Евелин Роджърс
Пустинен пламък (22)

Глава 22

„Сигурно съм смахнат, щом тръгнах с кервана.“

Беше имал и други поводи да мисли така, след като съвсем импулсивно бе взел решение да тръгне с Джейн, но сега този бе особено актуален.

— Прояви малко здрав разум, момиче! — прогърмя той, без да го е грижа, че някой може да чуе. — Ще спиш при мене и точка!

— При тебе ли? — изсъска Джейн, като се опитваше да шепти, за да не я чуе целият керван, ако изобщо някой можеше да разбере думите й.

Тя погледна към черната палатка от козя кожа и поклати глава с отвращение.

— Казах, че ще спя на открито.

— Много глупаво от твоя страна.

— Напротив, гениално дори. И Мохамед мисли така.

Те стояха изправени един срещу друг, а вятърът развяваше дрехите им като корабни платна; светлата луна хвърляше сребърно сияние върху разгневените им лица.

Беше първата нощ от пътуването. Керванът бе спрял за нощувка близо до едни стръмни варовикови скали.

Приключиха и с кускуса, който бе поднесен за вечеря. Ярките огньове, запалени на пет-шест места върху каменистия, добре утъпкан терен, започнаха бавно да се превръщат в тлеещи въглени — керванът се приготвяше за сън.

Боксьора си беше донесъл отделна палатка и я опъна на известно разстояние от тази на капитана, с което явно искаше да каже, че се надява да си намери някоя жена за през нощта. Андрю знаеше, че към керваните често се присламчват и проститутки, и ако сега нямаше такива с тях, момчето щеше без особени проблеми да си намери жена — не толкова опитна може би, но затова пък не по-малко готова да се отдаде на нощни удоволствия.

След като бе свършил със задълженията си, трябваше да се погрижи и за Джейн — не че имаше някакви определени намерения за плътски удоволствия, но щеше да бъде доволен, ако нещата се развиеха в тази посока. Като се има предвид категоричният й отказ, такъв развой на събитията бе много малко вероятен.

Двамата спореха ожесточено, застанали почти лице в лице. Андрю твърдо беше решил да я вкара в палатката си за през нощта, пък било то и само за да бъде спокоен, че тя ще е в безопасност и ще си почине добре — ако е необходимо, ще върже ръцете и краката й и ще я внесе вътре насила.

Джейн обаче бе не по-малко твърдо решена да спи на открито — щеше добре да се завие във вълнените одеяла, а Мохамед щеше да е близо до нея. При това положение не я беше страх от нищо и не можеше да разбере защо Андрю продължава да се инати.

Единственото възможно обяснение беше, че той имаше предвид и нещо друго, освен нейната безопасност.

Все още не беше наясно защо Андрю реши да тръгне с кервана — дали заради Боксьора или заради възможността да спи с нея още известно време. Нито едно от двете възможни обяснения не удовлетворяваше нейната гордост и не запълваше празнотата, която се бе настанила в сърцето й може би завинаги.

Единственото, което й оставаше при това положение, бе нейната упоритост — нямаше да спи при него в палатката, и толкоз.

— Крайно време е да си изясним някои неща — каза тя. — Нямам никакво намерение да превръщам това пътуване в някаква… оргия.

— Я виж ти! — сряза я Андрю, който беше искрено удивен в един миг. — Ти пък какво знаеш за тези неща?

Джейн нервна се размърда. Пак бе започнал да й се подиграва — нещо, което бе съвсем далече от първоначалните й намерения.

— Разправяли са ми — каза тя с вид на преживял и препатил човек.

Андрю хвърли поглед към палатката.

— Ще ни трябват още една-две жени за лудориите, с които съм свикнал. — После отново впи очи в нея. — Както е тръгнало, за тебе място може и да няма.

— Няма нужда.

Той погледна добре изваяната й брадичка и пламналите от възмущение очи, които го предизвикваха. В нея все още имаше нещо от девственицата, която бе срещнал някога в хана, но безспорно налице бе и огромна промяна.

— И двамата се нуждаем от такова нещо и знам, че много ти се иска, но нали съм си джентълмен…

— Я виж ти! — имитира тя и думите, и интонацията му, после се изсмя също така рязко и подигравателно.

— … реших да те оставя да разбереш сама какво е най-добре за теб.

