Джон Лескроарт
Безкрайни тайни (28)

28.

Около девет часа на следващата сутрин Харди си проправи път през тълпата репортери, които го обградиха, докато се опитваше да влезе през задния вход на Съдебната палата, като постоянно викаше „без коментар“. Беше в относително добро настроение, наспал се бе добре за делото — беше се събудил без аларма в пет и половина, а не както по принцип му се случваше в три или четири сутринта.

Въпреки че нито Кати Уест, нито Харлан Фиск се бяха появили вчера на сутрешното изслушване по делото, властите бяха установили, че металните детектори все още са необходимост. Тълпа любопитни и още репортери се виеше на около петнайсет-двайсет метра около Отделение 25. Когато видя множеството, Харди тъкмо реши да заобиколи по обичайния си кратък път зад съдебните зали, когато чу познат глас да го вика по име и като се обърна, бе донякъде изненадан да открие Фиск да крачи към него.

Обикновено здравото и сърдечно лице днес му изглеждаше доста бледо. Черните кръгове под очите говореха за липса на сън, но ако сестрата на Харди бе обвинена в убийство, сигурно и той нямаше да е особено отпочинал. Диз му протегна ръка.

— Здравей, Харлан. И ти си вманиачен по делото, а?

Фиск опита да се усмихне, но резултатът беше жалък.

— Може би и част от това, Диз. Но преди всичко исках да те попитам, след вчера, защо Джакман просто не може да прекрати цялата част от делото, свързана с Пресли?

— Внимавай, Харлан, политическите ти убеждения се показват. Краткият отговор е, че Стайър е уговорил тази борба за тях, и те участват. Това, на което аз се надявам, е, че Браун ще го свърши вместо тях.

— Може ли да го направи?

— Може да ми разреши моя ход и да го освободи, щом Стайър приключи със случая. Ако успея да я убедя, че нито един нормален съдебен заседател не може да издаде присъда въз основа на доказателствата по случая с Пресли.

— От какво ще зависи?

Харди се засмя тихо и се наведе по-ниско до Фиск, за да прошепне:

— На теория, от внимателното претегляне на доказателствата. В действителност — в най-общи линии, от каприз.

— Очарователно.

— Добре дошъл във Върховния съд. Но за да сме честни, мисля, че може и да имаме шанс. Няма абсолютно нищо, което наистина да доказва, че тя е убила Левън.

Харлан кимна.

— Цялата тази история е една подигравка, ако те интересува моето мнение. Винаги е била.

— Съгласен съм.

— И ако Браун се съгласи да се откаже от Левън, това не доказва ли, че Мая не го е извършила?

— Не точно. Означава, че не могат да докажат, че го е извършила.

— И какво правят тогава?

— Кои?

— Хората, които разследват убийството му.

Харди направи язвителна гримаса.

— Отново сме изправени пред „теория срещу факти“. На теория полицията трябва да започне да търси още доказателства, но няма такива, доколкото аз виждам. Така че тогава, пак на теория, те трябва да възобновят разследването и да видят няма ли да се спънат в някой нов заподозрян по пътя. В действителност, след като ченгетата вярват, че Мая наистина е убила Левън…

— Това е лудост — прекъсна го Харлан. — Знам, че не би го направила.

Това спря Харди.

— Ако го знаеш, кажи ми защо.

Фиск също се поколеба за секунда.

— Искам да кажа, че сестра ми не е човек, който би ударил някой по главата със сатър, Диз. Просто е невъзможно да се случи.

— Не казвам, че не съм съгласен с теб. И на мен не ми е ясно. Но ченгетата мислят, че това е станало, въпреки че по дрехите й нямаше абсолютно никакви следи от кръв, което само по себе си е дяволски добър трик, ако наистина го е извършила. Както и да е, в крайна сметка, в реалността, ако Браун отхвърли частта с убийството на Левън, никой повече няма да си мръдне пръста там. Решили са, че така или иначе ще я пипнат при случая на Дилън. Но добрата новина — и това наистина е добра новина, Харлан — е, че ако се откажат от Левън, случаят вече не е Специален.

