Евелин Роджърс
Пустинен пламък (21)

Глава 21

Джейн си пое дълбоко дъх и опря длани върху ризата му, като се молеше в себе си да не обръща внимание на коравото тяло под плата.

— Ако се опитваш да ме уплашиш — каза тя, а очите й го пронизваха, — няма да успееш. — Тя лъжеше, усещаше как омеква отвътре и една от причините беше страх.

— Нямам такова намерение — отговори Андрю. — Повече ми харесва да си правим с тебе удоволствието.

Андрю плъзна длани надолу по тъничкия й гръб и разпери пръсти върху двете нежни полусфери, от което съблазнителните им форми се очертаха съвсем ясно изпод роклята и фустата.

— Имаш чудесно дупе, стегнато и направо изваяно, не съм ли ти казвал? Голям дръвник съм бил да премълча такова нещо.

Джейн пламна и се опита да се държи сковано, ала ръцете му знаеха какво да направят, за да стопят и най-упоритата съпротива.

— Няма да търпя мръсни думи, независимо от всичко, което става между нас.

Той се ухили и в очите му се появи израз на сардонично удоволствие.

— А пък аз си мислех, че съм изчистил изречението. Ако мръсните думи те притесняват, ще ти дам един-два примера, та да можеш самичка да направиш разлика кое е мръсно и кое — не.

Той потърка тялото си в нея и тя усети уголемения му член до корема си.

— Това тук, например, е кур, а пък пут…

— Стига! — извика тя и с внезапно рязко движение успя да се откъсне от сластната му прегръдка. Той опорочаваше всичко между тях, и то сега, когато тя толкова го обичаше, а им предстоеше раздяла завинаги и тя така и щеше да си остане с копнежа по него.

На невзрачните стари моми като нея много повече им отива да копнеят, отколкото да треперят от страст, докато слушат как някой им говори за задници.

Той я дръпна и я обърна с лице към себе си.

— Слушай, малката, колкото и да ми викаш „не“ тази нощ, изобщо няма да те чуя, освен ако искаш да не спираме.

— Пак команди, а? Защо да се мъчи човек да очарова една жена, когато може просто да й заповядва?

Тя го гледаше право в очите — вбесена, горда и в крайна сметка — желана.

— Като искам да легна с някоя, хич не й свалям звезди. — Той пак обхвана задника й с ръце и продължи да го масажира. — Аз съм прост човек, който иска само прости неща. Щом казвам, че харесвам дупето ти, значи точно това имам предвид.

Джейн затвори очи, гневът й се топеше въпреки всичките й усилия да го използва като щит. Ръцете му й вляха топлина, но тя се чувстваше и странно тъжна в същото време. Обичаше го, а той просто я харесваше отзад. Двете неща бяха страшно неравностойни. Той промени прегръдката — сега едната му ръка беше обвита около нея, а другата държеше здраво лицето й и триеше разгорещените си жадни устни в нейните.

Джейн отново се опита да окаже някаква съпротива, като се извиваше в прегръдката му и го удряше с юмруци по гърдите; напразно се мъчеше да откъсне устни от неговите. Той я държеше здраво.

— Чар не е нужен — прошепна той в разтворените й устни, — ако поискаш нещо откровено и ясно.

Не обърна никакво внимание на опитите й да се освободи; просто хвана едната й ръка и със сила я плъзна надолу по гърдите си, по корема покрай токата на колана до набъбналата плът, чийто размери и твърдост крещяха колко му е нужна тя.

Джейн се опита да измъкне този път ръката си, но хватката му беше желязна и тя изостави всякакви опити. Огромният му член изгаряше ръката й — пръстите й я предадоха и започнаха да го галят и притискат, а той подивя изведнъж под дебелия плат и Джейн усети горещата гладка плът, която помнеше толкова добре.

Той изстена и тя прехапа устни.

— Дръпни още кръв, малка моя. Искам да усетя вкуса ти.

