Джон Лескроарт
Безкрайни тайни (22)

22.

Браун обяви почивка веднага щом Харди седна. Докато Мая отиде до тоалетната, адвокатът бутна стола си назад до парапета, обърна се и постави лакътя си върху него.

— Така — обърна се към хората, за които се надяваше, че съставляваха неговия личен фен клуб — Кати, Харлан и Джоуел Таунсхенд. — Смятам, че успях да нанеса няколко удара. На вас как ви прозвуча?

— Отлично! — окуражи го Джоуел.

Джоуел участваше в защитата на Мая далеч по-въодушевено след ареста й. Естествено това бе в замяна на земетръсните промени, настъпили в неговата гледна точка за заобикалящия го свят. Преди убийството на Дилън Воглър, никога не бе имал основание да смята, че светът не е честно и справедливо място. Винаги бе разполагал с достатъчно пари и добро социално положение, за да не обръща внимание на малките досадни главоболия, с които повечето хора се сблъскваха постоянно — сметки за домакинството, спорове за пари, работно време или неприятни задачи. Ако искаше да излезе на вечеря, наемаше бавачка и не се интересуваше от размера на сметката. Ако двамата с Мая се почувстваха уморени или отегчени, отиваха да прекарат вечер или две в Напа или Кармел, за да възстановят равновесието си. Техните приятели, в една или друга степен, бяха точно като тях. Останалите хора, с които контактуваше, се държаха учтиво, поне лично с него. Вероятно никога не му се е налагало да вземе заем или да завърже контакти, без да му е оказвано безпрекословно доверие.

Сега всичко това не изведнъж, направо светкавично, бе приключило. Имотите, срещу които бе взел заеми, за да финансира в други имоти и различни предприятия, вече не бяха така солидни и обезпечени. Социалният му живот, при съпруга, хвърлена в градския затвор, по същество се изпари. Бе останал изумен колко из основи се променя животът, когато си обвинен или си извършил нещо нередно. Първоначално се бе придържал към убеждението, че цялата тази ситуация е просто следствие на допусната грешка и ако открие правилният човек, с когото да поговори и да му обясни всичко, тя ще изчезне. А той и Мая ще се върнат към истинския си живот.

Сега най-накрая бе осъзнал, че това няма да се случи. Той и неговата съпруга по някакъв начин „бяха част от криминалната правораздавателна система“, а това означаваше, че безпрекословното доверие се бе изпарило. Никой от тази система не бе склонен да повярва на нито една негова дума. Обясненията му се изкривяваха и изопачаваха, а хората бяха започнали да го смятат, ако не за престъпник, то поне за човек със съмнителна репутация. А щом веднъж го възприемеха за такъв, вече нищо не можеше да се промени.

Сега продължи да хвали Харди:

— Хареса ми начина, по които изложи конспирацията, стъкмена от тези хора!

— Аз също съм доволен — съгласи се Харди. — Не можах да повярвам, че Браун я допусна, но ако тя продължава в същия дух, съм дяволски сигурен, че аз ще продължа в тази насока!

— Моето притеснение е — намеси се Харлан Фиск, — че ситуацията около Глас доста ще се нажежи.

— Нека — отсече Кати Уест. — Появяването ни тук с Харлан би трябвало да изиграе своята роля. Приветствам го. Между другото, Диз, ти току-що обяви началото на открита война, което мен ме устройва чудесно. Джери Глас не разполага с нищо срещу нас. Ще разрешим това в съда, но междувременно ще се борим тук, където можем да помогнем на Мая по възможно най-добрия начин.

— Много е хубаво, че и двамата дойдохте днес тук — отбеляза Харди. — Това бе наистина добра идея, Кати. Нека им покажем, че не се страхуваме, крием и заговорничим в някоя тъмна стаичка. Смятам, че наистина бяха шокирани.

Кметицата кимна в знак на съгласие.

— Това бе моето намерение.

