Джон Лескроарт
Безкрайни тайни (37)

37.

Харди не знаеше дали заради скорошното, донякъде тайно взаимодействие с прокуратурата и шефа на полицията, но поради каквато и да беше причина, Кати и нейният съпътстващ антураж отново се намираха на първата редица зад неговата маса, когато той пристъпи в съдебната зала заедно с клиентката си. Кати седеше между Джоуел Таунсхенд и Харлан Фиск, а след нея се бе довлякла и тълпа репортери и отново залата бе пълна до пръсване.

В днешния петъчен вестник кметицата бе оповестила подозренията си — напълно неподкрепени от каквото и да е доказателство, за което Харди да знаеше, макар че бе чул доста от Глицки, — че убийството на Руиз е тясно свързано със събитията около процеса на Мая и със смъртта на Дилън Воглър и Левън Пресли. Това, естествено, бе породило усещането, че нещо драматично ще се случи в съдебната зала днес. Нещо, като излагането на нови доказателства, които биха премахнали завинаги злословията от последните няколко месеца срещу семействата Таунсхенд, Фиск, Уест.

И кметицата искаше да е тук, за да види как се случва това. За да покаже лицето си, ако не заради друго, то поне за да подкрепи племенницата си. Кати Уест не вярваше, че Мая е извършила нещо лошо и искаше да се убеди, че посланието й е достигнало до съдебните заседатели, преди да започнат обсъжданията.

Въпреки тежестта й в града, донякъде се носеше слух — който далеч не бе същински факт, — че повторното присъствие на Кати в съдебната зала е, за да се включи към мнозинството политически замесени, внезапно заинтригувани, професионално загрижени или просто любопитни като прокуратурата, Кларънс Джакман, полицейския началник Франк Батист, Федералния прокурор Джери Глас, Глицки, дори и прикования към инвалидна количка журналист от „Кроникъл“ Джефри Елиът. Джина Роук бе седнала назад до Уайът Хънт, който, подобно на Харди, също бе с пепеляв оттенък на лицето поради недоспиване. Улавяйки въпросителния поглед на Харди, Хънт кимна кратко и сериозно. Цялата зала звучеше на адвоката като кола на състезание — шумна и дрънкаща. Сякаш всички съдебни заседатели бяха хипнотизирани от енергията наоколо, от сменящите се честоти на звука, от напрежението и нервите, изразходващи се пред тях.

На прокурорската маса Стайър бе довел за морална подкрепа Дебра Скиф, която имаше право да се намира тук, след като вече бе дала своите показания. Двамата бяха опрели глава до глава и тихо разговаряха, докато Мая и приставът преминаваха пред тях. Като стигна до масата на защитата, обвиняемата поздрави, макар да бе забранено, членовете на своето семейство пред сащисания от присъствието на толкова известни личности пристав. Най-накрая Мая седна, а Харди започна да подрежда документите си, когато друг служител влезе, прочисти гърлото си и обяви на висок глас:

— Дами и господа, Отделение двайсет и пет на Наказателния съд на Калифорния е в заседание. Председателства съдия Мариан Браун. Всички да станат!

 

 

Да бъдат включени три нови имена в списъка със свидетелите впримчи Харди в още една малка битка с Браун и Стайър тази сутрин в стаята на съдията, но най-накрая Харди успя да ги убеди, че е открил нови доказателства, които са в интерес на правосъдието, и съдебните заседатели трябва да ги чуят, за да могат да достигнат до справедлива присъда.

Естествено това изявление събуди големи подозрения и гняв у Стайър, който пожела да узнае за същината на предстоящите показания. Харди призна, че при първата призована, Джесика Кънингам, се касае за пръстовите отпечатъци, а относно втората — Дженифър Форман, Стайър вече е имал достъп до всичко, което тя знае, след като е присъствала още в първия му списък от свидетели. Всъщност тя бе една от трите непризовани състудентки и приятелки на Мая. А най-накрая Харди привърши:

— Вие познавате Киурко. Той е един от моите детективи. Той ще говори за това.

И подаде на прокурора кратко, подписано от Киурко изявление. Стайър помърмори още малко, че е трябвало да бъдат посочени тези свидетели още в началото на процеса, но всеки бе наясно, че това е маловажно. Свидетелите щяха да бъдат допуснати да дадат своите показания. Все пак Браун изрично предупреди Харди, че е по-добре да е сигурен, че ще представи нови доказателства, а няма да губи време, предъвквайки нещо, което вече е доказано със завеждането на делото.