Думите му докоснаха бузата й, а усещането беше като от изгаряне.

Джейн се опита да потисне желанието, което изпълваше всяка частица от нейното тяло, но устните му бяха върху нейните, а езикът му властно проникна в устата й. Така затанцува в нея, че тя не можеше дори да си поеме дъх. Когато пусна ръката й, усети как гърдите й си втвърдяват и уголемяват от жажда за неговия допир. Той побърза да ги погали, после ръката му се плъзна надолу и започна да я милва там, където се съединяват бедрата.

Тогава откъсна устни от нейните и я изгледа жадно и откровено.

— Искам те и ще те имам. А и ти ме искаш.

Това не беше заповед — той просто констатира факт, като че ли усещаше как кръвта й препуска през вените и знаеше за влудяващата страст, която я изгаряше. Тя беше безсилна да отрече нещо толкова беше очевидно за него, а доказателствата се изразяваха съвсем осезаемо в треперещата й ръка и в твърдите зърна на гърдите й.

Тя усети и познатата интимна влага между краката си — о, как го желаеше! Вече нямаше никакво значение дали беше предизвикал възбудата й преднамерено, с някаква користна цел.

— Андрю…

— Съблечи ме, Джейн.

Той искаше страшно много от нея — прекалено много, и въпреки това тя покорно заопипва с несръчните си пръсти издутината отпред, опитвайки се да разкопчае токата на колана. Движенията й бяха тромави и тя се ядосваше на себе си, че е толкова бавна, а на него за повелителния тон, с който й нареждаше да изпълни желанието му.

Той се насили да бъде търпелив и да изпие докрай сладостното удоволствие от несръчните движения на невинните й пръсти; радваше се, че той беше причината за нейната възбуда. Беше права, като каза, че му доставя удоволствие да й заповядва — това действително му беше приятно, но само защото нарежданията му я възбуждаха още повече и тялото й реагираше точно така, както искаше неговото.

Беше глупаво да си мисли, че е толкова невинна в момент, когато тя разкопчаваше панталоните му, но в движенията й нещо му напомни за момичето, което извикваше у него желание да я защитава даже сега, когато той властно предявяваше претенции над женските й съкровища. Най-после тя разкопча колана и панталоните, и като не знаеше какво друго да направи, се зае с ризата — подхвърли встрани бялата ленена дреха и започна да гали косматата мускулеста гръд. После целуна едното зърно и то веднага се втвърди и щръкна към зърната на нейните гърди.

Вече не го сдържаше и ръцете му сами се плъзнаха по тялото й. Съблече я бързо и чевръсто, и вече бяха в леглото — голи и двамата, косата й заля възглавницата като водопад и въздишките й постепенно преминаха в накъсани опити да си поеме дъх. Ръцете на всеки от тях изучаваха трескаво и най-интимните кътчета от тялото на другия, целувките им станаха изгарящи, а всяко докосване възпламеняваше страстта им все по-силно и отчаяно.

Джейн си помисли, че този път беше по-хубаво отпреди, защото вече знаеше какво ще стане, и с нетърпение очакваше удоволствието и възторга от сливането. Очакването беше почти също толкова приятно благодарение на ръцете и устните му, които я довеждаха до екстаз.

На Андрю му беше леко да я люби, тъй като Джейн реагираше на всяка целувка, на всеки страстен допир. Тя сладостно се стапяше в прегръдката му, потънала в томителна наслада от всичко, което той правеше с тялото й. Движенията й ставаха все по-дръзки и го изпълваха с възбуда и трепет. Беше дошъл да получи от нея удоволствие и да я остави, но с изненада откри, че отлага неизбежното — всеки път, когато експлозивната маса в него набъбваше до взрив, Андрю се откъсваше от жената до себе си, за да намали напрежението и да удължи още малко екстаза на еротичните ласки.