— Възнамеряваш ли да идваш всеки ден? — попита Харди.

Това предизвика усмивка.

— Когато мога, вероятно ще идвам, ако това има някаква стратегическа стойност за теб. Но нека да решаваме ден за ден, все пак все още трябва да управлявам цял град.

— Аз ще бъда тук през повечето дни — отбеляза Фиск. — Да подкрепям сестричката си.

— Така, каква е следващата стъпка? — поинтересува се Джоуел.

— Свидетели — отвърна Харди. — Ще продължим с тях.

 

 

Ако Пол Стайър бе изтърпял няколко удара от встъпителното слово на Харди или бе изпитал някаква стаена обида от съдия Браун, това по никакъв начин не пролича, когато застана в центъра на съдебната зала и произнесе:

— Обвинението призовава старши полицаи Ленърд Фаро.

Началникът на отдел „Разследване на местопрестъпление“ се изправи от втората редица в залата, премина през преградата и зае свидетелското място. Както винаги бе модерно облечен — спретнати кафяви панталони, розова риза, дискретно лъскаво светлокафяво спортно сако. Създаваше доста добро стилно впечатление за разлика от повечето полицаи. С щръкналата си нагоре прическа, златните си обеци и добре оформената си козя брадичка, той би могъл да мине за току-що дипломирал се студент или моден дизайнер. Въпреки това опитността му и лекотата, с която свидетелстваше, бързо оправдаха гласуваното му доверие, веднага щом Стайър започна да го представя, че е полицейски служител от четиринайсет години, от осем назначен в отдел „Местопрестъпление“, а през последните шест е негов началник.

— Старши полицай, каква е вашата роля на местопрестъплението?

— Моят екип от трима специалисти и аз претърсваме определена площ за веществени доказателства, които могат да бъдат свързани с извършеното престъпление. Събираме доказателства, въобще всичко, което предизвика нашия интерес. Също така правим снимки на жертвата и на местопрестъплението, като се опитваме да архивираме цялата сцена, точно по начина, по който сме я намерили.

Макар да бе необичайно, тъй като обикновено процесите за убийство започваха със съдебномедицинските доказателства, Харди си помисли, че решението на Стайър да призове като първи свидетел Фаро, бе доста добър стратегически ход. Той щеше да изложи още от самото начало уликите от местопрестъплението, оборвайки изложената във встъпително слово на Харди теория, че има малко или почти никакви веществени доказателства, които да свържат Мая с убийството. Също така даваше за първи път възможност да се покажат снимките на жертвите пред съдебните заседатели. Така те се превръщаха в реални човешки същества, които са били убити.

— Старши полицай, присъствахте ли на сцената на убийството на Дилън Воглър?

— Да, сър.

— Бихте ли обяснили на съдебните заседатели как процедирате?

— Разбира се.

Съвършеният свидетел Фаро кимна, настани се по-удобно на свидетелския стол, обръщайки се леко с лице към заседателите.

— Пристигнах няколко минути преди осем часа сутринта с още трима специалисти по разследване на местопрестъплението.

— Бихте ли описали как изглеждаше местопрестъплението, когато пристигнахте?

— Бе приятна съботна сутрин. Патрулиращият полицай от местния полицейски район вече бе заградил района с жълта лента. Техният лейтенант, Бил Банкс, също се намираше на местопрестъплението.

— Полицаите бяха ли предприели съответните мерки за съхраняване на сцената на местопрестъплението, така че вие да започнете вашето разследване?

— Да.

— Моля, опишете, как намерихте тялото на жертвата.

— Тялото на господин Воглър лежеше на земята, в павирана алея откъм задната страна на заведението, на което е бил управител. Имаше следа от огнестрелна рана в гърдите.

— Обвинението показва снимки от номер едно до номер шест. Бихте ли потвърдили, че това са фотографиите, които показват точно разположението на тялото на господин Воглър в алеята, когато за първи път го видяхте?

— Да, точно така.

