Джейн Ан Кренц
Огнени кристали (21)

21.

Сам се взираше в компютърния екран с мрачното изражение на алхимик, вперил поглед в своите огньове.

— Не е установено нещо да е откраднато от дома на Уебър — прочете той. — Властите са заключили, че е починал от естествена смърт.

— Е, знаехме, че това ще бъде официалната причина за смъртта — каза Аби.

Тя се отпусна в ъгъла на огромното кожено канапе и сви крака под себе си. Нютън скочи и се настани до нея. Тя го почеса зад ушите, извличайки утеха от физическия контакт с него.

Токсичната смесица от нерви и адреналин след откриването на мъртвото тяло на Тадеус и опита да бъде отвлечена самата тя започваше да отшумява, оставяйки на свое място изтощението. Но Аби имаше чувството, че тази вечер ще й бъде по-трудно от обикновено да заспи дълбоко.

— Местните медии споменават, че Уебър е колекционирал стари книги, свързани с окултното, магията и паранормалното — продължи Сам.

— Това изобщо не е вярно — каза Аби. — Уебър изобщо не се интересуваше от окултизъм и магии. Но вероятно това няма значение. Толкова хора не разбират разликата между паранормално и свръхестествено. Независимо от всичко това съобщение ще отприщи вълна от слухове в средите на колекционерите. Моите конкуренти ще опитат с всички сили да открият къщата на Тадеус.

Сам стана от компютъра.

— Полицаите трябва да са я заключили и запечатали.

— Сигурна съм. Дано това да свърши някаква работа. Мисля, че спокойно може да се каже, че властите нямат никаква представа за стойността на някои от онези книги. Те ще решат, че Тадеус е бил просто поредният ексцентричен колекционер на вехтории.

— Той имаше ли семейство?

— Не съм чувала за такова.

Сам прекоси стаята до бутилката с бяло вино, която се изстудяваше в една кофа с лед. Наблизо имаше и бутилка уиски с две чаши.

— Оставил ли е завещание за колекцията си, в случай че нещо се случи с него? Някакви специални указания?

— Нямам представа. Винаги си е мечтал да основе библиотека за паранормална литература за сериозните изследователи, но нямаше пари за подобен амбициозен проект, а никоя академична институция не би приела колекцията му.

— Ако е направил завещание, то трябва да е регистрирано някъде. Ще помоля някой от юридическия отдел на „Копърсмит“ да извърши проверка. — Сам извади телефона си и набра някакъв номер. — Ако можем да открием завещанието и адвоката, който го е съставил, можем да предприемем необходимото, за да се опазят книгите на Уебър или поне книгите от хранилището, преди да е станало прекалено късно. — Той поговори кратко по телефона, давайки указания с непринуден авторитет. — Благодаря, Бил — заключи той. — Обади ми се, ако откриеш нещо. — Сам завърши разговора и се пресегна към бутилката с вино. Когато осъзна, че Аби го наблюдава, повдигна вежди. — Какво?

— Трябва да е приятно да можеш просто ей така да вдигнеш телефона и да накараш някой адвокат да те изслуша внимателно — обясни тя.

— Е, не мога да отрека предимствата да имам достъп до ресурсите на могъща частна компания. — Сам наля вино в една от чашите. — Но хора като Бил не са никак евтини за наемане и обикновено не са толкова изпълнителни.

Той наля малко уиски във втората чаша и отиде до Аби с двете чаши в ръце.

— Благодаря ти, че опитваш да запазиш колекцията на Тадеус — каза тя и отпи от виното. — Тя беше всичко за него.

— Можем да я опазим, поне засега, но ако се появи наследник, който не успее да оцени стойността на колекцията, книгите вероятно веднага ще се озоват на антикварния пазар — отбеляза Сам.

— Или в някоя дворна разпродажба.

Сам отпи от уискито си и се отпусна на канапето до Нютън. Разсеяно го почеса зад ушите. Аби се усмихна гордо.

— Той се прояви като истински герой днес, нали?

— Не му приписвай човешки качества. Кучетата не разбират от смелост или страхливост. Той разпозна заплахата и последва инстинктите си.

— Искаше да ме защити.

— Ти си му приятел, с когото живее заедно. Както ти казах, той просто следваше инстинкта си.

Аби отново отпи от виното си.

— И ти ме предпази. А ти си човек. Позволено ли ми е да те нарека смел или герой?

— Не. Просто си вършех работата.

— Героите обикновено говорят така.

— В този случай е самата истина. Ти ме нае да открия изнудвача. В момента изглежда, че изнудвачът толкова отчаяно желае това, към което се стреми, че е готов да убие или отвлече човек.

— А ти ме нае да открия онзи лабораторен дневник. Което ми напомня. — Тя бръкна в чантата си, извади телефона и провери имейла си. — Има някакви нови съобщения. Ще проверя дали някои са от дилърите, на които писах по-рано.

Тя прегледа новата поща. Имаше кратък имейл от баща й, който й напомняше за премиерата на книгата, и друг — от доведения й брат, който настояваше веднага да му се обади. Без да обърне внимание на тези два имейла, Аби отвори третия. Въпреки изтощението си, веднага усети прилив на адреналин.

— Започва се — каза тя, като опита да запази професионалното си самообладание. — Търгът е насрочен за следващата седмица. Не са позволени предварителни оферти, но е отбелязано, че моят клиент ще опита да даде по-висока цена от всяка предложена. Гарантират ни възможността да го направим.

Сам приседна напред с пламнал поглед. Енергията се раздвижи в атмосферата. Нютън се размърда, вдигна глава и наостри уши.

Сам погледна телефона.

— Кой дилър ще проведе търга?

— Представя се като Милтън — отвърна Аби. — Но това е само псевдоним. Не знам нищо повече за него, освен че е сред дилърите, които работят с най-опасните колекционери и най-опасните книги. Никога не съм правила бизнес с него, но той казва, че знае за репутацията ми и вярва, че клиентът ми е сериозен в намеренията си.

— Ще се обадя на някой от хората в компютърния отдел. — Сам посегна към телефона си. — Да видим дали ще успеят да проследят този Милтън.

— Съмнявам се, че ще успееш да го откриеш. Дилъри като него не биха оцелели толкова дълго, ако не действат изключително предпазливо.

— И Тадеус Уебър беше предпазлив — напомни й Сам. — Но някой го е открил.