Все пак не можеше да изтърпи цяла вечност. Беше решил този път да проникне в нея бавно и полека, но когато ръцете й започнаха да галят бутовете, а краката й се сключиха в обръч около кръста му, той стремително се вряза в горещата й влажност, а най-мъжественото в него започна едновременно да удря и гали малката издатинка дълбоко в нея, откъдето удоволствието плъзваше по цялото й тяло.

Тя извика името му, а мъжът погълна този вик с целувка; продължаваше да блъска силно тялото си в нейното и усещаше как то откликва с тласъци, насочени към него. Взаимната им страст нарастваше като лавина и влажната им плът се сля в едно, като че ли бяха единствени на този свят… като че ли нямаше други, които да се обичат като тях.

Жената не искаше да го пусне от себе си, не и докато всичко в нея трепереше онемяло и твърдо, все още стръвно за прегръдките и разкъсващата му сила.

Андрю беше въплъщение на грубостта, обидите и обвиненията, но той беше и сила, честност и гордост; само той можеше да я накара да се чувства по-различна, желана и възбуждаща, дори когато не искаше да бъде възбуждан.

През полуотворения прозорец долетяха звуците на натрапчива мелодия в минорен лад, която някой свиреше на флейта. Джейн си помисли, че тази песен е подходящ акомпанимент за нейния тъжен роман, въпреки че странната им краткотрайна връзка едва ли можеше да се нарече така.

Тя се сгуши в него, макар и да знаеше, че той се интересува единствено от нейното тяло, докато самата тя беше сигурна, че ще го обича цял живот — нещо, което той никога нямаше да научи.

Не биваше да допуска тази мисъл да помрачи щастието й в момента. Сега той я бе прегърнал, може би за последен път, и тя разбираше със сърцето си, че и неговите мисли бяха заети само с нея.

Андрю й бе заявил дръзко своите желания, но тя знаеше, че в действителност той желаеше нея.

Макар и за миг, тя бе усетила силата на своето влияние над него и затова не искаше този миг да отлети. Колко беше странно това, че ето, в леглото до нея лежи един мъж и дюшекът се беше извил под тежестта му така, че единственото, което й оставаше, бе да се сгуши в него с глава под брадичката му — странно, наистина, и в същото време — толкова нормално, толкова обикновено и в реда на нещата.

Ако можеше да прочете мислите й, Андрю би се съгласил с нея. Преди Джейн, когато получеше своето от жената, той ставаше и си отиваше — спокоен и доволен… би казал — почти щастлив, ако можеше да разсъждава в такъв план.

Колкото и да беше различна от него жената, която прегръщаше, тя го влудяваше и възпламеняваше като никоя друга досега. Не искаше да мисли за причините, поради които му се бе отдала, защото предварително беше убеден, че изводите няма да му харесат. Тя се нуждаеше от него и искаше да го използва.

Андрю дори не се и опита да се усъмни в това. Въпреки всичко му се искаше да я опознае по-добре, преди да се разделят завинаги — да познава не само нейното тяло, но и онова, което се криеше в женския й ум и което я караше да плаче и да се смее.

Може би това беше възможно.

Той прокара пръсти по голата й ръка и я целуна по челото.

— Откъде ти е този белег? — попита Андрю. — Попитах те веднъж, но като че ли не искаше да ми отговориш.

— Това е, защото съм много чувствителна на тази тема, а тогава не те познавах добре.

Той погали гърдите й.

— Може да се каже, че сега ме познаваш.

Джейн възприе думите като претенция за собственост — взискателна и нежна едновременно, и това много й хареса.

Едва успя да промълви:

— Беше заради Джош.

— Той ли те поряза? — Ръката му се спря между гърдите й и това не беше най-спокойното й място.

— Не беше точно така. Джош ме предизвика и аз скочих от покрива на хамбара в една купа сено. За беда обаче, трябва да съм била много по-смела, отколкото пъргава, и не прецених добре разстоянието. Баба Уърд го наби тогава.

— Коя е баба Уърд?