Под това той имаше предвид „специални обстоятелства“ — задължителни при няколко убийства — и заради които Мая щеше да бъде изправена срещу доживотен затвор, без право на обжалване. Ако се откажеха от Левън, тази възможност отпадаше от играта.

Но Харлан не изглеждаше особено успокоен от това.

— Не искам да влиза в затвора изобщо — каза той. — Заради това я накарах да се обърне към теб. Не съм искал нищо от това да се случва. Ти трябваше да го предотвратиш.

Харди бе виждал това и преди — семейството ставаше противник на защитата, колкото повече се развиваше делото. Все пак Харлан беше отдавнашен колега — много близо до това да си близък приятел — и обвинението го жегна.

— Е — приповдигнатото настроение на Харди вече съвсем се бе изпарило, — надявам се знаеш, че правя всичко по силите си, за да постигна точно това.

— Знам. Нямах предвид…

— Напротив, имаше. Няма проблем.

— Има проблем, Диз.

Харлан преглътна и си пое дълбоко дъх.

— Казвам ти, тези копелета направо ни убиват. С Джоуел едва не се сбихме — бяхме готови — последния път, когато се видяхме. Каза ми, че съм го злепоставял на предварителното изслушване. Някога свидетелствал ли си пред тях?

— Да. Но не бях аз мишената.

— Ето ти добрата новина. И аз не съм. Или поне ми казват, че това е добрата новина, но ако ме питаш, винаги мога да стана мишена.

— Значи можеш да прибегнеш до Петата поправка, нали?

— Не че имам нещо за криене всъщност, но би било добър вариант. Вместо да допускам Глас да ме разпъва на кръст, както последния път, когато ме разпитваше. След това започна да преглежда данъчните ми декларации за десет години назад. И как ще се отчета за това? И как наистина съм направил онова? И как съм щял да докажа, че със сестра ми не сме били партньори в „Бей Бийнс Уест“ и че парите от дрогата не са същите, с които Джоуел е започнал бизнеса си с недвижимо имущество, или поне не са му служили като гаранцията след това.

— И ти трябваше да отговориш?

— Всеки път или щях да проявя неуважение към съда. Държа се с мен все едно съм един от най-големите престъпници, но нямам какво да му кажа. И след всичко това Джоуел ми се зъби, така или иначе.

Едрият мъж въздъхна тежко.

— Предполагам си забелязал, че Кати е отслабнала с около пет килограма. Тя да свали пет кила е все едно аз да сваля петдесет. И не е от някое ново упражнение, което използва във фитнеса, повярвай ми.

— Не знаех, че са я викали вече.

— Не са. Затова е толкова ужасно. Държат голямата брадва — свидетелстването пред върховните заседатели — над главата й. Глас може би чака да види какво ще се случи в съда първо. Не знам, но виждам, че направо я изяжда. Буквално. Мисля, че малко или повече точно това я накара да дойде тук. Да я види копелето, да види, че не я е страх.

Фиск се наведе към Харди.

— Но нека ти кажа нещо, само между мен и теб, Диз. Точно обратното е.

От собствения си опит с Джоуел — спорове с него за сметки, парични потоци, стратегията по делото, държанието му с Мая — Харди знаеше, че кампанията на Глас срещу семейството вземаше сериозно количество жертви. Сега обаче абсолютно нехарактерното за Харлан избухване — човекът бе професионален политик все пак и никога не губеше контрол — накара Дизмъс да осъзнае колко дълбоко е влязъл ножът, колко заплашителни могат да бъдат върховните съдебни заседатели, колко ужасно реална е възможността за разбити кариери и дори присъди. Този път Харди сам пое дълбоко дъх.

— Е, Харлан — рече той със спокойствие, което в действителност изобщо не чувстваше, — имаме още много работа тук. Това е всичко, което мога да ти кажа. Трябва да го оставим да приключи.

