново. — Брандън С. Радуел огледа публиката си от подиума. — Винаги е имало семейства, състоящи се от деца и родители, между които няма кръвно родство, а сложна паяжина от социални връзки. Основната разлика днес е, че докато старомодните смесени семейства са се появявали поради необходимост, днешните смесени семейства се формират от съзнателния избор на индивидите в тях.

— Възрастните индивиди в тях — прошепна Аби на Сам. — Децата рядко имат думата по този въпрос. Мама и татко решават да се разведат и да започнат отново с друг съпруг и съпруга.

— Спокойно — каза Сам и я потупа по коляното.

Няколко глави се обърнаха да изгледат строго Аби. Някой дори изшътка.

Аби погледна часовника си. Няма да трае още много, помисли си тя с облекчение.

Малката зала беше пълна. Двамата със Сам седяха на последния ред. От мястото си Аби виждаше доведената си майка Даяна, близначките, Джесика и Лора, и Доусън, които седяха на първия ред. Помещението беше препълнено с почитатели на баща й, които го обожаваха. Всички стискаха по един екземпляр от книгата му „Семейства по избор“. Видео екип записваше събитието.

Баща й може и да беше серийно моногамен, помисли си Аби, но той умееше да въздейства на публиката. Нищо чудно, че издателят му беше организирал рекламно турне. Баща й можеше да продава книгите си. С приятната си външност, харизматичността си и умението да говори стегнато, когато се налага, той беше идеалният гост в телевизионни предавания.

Публиката избухна в аплодисменти. Аби заръкопляска примерно и се наведе към Сам.

— Казах ти, че е много добър.

— Права беше — съгласи се Сам. — Той е роден за телевизия.

Отпред Брандън озаряваше публиката с красивата си усмивка.

— Преди да започна с автографите, искам да ви представя своето семейство по избор. Моята прекрасна съпруга Даяна, синът ми Доусън, най-голямата ми дъщеря Аби и моите две близначки Джесика и Лора. Искам всички те да излязат тук отпред, за да им кажа колко се гордея с всеки един от тях и колко съм благодарен, че имам подкрепата на това топло и любящо семейство.

— Това е най-неприятната част — довери Аби на Сам. Тя се изправи. — Но няма да трае дълго. След малко се връщам.

— Ще те чакам — успокои я Сам.

Това беше съвсем небрежна реплика, но поради някаква причина изведнъж Аби се почувства по-добре. Тя залепи най-добрата си професионална усмивка на лицето си и мина по пътеката под прикритието на поредния изблик на аплодисменти. Когато стигна до подиума, останалите вече бяха на сцената при баща й. Тя се качи по трите стъпала и застана до Джесика и Лора. Доусън демонстративно се престори, че не я забелязва.

Джесика се наведе към Аби:

— Мама каза, че сигурно няма да се появиш. Но аз бях сигурна, че ще дойдеш.

— Не можех да си представя по-приятно прекарване на вечерта — прошепна Аби.

Лора и Джесика се изкикотиха. Аби се усмихна. Тя не беше прекарала много време с близначките. Бяха я изпратили в „Самърлайт“ малко след раждането им. Разликата във възрастта и дългата раздяла ги бяха отдалечили. Въпреки това Аби ги обичаше. От своя страна Лора и Джесика се отнасяха с нея като с леля, а не като със сестра, това положение устройваше и трите им. Аби подозираше, че близначките тайно й се възхищават, защото тя поддържаше имиджа си на черната овца на семейството.

Отпред Брандън стисна ръката на Даяна и я вдигна нагоре, така че венчалните им халки да блеснат под светлините. Той отново се усмихна — истинско олицетворение на съвършения съпруг и баща. Аби и останалите се усмихнаха покорно и направиха всичко по силите си да изглеждат като щастливо семейство.

— Така изглежда модерното семейство по избор, скъпи приятели — каза Брандън. — То функционира така, както се очаква от едно семейство. Разбира се, понякога има конфликти или спорове. Изграждането на семейство по избор може да изисква усилия и труд. Но всичко ценно в живота изисква усилия и труд. Ние от семейство Радуел успяхме, значи вие също можете.

Нови аплодисменти изригнаха в залата. Аби и останалите продължаваха да се усмихват.

Под прикритието на шума от аплодисментите Лора се приближи до Аби.

— Мама, баба и Доусън са ти ужасно ядосани — предупреди я Лора.

— Знам — каза Аби почти без да мърда устните си. — Но татко настоя да присъствам.

Джесика сбърчи нос.