— Майката на баща ми. Тогава той вече беше починал и нас двамата ни гледаше баба, във фермата на село. Милисънт се бе преместила в града и не я виждахме много често.

— Доколкото я познавам, това не е било кой знае каква загуба.

Джейн искаше да каже нещо в защита на майка си, но се отказа и вместо това започна да разказва за спомените си и за живота на семейството. Не спомена нищо за това колко самотна и ненужна се чувстваше там; просто премина към спомените си за живота във фермата и за любовта, която изпитваше към простичкия живот на село.

— Това доказва едно нещо, в което винаги съм бил убеден — семейството е излишна тежест. Не можеш да разчиташ на него, най-добре е човек да се оправя сам.

Тя се отдръпна малко, за да може да го погледне в лицето.

— Нима ти нямаш семейство? Ама наистина никой?

— Всички починаха — каза Андрю с равен глас и тя не можа да долови никакво съжаление у него.

— Като баща ми и много други — каза тя, — но те ми липсват и така ще е завинаги.

По дяволите, тя беше толкова искрена в заблудата си, сякаш, ако не се съгласеше с нея, щеше да се разбере, че нещо му липсва. Явно се нуждаеше от известно разтърсване.

— И към списъка със скъпи покойници можеш да прибавиш и брат си — каза той. — Най-добре ще е да се примириш с това още сега.

Обхвана я паника.

— Да не би да знаеш нещо, което аз не знам?

Би могъл да й разкаже за разговора си с шейх Хамода и заповедите, които бе получил от него, а именно — да направи така, че издирването на Джейн да приключи в Дерна, а също и че шейхът беше достатъчно жесток и безскрупулен, за да постигне целта си на всяка цена.

Можеше да й каже също и че знае за нещастния случай пред двореца на пашата в Триполи и че всеки, който има поне малко разум в главата си, би приел този инцидент като предупреждение и би отплувал с първия кораб за Ню Йорк. Да, можеше да й каже всички тези неща, но искаше да изпробва една друга тактика.

— Мисля си за онази история за роба, която ми разказа. Това е просто приказка, моето момиче, и е най-добре да се разказва на деца или пък на някой, който няма много ум в главата.

Тя се освободи от прегръдките му. Андрю беше ненадминат, когато ставаше дума така да съсипе настроението й, че чак сърцето да я заболи.

— Не съм глупачка, нито пък съм дете — каза тя и зави голите си рамене, — и не приемам това, че ме мислиш за такава.

Той веднага започна да си играе нежно с връхчето на едната й гърда и каза:

— Е, това поне не може да ти се отрече.

Тя го плесна по ръката и се отдръпна колкото можа, гърбът й опря до студената стена. Нещата не вървяха чак толкова добре като за последна среща.

А може би всичко беше както трябва. Той я караше да се убеждава все повече, че макар и влюбена в него, тя невинаги го харесваше, и това й даваше надеждата, че няма да копнее по него цял живот. Искаше да му благодари за помощта, но не можеше да намери най-подходящите думи и освен това не беше сигурна, че той ще я разбере.

— Струва ми се — каза той, — че развлеченията за тази вечер завършват.

На Джейн отново й се прииска да го плесне.

— Развлечения ли? Това е нашата последна нощ заедно и за тебе тя е просто развлечение! Махай се от леглото ми, Андрю Макгрегър, а също и от стаята!

„Махай се от живота ми, махай се от сърцето ми!“

Андрю стана и се облече, като явно не смяташе, че има нещо нередно в начина, по който се разделят. Този път тя реши да не откъсва поглед от него, докато той се облича, с намерение да открие във физиката му нещо, което да я отблъсне така, както я отблъскваше характерът му, но всичко, което виждаше, беше привлекателно — привлекателни бяха дори косъмчетата по гърдите, краката и около огромния му член.