 

 

Харди остави Фиск при металния детектор, след което отстъпи зад линията и се върна обратно до другото познато лице, което бе мернал във фоайето зад себе си. Киурко, в сако и вратовръзка, изглеждаше отпочинал и с бистро съзнание, когато Харди му стисна ръката.

— Здравей, Крейг. С Уайът ли си тук?

— Не. Той ми каза да дойда тук и да видя мога ли да помогна с нещо.

Това не беше най-впечатляващата оферта, която Харди бе чувал някога. Единственото нещо, за което Крейг можеше да говори, бе присъствието на Мая пред апартамента на Левън точно преди или след убийството му. Което значеше, че ако го качи на свидетелската скамейка, това само щеше да навреди на делото допълнително.

И тогава внезапно му хрумна идея.

— Нещо, с което да помогнеш — рече. — С цялата лудост тук, ние двамата с теб така и не поговорихме за това какво си открил за Левън и Дилън.

— Добре, но да ти кажа отсега, че като изключим обира и адреса му, нямаше много друго.

— Уайът не ти ли каза да разследваш някое от тези неща?

Крейг поклати глава.

— Не. А и не знам наистина какво би могло да има. Мисля, че вие двамата знаете точно толкова, колкото и аз.

— Вероятно — отвърна Харди, — но може би ти знаеш нещо, което не знаеш, че знаеш. Нещо, което може да си видял при Мая на вратата.

Крейг се намръщи.

— Тамара намекна, че може би ще искам малко да променя историята си, ако…

Но Харди веднага запротестира:

— Не, не, не. Нищо подобно. Не искам да си измисляш нещо. Просто, ако това, което се е случило в действителност, би могло да промени някой аргумент или нещо такова.

— Е, както кажеш.

— Да определим някакъв час? Кажи един, когато ти е удобно?

— Добре, кога?

— Утре, утре вечер? Обади се на Филис в офиса ми и тя ще го уреди. Става ли така?

— Естествено.

— Добре. А сега, ако ме извиниш — Харди погледна към съдебната зала зад гърба си, — Нейно величество ме очаква.

 

 

На горния етаж Глицки пусна Брако и Скиф в офиса си, затвори вратата зад тях, мина покрай бюрото си и се настани на стола. Имаше чаша с надписа на полицейското управление пред себе си, пълна с горещ чай, която сега обгърна с две ръце, сякаш за да се стопли.

Не че му беше студено.

Имаше чувството, че се нуждае от опора — нещо непосредствено и почти болезнено, — за да го разсее от главните му чувства в момента, които бяха идеална смесица от срам, разочарование и гняв. За претекст — според всичко изглеждаше, че това е просто разговор за някакви обичайни процедури — той беше взел две чаши кафе и ги бе поставил пред инспекторите.

Скиф очевидно страдаше от главоболие.

И сега, като погледна към чашите, Глицки каза:

— Чувам, че тези са страхотни. Портокалово макиато или нещо подобно. Трея направо се кълне в тях.

Брако се пресегна, взе едната чашка и махна пластмасовото капаче.

— Благодаря, сър.

— За нищо. Дебра?

Тя вдигна ръка.

— Може би след малко, благодаря.

Напрежението между тримата беше като опъната жица.

— Добре ли се чувстваш?

Рязко кимване.

— Кофти нощ, това е всичко.

Глицки продължи да я гледа. След малко отпи от чая си.

— Отнема време, докато свикнеш, но не можеш да позволиш на нещо такова да те разстройва.

Тя не отговори.

— Имаш труден ден, в които трябва да свидетелстваш — заговори Глицки, — това е част от работата. Идва с територията. Обаче просто се отърсваш от него и продължаваш нататък, следващия път ще се справиш по-добре. Поне такъв е моят опит. Кафето наистина може да ти дойде добре.

Скиф въздъхна и взе чашата.