— След като местопрестъплението бе заснето, вие ли проведохте претърсване на алеята за намиране на доказателства, които могат да бъдат свързани с извършеното убийство?

— Да, аз го проведох.

Харди бе много добре запознат с процедурата. Четиримата специалисти претърсват алеята, но ако един от другите трима намери на местопрестъплението каквото и да било, не бива да го докосва, а да повика Фаро, който прави снимките и прибира доказателството. По този начин свидетелства, че е намерил всяко едно отделно доказателство, без да има необходимостта да се призовават и другите трима в съда.

— Между останалите отпадъци намерих една четирийсеткалиброва месингова гилза и четирийсеткалиброво полуавтоматично огнестрелно оръжие, марка „Глок“.

Стайър премина през обичайния процес на удостоверяване на автентичност и предоставяне на снимки на всеки един предмет, който е намерен на местопрестъплението. След това се върна на масата и взе две пластмасови пликчета, в които се съхраняваха някакви неща. Поиска да бъдат отбелязани като веществени доказателства на обвинението и ги показа на Фаро.

— Така, старши полицай, разпознавате ли тези предмети?

— Да, разпознавам ги.

— Моля ви, кажете на журито какво представляват.

Това позволи на Фаро да разкаже за трети път относно намирането на пистолета на алеята, ако случайно някой от съдебните заседатели е толкова глупав, че не е успял да чуе или разбере предните пъти. Какъвто и да бе Стайър, не можеше да се отрече, че е професионален и методичен. Премина отново през цялата процедура, карайки Фаро да опише къде и как е намерил куршума в мазилката на стената. Снимката с дупката от куршума и самата проекция също се заведоха към доказателствения материал.

През следващите двайсет минути обсъдиха всички неща, които Фаро не е открил в алеята, макар да ги бе търсил. Нямаше други гилзи, друго огнестрелно оръжие, нямаше други следи от стрелба върху нито една стена или повърхност. Никакви кървави следи или пръстови отпечатъци. Дори описа съдържанието на торба с боклук — макар да не бе от значение за следствието, — която са опаковали, а по-късно претърсили в лабораторията. В нея са намерили кутийки от кола, угарки от цигари и съвсем очаквано около дузина кафени чаши.

След като приключи с местопрестъплението, Стайър премина към работата, която Фаро бе свършил в лабораторията. Както добре действаше на сцената на местопрестъплението, така носеше и втора диня под мишницата си. Фаро бе и следовател по огнестрелни оръжия към лабораторията. Стайър наблегна на неговото допълнително обучение и опит, които го квалифицираха като експерт, и го проведе през процеса на съпоставяне на куршума от стената с намерения пистолет. Според показанията му тестовото стреляне от оръжието съвпадаше с балистичната експертиза и куршумът бе признат като доказателство.

Както Харди предполагаше, Фаро отбеляза, че макар куршумите да изглеждаха сходни по общите си характеристики и вероятно да бяха изстреляни от един вид пистолет, имаше несъответстващи детайли по открития куршум, за да се каже с абсолютна сигурност, че е изстрелян от пистолета, намерен в алеята.

Стайър знаеше, че това е най-слабата страна от показанията и се опита да я обясни:

— Моля, кажете на съдебните заседатели какви тестове проведохте върху намерената гилза и какви резултати установихте?

— Месинговата гилза е част от целия патрон, използван от четирийсеткалибров „Глок“. Белезите в основата на гилзата — причинени от механизма на стрелба с оръжието — са в съответствие с останалите белези, които можем да възпроизведем върху друга гилза от куршум, изстрелян със същото оръжие.

— Това означава ли, че гилзата задължително е изстреляна от оръжието, намерено в алеята?

— Не. Както и куршумът, който е дошъл от четирийсеткалибров пистолет „Гпок“. Не мога да кажа със сигурност дали е изстрелян от същия четирийсеткалибров пистолет „Глок“.