В края на краищата щеше да призове всичките. Сега, с влажни длани и пресъхнала уста, Харди повдигна изтощеното си тяло от стола.

— Защита призовава Джесика Кънингам.

Приставът изчезна зад задната врата на съдебната зала и се завърна секунда по-късно с млада жена, облечена в полицейска униформа. Тя прекоси залата по централната пътека, положи клетва и зае свидетелското място.

— Госпожо Кънингам — започна Харди, — бихте ли казали на съдебните заседатели каква е вашата професия?

— Разбира се — тя се обърна към тях. — Аз съм служител в лабораторията към Полицейското управление на града.

— При това положение, правите ли някакви специализирани експертизи?

— Да, анализ на пръстови отпечатъци.

— Идентифицирате хора посредством пръстовите им отпечатъци, нали така?

— Да.

— От кога се занимавате с тази дейност?

— От около шест години.

Само с тези няколко въпроса Харди удостовери, че тя е експерт в тази област. Това го доближаваше към целта му.

— Вие ли анализирахте пръстовите отпечатъци, намерени в дома на една от жертвите в това дело Левън Пресли, преди няколко месеца?

— Да.

— Бихте ли казали на заседателите какво открихте?

Разбира се, тези показания бяха бегло засегнати при разпита на Дебра Скиф, но сега на свидетелското място стоеше лабораторен служител и това предполагаше съвършено друг подход. Кънингам, ентусиазирано и професионално, кимна и отново се обърна директно към заседателите:

— Както на повечето места, ние открихме много пръстови отпечатъци.

— Колко отделни отпечатъци установихте?

— Около петдесет или повече.

— Успяхте ли да идентифицирате някои от тях?

— Да. Шест бяха от жертвата.

— Успяхте ли да идентифицирате някои от останалите осем или девет?

— Няколко, да, успяхме.

— Но не и всичките.

— Не.

— Необичайно ли е да намерите пръстови отпечатъци на местопрестъпление и да не можете да ги свържете с конкретен индивид?

— Не.

— Защо?

— Първо, защото не на всеки отпечатъците са снети. Второ, понякога или всъщност доста често отпечатъците не са достатъчно ясни, за да съвпаднат с компютърната база данни. И най-накрая има ограничен брой от бази данни, които обикновено използваме, за да видим дали има съвпадение. Например, повечето пъти се опитваме да намерим съвпадение между отпечатък и известен заподозрян, за да може да се отметне или потвърди.

— Сравнихте ли пръстовите отпечатъци на заподозряната с останалите неидентифицирани пръстови отпечатъци в дома на господин Пресли?

— Да, разбира се.

— Опитвали сте се да установите, дали някои от тях са принадлежали на заподозряната?

— Точно така.

— Бихте ли изложили отново пред съдебните заседатели, намерихте ли каквито и да било пръстови отпечатъци на обвиняемата в дома на господин Пресли?

— Не.

Харди спонтанно хвърли поглед през рамо към масата на Стайър, където той и Скиф седяха злочесто близо.

— Госпожо Кънингам, когато през ноември сте извършвали тези изследвания и анализи, сравнихте ли непознатите отпечатъци и с нечии други, освен с тези на жертвата, господин Пресли и на обвиняемата, Мая Таунсхенд?

— Да. С тези на другата жертва, Дилън Воглър, и с партньора на господин Пресли, Брандън Лоурънс.

— Значи на още двама души.

— Да.

— Успяхте ли да идентифицирате някои от непознатите отпечатъци от местопрестъплението с някои, които са ви известни?

— Да, два от отпечатъците бяха на Брандън Лоурънс.

— Това прави седем неразпознати отпечатъци. Прав ли съм?

— Да, точно така.

— Успяхте ли да идентифицирате някои от останалите седем латентни отпечатъци?

— Всъщност ние успяхме да идентифицираме четири от тях, защото се намират в базата данни на извършилите престъпления, което всъщност е и наш основен инструмент.

— Значи остават още три неидентифицирани отпечатъци, така ли е?

— Да.