— Естествено — продължи Глицки, като стисна собствената си чаша по-силно и се съсредоточи върху горещината по дланите си — най-добре помага да си сигурен, че доказателствата ти са солидни, преди да отидеш да обясняваш нещо, което е вероятно да не прозвучи особено смислено.

Скиф издиша продължително през носа и стисна устни. Остави хартиената чашка, където си беше на масата, и изправи гръб.

— Беше съвсем смислено, лейтенант. Добре известно е на всички, че хората се стараят да прикриват следите си и тя е направила точно това. Което не значи, че не е била там.

— Не, разбира се, че не.

— Всъщност била е там.

— Всъщност за да сме точни, тя може да е била пред вратата.

— Била е пред вратата, Ейб. Отпечатъците и и ДНК-то го потвърждават.

— Вярно е, сър — намеси се Брако.

Глицки погледна първо единия, после другия.

— Добре. Все пак случаят Пресли не е толкова прекрасен, нали? Всъщност всички тук знаем, че ако не беше Воглър, Мая нямаше да бъде съдена и за него. Защо мислите е така?

Скиф не се отказваше.

— Както вече казах, тя го е планирала и някак си е успяла да го направи. И нека те питам нещо. Ти получи ли своя дял за това от приятеля ти господин Харди?

Белегът, който минаваше през устните на Глицки, побеля.

— Ще се престоря, че не съм те чул, Дебра. Беше изказване доста под нивото ти и може би е просто в резултат на това как се чувстваш тази сутрин, а?

— Чувствам се чудесно.

— Добре. Защото исках да ви питам нещо. Исках да ви питам точно как — забравете за докладите си и свидетелските показания по делото или какво Мая Таунсхенд може или не може да е направила в дома на Левън, — как вие, всеки един от вас двамата, бихте ми обяснили абсолютното отсъствие на кръв по дрехите, обувките и и всичко, което сте изследвали? И преди да ми отговорите, нека ви кажа какво мисля аз, за да ми кажете къде греша.

В следващите няколко минути Глицки обясни гледната си точка на двамата инспектори. Завърши с думите:

— И тук не става дума за допустимо доказателство или липсата на такова, за да осъдим някого. Говоря за самите факти и как се е случило.

Скиф дори не се поколеба.

— Самият факт е, че тя го е убила. Съпругът и излъга за алибито. Или той или икономката. Случва се непрекъснато.

Тъй като чашата на Глицки бе съвсем леко топла, не можеше да му служи като средство за успокоение.

— Казваш, че се е прибрала вкъщи кога — преди да отиде да вземе децата?

— Може би. Не знаем.

— Обаче знаем, нали — отвърна Глицки, — кога е получила телефонното обаждане от Пресли? Няколко минути преди или след два, нали? И знаем също така, че е взела децата точно в три. Значи ти ми казваш, че получава обаждането в дома си на Бродуей, на момента решава да убие Пресли и кара до Потреро? И между другото, аз го направих тази сутрин на идване насам. Нямаше движение, градски улици, двайсет и две минути път в едната посока. Та както и да е, тя сяда там, пие вода и може би пуши един джойнт с Левън, след което го халосва по главата със сатър, изчиства грижливо и все още има време да изхвърли дрехите с кръвта по тях, преди да вземе децата?

— Може да го е направила по всяко време същата нощ.

— Значи съпругът й е знаел?

— Така трябва.

Глицки погледна към Брако.

— Даръл?

Дори не се поколеба.

— Ако го е направила, а тя е, Ейб, то тогава точно така е станало.

Докато малка част от него се възхищаваше на това как подчинените му се подкрепят един друг, Глицки усети, че стомахът му се свива при тази явна проява на професионална твърдоглавост. Той беше всичко друго, но не и сигурен, поне от предишния си разговор с него, че Брако мисли, че случаят им е бил достатъчно подготвен преди ареста и че Скиф не бе действала твърде прибързано, но Даръл нямаше да противоречи на партньора си пред лейтенанта и това беше сигурно.

