Джон Лескроарт
Безкрайни тайни (31)

31.

Стайър гледаше надолу към Седма улица от прозореца на офиса на Кларънс Джакман, който се намираше на третия етаж.

— Сигурно се ебаваш с мен.

Джакман, черен мъж, висок един и деветдесет и пет, тази сутрин бе изсумтял от удоволствие, когато кантарът в банята му не успя да подмине обичайните сто двайсет и два килограма. Както винаги, той бе облечен в елегантен и добре скроен тъмен костюм, бяла риза и тъмносиня рипсена вратовръзка. Като пренебрегна псувните на Стайър, той заговори със своя внушителен, но тих глас:

— Трябваше да ти бъде казано незабавно. Изтъкни го пред Мариан и включи жената в списъка си със свидетели.

Стайър се обърна.

— Разбира се. Нямам друго за правене всъщност. — Той поклати глава с отвращение. — Скиф ли беше?

— Очевидно, въпреки че Брако казва, че е също толкова отговорен.

Още едно презрително поклащане на глава.

— Ченгета. Какво си е мислела?

— Наистина вярвам, че е мислела, че е незначително. Жената изглеждала изкуфяла. Скиф не е мислела, че ще искаш някакви вероятно неверни обикновени детайли да объркват историята ти.

— Не ми пука за историята ми, Кларънс. Построявам случая си от всякаква история, с която ми се наложи да работя. Ако има противоречивост… но, по дяволите, ти знаеш всичко това. И не би било проблем, ако го бях казал. Сега изглежда сякаш сме го покривали.

— Зная.

Стайър удари с ръка по дъската под прозореца.

— Мамка му!

— Точно. Но се спасявам, че може да има и нещо по-лошо, ако би искал да седнеш.

Молбата очевидно изненада Стайър, но това беше шефът му, така че отиде там, където Джакман му посочи, и седна на външните няколко сантиметра на едно от кожените кресла.

— Казвай — рече той.

— Ами нека започна, като призная малко личен интерес, който се старая да държа настрана от професионалните си задължения. Въпреки това мисля, че знаеш, Пол, че Кати Уест и аз се познаваме отдавна. Когато дойдох тук, тя ме преведе през доста минни полета откъм политическата страна, всъщност беше един от неофициалните ми съветници.

— Ами аз…

Джакман демонстрира усмивка от стомана и задържа ръка във въздуха, за да пресече прекъсването.

— Ако не възразяваш. Мисълта ми е, че през последните месеци гледах как се развива случаят с голяма доза личен интерес и известно чувство на дискомфорт, не само поради обичайната слабост на доказателствата, ами заради медийната буря, която придружаваше цялата страна на нещата, свързани с Джери Глас, кметицата, Харлан Фиск и съпруга на обвиняемата. Но никога не съм чувствал, че трябва да обсъждам това с теб, защото, както казах, по принцип предпочитам да не се намесвам в битки, в които имам личен интерес, а и защото ти спечели на предварителното изслушване, така че нямаше и какво да кажа. Съдът реши.

Джакман се изсули от ръба на бюрото си и отиде да седне срещу Стайър в своя класически кожен фотьойл.

— Но сега изведнъж ми се струва — продължи той, — че тази нова развръзка — може би е имало два изстрела, а не само един — като че ли лежи в основата на главната ти теория по случая. Това е важно за мен, първо, тъй като вече не е лично, и второ, защото противно на общественото мнение, моята работа — нашата работа, твоята и моята — не е само да обвиняваме. Нашите професии помагат да въздадем правосъдие. Да открием истината за това, което се е случило. Ако открием смекчаващи вината доказателства, наш дълг е да ги поставим в папката, а не да ги скрием и да продължаваме напред, само и само за да издействаме присъда.

— Аз не крия нищо, Кларънс. Не знаех за това допреди двайсет минути.

— Да, знам. Предполагам, че истинският ми въпрос е как те накара да се почувстваш това, което разбра? За делото и за обвиняемата? Променя ли нещо за теб и ако да, какво?

Позата и държанието на Стайър — прегърбени рамене и изчервеното му лице — си контрастираха с уверения му тон.

— Стратегически, признавам, че е трън в задника. Ще придаде повече достоверност на свидетелските показания, отколкото би имало иначе. Но що се отнася до самите факти, те най-вероятно няма да се променят с нищо. Казваш ми, че жената изглежда изкуфяла, така че е възможно да е чула два изстрела, но е възможно и да не е и при които и да е от двата варианта, не се е свързала с Брако или Скиф до няколко дни по-късно. По дяволите, това, което е чула, може дори да не е било в сутринта на убийството. Така че дали имам проблем с основната си теория? Не. Никакъв. Нищо не се е променило.