— Да спя самичка е определено е най-добре за мене. И най-безопасно. Мохамед каза…

— Кълна се — каза Андрю, — че ако споменеш това име още веднъж, ще прогоня момчето и ще го изпратя обратно в Дерна.

— Нямаш такава власт.

Той се наведе толкова близо до нея, че усети нежния мирис на гардении — много по-сладък от чистия въздух наоколо.

— Не става дума за власт, Джейн. Аз съм по-силен, по-едър и по-възрастен от момчето и ако реша, че ти се държиш необмислено и грубо под негово влияние, ще го изпратя обратно в града.

Джейн тръсна глава.

— Горката аз, да се влияя толкова лесно, да не мога да си съставя сама мнение за нещата…

Тъмните й очи отразяваха лунната светлина, а качулката на фереджето й бе паднала и откриваше великолепието на черните коси, тежко стелещи се върху раменете й. Прииска му се да я разтърси и да влее малко разум в нея — колкото по-дълго я гледаше, толкова по-трудно му беше да се сдържа.

Джейн усещаше колебанието му и знаеше, че той не иска да й се случи нищо лошо, поне докато се надява пак да спи с нея. Тя се зарадва на собствения си гняв, защото той изтласкваше на заден план други, много по-опасни емоции; освен това запълваше пустотата в сърцето й, макар и за малко.

В този миг й се мерна Хаджи, застанал на няколко метра от тях; той се държеше така, като че ли беше сляп и глух за подобни спорове в лагера.

— Хаджи — извика тя и му махна с ръка да се приближи. — Може би ще ни помогнеш да разрешим един спорен въпрос.

Андрю изръмжа нещо, но тя не му обърна никакво внимание.

— Не е ли по-добре да се спи под звездите? — попита тя, когато Хаджи спря при тях с ръце, сплетени една в друга на корема и поглед, сведен към сандалите, които надничаха изпод ръба на дрехата му.

— За камилите — да, вашият скромен водач ще се съгласи с вас — каза Хаджи, — а също и за хората от пустинята. Но гостите на тази земя има много да научат, да узнаят още много за нея.

Андрю дори не се опита да скрие усмивката си.

— Мисля, че това, което той иска да каже, е, че няма да бъдеш в безопасност, ако спиш навън.

— Освен ако — каза Хаджи и се поклони леко в посока към палатките на жените — мис Уърдингтън не пожелае да спи при жените. Ако това е нейното желание, Хаджи ще се погрижи да бъде изпълнено.

Джейн размисли върху предложението. През цялото време, докато беше на берберския бряг, тя бе общувала само с мъже. С изключение на водача и Мохамед, никой не се бе отнесъл особено добре с нея — но арабските жени…

Идеята й допадна много. Особено ако това щеше да ядоса Андрю.

Но когато минаха с Хаджи покрай палатката на Андрю, после покрай палатките на Бакуш и неговите хора, покрай Мохамед, който кимна мрачно, преди да изчезне в тъмнината, дори покрай Боксьора, чието внимание бе изцяло погълнато от облечената във фередже млада жена — след като бяха изминали целия този път и спряха пред палатките на жените, тя си даде сметка, че те я посрещат не по-добре, отколкото навсякъде другаде из тези земи.

Повечето от жените си бяха легнали, но започнаха да надничат иззад отворите на палатките и да се взират в нея. Да разговарят с Хаджи излязоха две от по-старите — Джейн не можеше да прецени възрастта им, но бръчките около очите сочеха, че в продължение на много години бяха пътували през пустинята. Говореха на непознат за нея език, но се виждаше, че са недоволни. Най-после Хаджи се обърна към нея.

— Всичко е наред.

— Сигурно съм причинила неприятности, нали?

— Жените изпитват съвсем неоснователни страхове по отношение на руми.

Той използва съвсем не ласкателната дума, с която арабите наричаха всички европейци.

— Тази руми не иска нищо друго, освен място, където да положи глава за през нощта.

— Хаджи внимателно обясни вашите намерения — легло ще бъде намерено. Керванът тръгва призори.

Той се поклони и си тръгна, а тя погледна към жените, които открито я зяпаха. И те бяха облечени в черни фереджета, но за разлика от нея бяха обкичени с пиринчени огърлици и гривни около китките и глезените. Бяха все красиви жени, въпреки повехналата си кожа — с изразителни черти на лицето и ясни очи; украшенията подрънкваха при всяка тяхна стъпка.

