Джейн Ан Кренц
Огнени кристали (11)

11.

— Помогни ми. — Грейди Хейстингс едва се виждаше във вихрещата се мъгла. Той протегна умоляващо ръка. — Моля те, помогни ми.

Аби го погледна през особената светлина, която осветяваше мястото, и осъзна, че сънува. Странната мъгла, която се носеше около Грейди, беше различна тази вечер. Гореше с вътрешно сияние, което Аби не беше забелязала в предишните сънища. Можеше да пристъпи в нея, да се доближи до Грейди.

Тя сънуваше, но осъзнаваше, че сънува. Парапсихичният й будилник се беше задействал навреме. Тя можеше да поеме контрол над съня.

— Кажи ми какво искаш от мен — каза тя, говорейки с мълчаливия език на сънищата.

Мъглата около Грейди се сгъсти. Ставаше все по-трудно да го види, но усещаше отчаянието и мъката му.

Тя опита да стисне ръката му…

И се събуди напълно, изпълнена от енергия, със сетива, които искряха и проблясваха като тъмни фойерверки в нощта. Първичните инстинкти от детството й се задействаха. Опита да си заповяда да остане напълно неподвижна, без да посмее да помръдне, но не можеше да спре треперенето на тялото си.

Сърцето й биеше бясно, тя отвори очи и огледа сенките. Никой не изскочи от дрешника. Никакво чудовище не се криеше под леглото й. И Нютън не беше там. Това не беше добре, защото още усещаше топлата му тежест върху крака си.

В следващия миг осъзна, че е изправена до леглото. Поне вътрешният й будилник я беше събудил, преди тя да излезе от спалнята.

В сенките на стаята имаше нещо, което не беше наред. Те се движеха и кипяха. Отне й още няколко секунди, за да осъзнае, че пулсиращата ултра светлина идваше от малката гореща буря върху нощното й шкафче.

— По дяволите — прошепна тя на Нютън. — Книгата за парфюмите. Неволно съм задействала енергията й насън.

Нютън изръмжа тихо.

Аби се втурна към шкафчето си. Горещите потоци от книгата се просмукваха през дървената кутия. Тя осъзна, че неволно е задействала част от криптиращата енергия на старата книга, когато беше опитала да поеме контрол над съня си.

Аби погледна кутията със страх. Потоци гореща психична енергия от най-тъмния край на спектъра се вихреха около нея. Всяка минута щеше да замирише на изгоряло дърво. И тогава алармите за дим щяха да засвирят. Ако противопожарната система в апартамента се задействаше, в пожарната автоматично щеше да постъпи повикване. Дори и да нямаше реални щети, съседите й и управителният съвет на сградата щяха да научат за станалото.

Задаваше се проблем.

Тя внимателно отвори кутията. Енергията блесна ослепително. Аби предпазливо постави длан върху кожената подвързия. Искри от паранормално електричество преминаха през нея. Тя не им обърна внимание, насочи таланта си и приглуши потоците. Можеше само да се надява Сам да спи дълбоко.

Последните искри на енергията почти гаснеха, когато вратата на спалнята се отвори рязко. Тя погледна през рамото си и видя силуета на Сам, очертан на фона на нощните светлини, които огряваха дневната. Ледена енергия охлади атмосферата. В стаята изведнъж стана много студено.

— Какво става? — попита Сам. Очите му горяха. Странният кристал на пръстена му грееше с някаква вътрешна енергия.

Нютън го погледна за момент с наострени уши, после насочи вниманието си изцяло към Аби и горещата книга.

Аби примигна и сподави въздишката си. Дотук с надеждата, че Сам няма да се събуди от суматохата.

— Всичко е наред — каза тя. Дори сама забеляза, че гласът й звучеше с половин октава по-високо от нормалното. Сега книгата беше почти тъмна. Аби затвори капака на кутията и се обърна с лице към Сам. — Сънувах лош сън и станах, за да се отърся от енергията. Знаеш как става с кошмарите.

— Да. — Тонът му беше студен като енергията, която го обгръщаше. — Знам как е с кошмарите. Знам и че ме лъжеш съвсем хладнокръвно. Защо се опитваш да скриеш книгата?

— Извинявай? — каза тя с по-твърд глас. Щеше да й бъде по-лесно да се престори на строга и дълбоко обидена, ако не стоеше облечена с простата памучна нощница, която стигаше до коленете й. — В случай че не си забелязал, се намираш в спалнята ми, а не съм те канила тук.