Джакман, с отпуснати ръце пред себе си, кимна.

— А господин Глас?

— Въпреки всичко, което медиите правят с кмета и всичко това, Джери ми помага да построим случая с дрогата и това е мотивът тук. Зная, че е необичайно за федералните да се месят в нашите разследвания, но за мен финансовите улики, намерени от него, вече доказват прането на пари, а то от своя страна нейното съучастие с Воглър. Що се отнася до кмета… — Стайър погледна Джакман в очите. — Тя не е част от моя случай. Нито пък Фиск. След като вече казах това, техните финансови взаимоотношения с Джоуел Таунсхенд са сложни и всеобхватни и не мисля, че Джери греши, като им обръща внимание.

— Е — Джакман си погледна часовника, — благодаря ти, че успя да ми отделиш време. Виждам, че трябва да си обратно в съда след десет минути.

Това бе не особено деликатен намек, че е освободен.

— Несъмнено. — Стайър стана и отиде до вратата на кабинета, преди да се обърне. — Благодаря, че ме осведоми за свидетеля на Скиф, Кларънс, въпреки че не ми се вярва тя да промени нещо в присъдата. А що се отнася до останалите неща, за които говорихме, оценявам откровеността ти.

 

 

Черил Бийл се смяташе за близка приятелка на Мая. Бе я посетила два пъти в затвора и Харди знаеше, че за някой, който не й е роднина, да понесе бюрокрацията, безразличието, културните предизвикателства, липсата на организация, шума и тълпите в стаите за посещения в затвора показва рядко срещано и истинско обвързване и приятелство. И да го направиш два пъти! Привързаността на Бийл към Мая трябва да е истинска. Така че той се радваше, че няма да я пече на шиш заради по-ранните й показания пред Стайър, показания, които ефектно бяха обрисували приятелката й като отдавнашен наркоман и дилър на наркотици.

Също така беше доста развеселен, дори и леко озадачен, от новото попълнение сред свидетелите на Стайър — Лори Брадфорд, на този етап на делото. Веднага след като съдът започна заседанието, той заяви, че е бил информиран за съществуването на този свидетел едва сега, по време на обедната почивка. С това си съобщение Стайър призна, че е малко вероятно да я призове на скамейката. Но той каза на Харди и съда, че едно преглеждане на полицейските процедури по време на разследването е разкрило, че свидетелските показания на тази жена не са били включени в рапортите на инспекторите и следователно и в документите на Харди. Обрисувайки недоглеждането като малка техническа грешка, Стайър просто искаше да запази неприкосновеността на документа.

Харди бе приел това за момента. Щеше да има достатъчно време да открие всичко, което би му се приискало, за Лори Брадфорд и нейните свидетелски показания. А междувременно му предстоеше кръстосаният разпит на Черил Бийл, за който се надяваше да е лесен, където можеше да разкрие малко факти за нейното продължително приятелство с клиентката му и се надяваше да помогнат на журито да я види в по-добра светлина сега, в настоящето.

— Госпожо Бийл — започна той, — през последните осем години някога да сте виждали Мая да употребява или да продава марихуана?

— Не.

— Когато й казахте, че сте чули, че Дилън Воглър продава марихуана от „Бей Бийнс Уест“, тя какво ви отговори?

— Каза, че е сигурна, че подобно нещо не се случва. Дилън нямал нужда да го прави.

— А що се отнася до твърдението й за Левън Пресли, че „никога нямало да се измъкне от него“. Въпреки този коментар, доколкото си спомняте, някога споменавала ли го е отново пред вас?

— Не.

— Значи е било само онзи път, точно когато е бил излязъл от затвора?

— Точно така.

— И преди колко време беше това?

— Не зная точно. Трябва да е било преди седем или осем години.

Харди замълча за малко и се разходи до масата си. Лицето на Мая все още беше подпухнало от плача, но въпреки това изглеждаше някак си по-ангажирана и по-малко затормозена. Той й кимна леко за окуражаване. И всъщност Харди чувстваше, че има причина за нова надежда. Все пак той разполагаше с два съвсем нови факта, с които да борави — Лори Брадфорд и Тес Гранат, — а ако съдеше по собствения си опит, фактите винаги имаха собствен начин да се разпростират концентрично, въпреки че точно в момента той още не можеше да определи територията, която тепърва ще заемат.