Една от тях каза нещо и посочи към някаква палатка зад себе си. Джейн схвана смисъла на думите, поклони се с учтива усмивка и по омекването на стиснатите устни на жената разбра, че оценява нейната добронамереност.

Оказа се, че е в една и съща палатка с младата жена, която видя да разговаря с Боксьора. „Та тя истинско дете — помисли си Джейн, — сигурно няма повече от шестнайсет години.“ Момичето беше истинска красавица със смуглата си кожа и кафявите кадифени очи.

Те не знаеха никакъв език, на който да разговарят помежду си, и мълчаливо си легнаха върху кечетата, които служеха за легла. Жените придърпаха одеялата плътно до брадичката, за да не измръзнат от нощния студ на пустинята. Джейн не можа да сдържи усмивката си, когато се сети за капитана и неговия моряк — въпреки всичките си желания и усилия и двамата щяха да спят сами тази нощ.

Но тя също щеше да спи сама и при тази мисъл усмивката й угасна. Дали не сбърка, като се отказа от утехата на неговата прегръдка, без да помисли за ужасното чувство на самота, което щеше да изпитва утре? В този момент тя се почувства наистина много самотна.

„Андрю беше прав — прошепна си тя. — Невинаги проявявам здрав разум.“

Изтощението се оказа неин приятел тази нощ и тя бързо заспа. Стори й се, че току-що бе затворила очи, когато шумът на събудения керван я върна в предутринната действителност на новия ден. След известно суетене, в което се забелязваше някакъв ред — товаренето на ревящите камили, прикрепянето на кратунки и гърнета към магарешкия товар, стягането на седлата върху гърбовете на животните, — всички бяха готови за път.

Много от жените ходеха пеша, някои яздеха камили, но на Джейн й се стори, че мястото й не е сред тях, и потърси с поглед Мохамед; изведнъж се оказа, че язди редом с Андрю, когато Хаджи извика:

— Немчу Иаллах!

Андрю се радваше, че тя отново е при него, макар да се виждаше, че тя не му се радва така, както той на нея.

Ставаше неспокоен всеки път, когато не я виждаше наоколо.

Тази сутрин Боксьора нямаше нищо особено за разказване, но затова пък изглеждаше добре отпочинал и успя да се приготви за пътуването навреме. Андрю си помисли, че и момчето е спало само, също като него.

Което, впрочем, бе правил през целия си живот, така че защо беше толкова раздразнен сега? Джейн не му дължеше тялото си, а и той не го искаше всяка нощ до края на живота си, по дяволите.

Обиколният път, по който тръгнаха днес, се оказа много по-тежък от гладкия, еднообразен рег, по който вчера бяха яздили така леко.

Колкото и нарядко да се срещаха, тесните пътечки, пропастите, стръмнините — всичко това правеше пътуването отвратително, а в отделни моменти, когато трябваше да се пренарежда багажът по гърбовете на животните — даже влудяващо. Налагаше се от време на време да слизат от гърбовете на животните и да ходят пеша. Джейн водеше Форчън за юздата, а пред очите й беше опашката на Андрювия жребец; трябваше да заобикаля изпражненията от вървящите пред нея животни и въпреки това реши да не придава особено значение на всичко това, да не допусне от устата й да се чуе някакво оплакване.

Малко по-късно Боксьора започна да си тананика една от опия моряшки песнички, които бе научила и тя. Тя също взе да му приглася и след като усети, че Андрю я гледа неодобрително, запя по-силно. Скоро се умори да го дразни и се съсредоточи върху стъпките си, за да не се окаже в някое конско изпражнение, като повдигаше навреме ръба на дрехата си, за да не се изцапа с нещо.

Но време на най-голямата жега спряха да починат и тръгнаха отново едва привечер, когато слънцето беше вече над хълмовете на запад от тях. Спряха да нощуват чак когато не се виждаше вече нищо. Вечеряха задушено овнешко и корав хляб, които Хаджи им предложи пред палатката на Андрю. Веднага след това Джейн тръгна към палатките на жените, пропълзя под одеялото и си каза, че пътуването трябва да продължи точно по този начин.

