Джейн Ан Кренц
Огнени кристали (12)

12.

Тихото щракване на метал навън, на бетонния балкон, го беше накарало да застане нащрек. Дори и най-слабият шум отекваше в сградите от железобетон.

Сам изчака в кухнята, наблюдавайки балкона, скрит в сянката на хладилника. Стискаше най-новото си изобретение в ръка. То приличаше на мобилен телефон, но устройството, захранвано от кристал, имаше съвсем различно предназначение. Сам беше убеден, че дизайнът му е много стабилен, но още не беше имал възможност да го изпробва в реална ситуация. Тази вечер изглеждаше много обещаваща.

През целия ден беше напрегнат. След като се спусна нощта, интуицията му направо предизвика паранормалните му сетива да се отворят. Завладя го чувството, че нещата се развиват бързо и че Аби е в опасност. Дори не беше опитал да заспи тази вечер. Беше останал на пост.

Една тъмна сянка се появи на балкона. Тя се спусна с лекота от горния етаж. Секунда или две новодошлият се олюляваше на въжето, с което се беше спуснал. После стъпи на парапета и оттам на пода на балкона. Беше ясно, че е правил това и преди. Имаше опит.

Остави въжето да виси и бързо се отправи към плъзгащата се врата. В облечената му в ръкавица ръка се появи малък инструмент. След минута плъзгащата се стъклена врата се отвори тихо.

Студен нощен въздух и слаби потоци психична енергия нахлуха в стаята заедно с неканения гост. Има някакъв талант, заключи Сам, определено е професионалист. Можеше да се обзаложи, че мъжът е проникнал вътре през гаража, който винаги беше най-слабото място в охранителната система на всяка жилищна сграда. А веднъж озовал се вътре, мъжът можеше да се добере до всеки етаж, както и до покрива.

Мъжът прекоси стаята и отиде право до бюрото на Аби с увереността на човек, който познава добре апартамента. Това поражда някои интересни въпроси, помисли си Сам.

Мъжът беше облечен като типичен крадец — в черни прилепнали дрехи от главата до петите. Черна скиорска маска скриваше косата и лицето му, с изключение на очите.

Той спря при бюрото, светна с тънко фенерче и започна да преглежда пощата.

Сам излезе от кухнята и заобиколи плота за хранене.

— Не е необходимо — каза той. — Аби вече прегледа пощата си тази вечер.

— Какво по… — Мъжът се обърна рязко, пронизвайки мрака с тънкия лъч на фенерчето си. — Кой си ти?

— Приятел на Аби.

— Не, не си. Аби няма гадже. Кой си ти и какво правиш в апартамента й?

— Тъкмо се канех да ти задам същия въпрос.

— Надявай се да ти отговоря.

Мъжът се втурна към отворената врата на балкона. Сам вече се движеше. Той успя да стисне мъжа за рамото и да опре кристалното приспособление в ръката му. Изпрати енергия през фалшивия мобилен телефон. Последва блясък на паранормална светкавица. Мъжът изръмжа и се олюля. Опита да се задържи на крака и да побегне към балкона, но бавно се свлече на колене, обвил ръце около корема си.

Сам дръпна рязко скиорската маска и отдолу се показа платиненоруса коса, подстригана късо, по войнишки.

— Какво, по дяволите, ми направи? — Зъбите на мъжа тракаха.

Чу се остро, развълнувано джафкане. Нютън се втурна в стаята. Скочи върху мъжа и започна да ближе лицето му.

— Страхотно куче пазач, няма що — каза Сам.

Аби се появи. Беше облякла халат върху нощницата си. В ръцете си държеше някакъв голям предмет.

— Сам — попита тя разтревожено. — Добре ли си?

— Да. Включи лампите.

Тя щракна ключа на стената и стана ясно, че в ръцете си стиска една голяма настолна лампа. Очите й се разшириха, първо от шока, а после от възмущение, когато видя мъжа, който трепереше в средата на дневната.

— Ник? — Тя остави лампата на масичката за кафе. — Какво, за бога, правиш тук?

Ник я изгледа ядосано и продължи да трепери.

— Вкусът ти за мъже става все по-ужасен, Аби. Този току-що се опита да ме убие.

Аби погледна намръщено Сам.

