Джейн Ан Кренц
Огнени кристали (39)

39.

— Гласът от кристала ми каза, че „Ключът“ е в библиотеката на госпожа Вон — каза Грейди Хейстингс. — Отначало не повярвах, но го чух отново и отново и разбрах, че трябва да е истина. Не исках да наранявам никого. Поне не мисля, че смятах да нараня някого. Честно казано, не помня съвсем точно. Лекарят ми казва, че трябва да си спомня, но не мога.

— А защо „Ключът“ ти трябваше толкова много? — попита Аби. — Това спомняш ли си?

Тримата седяха в една оскъдно обзаведена стая на психиатричната болница, предназначена за свиждания между пациенти и посетители. На известно разстояние стоеше човек от персонала и крадешком си проверяваше имейла на телефона. Или играе някаква игра — помисли си Аби. Какъвто и да беше случаят, той очевидно не се интересуваше от разговора им. Жената, която беше довела Аби и Сам в стаята за посетители, им беше обяснила, че те са единствените, дошли да видят Грейди, откакто е постъпил при тях.

Аби и Сам седяха от едната страна на широка маса. Грейди седеше срещу тях. Той вече не излъчваше дивата хаотична енергия, която се вихреше около него в деня на нападението в дома на Вон. Все още притежаваше вибрациите на човек, който живее в някакъв свой си свят, но днес не беше плашещ. Аби установи, че го съжалява. Той изглеждаше силно разтревожен, много млад и самотен. Беше облечен с болнични дрехи, широка риза, панталон и чехли.

— „Ключът“ ми трябваше, за да завърша експеримента си — обясни Грейди. Изражението му стана по-оживено за пръв път. Седна по-изправен на стола си. — Бях толкова близо до последната стъпка, а гласът ми каза, че отговорът е в „Ключът“. — Ентусиазмът му избледня толкова бързо, колкото се беше появил. Той отново се отпусна с покруса. — Не мога да повярвам, че съм чувал глас от един от кристалите си. Трябва да съм полудял, както казват всички. Прецаках всичко и сега никога няма да науча дали съм бил на прав път или не.

Сам го погледна.

— Какво точно представляваше експериментът ти?

— Опитвах се да отгледам кристали, които да се използват като слухови апаратчета. Майка ми беше глуха. Научих езика на глухонемите още от съвсем малък. Когато бях дете, казах на мама, че някой ден ще намеря начин да й помогна да чува. Тя вярваше в мен. Умря, когато бях на четиринайсет, но тя ме накара да обещая, че никога няма да се откажа от целта си да изобретя нова технология за чуване. Но тук не ми позволяват да имам лаборатория. Когато ги помолих да си донеса някои от кристалите, с които работех вкъщи, лекарят каза, че фактът, че вярвам, че кристалите имат някакви специални свойства и сили, е още един признак, че се нуждая от лечение.

— Лекарят ти не вярва в силата на кристалите? — попита Сам.

— Не. — Грейди се намръщи. — Той смята, че това е измама.

— Ти напомни ли му, че точно технологиите, използващи кристали, правят възможно съществуването на компютрите и мобилните телефони с интернет връзка? — попита Сам. — Спомена ли му лазерите? Дисплеите с течни кристали?

— Разбира се — кимна Грейди. — Но аз работех с кристали, които имат паранормални свойства, и лекарят не можа да възприеме тази идея.

— Той не е единственият — обади се Аби.

Сам подпря лакти на масата и погледна Грейди със силно заинтригувано изражение.

— Работил си с кристали, за да изобретиш устройство, подпомагащо слуха?

— Да. — Грейди отново се оживи. — Според моята теория почти всеки би могъл да го използва. Няма да е необходим кой знае какъв талант. Ако съм прав, ще трябва съвсем малко паранормална енергия, за да се задейства устройството. А всеки човек произвежда някаква енергия. Но ми липсва някакъв елемент, който е от критично значение. Знаех, че има проблем, но не можех да го реша. Познато ли ви е това чувство?

— Да — кимна Сам. — Доста добре ми е познато.

— Един ден започнах да чувам гласа, който ми казваше, че ми трябва „Ключът“. — Грейди разтри челото си. — Знам, че звучи откачено. Но просто ми се стори, че ако намеря книгата и жената, която да отключи кода, ще мога да направя пробива, от който се нуждаех.

— Каза, че гласът се носел от кристала? — попита Сам. — Този кристал от твоята колекция ли е?

— Да. — Грейди се намръщи, озадачен. — Така мисля. Но не мога да си спомня точно кой беше. И не мога да разбера защо не си спомням.

— Какъв беше цветът на кристала? — попита Сам.

— Не… — Грейди спря. — Чакайте. Беше зелен. Почти съм сигурен, че беше един от зелените ми кристали.