— Не сме сигурни какво става, но мислим, че Доусън е направил някаква много голяма издънка. Чух баба да обяснява на мама, че той се опитва да сключи някаква изключително важна сделка. Каза й, че ти можеш да му помогнеш, но отказваш, защото си озлобена, че няма да получиш никакви пари от наследството й. Вярно ли е?

— Не — каза Аби. — Не е вярно.

— Ха! — Джесика изглеждаше доволна. — Знаех си, че това не е цялата истина. — Тя веднага смени темата: — Кой е готиният ти нов приятел?

— Приятел? — повтори Аби неразбиращо.

— Мъжът, с когото дойде тази вечер — каза тихо Джесика. — Онзи в дъното на залата, с коженото яке. Изглежда много по-интересен от Кейн Търстън.

Аби проследи погледа й и видя Сам. Той стоеше със скръстени ръце, подпрян с едното си рамо на стената, и я наблюдаваше.

— А… той ли. — Аби се овладя. — Казва се Сам Копърсмит и определено е много по-интересен от Кейн.

— Охо!

Аби я погледна.

— Какво охо?

— Чухме Доусън да обяснява на мама за някакъв Копърсмит. Каза й, че семейство Копърсмит имат купища пари. Дори имали частен остров в архипелага Сан Хуан.

Аби се спаси от необходимостта да отговаря, защото водещият излезе на подиума и съобщи, че сега авторът на книгата ще раздава автографи и че има почерпка за гостите.

Аби слезе от сцената, следвана от Лора, Джесика, Доусън, Даяна и Брандън. Всички се озоваха скупчени заедно.

Брандън изглеждаше доволен. Той погледна Даяна.

— Мисля, че мина много добре, нали?

Даяна се усмихна, но не можа да скрие напрегнатото си изражение.

— Всички много те харесаха, скъпи.

Координаторът на събитието, дребна жена на средна възраст с очила и яркочервена коса, се материализира до лакътя на Брандън. Тя изглеждаше съсредоточена като авиодиспечер.

— Ще ви придружа до масата, доктор Радуел.

— След малко, Люси — отвърна Брандън. — Семейството е с предимство. Искам да поговоря за кратко с най-голямата си дъщеря, преди да започна с подписването на книгите. — Той й намигна. — Бащински задължения.

С ъгълчето на окото си Аби забеляза гримасата на Доусън. Джесика и Лора вдигнаха очи към тавана. Люси не изглеждаше доволна от това, но отстъпи.

— В такъв случай ще насоча гостите към масата с почерпки, докато сте готов да започнете.

— Добра идея. — Брандън отправи на Аби патентованата си бащинска усмивка.

— Защо не ме представиш на новия мъж в живота си, сладурче?

Вълна от смущение заля Аби. В редките случаи, когато Брандън решаваше да се държи като загрижен баща, нещата обикновено не се развиваха добре.

— Сам ми е клиент — каза тя бързо. — Няма нищо лично помежду ни.

Брандън се засмя достатъчно шумно, така че хората наоколо да го чуят.

— Не можеш да заблудиш татко си. Бащата винаги разбира, когато друг мъж се интересува от неговото малко момиченце. От начина, по който влязохте заедно в залата, ми стана ясно, че със сигурност отношенията ви не са само професионални. — Той се огледа намръщен. — Къде изчезна той?

Сам се появи от тълпата точно зад Брандън.

— Тук съм, сър — обади се той. — Сам Копърсмит.

Брандън се обърна бързо, усмихнат широко, и протегна ръката си.

— Брандън Радуел. Приятно ми е. Имам няколко минути, преди да започна с подписването на книгите. Защо не си намерим някое по-тихо местенце, където да поговорим набързо?

— Разбира се — кимна Сам и погледна към Аби. — Ти не се отдалечавай.

— Нямаме много време — каза Аби през зъби. — Татко трябва да започне с подписването на книгите.

— Няма да се бавим — каза Брандън.

Двамата мъже минаха през тълпата и се уединиха в един от далечните ъгли на стаята. Аби ги наблюдаваше неспокойна. Когато се обърна към останалите от семейството, установи, че Доусън е изчезнал.

— Готово — каза Лора с осезаемо облекчение. — Двете с Джесика можем да тръгваме, нали, мамо? Каза, че трябва да присъстваме само на сцената с перфектното семейство.

— Да, можете да тръгвате — потвърди Даяна и погледна Аби. — Трябва да говоря с теб.

— Опасявам се, че тази вечер съм доста заета. Имам други планове.

— След всичко, което съм направила за теб — каза Даяна с тих, но суров глас, — и след всичко, което съм понесла през годините, най-малкото, което ми дължиш, са няколко минути от скъпоценното си време.

Аби въздъхна.

— Знаех си, че не трябва да идвам тук тази вечер.