Сега направи пауза.

Той бе обмислял да се опита да използва кръстосания разпит на Черил Бийл като начин да подскаже на журито истинската причина, поради която Дилън е изнудвал Мая. Разбира се, това би била много трудна стратегия поради няколко причини, не последната от които беше, че оставяше Мая с горе-долу същия мотив за убийството на управителя. Но те, помисли си той, можеха да бъдат смекчени от други съображения. В първия случаи, изнудването заради шофьора беглец премахваше от уравнението предполагаемото продаване на трева и разпространението й от Мая и съпътстващата го морална низост. Което пък от своя страна премахваше всякакъв мотив за убийството на Дилън. Също така, в истинския свят и при липсата на самопризнание от Мая — за което никога нямаше да е готова, — и имайки предвид, че статутът на ограниченията беше повлиял, нямаше никакъв шанс да се построи случай за шофьора и жертвата му, така че този въпрос беше съмнителен.

Но изведнъж рискът от всичко това му се стори твърде голям. И също така той имаше отговорност да запази анонимността на всичко казано между адвокат и клиент, включително онова, което току-що бе научил. Не желаеше да играе някакви морално неясни игри с клиентката си, особено когато беше толкова крехка. Той най-сетне бе станал неин довереник и изповедник и не можеше да предаде доверието й с не особено леки изводи за други мотивации. Така че, макар Харди да смяташе, че да разкрие фундаменталната истина за Мая и Дилън пред журито можеше да има своите предимства, той прецени, че това не е нещо, което би могъл да стори.

Сега се обърна обратно към свидетеля.

— Благодаря ви, госпожо Бийл. Нямам повече въпроси.

 

 

Джанси Тикнър се поразприказва, след като обвиниха Мая през октомври. Макар че в първите си разговори с Брако и Скиф бе необщителна, през процеса на подготвяне за предварителното изслушване с Пол Стайър през ноември, тя си бе спомнила доста голяма част от онова, което първоначално твърдеше, че не помни за Мая Таунсхенд и връзката й с Дилън.

Сега Стайър видя, че тя се старае да сподели всичко възможно от тези спомени с журито.

— Значи господин Воглър ви е казал за предишната им връзка?

Харди възрази въз основа на слух, но както си и мислеше, че може да стане, Браун го отхвърли.

Слухът беше една от най-гъвкавите и объркващи концепции в правото — понякога разрешено, понякога не — и Браун изглеждаше така, сякаш днес щеше да разреши свидетелските показания на Джанси да бъдат изслушани.

Тя приемаше теорията на Стайър, че твърденията на Воглър са били против неговия наказателен интерес — нещо толкова непоносимо за него, че никога нямаше да го каже, ако не бе вярно. И това бе изключение от правилото за слух.

Браун изглежда също така приемаше аргументите на Стайър, че твърденията са били допустими за душевното състояние на Воглър, нещо толкова тайнствено, че дори и Харди не успяваше да го разбере. Във всеки случай, независимо дали бе законно или не, каквото кажеше Браун щеше да бъде решаващо в тази съдебна зала днес и Харди трябваше да се примири с това.

— Да — каза тя, — били са интимни в университета.

— А след това?

Този път, с чувство на безсилие, Харди вдигна ръка.

— Възразявам. Няма връзка.

— Води до мотива, Ваша чест — отвърна Стайър. Ако не успееше да убеди журито за изнудването, щеше да използва зарязания любовник като резервен вариант.

Браун рязко кимна, както й беше привично, и отново закова Харди.

— Отхвърля се.

— След като са завършили университета, госпожице Тикнър, господин Воглър каза ли ви, че е имал интимни отношения с обвиняемата?

— Да. До малко преди да ме срещне.

Харди усети силна хватка около ръката си и чу острия глас на Мая в ухото си:

— Това е проклета лъжа! — Достатъчно силно, че да бъде чута в цялата съдебна зала, а може би и в съседната.

Съдия Браун удари с чукчето.

Но Мая, която досега беше доста мудна по време на всички процедури, внезапно бе оживяла.

— Това просто не е вярно — каза тя на Харди, след което се обърна на другата страна на мястото си, погледна към журито и им заяви директно: — Не е истина — повтори.

Бам! Бам!

— Господин Харди, контролирайте клиента си! Пристав.