— Добре. Сега, госпожо Кънингам — Харди се ориентираше към приключване, — отдаде ли ви се наскоро възможност да преразгледате намерените у дома на господин Пресли отпечатъци?

— Да, преразгледах ги.

— Кога направихте това?

— Тази сутрин.

Харди остави звуковата енергия да премине през залата, но продължи въпреки нея.

— Защо направихте това?

— Лейтенант Глицки от отдел „Убийства“ се свърза с мен тази сутрин и ме попита дали бих могла да дойда по-рано и да се върна към неидентифицираните отпечатъци, за да ги сравня със специфична серия от отпечатъци от друга база данни, за да видя дали съвпадат.

— Имаше ли съвпадение?

— Да, имаше.

— Искате да кажете, че има конкретен индивид, който е оставил своите отпечатъци в дома на господин Пресли, и че това изследване не е било направено и открито до тази сутрин, това вярно ли е?

— Да, точно така.

Браун удари с чукчето, заради почти постоянното, тихо носещо се боботене в залата. След като тишината бе възстановена, Харди отново се обърна към свидетелката:

— Госпожо Кънингам, лейтенант Глицки ли поиска от вас да прегледате други отпечатъци тази сутрин?

— Да.

— Какви бяха те?

— Имаше частичен отпечатък върху месинговата гилза от куршум, която бе иззета от сцената на убийството на Воглър.

— Частичен отпечатък? Какво означава това?

— Всъщност повечето отпечатъци са частични. Рядко иззета от следователите проба е успявала да свали цял отпечатък от някого. Но този отпечатък бе по-малък от обичайното.

— Може ли тогава да бъде от полза за целите на идентифицирането?

— Често пъти, не.

— Защо?

— Защото е непълен. Естествено, компютър би могъл да го разпознае, затова трябва да разполагате с отпечатъците на индивида, да се извърши ръчно съпоставяне и да се намерят достатъчно пунктове на идентификация с пробата на следователите, за да се сравни с познатите отпечатъци.

— Днес лейтенант Глицки ви е помолил да извършите ръчен тест на познатите отпечатъци на конкретен индивид, чиито отпечатъци са били намерени в дома на Левън Пресли, така ли?

— Да.

— Открихте ли съвпадение?

— Съжалявам, но тестовете не са завършени. Както казах, пробата е много малка и все още не съм имала достатъчно време.

Харди би дал лявата си ръка, за да разбере окончателните резултати на това изследване. Но това бе положението, ако щеше да копае този ров, то трябваше да го направи сега, преди някой да се е усетил, какво е замислил.

— Добре. Госпожо Кънингам, засега можете ли да ни споделите чии отпечатъци сте идентифицирали в дома на господин Пресли?

— Да, мога.

— Чии отпечатъци открихте?

— На един от вашите детективи, господин Харди. На Крейг Киурко.

 

 

Когато приставът се отправи, за да доведе следващия свидетел, Стайър попита Браун дали адвокатите могат да се приближат и след нейното нетърпеливо съгласие, двамата се изправиха и отидоха при нея.

— Какво искате сега, господи Стайър? — попита Браун, очевидно на ръба на търпението си.

— Ваша чест — започна Стайър, — нямам никаква представа какво е намислил господин Харди. Това няма връзка, несъществено е и е пълна загуба на време.

— Ще се обоснова, Ваша чест, след по-малко от час. Още двама свидетели и приключвам — обърна се и се опита да провокира и без това объркания Стайър, като се усмихна сладко. — Аз трябва да ви предоставя откритието си, а не да ви го обяснявам.

— Това е достатъчно, и от двамата! — избухна Браун, достатъчно силно, за да чуят и заседателите. — Омръзна ми това препиране. Господин Харди, извикайте свидетеля си и да приключваме с всичко това. Върнете се на местата си!

 

 

Харди не губи време и призова втория си свидетел. Приближи се към свидетелското място, а умората му напълно се бе изпарила. Дженифър Форман бе още една от мажоретките от Университета на Сан Франциско, приятелка на Мая и Дилън в онези дни, която Стайър първоначално бе поставил в списъка със свидетели и след това бе предпочел да не я призовава за преки показания.