— Гласът от зеления кристал ти е казал, че „Ключът“ е в библиотеката на Вон? — попита Аби.

Грейди я погледна замислен.

— Мисля, че да. Казах ви, не мога да си спомня точно. Но откъде иначе бих могъл да науча това?

— Не си познавал госпожа Вон, преди да отидеш в дома й да търсиш „Ключът“, нали? — попита Сам.

— Никога. — Грейди изсумтя. — Как би могъл някой като мен да познава жена като нея? Не познавам хора с толкова много пари.

— А откъде взе пистолета? — опита Сам.

— А? — Грейди отново се намръщи озадачено. — Не съм сигурен.

— Купи ли го? — попита Аби.

— Не. — Грейди разтри челото си. — Мисля, че го намерих някъде. Може би на предната седалка на колата ми. Не си спомням.

— Гласът каза ли ти къде да намериш пистолета и че трябва да го използваш, когато отидеш за „Ключът“? — попита Сам.

— Може би. — Грейди Хейстингс примигна. — Звуча все по-откачено, нали?

— Не — отвърна Сам. — Звучиш все повече като човек, на когото са погодили номер.

Аби го погледна.

— Мислиш, че Грейди по някакъв начин е бил хипнотизиран, за да отиде в библиотеката на Вон в онзи ден?

— Така ми се струва — кимна Сам.

— Но защо? „Ключът“ е интересна книга, но единственото нещо, което я прави ценна, е паранормалният код, с който е криптирана.

— Съдържанието на книгата не е било важно — обясни Сам. — Идеята е била да се тества дали ти можеш да отключиш такъв код.

— Мили боже! Така случката придобива някакъв смисъл.

— Двамата с Грейди сте били неволни участници в нечий експеримент. Експериментът се е оказал успешен. И сега този, който го е провел, те преследва.

— Изнудвачът — каза Аби.

— Чакайте — обади се Грейди. — Нищо не разбирам.

— Нито пък аз — успокои го Сам. — Поне не всичко. Но мисля, че най-после се доближаваме до отговора.

Аби погледна Грейди.

— Сам е експерт по паранормални кристали.

Грейди кимна.

— И сам започнах да се досещам. — Той погледна Сам. — Ти си от онези Копърсмит, нали? Свързан си със семейството, което притежава корпорация „Копърсмит“.

— Точно така.

— Лабораториите ви сигурно са страхотни — каза Грейди замечтано. — Със супермодерно оборудване и така нататък.

— Определено — потвърди Сам. — Правим доста изследвания и експерименти с паранормални кристали.

— Страхотно. Бих дал всичко, за да попадна в такава лаборатория. — Грейди огледа аскетичната болнична стая и видимо помръкна още повече. — Но ще имам късмет, ако изобщо ме пуснат оттук някой ден, а дори и да ме пуснат, от лабораторията ми няма да е останало нищо и ще трябва да започвам отначало.

— Защо? — попита Аби.

— Оборудването ми и кристалите са в бараката зад къщата, в която живея под наем — обясни Грейди. — Договорът ми изтича следващия месец. Не ме е грижа за мебелите и дрехите, но когато не си платя наема, хазяинът ми веднага ще опразни мястото. Сигурно ще продаде всичките ми неща, включително и оборудването и кристалите, на някоя гаражна разпродажба. Ще загубя всичко.

— Знам какво е някой чужд човек да ти пипа нещата — каза Аби. Тя се наведе напред. — Ако искаш, ние със Сам може да опаковаме кристалите и оборудването ти и да ти ги пазим, докато излезеш оттук.

Грейди я погледна изненадан.

— Бихте направили това за мен, след като ви заплашвах с оръжие?

— Да, защото не мисля, че изобщо си искал да ме заплашваш с оръжие. Между другото Сам е експерт не само по кристалите, а и по сигурността.

— Така ли? — попита Грейди заинтригувано.

— Той разследва какво се е случило с теб и мен в къщата на Вон — обясни Аби. — От няколко дни работи за мен и сега вече може да се каже, че работи и за теб. Нали, Сам?

Сам я погледна с повдигнати вежди.

— Ами…

Аби отново се обърна към Грейди.

— Приеми, че си един от клиентите на Сам.

Грейди осмисли новата информация. Няколко секунди изглеждаше изпълнен с надежда. После погледът му помръкна.

— Не мога да си позволя да платя на частен детектив.

— За твой късмет аз не вземам скъпо — успокои го Сам. — Както каза Аби, приеми, че си ми клиент.

— Нима? — Грейди отново се обнадежди. — Просто така?

— Просто така — потвърди Сам.

— И ще опаковате нещата от лабораторията ми, преди хазяинът да ги продаде? — попита Грейди нетърпеливо.