— Разбира се, старши полицай, вие не сте намерили други куршуми или гилзи в тази алея, нали така?

— Да, така е.

Харди знаеше, че това бе стандартен и следователно предизвикващ възражения въпрос, но това възражение само щеше да привлече още повече внимание към нещо, върху което той се надяваше съдебните заседатели да не се фокусират. Затова пропусна тази възможност.

— Старши полицай, съществува ли база данни, до която специалистите по огнестрелни оръжия да имат достъп, за да определят кой е собственикът на дадено огнестрелно оръжие?

Харди съзнаваше, че това е ненужно доукрасяване. Всеки полицай можеше да използва тази база данни. Дори и един чиновник имаше достъп до тях. Въпросът на Стайър искаше да внуши, че това е някаква потайна база данни и за да можеш да я погледнеш, трябва да си член на специален клуб. Но Харди нямаше какво да направи. Отново трябваше да зарови глава в пясъка, защото Стайър бе добър в работата си.

— Да, има база данни. Пистолетът има сериен номер и аз мога да го проверя.

— Сериен номер? Имате предвид, че за пистолета е било издадено разрешително на конкретен човек?

— Да.

— И кой е този човек, старши полицай?

— Обвиняемата Мая Таунсхенд.

Вълна от възбуда се понесе из залата. Стайър направи моментна пауза, за да се възползва от предизвикания драматичен ефект, докато в залата отново не се възцари тишина.

Харди си даваше сметка, че това е слабо място. Положението щеше да се влоши, когато специалистът по пръстови отпечатъци обясни на съдебните заседатели, че отпечатъците от пръстите на Мая се намират върху пълнителя, в който са се съхранявали патроните на оръжието, намерено на алеята. Най-доброто, на което Харди можеше да се надява от този специалист, бе обсъждането на неидентифицирани частични отпечатъци върху употребената гилза.

Харди разполагаше със скъпоценно откритие, а именно, че отпечатъкът върху пълнителя би могъл да бъде оставен от всеки, който някога е докосвал патрона — човек, работил на мястото, където е бил произведен, или обслужвал в магазина, където е бил продаден.

Стайър се възползва от възможността да хвърли бързи погледи към съдебните заседатели, за да ги приобщи към твърденията на свидетеля.

— Благодаря ви, старши полицай.

След това успя да изненада Харди. Леко се обърна към него и произнесе:

— Свидетелят е ваш, господин Харди.

 

 

Изненадата у Харди бе предизвикана от факта, че очакваше Фаро да остане на мястото си и да свидетелства относно местопрестъплението на убийството на Пресли, но очевидно Стайър имаше наум алтернативна стратегия за тази част от обвинителното дело. А сега Харди трябваше да свърши малко работа. Стисна ръката на клиентката си и се изправи, демонстрирайки увереност.

— Старши полицай Фаро — започна той, — в свидетелските ви показания днес, когато обяснявахте за оръжието, с което е извършено убийството, четирийсеткалибров Глок, за месинговата гилза и за куршума, открит на местопрестъплението на убийството на господин Воглър, вие употребихте думите „съвпадащ с“ няколко пъти, нали така?

— Да, мисля, че е така.

— Бихте ли споделили със съдебните заседатели какво точно имате предвид с тази фраза?

След момент на колебание, Фаро въздъхна.

— Не съм сигурен, че знам по-подходяща. Стреляхме няколко пъти с пистолета в лабораторията и сравнихме вдлъбнатините, оставени върху гилзите от ударника на пистолета, намерен в алеята. Белезите бяха видимо неразличими един от друг.

— Видимо неразличими?

— Да.

— Можете ли да твърдите, че тази гилза е дошла от пистолета?

— Не, не мога.

— Защото вашите видимо неразличими резки всъщност са били толкова малки, че на тази база не е било възможно да бъде направено сравнение? Прав ли съм?

— Да.

— Да отбележим, старши полицай, нали във вашето име фигурират буквите А и Р?