— Каквото и да правиш с него, можеш да спреш, поне докато не реша дали да викам полицията.

— Той ще се оправи след няколко минути — каза Сам. — Вероятно. — Прибра миниатюрното устройство с кристала в джоба си. — Просто предизвиках временен шок за сетивата му. Познаваш ли този човек?

— Ник Сойър — представи го тя. Аби погледна Ник с осезаемо раздразнение. — Да, познавам го. Може да се каже, че сме нещо като колеги. И двамата работим на пазара с антикварни книги, но за разлика от мен, Ник не е толкова придирчив към клиентите. До тази вечер бях с впечатлението, че ми е приятел.

Ник измърмори нещо неразбираемо. Нютън скачаше около него в очакване на нова игра.

— Дай му минута — каза Сам.

Ник успя да се изправи на крака. Движенията му все още бяха несигурни. Той беше на същата възраст като Аби, слаб, с атлетично телосложение и правилни, изсечени черти, които биха му осигурили успешна кариера на фотомодел. Сребристобялата му коса и изкуственият тен на лицето подчертаваха яркосините му очи.

Той погледна крадешком Сам, направи бърза оценка на ситуацията и реши, че най-добрият вариант е да се подмаже на Аби.

— Извинявай за това, сладурче. Мислех, че си извън града.

— И това би трябвало да извини постъпката ти? — Аби махна с ръка към отворената плъзгаща се врата. — Ти влезе с взлом в дома ми. Започвай да говориш, бързо, или ще извикам полицията.

Ник издиша тежко и се наведе да почеше Нютън зад ушите.

— Спокойно, сладурче. Мога да обясня всичко. Знаеш, че няма да се обадиш на полицията.

— Преди да кажеш и дума още — предупреди го Аби, — ако още веднъж ме наречеш сладурче, ще те халосам с онази лампа по главата.

— Малко е сложно, слад… ъъъ, Аби.

— Мисля, че можем да го опростим много бързо — намеси се Сам. — Кажи ни защо влезе с взлом тук тази вечер!

Ник се намръщи.

— Кой е този мъж, Аби? Не мога да повярвам, че е новият ти приятел. Определено не е твой тип.

— Говори — каза Сам. — Бързо.

Ник го изгледа с раздразнение.

— Не съм влязъл с взлом, просто влязох.

— Не влезе с ключ — изтъкна Сам.

— Двамата с Аби сме стари приятели. — Ник се обърна към Аби и й отправи ослепителна усмивка. — Не е ли така?

— И двамата знаем, че никога не съм ти давала ключ от дома си — каза Аби. — Гуен има ключ, но не и ти. Защо си тук?

— Колкото и да не ти се вярва, се опитвах да те предпазя. На пазара се е появила една много гореща книга. Някакъв лабораторен дневник с описани експерименти с кристали. Предполага се, че е на около четирийсет години и според слуховете е криптиран. Ако наистина е така, има голяма вероятност хората, които го търсят, да се опитат да те наемат.

— Не ми пробутвай тези глупости, че си се опитвал да ме предпазиш — сряза го Аби. — Опитваш се да откриеш книгата, нали? Търсел си нещо, което да те насочи към нея.

— Значи наистина са ти възложили да я издириш. — Ник посочи Сам с палец. — И той е новият ти клиент, нали? Какво става тук? Ти никога не пускаш клиенти в дома си.

— Не съм длъжна да ти отговарям. Ти ми дължиш обяснение какво правиш в дневната ми.

Ник сви рамене.

— Както ти казах, просто бранех интересите ти.

— Това го чух — прекъсна го нетърпеливо Аби. — Кажи ми останалото.

— Добре, добре, успокой се. Не знам много повече от това, което вече ти казах. Още нямам клиент, но се носят слухове, че тази книга струва цяло състояние и че от нея се интересуват доста хора. Предположих, че ако я пипна пръв, мога да направя търг за нея. За мен ще бъде голям удар.

— Откъде чу слуховете за книгата? — попита Сам.

— Как ли пък не съм ти казал — измърмори Ник.

Сам извади миниатюрното устройство от джоба си.

Ник придоби отегчен вид.

— Слуховете се появиха на обичайните места в интернет. Обясни му, Аби.