Младата жена, с която делеше палатката си, се прибра много по-късно и Джейн се зачуди дали Боксьора не беше отбелязал известен напредък.

Тя въздъхна в самотата на студения въздух. Не беше нужно Андрю да я придумва, за да остане в леглото му — достатъчно беше да я докосне. Ако снощи не й беше заповядал да спи при него, а просто я беше погалил, тази вечер тя сигурно щеше да бъде в прегръдките му.

„Не, нямаше“ — каза си тя. Но всъщност съвсем не беше сигурна.

През третия ден теренът беше гладък и каменист почти като през първия и това ускори темпото. Мохамед се качи за малко на коня на Боксьора и тя чу как двамата се надпреварват да се хвалят какви опасности са преживели по корабите на морето и пустинята. Някъде по пладне тя изпита странно и зловещо чувство, че някой я слели през цялото време, но това беше просто невъзможно, дори Андрю едва я поглеждаше от време на време.

Истината всъщност беше, че тя започваше да става нетърпелива, чувстваше се страшно самотна и макар че никога нямаше да си го признае, от ездата тялото й започваше да я боли.

Когато през обедната почивка Андрю видя колко внимателно слиза от седлото, разбра, че тя не се чувства добре. Беше й дал най-много седмица, а до края на тази седмица имаше още четири дни. Чак след ден-два, когато стигнеха пясъка, тя щеше да разбере какво е истинска болка.

Той не изпита никакво удоволствие от мисълта, че тя ще се върне. Да се бе оплакала поне веднъж! В това момиче имаше много неща, достойни за възхищение — честност, упоритост в постигането на целта, страст.

Особено страст, която ни най-малко не губеше — напротив, подчертаваше се от малко ъгловатата й, чувствена грациозност, която го довеждаше до полуда.

Изведнъж го обзе силно желание да я люби отново… да опъне палатката, да смъкне дрехите и от двамата, и там, сред палещата жега на пустинята, да проникне грубо в нея, отново и отново да вкусва устните й, да поглъща нейните викове на удоволствие, да усеща как хлъзгавото й от потта тяло се гърчи под него в екстаз.

Импулсът в него едва се бе появил, и тялото му вече бе готово за действие. Приятелят му се бе втвърдил толкова, че можеше да щръкне през отвора на дрехата, но от нетърпение му беше все едно.

Той слезе от коня близо до нея, малко встрани от останалите. Една назъбена скала хвърляше сянката си точно върху тях. Стояха редом, с впити един в друг погледи и Джейн забрави за болката в мускулите, глезените и бедрата. Силата на неговия копнеж беше там, в очите му — за да може тя да види и да разбере; дъхът й секна, стомахът й се сви, и всеки нерв в тялото й се опъна до скъсване.

Ако наоколо нямаше никой, тя просто щеше да се хвърли в ръцете му и да покрие с целувки брадясалото му лице, по което избиваха капчици пот, щеше да впие език в солената грапавина на устата му.

Тя си представи най-безсрамно как изглежда тялото му под дрехата — твърдите мускули, изпълненият с кръв пулсиращ член — и усети между краката си познатата влага на желанието.

И всичко това от един поглед!

Засрамена, тя се обърна да си върви. Задиша учестено, а пръстите, с които държеше юздите на Форчън, започнаха да треперят.

Кобилата се размърда неспокойно и нервно изцвили, а Андрю отведе жребеца настрани и го предаде на Боксьора, който бе поел грижата за конете. После се върна, за да отведе и кобилата. Джейн стоеше там, където я бе оставил, и следеше с поглед как дава наставления на момчето; знаеше, че сега не могат да направят нищо, и въпреки това искаше той да дойде при нея… да застане пак там, толкова близо, че да почувства дъха му и да види и най-малката бръчица в ъгълчетата на морскосините му очи.

Боксьора отиде да търси вода и храна за конете, Мохамед също не се виждаше никакъв. Бяха сами в сянката. Бялата дреха се докосваше до черната, а наблизо нямаше никой, който да види какво се канеха да направят… ако той решеше да я хвърли на земята и да достави удоволствие както на себе си, така и на нея.

Дори не я беше грижа дали ще ги види някой.

Той взе ръката й и я погали.

— Трябва да ме подържиш, момиче. Пръстите ти са чудесни за тази работа.