Стайър възкликна иззад гърба му:

— Възразявам! Няма връзка!

Браун си позволи любопитството й да вземе връх над неприязънта й към Харди.

— Отхвърля се!

— Да, фигурират. Ф, А, Р, О.

— Старши полицай, та те фигурират и в моето име — Х, А, Р, Д, И. Това означава ли, че носим едно и също име?

— Възразявам! Спорен въпрос!

— Приема се. Продължете, господин Харди.

По този начин Браун му напомни, че ще отсъжда в негова полза по-често, отколкото би й се искало, но че неговата каишка вече ще е много къса и доста стегната.

— Старши полицай, колко броя четирийсеткалиброви „Глок“-а има в света?

— Възразявам! Това са спекулации!

— Отхвърля се, господин Стайър. Вие сам определихте старши полицай Фаро като специалист по огнестрелни оръжия.

Харди впери самомнителен поглед във Фаро, момент преди да заключи:

— С други думи, старши полицай Фаро, вие не бихте могли да кажете твърдо на тези съдебни заседатели, че тази гилза е изстреляна от този пистолет?

— Не, не мога.

— Всъщност нали има хиляди други четирийсеткалиброви пистолета „Глок“, от които би могла да е изстреляна тази гилза?

— Да, така е.

— Благодаря ви, старши полицай — Харди запази безпристрастно изражение, но стисна ръце в мълчалива наслада. — Сега, относно самия четирийсеткалибров куршум, който вие идентифицирахте като куршума, с който е бил убит господин Воглър. Отново използвахте думата „съвпадащ с“. Старши полицай, вие проведохте ли балистичен тест върху този куршум?

— Да, проведохме.

— Окончателни ли са балистичните тестове?

— Общо взето, да, биха могли да бъдат.

— Защо биха могли да не бъдат окончателни?

— Ами когато куршумът е деформиран или повреден.

— Куршумът беше ли деформиран или повреден?

— Не, не прекалено много. Бе забит в гипсова мазилка и дърво, но беше наред.

— Тогава вашите балистични тестове окончателни пи са?

Фаро хвърли кратък, неспокоен поглед към Стайър и поклати глава в знак на отрицание.

— Не.

Изражението на Харди бе леко изненадано.

— Не? Защо не?

— Защото, също както при гилзата, на отделния куршум му липсваше задоволителен микроскопичен детайл, за да се допусне окончателно съвпадение — изглежда Фаро се чувстваше задължен да защити невъзможността си да даде по-категорично доказателство. — Точно този тип пистолети имат уникална шестоъгълна спирала от улеи във вътрешната страна на цевта, която не оставя задължително следи при прецизно балистично съпоставяне.

— Нека отново ви попитам. Възможно пи е куршумът, с които разполагаме, да не е изстрелян от пистолета, притежаван от Мая Таунсхенд?

Този път, макар въпросът да бе предшестващ и Фаро очевидно да ненавиждаше стъпката, която трябваше да предприеме, не се забави с даването на отговора.

— Да.

След кратка пауза, Харди продължи:

— Старши полицай, вие и вашият екип бяхте ли повикани на местопрестъплението, на което бе извършено убийството на господин Левън Пресли?

— Да, бяхме повикани.

Объркано намръщване.

— Ами, старши полицай, вярно ли е или не, че вие не сте открили и най-малкото доказателство в дома на господин Пресли, което да посочи, че Мая Таунсхенд някога се е намирала в дома му, още по-малко да е убивала някого там?

Както и очакваше, Стайър вече бе скочил на крака.

— Протестирам, Ваша чест! Далеч от целта на непосредствения разпит! Ще стигнем до убийството на Левън Пресли в по-следващ етап от процеса!

— Приема се.

На Харди не му пукаше. Знаеше, че е в играта поне за това убийство, че е успял да покаже и защити своята гледна точка пред съдебните заседатели. Обърна се отново към свидетеля.

— Нямам повече въпроси.