Без значение, че целите им убеждения бяха в противоположност с първия закон на следствието — фактите трябва да произтичат от очевидни доказателства, а не обратното, където доказателствата се обработваха така, че да паснат на набор от предварително определени факти.

Сега, знаейки, че е победен в главната си цел — да накара инспекторите си да признаят, че може и да са сгрешили, и да прекарат част от времето си в търсене на човека, които наистина е убил Левън Пресли, — той въздъхна, остави чая и се облегна назад в стола си.

— Добре — рече. След това продължи, по-скоро на себе си: — Добре. Но мисля, че ще трябва да признаете, че е възможно журито да приеме случая на Левън трудно. Така става ли?

— Знаеш не по-зле от мен, Ейб — отвърна Скиф, — че хората, които са жури в Сан Франциско, имат трудности с вината по принцип.

— Съвсем вярно — каза Глицки. — И това е още една причина да даваме на прокурора всичко, от което се нуждае всеки път.

— Той има достатъчно по този случаи, Ейб. Тя ще бъде осъдена за Воглър. Дори и в Сан Франциско.

— Добре, хубаво. Вярвам ти и се надявам, че си права. Значи и двамата сте сигурни, че сте построили възможно най-силния случай, който сте могли за Воглър?

Даръл отговори първи.

— Да, сър.

— Дебра?

— Абсолютно.

— Добре тогава. — Глицки придърпа малка купчина листове, забодени с телбод — пет или шест страници — компютърни разпечатки, пред себе си и ги разгърна по средата.

— Тогава имам само един бърз въпрос към двама ви. Коя е Лори Брадфорд?

Двамата инспектори си размениха бързи погледи.

— Никоя — отвърна Скиф.

— Никоя — повтори Глицки. — Обаче тук виждам листче в папката с номера на нашето дело отгоре и там пише това име или нещо подобно.

Скиф, на която също й бе кипнало вече, не се опита да прикрие яда си.

— Много задълбавате тук, не мислите ли, лейтенант?

— Аз съм начело на отдела, сержант, и по мое мнение случаят, който сме представили пред прокурора, е почти наполовина загубен по простата причина, че нямахме достатъчно доказателства, когато извършихме ареста — поправка, когато ти извърши ареста. И моето мнение е, че сме дяволски далеч от случая на Воглър. И ако тази никоя се окаже всъщност някоя, която вие в старанието си да извършите арест, чисто и просто сте забравили да включите в докладите си, и която може в действителност да помогне да подобрим случая за прокурора, за да може да издейства присъда за тази жена Таунсхенд, то тогава е моя работа да ви посоча това. Някой от вас има ли проблем? Защото ако е така, можем да отидем горе и да го обсъдим с началника. Как ви звучи?

Брако, със стисната челюст и изчервен, рече:

— Лори Брадфорд. Възрастна жена от Хейт.

— Изкуфяла възрастна жена от Хейт — поправи го Скиф.

— И не сте докладвали разговора си с нея?

След минутка Брако отговори:

— Не. Решихме, че никой няма да й повярва, Ейб. Нямаше нищо, което да си заслужава да сложим в папката.

Глицки знаеше, че дори твърдо против правилата, това не е необичайна практика. Въпреки че инспекторите трябваше да отбелязват всеки контакт със свидетели или потенциални свидетели под формата на запис или бележки, в действителност често се получаваше така, че само по индивидуалната преценка на определен инспектор свидетелските показания се включваха или изключваха от рапортите им със или без реална причина. На Глицки му беше ясно — дори и само защото знаеше, че Брако е достатъчно запознат с нещата, но също и заради болезненото изражение на лицето му, — че Скиф бе изтеглила късата сламка и тя е трябвало да пише рапорта за разговора с Лори Брадфорд, и Дебра бе решила, по свои собствени причини, да пренебрегне свидетелските й показания.

Като се опитваше да контролира гласа си, Глицки довърши остатъка от чая си.

— Въпреки това — каза той, — ако някой от двама ви не е забравил, ще се радвам да чуя какво ви е казала жената.