Тя го разбра. Искаше да му каже, че и неговите пръсти са чудесни, когато я гали толкова нежно, че цялата настръхва от допира им. Просто не можеше да изрази мисълта си с думи. Колкото и да се бе променила, още не беше достатъчно смела за това.

Той наведе глава към лицето й.

— Искам да ме целуваш до довечера.

— Не…

Устата му покри устните й и заглуши отказа й; езикът му беше горещ, мек и настойчив и лекичко ближеше устните й. Бе застанал така, че широкият му гръб я закриваше изцяло от кервана, който се готвеше за нощувка. Отнякъде, стори й се поне на хиляда мили оттука, се чуваше ревът на камилите и гласовете на хора, но всички те като че ли бяха в някакъв друг свят.

Интересуваха я единствено устните и езикът му, и ръката, която я галеше и вече бе стигнала до отвора на фереджето. Той намери едната й гърда и перна леко кръглото като речно камъче зърно. Джейн нямаше сили да махне ръката му оттам.

Той прекъсна целувката.

— Загубихме две дълги нощи. Сега искам да ти възстановя малка част от загубите.

Направи широк замах с едната си ръка и я подпря зад главата й, за да я скрие от случаен поглед, а с другата бръкна под колана на широките й шалвари и ръката му се плъзна надолу към корема, към мястото, което ставаше все по-горещо и по-горещо.

— Цялата трепериш.

— Това е лудост — каза тя задъхано, а коленете й за малко да се подвият.

— Ако се притесняваш, че някой ще ни види, няма страшно, ще си помисли, че разговаряме. Ако изобщо на някой му е до гледане.

Тя се опита да погледне зад него, но широките му рамене, дрехата, лицето и шията с бронзов загар, а също и дългата черна коса закриваха целия свят. Тя се облегна на твърдата стена и вкопчи в нея пръсти за опора, но не усети камъкът да й убива. Чувстваше само ръката му върху корема си и пръстите, които слизаха все по-надолу към влажната й топлина.

— Имаш кожа като кадифе, момиче, или може би — коприна? Никога няма да реша кое от двете. — Думите му излизаха дрезгаво от гърлото, пръстите му я изгаряха по пътя си към дивото пулсиране между краката й. — Харесват ми твърдите ти косми. — Пръстите му се плъзнаха още по-надолу. — Харесва ми съкровището, скрито в тях.

Той намери безпогрешно пулсиращата в нея пъпка, като че ли тя беше взела ръката му и я бе сложила точно там, където иска. Джейн не можа да сподави вика си.

— Моля те — каза той и по устните му плъзна тъмна сянка на полуусмивка, — ще помислят, че ти причинявам болка и ще дойдат да те спасяват.

— Андрю… — Тя не можа да произнесе нищо повече, освен името му — всичките й мисли, цялата й воля бяха погълнати от безсрамната наслада, която той й даряваше.

 

 

Топлината в очите му нарастваше заедно с топлината в нея и тя усети напрежението от приближаващото кипене. Затвори очи и прехапа устни, а Андрю трябваше да извика на помощ цялото си самообладание, за да не я хвърли на земята веднага, или пък така, както си стояха облегнати на скалата, да изпълни и двамата с благодатното удоволствие от няколкото бързи, твърди тласъка в нея.

Болката му беше примесена с наслада, също като удоволствието, което изпитваше тя; той се задоволяваше с движението на нейните хълбоци, с влагата по пръстите и с приглушените викове, които тя не можеше да сподави.

Пронизваха я сладостни усещания, които се натрупваха отвътре, трептяха, вибрираха. Тя стигна до края бързо и остана дълго така, а той трябваше да я прихване, за да не падне на земята. Когато конвулсиите й започнаха бавно да намаляват и той усети, че силите й се възвръщат, започна да отдръпва бавно ръката си изпод дрехата й и отстъпи назад. Ако го беше погледнала отблизо в този момент, щеше да види, че той също е разтърсен от преживяното.

Никой от двамата не продума. Зашеметена от неочаквания екстаз на този миг, сред целия нереален декор, Джейн не знаеше дали да даде воля на щастливата си усмивка, или да се обеси от срам.

Андрю наблюдаваше борбата на чувства, изписана по красивото изразително лице. Той беше раздвоен между радостта от нейната задоволеност и заряда, който се трупаше в него и всеки момент можеше да го взриви, ако не обладаеше жената до себе си.