Той разтвори крака, за да обуе панталоните си и от вътрешната страна на едното бедро й се мерна назъбен белег. Е, най-после видя и в него нещо несъвършено, помисли си тя, но то го правеше само още по-мъжествен. Беше изключено да е резултат от нещо толкова прозаично като зле премерен скок от хамбара — не, това беше белег от много по-опасно нараняване — може би от пиратски нож например, или пък…

Тя спря за малко — или пък от куршум на ревнив съпруг? Тя потрепери, като си представи колко нелепо може да бъде погубена една толкова красива и мъжествена външност. И колко дълъг път беше извървяла, откакто напусна фермата във Вирджиния…

— Е, време е да се сбогуваме — промълви тя. Думите й като че ли увиснаха във въздуха. — Сигурно имаш много грижи около ремонта на кораба, а аз те задържам тука.

Андрю се взря в покритата с одеяло фигура и напразно се опита да разгадае изражението на лицето й. Като се имат предвид всички обстоятелства, тя му се видя неестествено спокойна.

— Добре се позабавлявах с тебе — грубо каза той. — А фрегатата скоро ще бъде съвсем наред.

— Няма да мога вече да ти служа за развлечение. Искам да ти кажа още, че съм ти много благодарна за помощта. — Гласът й пресекна и тя се ядоса, че той може да забележи вълнението й.

Той се наведе към леглото.

— Спести си благодарностите, Джейн. Идвам с тебе.

Тя го изгледа втрещена.

— Какво?

— Много добре чу — каза той, докато навличаше палтото и нахлупваше шапката ниско над челото си. В очите му се появи светлинка. — Да пукна, ако знам, но реших да дойда с кервана. Оукъм може да наглежда как върви ремонтът, докато ме няма.

— Но тава може да продължи повече от месец.

— Не, малката ми, давам ти не повече от седмица. Ти и представа си нямаш какво те чака. Знам, че издържаш на пътуване, но този път пред тебе ще се изпречат много по-големи трудности и от тебе ще се иска да правиш неща, за които въобще не си подготвена. Ако моето присъствие до тебе по двайсет и четири часа на ден не те накара да побегнеш обратно към Дерна, тогава студът и жегата на пустинята ще си кажат думата.

 

 

Решиха да отпътуват от кервансарая след два дни, късно следобед; кафявите хълмове на юг от града бяха първата им непосредствена цел.

Джейн си облече за пътуването черна вълнена дреха, шалвари и ботуши от мек филц, които закупи на един сокак в Дерна. Отзад върху седлото бяха прикрепени две навити на руло одеяла, чифт сандали за ходене по пясъка и зелената рокля заедно с малко бельо — Джейн искаше да е с нея, когато се срещне с Джош; в багажа й имаше и малко злато, останало след всичките й разходи, които бе направила досега.

Отстрани на седлото беше закачена гуерба — мях от козя кожа, който се използваше за пренасяне на вода. Когато отпи от нея, Джейн усети косми и вкус на сяра в устата си; освен това водата беше червеникава от самата кожа. Само ужасна жажда можеше да я накара да я пие, но ако се наложеше, нямаше как — тя беше съгласна и на това.

Измъчвана от нетърпение, Джейн попита водача Хаджи ил Тахиб защо тръгват толкова късно.

— По залез става по-хладно — обясни й той. Около тях на тревата пред хана бяха събрани камилите, овцете и козите, които щяха да вземат със себе си. — Много е важно пътуването да започне добре, защото е писано в книгата, че както започне едно дело, така и ще завърши.

— За мене е много важно пътуването да завърши добре, Хаджи. Капитан Макгрегър каза ли ти защо искам да отида в Зиза?

— Каза ми, че търсите един човек там. Не е ли това някакво поклонение за младата дама, както мюсюлманите ходят в Мека?

— Може и така да се каже. Този град ме зове и аз трябва да отида.

— Не се страхувайте — каза водачът и усмивката му разкри два реда хубави бели зъби на фона на тъмното лице. — Хаджи е пътувал много през пустинята и ако все пак не е минавал по пътя, който ще изминем сега, в кервана има други хора, които го познават; освен това в багажа има много карти на пътищата в пустинята.