Но преди който и да е от двамата пристави да успее да я стигне, Мая вече се бе обърнала изцяло, за да срещне погледа на съпруга си на реда зад нея.

— Не е — каза тя, — не е.

— Всичко е наред — отвърна й той. — Вярвам ти. — И той протегна ръка, за да я докосне.

Но до този момент първият пристав вече бе стигнал до тях и се намърда помежду им, избутвайки ръката на Джоуел настрани и поглеждайки към Браун за по-нататъшни инструкции. И като отговор на тази ескалация, цялата публика сякаш избухна заедно през стабилните удари на чукчето.

Когато най-сетне, след почти минута, поне сърдито мълчание бе настъпило в залата, ако не истински ред, и Браун погледна надолу към Харди. Изглеждаше сякаш внезапно бе остаряла с десет години. Истински страх, че съдебната зала толкова бързо се бе изплъзнала от контрола й, личеше на лицето на съдията и по извивките на устните й. Може би не й се бе случвало скоро, но каквато и да бе причината, тя не беше подготвена за това. Докато Харди можеше да чуе пулса си, от един удар до друг, Браун се превърна от изплашена лелка в разярен прелат. Тя отново беше в своите владения, за момент изглеждаше, че залата ще замлъкне, но тогава тя отново заудря с чукчето, докато тишината не стана пълна.

Докато се съвземаше, тя повика Харди и Стайър при себе си. Говореше преувеличено тихо.

— Господин Харди, още едно избухване от клиента ви като това, което всички трябваше да изтърпим току-що, и ще наредя да я изведат от съдебната зала. Може да гледа процедурите на телевизор в затвора, ако не умее да се контролира. Достатъчно ясно ли се изразих?

— Да, Ваша чест. — Можеше да мине и с малко по-цветущи извинения, но реши да остави нещата, както си бяха. Ако не друго, клиентката му поне бе постигнала една от главните му цели — да се превърне в човек за журито.

Харди се върна отново на адвокатското бюро и стисна ръката на Мая.

Стайър също изглежда се бе насладил на този изблик по свои собствени причини. Той също би се радвал да покаже човешките черти на обвиняемата, стига те да говореха за избухлив нрав и очевидно незачитане на властите.

Той се върна при свидетеля.

— Госпожице Тикнър. Колко време продължиха интимните отношения между господин Воглър и обвиняемата, след като той вече бе излязъл от затвора?

— Докато се запозна с мен.

— И кога беше това?

— Преди около шест години.

Харди бе поставил едната си длан върху тази на Мая на масата, а с другата си ръка я държеше здраво над лакътя.

— Значи те са прекратили връзката си заради вас?

— Да.

Мая се наведе към Харди и му прошепна:

— Защо говори така?

Харди мислеше, че може би знае, но сега наистина не беше моментът да го обсъждат, затова поклати глава много леко и стисна ръката й по-силно.

Браун ги погледна и се намръщи.

И Стайър продължи.

— Въпреки това след тази раздяла господин Воглър е продължил да работи в заведението. Като негова партньорка в живота знаехте ли заплатата му там?

— Да. Деветдесет хиляди долара годишно.

Няколко въздишки от балкона посрещнаха това сведение.

— Партньорът ви сподели ли с вас защо му се плаща така щедро?

— Ваша чест! — Харди демонстрира малко гняв. — Това е слух, не е свързано, фактите не са представени в доказателствата, и са заключение. Всички тези въпроси не доказват нищо.

— Всичко води до мотива — намеси се Стайър, — както скоро ще се изясни.

— Много добре — каза Браун. — Възраженията се отхвърлят. Продължете, господин Стайър.

Стайър повтори същия въпрос и Джанси кимна с известна доза ентусиазъм.

— Искала е да го задържи наоколо, защото го е обичала. Мислела е, че така ще си го върне.

— А вие как се чувствахте от това?

— Не ми допадаше, разбира се. Бях обидена.

— Помолихте ли го да напусне?

— Няколко пъти.

— Какви причини ви даде той в отговор?

— Не можел да изкарва дори близо до тези пари никъде другаде. И освен това можел да продава марихуана от „Бей Бийнс Уест“ без никакви проблеми. Бил се уредил с перфектната ситуация, така каза. Не можело да бъде уволнен. Плащала му просто, за да се навърта наоколо.

— Значи, доколкото си спомняте, господин Воглър казвал ли ви е, че обвиняемата е знаела за продажбата на марихуана от заведението и?

— Да, разбира се.

Още един шепот от Мая:

— Тази лъжлива кучка!