Аби скръсти ръце.

— Има чат стаи, където колекционерите и дилърите си обменят клюки и новини. Напоследък не съм имала възможност да ги навестя, защото бях прекалено заета със собствените си проблеми. Май няма да е зле да посетя някои от сайтовете.

— Какво си чувал за колекционерите, които издирват въпросната книга? — попита Сам.

— По дяволите, кой е този човек, Аби? — настоя да знае Ник.

— Казва се Сам Копърсмит.

Той още опитваше да превъзмогне коментара, че не изглежда като мъжете, по които Аби си пада. Хрумна му, че на никого няма да му се стори подозрително, ако крадец падне от десетия етаж, при опит да избяга по въже от терасата на апартамента, в който е влязъл с взлом. Ставаха такива неща. Но Аби вероятно нямаше да одобри този план за елиминиране на Ник. Тя очевидно беше близка с Ник Сойър. Нютън също.

— Копърсмит. — Ник се намръщи. — Това име ми звучи познато. Как откри Аби?

— Тя ме откри — отвърна Сам.

— Ти имаш някакъв талант. — Ник го изгледа обвинително, после се обърна към Аби. — Ти никога не се доверяваш на непознати.

— Тадеус ми препоръча Сам — обясни Аби. — Или може би е по-точно да се каже, че Тадеус ме е препоръчал на Сам. Както и да е, Тадеус гарантира за него.

— Добре, значи Уебър го е одобрил. Това все още не обяснява какво прави той в апартамента ти в два часа през нощта. Ти никога не оставяш гаджетата си да нощуват при теб.

Аби се изчерви.

— Мисля, че ти го обясних пределно ясно. Сам не ми е гадже. Отношенията ми с него са строго делови.

— Никога не си канила клиент да нощува при теб. Какво, по дяволите, ставата тук, Аби? Защо Уебър те е изпратил при него?

— Ако искаш да знаеш, Тадеус смята, че може да се намирам в опасност заради книгата, която търсиш.

— По дяволите, знаех си, че това има нещо общо с онзи лабораторен дневник. Трябваше да дойдеш при мен.

— Бях малко заета — отвърна Аби. — Някой ме изнудва.

— Гадост! — изръмжа Ник. — Кой?

— Точно това е моята работа — обади се Сам. — Аз ще открия негодника.

Ник се намръщи.

— Но ти също издирваш онзи дневник, нали?

— Да, и това — кимна Сам. — Двата проекта вървят заедно.

Ник погледна Аби.

— Май са те бутнали в дълбокото.

— Да — съгласи се тя. — Така изглежда.

— Там има истински акули. Сигурна ли си, че се доверяваш на този човек?

— Да — кимна Аби.

Сам си каза, че този простичък отговор му е достатъчен.

— А с какво те заплашва изнудвачът? — попита Ник. — При теб всичко е безупречно чисто и законно. Нямаш дори глоби за паркиране.

— Той знае, че съм била в „Самърлайт Академи“ и защо съм била там. Знае кой е баща ми. Знае какво ще се случи, ако миналото ми внезапно стане медийно достояние. Това би провалило шансовете на татко за телевизионното риалити шоу.

— Голяма работа — избухна Ник. — Баща ти да му мисли. Ти не му дължиш нищо, както и на останалите от семейството си. Те не заслужават лоялността ти. Дори и да научат, че си опитала да ги предпазиш, пак няма да оценят усилията ти.

— Не защитавам само тях — каза Аби. — Още не сме напълно сигурни, но изглежда, че изнудвачът знае какво съм направила с Грейди Хейстингс в библиотеката на госпожа Вон. Ако той знае какво мога да направя с криптиращата енергия и реши да пусне слух за мен в някой чат, с бизнеса ми е свършено.

— Вярно, това няма да е добре — съгласи се Ник. — Но според слуховете тази книга е привлякла вниманието на някои доста опасни колекционери. Не искам да пострадаш.

— Тя няма да пострада — увери го Сам. — Затова съм тук.

— В безопасност съм, Ник — потвърди Аби. — Мисля, че трябва да тръгваш. Късно е.

— Добре, тръгвам си. — Ник изгледа още веднъж навъсено Сам и се обърна отново към Аби. — Но ми обещай да ми се обадиш, ако имаш нужда от помощ.