Късно предната вечер Уайът Хънт бе приложил своите магически способности и въпреки часа я бе убедил да разговаря с него. Сега, на свидетелската скамейка, тя се опитваше да преодолее завладялото я безпокойство, тъй като очевидно също не се бе насладила на много сън през останалата част от нощта след разговора им. Харди и Хънт я бяха помолили да се разпише в съда, след което придружена от Джина Роук бе изчакала своя ред при „Лу Гърка“, за да няма възможността да осъществи какъвто и да било контакт с друг свидетел, преди да бъде призована.

Все пак създаваше впечатление за уравновесена, добре облечена, компетентна и привлекателна, колкото бившите мажоретки бяха, което винаги бе плюс. Можеше да бъде добра и убедителна свидетелка, ако Харди успееше да я поведе в правилната посока. Харди стоеше на около метър и половина пред нея и й се усмихваше окуражително.

— Госпожо Форман — започна той, — вие сте били състудентка на обвиняемата Мая Таунсхенд в Университета на Сан Франциско в средата на деветдесетте, нали така?

— Да, бях.

— В един и същи курс ли бяхте?

— Не, аз бях с две години пред нея.

— Но бяхте приятелки, нали така?

— Да, така мисля. Бяхме мажоретки.

— По времето, по което бяхте мажоретки, прекарвахте ли и част от времето си с две от жертвите в това дело — Дилън Воглър и Левън Пресли?

— Да.

— Някога виждали ли сте ги да употребяват марихуана?

— Ваша чест! — Стайър се изправи. — Господин Харди ни обеща, че разполага с нови доказателства, а всичко това е вече известно и няма връзка!

Но сега, след показанията на предния свидетел, Браун бе заинтригувана и склонна да позволи на Харди да продължи, дори и без стриктна доказателствена основа. Вече бе представил зашеметяващи пръстови доказателства, което Стайър не бе постигнал, и дори значението на този въпрос да бе спорно, нямаше съмнение, че е уместен.

— Възражението се отхвърля, адвокат! Продължавайте, господин Харди.

— Благодаря ви, Ваша чест. Госпожо Форман, да повторя ли въпроса си?

— Не. Дали съм виждала Дилън и Левън да пушат трева? Разбира се!

— Много пъти?

Тук госпожа Форман леко се усмихна.

— Почти през цялото време!

Харди остави тази нотка на лекомислие да отмине.

— Госпожо Форман, как се запознахте с Дилън и Левън?

— Имахме общ приятел в моя курс, когото всички наричаха Пако. Той ме представи пред тях — въздъхна и добави, обърната към заседателите: — Ако ме извините за израза. Той донякъде бе лидер на останалите, на по-младите момчета.

— Този Пако, доколкото знаете, лидерът и приятелят на Дилън и Левън, също ли редовно употребяваше марихуана?

— Да.

— Госпожо Форман, споменахте, че всички са наричали този човек Пако. Това ли бе истинското му име?

— Не. Нещо като прякор. Въобразяваше си, че го кара да изглежда готин!

— Но вие знаехте истинското му име, нали?

— Да.

— Какво беше то?

— Крейг Киурко.

 

 

Отново Харди изчака доста голямата врява да отшуми, преди да напълни дробовете си с въздух, след което хвърли за последен път поглед към събралата се в залата тълпа, а накрая и към Стайър.

Който изглеждаше, сякаш покривът се бе срутил върху главата му. Сега вече със сигурност знаеше какво ще се случи, но не знаеше как да го предотврати и дори въобще струва ли си да опитва.

Харди се обърна към съдията.

— Защитата призовава Крейг Киурко, Ваша чест!

Браун се намръщи за секунда, загрижи се за благоприличието в нейната съдебна зала, но най-накрая отново вдигна глава.

— Пристав, повикайте свидетепя — обърна се към служителя, стоящ от вътрешната страна на затворената задна врата.

Той я отвори и изчезна по коридора.

След около една агонизираща за Харди минута — достатъчна, за да забучи отново залата, Киурко влезе, облечен в марково сако и вратовръзка, уверен и — за разлика от Хънт и Харди — добре отпочинал. Той бе изчакал заедно с шефа си на горния етаж в отдел „Убийства“ за знак, че е време да слезе долу, в коридора пред съдебната зала. Сега, минавайки покрай масата на защитата, бързо и мълчаливо поздрави Харди, който вече бе застанал пред свидетелския стол.

Но Харди, съсредоточен и погълнат в себе си, не вдигна поглед.

Приставът закле свидетеля.