Още едно стисване на ръката й от Харди.

Стайър спря за момент. Чиста театралност.

— Госпожице Тикнър, нещо промени ли се между господин Воглър и обвиняемата през последната година?

— Да.

— И какво беше то?

— Започнаха да се срещат отново.

— И как разбрахте за това?

— Дилън не се прибираше както обикновено и го попитах направо.

— И той е признал?

— Да.

— А вие какво направихте?

— Изнесох се. Живях при родителите си.

— Кога беше това?

— Горе-долу по това време миналата година. Да речем шест месеца преди… преди да бъде убит.

— И какво се случи после?

— След няколко седмици той я прекрати. Аферата. Каза ми, че е направил грешка и ме умоляваше да се върна при него, което и направих. Главно заради Бен. Нашето дете. Исках синът ни да има баща. — Джанси прокара пръст под едното си око, след това под другото.

— Да, разбира се — отвърна Стайър с достойно за уважение лицемерие.

Той се обърна към журито, включвайки ги в сърцераздирателната си емоция. Сега, обръщайки се отново към свидетеля, той прочисти гърлото си.

— След това второ и най-скорошно отблъскване на обвиняемата от господин Воглър нещата промениха ли се в „Бей Бийнс Уест“?

— Да.

— По какъв начин?

— Сега тя вече искаше да накаже Дилън, задето я беше зарязал, да го уволни, но той не можеше да я остави да го направи. Прекалено много неща въртеше в заведението. Не можеше просто да ги остави.

— И какво направи?

— Ами предимно заплаши да каже на съпруга й за изневярата и за някои от нещата, които са правили в университета.

— С други думи, започнал е да я изнудва.

— Ако така искате да го наречете. Да.

— Благодаря ви. — И докато се обръщаше, рече на Харди: — Свидетелят е ваш.

 

 

Въпреки избухването на Мая, и тя, и Харди знаеха същността на свидетелските показания на Джанси, още преди да се беше качила на скамейката — бяха чули подобната й версия на предварителното изслушване. Харди се надяваше, че голяма част от свидетелските й показания няма въобще да бъдат чути от журито, тъй като такава голяма част от тях беше слух.

Е, явно бе сгрешил.

Но въпреки нуждата да се надява, той винаги бе подготвен. Като взе няколко страници от папката си, той отиде и застана пред Джанси, като й ги подаде.

— Госпожице Тикнър — започна. — Разпознавате ли страниците, които току-що ви дадох?

Тя погледна надолу и ги разгърна.

— Да. Това са копия на разговорите ми с инспекторите.

— Имали сте възможност да ги прочетете и да ги сравните с оригиналните свидетелски показания, записани на касета, които сте предоставили на полицията?

— Да.

— И са пълни и завършени писмени копия на онези разговори?

— Да.

— Госпожице Тикнър, вие току-що казахте на господин Стайър, че сте знаели, че господин Воглър е изнудвал обвиняемата, нали?

— Точно така.

— И сте напълно сигурна в това?

— Да.

— Сега, госпожице Тикнър, бих искал да обърнете на втора страница и да прочетете на журито подчертаната част.

Джанси погледна надолу, откри мястото и зачете с треперлив глас:

— „Ако я е изнудвал, е можел просто да й поиска повишение и тя е щяла да му го даде, нали?“

— Благодаря ви. За да помогнем на журито, госпожице Тикнър, тези „той“ и „тя“ за които говорите, са…?

— Дилън и Мая.

— Добре Значи сте задали на инспекторите въпрос за ако Дилън е бил изнудвал Мая, не е ли така?

— Предполагам, но…

Харди я отряза.

— Значи, госпожице Тикнър, ако е вярно, че по онова време сте знаели, че Дилън е изнудвал Мая, защо ви е било нужно да питате инспекторите нещо, което вече сте знаели?

— Ами аз…

— Нека ви попитам отново. Знаехте ли със сигурност, че Дилън е изнудвал Мая?

— Ами не виждам как той би могъл…

— Госпожице Тикнър. Извинете ме. Да или не? Знаехте ли със сигурност, че Дилън е изнудвал Мая?

— Ами да, той ми каза.

— Но е вярно, че нямате обяснение за този пасаж в копието, които току-що прочетохте?

— Не. Предполагам, че просто съм била объркана.

— Благодаря ви. — Харди продължи нататък. — Сега току-що свидетелствахте, че Дилън ви е казал, че не го е било страх от Мая, защото е можел да каже на съпруга й за аферата им и защото й е бил нужен за бизнеса с марихуаната. Нали така?