— Обещавам — каза тя. — Между другото моля те да си тръгнеш по стълбите. Не искам някой от съседите ми да се събуди и да те види как се катериш покрай балконите им, идвайки от моя апартамент. Ще съсипеш репутацията ми.

— Да, добре. — Ник се закашля. — Аз, ъъъ, оставих някои от нещата си на терасата.

— Вземи ги и си тръгвай — изръмжа Сам.

Ник се престори, че не го чу, но отиде на терасата и събра алпинисткото си оборудване. Когато се върна вътре, Сам го последва по късия коридор до антрето. Нютън също ги придружи.

Ник отвори вратата. Площадката отпред беше празна. Той потупа за последен път Нютън, изправи се и изгледа студено Сам. После понижи глас:

— Ако нещо се случи с Аби, ти ще отговаряш — каза той.

— Ясно. Повярвай ми, ако смятах, че е по-безопасно за нея да е някъде далеч оттук, щях да го уредя. Но в случая бягството няма да й помогне изобщо. Проблеми от този род обикновено следват човек по петите. А дори и да избягаш за известно време, те ще те чакат да се върнеш.

Ник обмисли чутото и кимна.

— Прав си. Явно сега си неин бодигард.

— Общо взето, да.

— Онази джаджа, която използва срещу мен, е много впечатляваща. Да приема ли, че имаш практически опит като бодигард?

— От време на време извършвам консултантски услуги за една частна фирма, която работи почти изцяло за една от държавните служби.

Ник го погледна изненадан.

— Имаш опит като консултант? Боже, това ме кара да си мисля, че аз съм много по-подходящ от теб. За коя държавна служба говориш? За пощите ли?

— Почти. Време е да си тръгваш, Ник Сойър.

Ник погледна Нютън.

— Поне можеш да разчиташ на помощта на Нютън.

— Аха.

Ник присви очи.

— Не подценявай кучето. Нито Аби.

— Няма.

Ник мина покрай асансьора и изчезна надолу по стълбището.

Сам затвори вратата, дръпна резето и погледна Нютън.

— Останахме двамата, приятел.

Нютън погледна с надежда към каишката си, която висеше на закачалката.

— Забрави — заяви му Сам. — Два през нощта е.

Той се върна в дневната. Аби тъкмо затваряше плъзгащата се врата. Хладният бриз развя буйните й къдрици и полите на халата около глезените й. Тя има много хубави глезени, помисли си Сам, изящни, женствени, сексапилни.

Аби заключи вратата и се обърна с лице към него.

— Е, много ли гаджета имаш, които се промъкват в апартамента ти по този начин? — не се сдържа да попита той.

Аби направи физиономия.

— Не е смешно. Но за да ти стане напълно ясно, двамата с Ник никога не сме били гаджета.

— Защо не? Явно двамата имате много общо помежду си, в един и същи бизнес сте и така нататък.

Защо продължаваше с тези въпроси? — зачуди се той. Имаха по-важни неща за обсъждане, например лабораторния дневник. Но той знаеше отговора. Чувстваше се все по-собственически настроен спрямо нея през цялата вечер. А когато видя Сойър да влиза през вратата на терасата и после да се държи така, сякаш има пълно право да го направи заради връзката си с Аби, у него се пробудиха някакви първични реакции.

— Ник ми е приятел — каза Аби тихо. — Тримата с него и Гуен имаме дълга съвместна история. Като семейство сме. А за протокола, Ник е гей.

— Хм. — Добре, сега вече се почувства адски тъпо. Ето до това водеха първичните реакции. Някакъв глад се надигна дълбоко в него.

— Онова нещо, което използва, за да зашеметиш Ник — каза Аби след малко. — Твое изобретение ли е?

— Използва силата на кристала, който е вграден в него. Но може да бъде задействано само от потоци паранормална енергия.

— С други думи, може да го използва само човек с талант?

— Да. Действието му малко наподобява електрическите капани за комари. — Той разтри тила си, за да прогони нервността си. — Сега не е подходящ момент да си говорим за технологии. И двамата трябва да поспим.

Нютън се появи откъм антрето. Той погледна умолително Аби.