Крейг гледаше към Харди с очакване. Адвокатът предпазливо обсъди с него изявлението, което Киурко бе подготвил, след разговора им пред две вечери. Оптимистичен, Киурко даваше всеки възможен признак, че е радостен, че ще дава показания.

— Така, господин Киурко, нека да се върнем малко назад. Вие току-що казахте на съдебните заседатели, че вашият работодател Уайът Хънт ви е възложил да откриете местонахождението на Левън Пресли, нали така?

— Да.

— Преди този момент някога чували ли сте за Левън Пресли?

— Не.

— Според вас някога срещали сте го?

— Не.

— И всъщност вие открихте господин Пресли, нали така?

— Да.

— За няколко часа?

— Точно така.

Харди се върна към масата си и взе някакъв лист.

— Вие ни казахте, че сте открили господин Пресли. Също така споменахте, че сте направили проучване из мрежата и сте открили, че господин Воглър е бил осъден за обир през 1997 г. и че е имал съучастник в престъпленията, който се е казвал Левън Пресли. Това така ли е?

— Да.

— С други думи, вашият работодател не ви е казал, че съучастникът на господин Воглър е бил господин Пресли?

— Не.

— Защо мислите, че е постъпил така? — това технически бе за възражение, но както Харди се надяваше и бе предвидил, Стайър остана мълчалив, а Браун нямаше намерение да го прекъсва.

Изражението на Киурко за момент бе колебливо, нерешително. Но Харди кимна окуражително и Киурко най-накрая отговори.

— Не е знаел за този факт в онзи момент.

— Господин Хънт не е знаел името на господин Пресли, така ли?

— Точно така. Ние просто знаехме, че господин Воглър е имал съучастник при извършения от него обир. Не знаехме точно кой е.

— Нека повторим — как открихте, че съучастникът е именно господин Пресли?

— Както казах — Киурко все още съдействаше, но някакво раздразнение проличаваше над лустрото, — проверих в мрежата.

— Къде го направихте — в „Гугъл“ или „Яху“? — попита Харди. — Такъв вид търсене ли?

— Да. Не си спомням точно къде.

— Искате да кажете, че не си спомняте коя точно търсачка сте използвали?

— Да, те са доста — бази данни на затвори, на града, щатски регистри и така нататък.

— Докато сте преглеждали тези бази с данни, вие сте открили сайт, който по някакъв начин ви е информирал за престъплението, за което са били осъдени господин Воглър и господин Пресли, така ли? Значи първо сте написали името на господин Воглър?

— Това бе единственото име, с което разполагах.

— И когато сте въвели името на господин Воглър, вие сте открили, че той е свързан с господин Пресли, нали така?

— Да.

Харди кимна и отиде отново до бюрото си, взе няколко листа хартия, след което отново се върна към свидетеля.

— Сега, господин Киурко, в ръката си държа копие от заглавната страница от криминална съдебна процедура, на базата на която е било произведено осъждането и е била издадена присъда на господин Воглър през 1997 г. — Наум Харди благодари на щастливата си звезда за Глицки и че му осигури достъп до тези документи, след което се приближи до свидетелското място. — Бихте ли прочели на съдебните заседатели заглавието на делото? Намира се точно тук, в сложената в скоби част.

С известна неохота Киурко се наведе напред и взе листа.

— Народът на щата Калифорния срещу Дилън Воглър. Дело номер SC-137804.

— Благодаря ви — Харди бе останал с протегната ръка, така че Киурко му върна листа. — Сега, ако обичате, бихте ли прочели заглавието на другото дело, на базата на което съдебните заседатели са осъдили и са издали присъда на господи Пресли?

Опитвайки се да придобие някакво подобие на приветливост, Киурко взе следващия лист хартия.

— Народът на щата Калифорния срещу Левън Пресли. Дело номер SC-139504.

Харди си прибра и този лист хартия.

— Както виждате, господин Киурко, и както току-що прочетохте пред съдебните заседатели, това са различни номера на дела, нали така?

— Да, очевидно.

— Очевидно. Но ако тези дела са отделни и помежду им няма връзка, това поражда въпроса как ги свързахте помежду им и как едното ви е насочило към другото? Бихте ли ни казали как направихте това?

Киурко се облегна, чертите на лицето му се изостриха и раменете му се повдигнаха няколко пъти.