Той не обърна внимание на думите й и се приближи до нощното шкафче. Когато пристъпи в светлината, която нахлуваше от прозорците, Аби видя, че той е бос, но все още облечен с панталон и черна тениска, която подчертаваше силните му широки рамене. Тя се почувства много уязвима и разголена. Изпълни я още едно усещане, вълнение, което определено беше чувствено по произход. Просто последица от огромното количество енергия, която изразходва току-що — увери се сама.

Силната доза от адреналин и изразходваната психична енергия често имаха ефект върху всички сетива, въпреки че Аби не помнеше да се е чувствала сексуално възбудена при сходни ситуации в миналото. Обикновено такива преживявания я оставяха замаяна и неспокойна.

Сам беше виновен, реши тя. Цялата тази силна мъжка енергия, която се излъчваше от него, въздействаше на естествените вълни на собствената й аура. Сега той беше прекалено близо до нея. Костваше й огромно усилие на волята, за да не го докосне.

— Направила си нещо с книгата, нали? — попита Сам. — Усещам някакви остатъци от енергия. Все още си с отворени сетива. Какво, по дяволите, правеше?

Тя изостави опита да го изрита от стаята си. Той беше толкова целеустремен.

— Книгата беше станала гореща, да — призна тя. — Но сега вече е студена, както можеш да видиш.

Сам я погледна, очите й горяха от психичната енергия. Пръстенът му продължаваше да грее ярко.

— Какво предизвика енергията в книгата? — попита той.

— Знаеш как става със стари предмети, пропити с паранормална енергия, използвана за криптиране — опита да го успокои Аби. — Не е необходимо кой знае какво, за да се задейства енергията.

— Тя не се е задействала сама. Ти си я отключила, нали?

— Не се случи точно така.

— Какво, по дяволите, се случи? Правеше си експерименти ли? Опитваше да отключиш кода? Мислех, че си по-разумна. Нали си експерт по книги с паранормална енергия. Тестовете на предмети, пропити с непозната енергия, трябва да се правят във внимателно контролирани условия и никога нощем.

Той беше прав, помисли си тя тъжно. Като правило паранормалната енергия обикновено ставаше по-силна след залез-слънце. Можеше да бъде и много по-непредсказуема нощем, нещо, свързано с отсъствието на нормалните вълни на енергията на дневната светлина. Но фактът, че Сам й цитираше един от законите на паранормалната физика, докато тя се опитваше да потуши огън, я вбеси. Изобщо не беше в настроение да го слуша.

— Прав си, аз съм експертът тук — каза Аби с най-студения си тон. — Нямаш абсолютно никакво право да ми изнасяш лекции как да се грижа и да боравя със старинни книги.

— Затова реши, че си достатъчно подготвена, за да правиш нощни експерименти с криптирана книга с паранормална енергия?

— Не правех експеримент — вирна брадичка тя. — За твое сведение, не съм задействала енергията на книгата нарочно. Спях дълбоко. Събудих се и видях, че тя излъчва някаква паранормална светлина, така че станах, за да я изгася.

— Ако очакваш да повярвам, че енергията на книгата се е възпламенила сама, забрави. Кажи ми какво, по дяволите, става тук.

— Сложно е…

Сам притисна длан към устата й. Тя го изгледа гневно. Но той не гледаше към нея. Наблюдаваше вратата на спалнята.

Изведнъж стаята стана много, много по-студена. От енергията на Сам, помисли си Аби. Той беше отворил сетивата си напълно и те горяха, но стаята беше мъртвешки студена. С ъгълчето на окото си Аби видя как нещо проблесна. Пръстенът на Сам.

Аби осъзна, че Нютън е застинал неподвижно, нащрек. Той също се взираше през вратата, към късия коридор до дневната.

Сам притисна устни до ухото й:

— Нютън да пази тишина.

Тя кимна веднъж, за да му покаже, че е разбрала. Той свали ръката си от устата й и я стисна за рамото, в мълчаливо предупреждение да не мърда. Тя кимна отново. Когато той дръпна ръката си от рамото й, Аби отново усети смразяващата енергия в атмосферата.

Наведе се към Нютън, обви една ръка около него и притисна длан към муцуната му. Нютън потрепери, но не от страх, помисли си Аби. Енергията, която го изпълваше, беше нетърпението на ловеца.

Сам прекоси стаята и изчезна в тъмния коридор.