— Не се страхувам — каза Джейн, очарована от начина, по който арабинът говореше за себе си — в трето лице. Това му придаваше някаква смиреност — нещо, което не бе срещала напоследък.

Тя зарея поглед към хълмовете — там някъде отвъд тях беше нейната надежда. Наблизо беше Мохамед, който също щеше да пътува с нея; радваше се и на кобилата — нарече я Гуд Форчън, за по-кратко — Форчън, защото арабското име не й говореше нищо, а и кобилата бързо свикна с него.

Тя погледна към търговеца, Омар Бакуш, застанал настрани сред антуража от мъже, жени и животни, натоварени с провизии. Знаеше, че с него няма да имат допирни точки по време на пътуването. В края на краищата, тя беше само жена, с всички въпроси се занимаваше Андрю. Сега проблемът се състоеше в това, че той все още никакъв не се виждаше.

Сигурно е размислил и се е отказал, като е разбрал, че тя няма намерение да спи в неговата палатка. Джейн непрекъснато си повтаряше, че за нея не бива да има никакво значение дали Андрю ще пътува с кервана или не, но нещо в нея отказваше да се подчинява на здравия разум и тя започна да изпада в паника при мисълта, че снощи го е видяла за последен път.

После изведнъж го видя, яхнал великолепен черен арабски жребец и облечен в бялата роба на пустинята. Качулката му бе отметната назад и разкриваше дългата до раменете черна коса и медения загар на шията и лицето. При тази гледка почувства как коленете й омекват.

Тя отклони поглед, за да не може той да прочете в очите й облекчението и любовта, изписани там.

Мохамед й помогна да се качи на коня, след което отиде при мъжете, които се грижеха за камилите.

Хаджи се поклони.

— Добре дошли, капитане. Време е да тръгваме. — Той се извини, като каза, че трябва да събира кервана, и се отдалечи.

— Извинявай, че закъснях — каза й Андрю, после кимна към човека зад себе си. — Реших да взема още един пътник. Все ме обсипва с въпроси за пустинята и накрая му рекох, че най-добре сам да намери отговорите.

Джейн погледна нататък и видя един младеж, яхнал кафяв скопец. Андрю така я беше заслепил с вида си — проклет да е, че тя не беше в състояние да вижда никой друг освен него.

— Боксьора — каза тя усмихната.

Момчето се усмихна широко. Беше облечен в бяла роба също като капитана, но не изглеждаше така величествен като него. Робата му беше широка и дълга и той изглеждаше в нея крехък и много млад. За разлика от капитана обаче, бе вързал косата си отзад и не изглеждаше толкова рошав като него.

Той не беше така величествен, но това се компенсираше от приятелския поглед, с който я гледаше. От него се излъчваше младежко очарование така естествено, както слънцето даряваше лъчите си, и тя си помисли, че няма да мине много време и момчето ще сгрее в прегръдките си някоя от жените, които пътуваха с кервана.

— Капитан Мак ми каза, че ще мога да си взема една камила на борда — каза Боксьора.

— Много се радвам, че ще дойдеш и ти — отговори Джейн.

— Няма ли да кажеш същото и на мен? — попита Андрю.

Тя го стрелна с поглед.

— Цялата треперя от радост. — Тя успя да придаде известна злъч на думите си, но знаеше, че това всъщност е самата истина. Докато момчето излъчваше топлота, от неговия капитан еманираха вълни, горещи като самия ад.

Напрежението, с което бе изпълнена обстановката, не му даде възможност да й отговори. Хаджи се оказа способен водач и организатор, който успяваше да подреди хаоса, и след половин час бяха готови да напуснат кервансарая. Най-отпред яздеха Джейн, Андрю и Боксьора, а след тях вървяха камилите, натоварените до ушите магарета, стадата от кози и овце, и накрая — свикналите на всичко бедуини.