— Не си спомням точно. Появиха се заедно в някакъв сайт. Това е всичко, което мога да ви кажа.

— И така попаднахте на името на господин Пресли и след това успяхте да откриете адреса му и да отидете до дома му, така ли?

— Точно така.

— Домът, в който не сте били никога преди това, това вярно ли е?

— Да.

— Дом, в който никога преди това не сте влизали?

— Точно така.

— Дом, в който полицията при никакви обстоятелства не би открила ваши отпечатъци, нали така?

Физиономията на Киурко вече бе притъмняла. Обърна се към съдията, след което към Харди.

— За какво става въпрос? Какво общо имат моите отпечатъци?

Харди отново се приближи към свидетеля. Той не се намираше в тази съдебна зала, за да отговаря на въпроси, а да ги задава.

— Господин Киурко — произнесе той, — не сте ли знаели и преди както кой е бил господин Пресли, така и че е бил съучастникът на господин Воглър в обира, заради който и двамата са били в затвора, когато получихте вашата задача от господин Хънт?

— Не, не знаех.

— Всъщност не поискахте ли тази задача да ви бъде възложена, за да можете да прикриете от господин Хънт истината за вашите отношения с господин Пресли?

— Не, не съм.

— Твърдите ли, че не сте имали отношения с господин Пресли?

— Да, точно това казвам.

— Никога не сте посещавали неговия дом като гост?

— Точно така! Вече казах това!

— Да, казахте — съгласи се Харди. — Тогава може би можете да обясните показанията, дадени тази сутрин от полицай Джесика Кънингам, служител на Полицейската лаборатория на Сан Франциско, която е идентифицирала вашите отпечатъци в дома на господин Пресли?

Очите на Киурко се стрелнаха отвъд Харди, преминаха покрай Хънт и се спряха на вратата.

— Очевидно е направила грешка или лъже. Никога не съм бил вътре в този дом.

Харди се приближи с още една стъпка по-близо до него.

— Твърдите пред този съд, че не сте се срещали с господин Воглър и с господин Пресли в „Бей Бийнс Уест“ през последната седмица от техния живот?

— Не знам откъде ви хрумват подобни неща!

— Ако ви кажа, че имам двама свидетели…

— Ами тогава и те лъжат, които и да са!

Харди бе леко обърнат към заседателите, главата му клюмна, а изражението му остана безпристрастно.

— Господин Киурко, не сте ли посещавали Университета на Сан Франциско между 1992 г. и 1995 г.?

Изведнъж, при този обрат, Киурко рязко изправи гръб, а главата му бързо се заклати в двете посоки. Харди, осъзнаващ басовото бучене зад гърба му, разрастващо се из залата, засили атаката:

— Господин Киурко? Ваша чест?

Браун загледа свирено към залата, но чукчето й остана на мястото си. След това се обърна към скамейката:

— Моля свидетеля да отговори на въпроса!

Киурко се сви в сакото си.

— Да.

— Докато сте посещавали университета, не сте ли се познавали с господин Воглър и господин Пресли?

Този път залата направо изригна зад Харди, който не отместваше очи от Киурко, докато Браун се опитваше да усмири залата, като усилено употребяваше чукчето си.

— Господин Киурко?

— Смятам, че и двамата са били по същото време, когато съм бил и аз, да.

— Преди малко чухме от свидетелка, която каза, че ви е познавала тогава и свидетелства, че сте били близки приятели и с двамата. Дали тази свидетелка казва истината?

Не последва отговор.

— Това е истината, не е ли така, Пако?

Киурко вече доста враждебно попита:

— Кой Пако?

— Вие ли сте или не сте Пако, господин Киурко?

Харди изчакваше съдията да посъветва Киурко за правото му да се позове на Петата поправка, но ако тя нямаше да го направи, то бе дяволски сигурно, че Харди няма да го направи вместо нея. Този мъж бе убил поне двама човека, може би дори трима и се бе опитал да натопи клиентката му и просто нямаше как на Харди да му пука по-малко дали се спазват правата му.

Киурко, все още мълчалив, придърпа вратовръзката си, прочисти гърлото си.

Харди остави да отлетят още няколко секунди, тишината бавно се възцаряваше в съдебната зала.

— Господин Киурко — попита го най-накрая, — откъде купувате кафето си?