— Той иска да излезе — каза Аби.

— Нали излиза по-рано. Не мога да повярвам, че имаш навика да го извеждаш в два часа през нощта.

— Разбира се, че не. Но обикновено не ни се струпват толкова вълнения по това време на нощта. Сега той е напълно буден, аз също. И за двама ни ще бъде от полза да се освободим от адреналина. Ще го заведа в градината.

— По нощница и халат? — Сам осъзна, че говори като възмутен съпруг.

Развеселена, Аби го погледна.

— Успокой се. Ще си облека палто и ще се обуя. Никой няма да разбере, че отдолу съм по нощница.

Сам понечи да каже нещо за ситуацията по принцип, но реши, че така ще заприлича още повече на неандерталец.

Аби отиде в коридора и отвори вратата на един дрешник. Нютън радостно хукна след нея.

— Чакай — каза Сам примирен. — Няма да ходиш сама.

Взеха асансьора до терасата на покрива, минаха през стъклените врати и излязоха в свежата лятна нощ. Ниско разположени лампи маркираха виещата се пътека в грижливо поддържаната и пълна с разнообразни растения градина. Аби и Нютън отидоха до портата на частта, която беше отделена за кучета.

Сам вдигна яката на якето си. Поне не вали, помисли си той. Аби се беше сгушила в дългия си шлифер. Беше с обувки, които му приличаха на чехли.

Той я видя как се наведе и откопча каишката на Нютън. Веднага щом се почувства свободен, Нютън се втурна през портата и започна да изучава редицата от храсти, за да подбере най-подходящото място за задачата си. Всички избират, помисли си Сам. Явно в живота постоянно трябва да се прави някакъв избор. А когато човек направи своя избор, това го обвързва.

* * *

Сам пристъпи към Аби, наслаждавайки се на уханието й и на уникалните й вибрации. Тя не опита да увеличи разстоянието помежду им.

— Извинявай, че зашеметих приятеля ти — каза той.

— Ник си го заслужи. Не трябваше да се промъква в дома ми и да тършува из пощата ми. Поне не пострада трайно.

— Ще се възстанови напълно, поне така мисля.

— Моля?

— Спокойно. Изчисленията ми са направени така, че устройството да не нанася трайни поражения.

Аби го погледна с непроницаемо изражение.

— Някога използвал ли си това устройство върху някого?

— Не, не ми се беше удавал случай. Но имам известен опит с прототипа му.

— Супер. Чудесно. Такова облекчение е да го чуя.

Той издиша бавно.

— Ник ме попита дали ставам за бодигард.

— Ти не си ми бодигард — каза бързо тя. — Наела съм те да направиш разследване.

— В крайна сметка се свежда до едно и също. Така че имаш право да знаеш дали съм достатъчно квалифициран за тази задача.

— Като бодигард или като детектив?

— И двете. Казах на Ник, че съм работил като консултант за една частна фирма, която работи основно за една държавна служба.

Тя се усмихна.

— Пощите ли?

— Знаеш ли, двамата с твоя приятел имате странно чувство за хумор.

— Ник вече се е пошегувал по същия начин?

— Да.

— Извинявай. Не се сдържах. Продължавай.

— Опитвам се да обясня, че имам известен опит с подобна работа. Сметнах, че така ще се почувстваш по-добре.

— Нямам нужда от референции — каза тя. — Макар че признавам, че съм любопитна. Но най-важното е да знам, че можеш да се справиш със ситуацията. Ако не вярвах в това, нямаше да ти позволя да останеш да нощуваш под моя покрив.

— Защо си толкова сигурна, че мога да се справя?

— Защото имам интуиция, разбира се. Забрави ли, че имам паранормален талант? Излъчваш правилните вибрации.

Сам се обърна с лице към нея.

— И какви са тези вибрации?

— От момента, в който те срещнах, разбрах, че си човек, който прави това, което е казал, че ще направи. Без оправдания. В известен смисъл ти си твърд като камъните в твоята колекция, на теб може да се разчита, че ще доведеш нещата докрай, освен ако не те спрат, а да те спрат не е никак лесно. Ти си поел ангажимент да ме пазиш, докато търсим изнудвача и дневника. Нямаше да поемеш ангажимента, ако не смяташе, че можеш да го изпълниш. Знам, че си имаш свои собствени цели, но това не означава, че не държиш на думата си.