Шествието завършваше с търговеца Омар Бакуш, който, яхнал камилата си, беше отишъл да поднесе на Андрю своите почитания още в самото начало на прехода, преди да отиде при хората си. Той не обърна никакво внимание на Джейн, която все пак беше инициатор на това пътуване и нещо повече — плащаше по-големия дял от разноските по него.

В кервана бе включено всичко необходимо — от една страна, животните, натоварени с провизии, от друга — камилите, които превозваха самите хора (наричаха ги мехари), ала най-важното от всичко беше групата хора, които се проснаха по очи на земята, за да измолят благоволението на Пророка за този поход.

Пред тях лежеше огромно пространство от спечена на слънцето мръсотия и скали, които в далечината постепенно преминаваха в стена от червеникави хълмове, чиито контури се размиваха и танцуваха в омарата на следобедното слънце, арабите наричаха тази чакълеста местност рег. Още по-нататък, засега невидима, беше земята, наречена ерг. Това бяха прочутите непристъпни дюни. Джейн се опита да си припомни зелените планини на своя роден край, ала единственото, което можа да изплува пред очите й, беше безкраен пясък.

Прониза я вълна от нетърпение. Тя усещаше в това начинание някаква величественост, въпреки предупрежденията на Андрю за всички опасности, които им предстояха, и освен това — че е безнадеждно наивна. Тя трябваше да има сили да се пребори с всичко, което я очакваше — не само по пътя, но и в Зиза.

Беше й казал, че няма да издържи и седмица — и тя използваше съмненията му, за да отхвърли своите собствени съмнения. Докато галеше гордо изправената шия на Форчън, тя хвърли бегъл поглед към него, но той не я забеляза, зает в оживен разговор с Боксьора.

Андрю гледаше скептично на семейните връзки, но не беше ли екипажът на „Тросакс“ всъщност неговото семейство? Ако му поставеше така въпроса, той щеше веднага да го отрече, но в начина, по който бе довел Боксьора, се долавяше отношението му като към по-малък брат — явно по-големият искаше да даде възможност на по-малкия да опознае света.

Този начин на разсъждения беше съвсем нов за Джейн и по някакъв странен начин я накара да обича Андрю още повече, може би защото тя виждаше, че и той може да бъде уязвим в известни отношения. От тази мисъл тя се почувства по-добре, но съвсем не така спокойна и сигурна, както в Ню Йорк преди няколко месеца.

Независимо дали го признаваше или не, Андрю имаше нужда от нечия обич — но не от нейната, може би. Независимо от причината, поради която беше дошъл — да създаде известни преживявания на Боксьора или с надежда да прекара няколко нощи с нея, докато чака ремонтирането на кораба — тя знаеше, че не бива повече да спи с него. Начинът, по който се чувстваше след това, изключваше подобни преживявания.

Тя почувства погледа му върху себе си и отклони поглед, преди да е видял влагата в очите й, предизвикан от самите дълбини на нейното сърце.

Сред цялата суетня и възбуда на заминаването тя изведнъж се почувства много самотна.

— Немчу Иаллах! — извика Хаджи, което означаваше: „Да тръгваме, в името на Аллаха!“. Това беше сигналът за тръгване.

Джейн се изправи върху седлото, прибра полите на дрехата си и мислено си отбеляза датата — шестнайсети октомври хиляда осемстотин и шестнайсета година. Беше началото на последния ден от прехода. Продължаваше да не обръща никакво внимание на несъстоятелността на своята вяра, че брат й е именно в Зиза. Той просто трябваше да бъде там.

Когато най-после се видят, тя ще се държи решително и храбро, и ако може — с достойнство; ще го освободи от робство и с остатъка от парите братът и сестрата спасителка ще се приберат у дома. Ако всичко първи добре, след не повече от месец Джош и тя ще са на път за Вирджиния.

Вирджиния и Уърдингтън Фарм — където беше тяхното място в този свят.