— От много места.

— Купували ли сте си някога кафе от „Бей Бийнс Уест“, намиращо се на улица „Хейт“?

— Може и да съм. Не мога да кажа със сигурност.

— Господин Киурко, споделили сте с вашия работодател, господин Хънт, че сте редовен клиент на господин Воглър във връзка с бизнеса му с марихуана? Ако желаете, можем да помолим господин Хънт да дойде на свидетелското място и да даде показания.

Свидетелят нито помръдна, нито проговори.

— Господин Киурко?

— Не съм задължен да отговарям на този въпрос. Има възможност да ме уличи в престъпление.

— Значи се позовавате на Петата поправка?

— Само във връзка с въпроса дали съм купувал или не марихуана.

— Добре — отвърна Харди. — Нека да преминем към друга тема. Притежавате ли собствено оръжие?

Киурко поднесе ръце към устните си, потърка бузи.

— Да. Имам пистолет. И какво от това?

— Какъв вид пистолет?

Но Киурко просто разтресе глава:

— Това е всичко. Няма да кажа нищо повече!

Вече натежаващата тишина сякаш придоби угнетяващ оттенък в претъпканата съдебна зала. Киурко се взираше с каменно лице в пространството между него и Харди.

— Няма да отговарям. Позовавам се на Петата поправка.

Харди кимна и пристъпи още една крачка в скъсяването на пространството между него и свидетеля.

— Не е ли истина, че сте използвали един и същи четирийсеткалибров „Глок“, за да убиете господин Воглър и продавач в магазин за алкохол на име Хулио Гомез по време на обир през 1995 г.?

При тези думи залата направо избухна зад Харди. Навръх цялата тази врява, най-накрая Стайър отново откри, че притежава глас:

— Протестирам, Ваша чест! Свидетелят се позова на Петата поправка!

Тя удари с чукчето си, след това и отново, и отново, а гласът и прозвуча леко прегракнало, сякаш сама се опитваше да се чуе:

— Възражението се приема! Това е достатъчно! — Бам! Бам! Бам! — Приема се! — вече се бе изправила, приведе се над бюрото си и с възможно най-високия си глас почти извика: — Искам да се въведе ред в тази зала! Ред!

Звукът на чукчето кънтеше отново и отново.

Най-накрая се възцари нещо подобно на тишина. Браун, все още изправена и трепереща от гняв, се опитваше да защити своя авторитет, като постоянно приканваше за ред в залата.

— Нека съдебните заседатели да се оттеглят в стаята за обсъждане. Пристави, освободете съдебната зала. Господин Киурко, вие останете на свидетелското място. Адвокати, вие останете на вашите маси!

Оттеглянето на хората от съдебната зала отне около десет минути, като по-голямата част от тълпата протестираше и дори отказваше за помръдне, докато Браун не извика още пристави от съседните съдебни зали да й помогнат.

Когато най-накрая и последният наблюдател бе напуснал, Браун се обърна към Киурко:

— Господине, както видях, вие се позовахте на вашите права съгласно Петата поправка. Вие ще се консултирате с адвокат и ще се върнете в тази съдебна зала, придружаван от адвоката си, и това ще се случи в понеделник, в девет часа сутринта.

Но Харди, все още стоящ пред Киурко, не можеше да не оспори това изявление:

— Ваша чест, при цялото ми уважение, това е недопустимо. Господин Киурко би трябвало да бъде задържан!

Съдийката повдигна чукчето си и го насочи към Харди, сякаш бе оръжие:

— Това е прекалено, господин Харди! Как се осмелявате да се опитвате да ми кажете какво е допустимо и какво не е в моята съдебна зала! Това вече надхвърля всякакви граници! — и напълно неоправдано започна да удря с чукчето си след всяка дума, за да я подчертае: — Вие… няма… да… ме… прекъсвате… в тази… съдебна… зала… оттук нататък!

Отново си бе възвърнала напълно самообладанието и бе господар на владенията си. Огледа се наоколо някак зашеметено и невярващо, сякаш да види каква реакция е предизвикало нейното изказване.

— Пристави! — произнесе уравновесено, — обвиняемата отива в килията. Господин Киурко, отидете и си намерете адвокат. Адвокати, в стаята ми. Веднага. Часът е… — след което отново погледна към празната зала и продължи: — Пристави, можете да въведете хората отново. Това дело ще продължи точно след петнайсет минути!