— Познаваш ме от по-малко от двайсет и четири часа. Как може да бъдеш толкова сигурна?

— Не знам — призна тя. — Просто има нещо в енергията ти. Но не основавам заключението си само на интуиция. Тадеус Уебър смята, че ти си човекът за тази работа. Но по-важното е, че Гуен и Ник те одобряват. А Ник, при всичките му недостатъци, умее много добре да преценява характера на човек. Налага му се, защото си има работа с доста опасни клиенти. Нямаше да си тръгне без бой тази вечер, ако не смяташе, че може да ти се има доверие.

— С други думи, ти ми се доверяваш, защото приятелите ти и кучето са ме одобрили.

— Те са моето семейство, Сам. Имам друго, идеално семейство, като от картичка, но не е същото. Гуен, Ник и Нютън са истинското ми семейство. Разбираш ли?

— Да. — Той протегна ръка и хвана лицето й в дланите си. — Но трябва да разбереш нещо. Лабораторният дневник е важен, но ти си основният ми приоритет в тази история. Обещавам ти.

В очите й се появиха пламъчета.

— Радвам се да го чуя.

— Има ли още някой мъж, който може да се появи през прозореца тази вечер? — попита Сам. — Някой, който смята, че си негова?

— Не. — Тя се надигна бавно на пръсти, сякаш в този момент вземаше решението си. Енергията около нея повиши още малко температурата си. — Никой друг няма. Не и тази вечер. А има ли някоя, която смята, че си неин?

— Не.

— Значи всичко е наред.

Аби обви ръце около врата му и го целуна леко, предпазливо, сякаш извършваше деликатен експеримент, изходът, от който трябваше да задоволи любопитството й, без да я ангажира с нищо.

Огънят лумна в него. Той повдигна главата си.

— Не знам за теб — каза той дрезгаво, — но за мен това не е полеви тест или лабораторен експеримент.

Очите й се разшириха.

— Какво значи това?

— Ще ти покажа.

Сам я притисна в прегръдката си и я целуна силно и дълбоко, за да й покаже, че изобщо не се шегува. Това беше нещо истинско и той искаше да е сигурен, че тя го знае.

Тя определено се стресна и за един ужасен миг Сам помисли, че Аби ще се отдръпне. Но тя издаде жаден стон и обви още по-силно ръце около врата му. Устните й омекнаха под неговите.

Горещината лумна в атмосферата. Сам се почувства по-възбуден от всякога в живота си. Сякаш енергията в неговата аура резонираше с нейната по начин, който правеше всяко усещане по-интензивно, по-живо, по-пълноценно.

Той се чудеше как да я измъкне от шлифера й и да я настани на един от шезлонгите, когато тя постави длани върху гърдите му и го избута леко настрани. Аби беше останала без дъх.

— Нютън — промълви тя.

Сам погледна надолу. Нютън седеше в краката им, наклонил очакващо глава на една страна, и стискаше каишката между зъбите си.

— Кучето ти все избира най-неподходящия момент — измърмори Сам. — Но е прав. Тук е студено за такива неща.

Аби се изкикоти. Смехът й проблесна в нощта. Сам стисна ръката й и я поведе към стъклените врати. Продължавайки да стиска каишката си със зъби, Нютън се втурна след тях, развълнуван и радостен.

— Той мисли, че си играем — каза Аби и натисна бутона на асансьора.

Вратата му се отвори. Сам я дръпна вътре, а Нютън изприпка след тях.

Сам натисна бутона за десетия етаж и притисна Аби към стената.

— Без игри — обеща той.

Тя опита да се измъкне. Той я задържа неподвижна и я целуна яростно.

Когато вратата на асансьора се отвори, той се принуди да я пусне. Тя притисна длан към устата си и го погледна със засмени очи.

— Какво е толкова смешно? — попита той.

В отговор тя посочи тавана на покрива. Сам видя охранителната камера. Той осъзна защо тя беше опитала да го спре преди малко. После се засмя и я дръпна в прегръдката си, за да е сигурен, че когато вратата се затваря, камерата отново ще запечата целувката им.

Маркираше си територията.