— Не се тревожи — успокои го Аби. — Ще се погрижим за тях.

— Всичко е част от обслужването — каза Сам и се изправи. — Случайно ключът за къщата ти да е у теб?

— Не е. Прибраха ми всичко. Но ключалката на вратата на верандата не е нищо особено. Няма да се затрудните да влезете в къщата. Трудното ще бъде да влезете в бараката отзад. Инсталирал съм нова врата и охранителна система най-вече за да не може хазяинът ми да влиза там.

— Кажи ми кода — предложи Сам.

— Там е работата, че не е с код — обясни Грейди. — Не е някаква система, която съм купил от магазин. Направил съм я на основата на технологията на кристалите с паранормални излъчвания.

— Така ли? — възкликна Сам, видимо заинтригуван.

Грейди се огледа и снижи глас:

— Ще ти трябва кристал, за да я отключиш.

— Какъв кристал?

— Няма значение. Просто трябва да можеш да насочиш малко енергия през кристала. Като намериш резониращата честота, ключалката ще се отключи.

Сам вдигна ръката си и му показа кристала в пръстена.

— Този ще свърши ли работа?

Грейди се вгледа в камъка. Аби усети раздвижването на енергия в атмосферата.

— Разбира се. Ще свърши. Хубав камък. Не съм виждал такъв.

— Синтетичен е — отвърна Сам небрежно. — Отгледан е в една от лабораториите на „Копърсмит“.

— Страхотно.

Аби се изправи, преди Грейди да успее да зададе още въпроси.

— Ще се свържем с теб веднага щом открием някаква информация.

— Супер! — Грейди се усмихна. — При мен не идват много посетители. Всъщност, освен вас, никой не е идвал.

Аби се намръщи.

— Нямаш ли роднини?

— Поне не такива, които познавам. Мисля, че имам роднини на майка ми някъде, но не съм ги чувал, откакто тя умря.

— Ами баща ти?

— Той ни е изоставил, преди да се родя.

Аби се досети нещо, от което я побиха тръпки.

— След смъртта на майка ти пратиха ли те в приемно семейство?

— За кратко — отвърна Грейди. — Но всички решиха, че съм ненормален, така че се озовах в специално училище за откачалки.

Няколко секунди Аби не можеше да си поеме дъх. Талантът й се задейства. Тя усети, че Сам стои неподвижно. В очите му грееха пламъчета.

— Училището ти случайно да се е казвало „Самърлайт Академи“? — попита Аби.

— Да. — Грейди я погледна с широко отворени очи. — Откъде знаеш?

— И аз съм учила там.

— Без майтап? — Грейди въздъхна. — Е, и двамата сме оцелели.

— Да — съгласи се Аби. — Така е. Когато тази история приключи, ще те запозная с още бивши ученици на „Самърлайт“. Можеш да се присъединиш към клуба ни.

Грейди се усмихна широко.

— Клуб на шантавите бивши ученици на „Самърлайт“? Това ще е чудно!

* * *

На паркинга Аби се качи на джипа и закопча колана си. Изчака Сам да се настани до нея.

— Предвид това, което знаем за законите на парафизиката, каква е вероятността двамата с Грейди Хейстингс да сме учили в „Самърлайт Академи“?

— Реалистично погледнато, вероятността не е толкова малка, след като и двамата имате паранормални способности и при положение че и на двама ви тази диагноза е поставена, когато сте били тийнейджъри — каза Сам.

— Съмнявам се в района на Сиатъл да има голям брой училища с пансиони, които приемат ученици с необикновени проблеми.

— Добре, но каква е вероятността и двамата да се озовем в библиотеката на Вон в онзи ден по чисто съвпадение?

Сам включи джипа на скорост.

— Нулева.

— И аз си мислех същото. И къде ни отвежда това?

— Че трябва да търсим човек с паранормален талант, който знае как да открива хората с такива способности в района на Сиатъл. Някой, който е имал достъп до досиетата на „Самърлайт Академи“.

— Ако е имал достъп до досиетата, значи разполага с подробна информация за психичните профили на учениците, както и личната им история. Обзалагам се, че негодникът е избрал бедния Грейди, защото е знаел, че той не само има талант, а е и сам на този свят. Че няма семейство, което да се тревожи или грижи за него.

— Кучият син също така е разбрал, че ти имаш сложни отношения със семейството си. Предполагам, че той би предпочел да използва някой самотник като Хейстингс, за да му отключи кода, но не е имал избор. В тази част на страната няма много хора с талант като твоя. Мнозина биха могли да открият дневника, но би било почти невъзможно да се намери друг талант, който да отключи кода.

— С други думи, не е имал избор.

— Нещо такова, да.

— Винаги е хубаво, когато оценяват таланта ти.