 

 

В стаята на Браун Стайър бе в прединфарктно състояние.

— Говори без каквито и да е доказателства! Въпреки цялата му сама служеща на себе си риторика, господин Харди не представи никакви доказателства, които е открил сега, Ваша чест! Всичко това бе безочлив опит да се намери подходяща изкупителна жертва, за да се разколебаят съдебните заседатели!

— Това е нелепо, Ваша чест! Пръстови отпечатъци на местопрестъплението са доказателства, особено когато човекът, чиито отпечатъци са намерени, твърди, че не е възможно да е бил там! Каква е вашата теория, господин Стайър? Да не би Киурко да е дал назаем пръстовите си отпечатъци? Да не би неговите ръце да са се разходили самички? Факт е — отвърна Харди, — че тази сутрин представих повече доказателства, че моята клиентка е невинна, отколкото господин Стайър е представил през целия процес срещу моята невинна клиентка!

— Тя не е невинна, докато заседателите не я обявят за такава — отбеляза Стайър.

Харди вдигна ръка да възпре Стайър и се обърна към съдийката:

— Всъщност, Ваша чест, той разбира всичко наобратно. Мая е невинна, докато заседателите не я намерят за виновна. Мисля, че това все още го преподават в правните факултети в тази държава!

Най-накрая Браун окончателно загуби всичките си претенции за юридическо поведение:

— Дяволите да ви вземат! Стига толкова!

Но Стайър продължи:

— Господин Харди може да шикалкави, но съм убеден, че Съдът разбра какво имам предвид, Ваша чест! И показанията на госпожа Форман, че господин Киурко може би е бил наричан Пако? На коя планета това се смята за доказателство?

— На същата — Харди не му остана длъжен, — на която се бяхте приземили, когато Черил Бийл даваше показания. Честно казано съм изумен, че все още смятате, че делото е ваше!

Стайър демонстративно прочисти гърлото си.

— Точно обратното, Ваша чест, тъй като господин Киурко е извършвал детективска работа за правната кантора на господин Харди, не бих отметнал с лека ръка предположението, че са поставили тази изпипана постановка само за да представят евентуален друг заподозрян — след което се обърна директно към Харди: — Така, как го постигате? Обещавате му бонус, когато всичко приключи, за неудобствата, на които се е подложил?

— Това е най-нелепото и обидно обвинение, което съм чул, откакто упражнявам право, Ваша чест! Направо презрително! — най-накрая Харди бе достигнал до границата си и повиши гласа си: — Ето какво направих, Пол. Платих на полицейския отдел да постави пръстови отпечатъци на местопрестъплението и може би върху гилзата от патрона на другото местопрестъпление. Какъв бонус предлагаш да дам на някой, който ще отиде в затвора до края на живота си?

Браун удари с ръка върху бюрото си.

— Тази размяна на реплики, господа, ще струва на всеки един от вас по хилядарка. Искате ли да си кажете още нещо?

Харди, замаян от адреналина, се опитваше да възвърне рационалността си:

— Простият факт, Ваша чест, както отбелязах и в залата е, че Киурко би трябвало да е арестуван сега. Той е опасен за самия себе си и за обществеността. Полицията трябва да претърсва вещите му за следи от кръв и дома на Пресли за негови ДНК-отпечатъци. Необходимо е да продължим този процес поне до следващата седмица, дори и по-дълго, за да може полицията най-накрая да извърши истинско разследване.

Браун мразеше цялото това нещо. Мразеше провокативната и правдоподобна теория на Харди. Мразеше как Стайър води цялото обвинение, страничната намеса на Джери Глас, небрежното разследване на Скиф, политическите усложнения, показанията за неща, които са се случили или не са се случили преди петнайсет години.

Но най-много от всичко Браун мразеше идеята, че трябва да каже на заседателите, че този процес ще бъде продължен с още една седмица, а може би повече. А и нямаше начин да допусне полицейско разследване във връзка с друг заподозрян, без да свали обвиненията срещу настоящата обвиняема.

— Добре, господа — започна с хладна свирепост, — изглежда, че се намираме в ситуация на…

В този момент прокънтя изстрел от пистолет някъде наблизо, от самата сграда. И чуха как една жена се разпищя.