— Ами да.

— Благодаря ви. Сега бих искал да прочетете още един кратък текст от копието от същия разговор. Четвърта страница, моля, подчертаният пасаж.

Отново свидетелката намери мястото и започна да чете:

— „Обаче сте прави, че не го беше страх от нея, нито от това, че може да си загуби работата.

— Но никога не ви е казвал защо?

— Единственото, което е казвал, е, че тя му е длъжница.“

Тя отново погледна към Харди.

— „Единственото което е казвал, е, че тя му е длъжница.“ Това ли са вашите думи?

— Да.

— И отново става въпрос за Дилън и Мая, нали?

— Точно така.

— Значи твърдите, че единственото, което Дилън е казвал за това, че не се страхува от Мая или да загуби работата си е било, че тя му е длъжница.

Отново раздразнително и несигурно кимване.

— Предполагам.

— Тук не си играем на предположения, госпожице Тикнър. Отново. Или това сте казали или не. Кое от двете?

— Добре, това казах.

— Единственото, което Дилън е казвал за това, че не се страхува от Мая, е било, че тя му е длъжница, така ли?

— Да.

— Да. — Харди се обърна, за да включи и журито. — Но вие току-що свидетелствахте, че той е казал много повече, не е ли така?

— Не зная какво имате предвид.

— Свидетелствахте, че той е казал, че е могъл да я изнудва поради две различни причини. Ще се съгласите ли, че има разлика с това да му е длъжница? Съгласна ли сте или не сте? Да или не?

— Е, това имах предвид.

— И колко често водехте такива разговори?

— Много пъти. — Тя погледна жално направо към журито. — Когато си говорехме. Бяха просто неща, които той ми казваше.

— Но кога? — настоя Харди. — Ако не сте знаели за всичко това, когато сте говорили с инспекторите, след като Дилън вече е бил мъртъв, кога е било възможно да сте говорили с него?

Джанси хвърли измъчен поглед към Стайър.

— Не зная. Не съм сигурна. Но говорихме. Сигурна съм, че говорихме.

След като беше показал идеята си, Харди я остави.

— Ще прочетете ли един последен малък откъс, ако ми разрешите. Подчертаният абзац по средата на пета страница.

Досега гласът й вече се бе свил почти до шепот, но тя успя да се съвземе.

— „Той каза ли ви за какво му е била длъжница?

— Не е като някога наистина да сме го обсъждали.“

— Не е било като някога наистина да сте го обсъждали. Това сте вие и Дилън, нали така?

— Да.

— Само още едно нещо, госпожице Тикнър. Кажете на журито какво откри полицията на тавана в дома ви.

— Какво имате предвид?

— Имам предвид марихуана на стойност четвърт милион долара. Това имам предвид.

— Ами да, марихуаната беше горе.

— И това е марихуаната, за която току-що ни казахте, че Дилън е продавал от заведението на Мая?

— Да.

— Значи естествено вие сте били арестувана и съдена за притежание на огромно количество марихуана, отглеждана за продан в къщата ви, нали така?

— Разбира се, че не.

— Но вие току-що казахте, че сте знаели, че е там.

— Да.

— Отглеждана във вашата къща.

— Да.

— Осигурявайки парите, които са издържали, поне отчасти, вас и детето ви, нали?

— Е, никога не съм взимала пари от дрога.

— Но фактът си остава, че така и никога не сте били арестувана или съдена за притежанието на това огромно количество марихуана. Обсъждали ли сте някога тази възможност с полицаите?

— Ами да, те ми казаха, че няма да се забърквам в никакви неприятности.

— Нека опресня паметта ви, госпожице Тикнър, за последователността, в която са се водели тези разговори. Първо, казали сте на полицията, че сте знаели много малко за всичко, което се е случвало, и нищо за марихуаната на тавана. Така ли е?

— Е, това бяха първите ми показания.

— След това, след повече от седмица и след като полицаите са ви казали, че може да отидете в затвора за много дълго време, ако ви свържат с бизнеса с марихуана на Дилън, вие сте си припомнили информация, обвиняваща Мая Таунсхенд. И след това от полицията са ви казали, че няма да ви бъдат повдигнати обвинения за марихуаната на тавана. Не са ли протекли разговорите така?

— Е, добре, но не е така, както го правите да звучи.

— Благодаря ви — рече Харди. — Нямам повече въпроси.