Джон Лескроарт
Безкрайни тайни (29)

29.

Преди решението още да е имало шанса да се оформи напълно, Нервака Стайър, усмихнат и уверен, стана от масата си и — без съмнение търсеше начин да оправи щетите, които Харди бе нанесъл със Скиф вчера — призова Черил Бийл на скамейката.

Пол Стайър бе открил Бийл, по баща Золотни, по много сходен начин с този на Уайът Хънт, като проследяваше познанствата на Мая от университета с надеждата, че някой, който я е познавал и тогава и сега, ще може да ги осветли по въпроса с изнудването и следователно ще разберат мотивите на Мая за извършване на двете убийства. Сега бившата мажоретка, облечена консервативно в светъл делови костюм, на която очевидно й беше неудобно да играе ролята на свидетел на прокурора, се размърда на мястото си, докато чакаше Стайър да започне с въпросите.

— Госпожо Бийл, от колко време познавате обвиняемата?

— От около четиринайсет години.

— А къде се запознахте?

— В Университета на Сан Франциско през първата година. И двете бяхме мажоретки.

— И приятелството ви продължи?

— Да. Докато не я арестуваха, обичайно обядвахме заедно на всеки два месеца или нещо такова.

— Госпожо Бийл, познавахте ли също така жертвите в това дело, Дилън Воглър и Левън Пресли?

— Да.

— И доколкото вие знаете, обвиняемата също ли ги е познавала, когато сте били в университета?

— Да.

— Някога да сте виждали обвиняемата да пуши марихуана с някой от тези двама мъже?

Бийл хвърли бърз извинителен поглед към Мая и кимна на Стайър.

— Да, виждала съм.

— А някога да сте виждали обвиняемата, сама или отново с някой от двамата споменати мъже, да продава или раздава марихуана?

— Да.

— Бихте ли характеризирали това като сравнително често явление?

— За известно време, докато бяхме в университета, да. Те бяха главната връзка сред приятелите ни, ако искаш да си купиш трева.

— И тримата?

— Да.

— Добре, госпожо Бийл. Да минем напред няколко години, през обедите, които прекарвахте заедно с обвиняемата, тя някога да е споменавала господин Воглър или господин Пресли?

— Да. Споменаваше и двамата от време на време, Дилън доста често, защото работеха заедно.

— Но е споменавала и Левън Пресли?

— Точно така. Но не и наскоро.

— Спомняте ли си кога е бил последният път, когато е споменала господин Пресли?

— Преди около осем години, точно след като той излезе от затвора.

— И под затвор, госпожо Бийл, нямате ли предвид щатския затвор?

— Да. Мислех, че са едно и също. Но да, точно след като излезе от щатския затвор.

— И какво каза обвиняемата за господин Пресли тогава?

— Само че се е свързал с нея чрез Дилън. Искал от нея да му уреди работа или нещо такова.

— Каква беше нейната реакция на тази молба?

— Наистина я разстрои.

— Откъде знаете?

— Тя ми каза. Каза, че никога нямало да успее да се измъкне от тези двамата.

— Никога нямало да се измъкне от тях. Тя предложи ли някакво обяснение на израза „да се измъкне“?

— Не.

— Благодаря ви, госпожо Бийл. Сега, да се върнем към Дилън Воглър, той беше управител на „Бей Бийнс Уест“, нали така?

— Точно така.

— И във вашите разговори на обяд как характеризираше тя отношенията си с господин Воглър?

Бийл се поколеба за един дълъг момент, преди да отговори.

— Неприятни.

— Казала ли е нещо по-подробно?

— Ами няколко пъти ми каза, че просто иска той да се махне от живота й и му е предлагала да го откупи, но той е отказал.

Стайър, с повдигнати вежди, които подчертаваха важността на тези свидетелски показания пред журито, продължи:

— Използвала е израза „откупи“?

— Да.

— Не намерихте ли това за странно?

— Малко, да.

— И защо?

— Ами защото той работеше за нея и се чудех защо просто не го уволни.

— Зададохте ли й този въпрос, защо просто не го освободи от длъжност?

— Да. Разговаряхме за това няколко пъти.

— И какво каза тя?

— Каза, че не може. Не може да го уволни, имам предвид.

— И защо не е могла?

— Не ми каза точно.

— А по-общо?

Още един поглед към Мая, след което Бийл въздъхна и продължи:

— Каза, че никога няма да може да го уволни, защото той я притежава.

— Притежава. Това ли бяха точните и думи?

— Да. Казвала го е повече от веднъж.

Стайър, който изглеждаше изтрезнял от огромността и изненадата от тези показания — въпреки че сам се стремеше точно към тях, — кимна на свидетелката, след което и на журито.

— Госпожо Бийл, в месеците преди ареста на обвиняемата обядвали ли сте заедно?

— Да, в края на миналото лято.

— Споменахте ли господин Воглър в разговора си тогава?

— Да.

— Как по-точно стана това?

— Аз го споменах. Казах й, че съм се тревожила за ситуацията й с него. Чух отнякъде, че той продава марихуана от заведението и й казах, че каквото и да крие, ще бъде най-добре да го разкара оттам и да го забрави. По мое мнение иначе щеше просто да става все по-зле.

— И тя какво ви отговори?

— Тя просто сви рамене и ми каза, че не трябвало да се тревожа за това. Била съм права. Не било особено приятна ситуация, но тя щяла да се погрижи за това много скоро.

Завършващ повтарящ се рефрен към журито.

— Щяла да се погрижи за това много скоро.

След което Стайър се обърна към Харди.

— Свидетелят е ваш.