Не беше предвиждал, че това, което се случи, ще стане точно така, но в никакъв случай не съжаляваше за него.

Пое си дъх дълбоко и на пресекулки.

— През останалата част от деня ще нося със себе си уханието на твоята задоволеност, момиче. Довечера ще дам уханието на моята.

 

 

Късно следобед Джейн вече бе разкъсвана от нерешителност, желание и колебливи опити да се върне към предишното си решение, а именно — да се държи настрана от този дяволски капитан. Тази нощ те се разположиха за нощувка по-рано отпреди; бяха близо до огромен варовиков масив, който се издигаше на около двадесет метра от земята. Хаджи каза, че във вътрешността му бълбукат три извора, даващи живот на скрит плодороден оазис.

— Пътят към него е коварен. До върха могат да се изкачат само хора, които познават пътеката, а да се стигне до долу, при скъпоценната вода, е още по-трудно. Пише, че в нея има риби. Тази вечер ще ядете странни морски животни с мустаци. Хаджи не знае как се наричат те на вашия език.

— Морска котка — каза Джейн час по-късно, когато опита от пържената риба. Не си даде труд да му обяснява, че повечето хора във Вирджиния я смятаха за отровна, ала те не я бяха опитвали в близост до варовикова стена и в кайсиевото сияние на залязващото пустинно слънце, което огряваше кервана — камилите, облечените в бяло бедуини, песните на жените под акомпанимента на амсар; това беше музикален инструмент, на който може би липсваше известна мелодичност, но пък компенсираше това с невероятния си ритъм.

Мислеха така, защото не бяха яли от тази риба в близост до някой толкова красив и мъжествен моряк като Андрю Макгрегър. Колкото и да й се искаше да хапне от рибата, тя не можеше да преглътне нито залък.

Той й каза какво смята да прави тази нощ… и беше доказал с изгарящо усърдие колко уязвима е под допира на неговите пръсти. Ако той си играеше така с нейната събуждаща се страст, какво ли би правил с нея, ако знаеше, че го обича?

След вечеря тя използва това, че Хаджи ангажира за малко вниманието на капитана, и побърза да се отдалечи; знаеше си, че няма да може да спи тази нощ при жените, а в никакъв случай не биваше да прекара нощта с него.

Този следобед беше правил с нея такива срамни, великолепни неща, а тя се бе опитвала да му устои. Джейн го желаеше толкова силно, че просто не можеше да се познае, не знаеше какво може да направи или да мисли, особено в случаите, които имаха някакво отношение към Андрю.

Краката й я отведоха до една тясна пътечка, която стигаше до върха; бе хлъзгава и тясна, точно както беше казал Хаджи, но тя успя някак си да се изкатери, доволна от това, че вниманието й е заето с нещо друго; и през ум не й мина, че някой може да я наблюдава или пък да я следи… ако изобщо някой я следеше.

Тя се взря в сенчестата кухина, стъпила на издаден скален масив близо до върха. Последните слънчеви лъчи хвърляха отблясъци върху стената и тя не можеше да различи по дъното нито изворите и вира, нито дърветата и толкова желаната зеленина след всичките тези мили безжизнена пустош. На сутринта ще си направят угощение с прясно откъснати смокини, диви маслини и фурми, както каза и Хаджи.

Но първо трябваше някак да изкара нощта.

Каква глупачка беше да отхвърли това, което й беше предложил още в самото начало! Ако пък се съгласи, дали нямаше после цял живот да съжалява?

Тя се обърна да си върви. Зад нея се раздвижи някаква сянка… една фигура в бяло, която се плъзна като призрак след нея.

— Андрю? — извика тя озадачена.

Фигурата дойде съвсем близо, някакви ръце я стиснаха здраво за раменете и тя се опита да окаже слаба съпротива срещу желязната хватка на нападателя, но без успех.

Усети как някой я повдига и я блъсва напред. Краката й се опитаха да намерят опора в скалата, но под тях имаше само въздух.

Тя падна, като се удари във варовиковата стена и се затъркаля надолу; острите камъни я нараняваха през дебелия слой дрехи. Падането сякаш продължи цяла вечност, сред огромна болка и ужас, и най-после тя почувства облекчение зад тъмната завеса на безсъзнанието.