Евелин Роджърс
Пустинен пламък (24)

Глава 24

Той се взираше в черното кадифе на очите й, в полуотворените розови устни, видя борбата на различни чувства, изписани по вдигнатото към него лице; кой знае защо си спомни онзи миг, когато разбра, че я грози опасност, а той бе твърде далече от нея, за да й помогне.

Все още усещаше остра болка при този спомен. Какво му ставаше, за бога? В неговия живот нямаше място за жена. И то жена като Джейн Уърдингтън с всичките й илюзии за семейството, с цялата й невинност и склонност да се поддава на глупави импулси, които непрекъснато я тласкаха по опасни пътища.

Тази нощ дори впряг от арабски жребци не би могъл да го откъсне от нея.

В очите й просветна съмнение и брадичката й леко се издаде напред.

— Ако си променил решението си…

— Не, момиче, не съм. Не съм си променил решението.

„И ако продължаваш да ме гледаш така още секунда макар, ще ти го докажа веднага, тук, пред палатката.“

В пустинния въздух се разнесе женски глас, висок и нетрепващ; думите не можеха да се разберат, но мелодията внушаваше усещане за самота и горчиво-сладък копнеж.

Така щеше да се чувства и Андрю тази нощ, ако не беше Джейн. Не беше чак такъв глупак, за да не разбира това. Тази нощ той я желаеше така, както не бе желал нищо друго през живота си, и ето — тя беше тук.

Той мина покрай загасващия огън и взе вързопа от ръцете й.

— Вътре има само едно кече — предупреди я той.

— Необходими ли са две?

— Не.

Джейн усети целия му копнеж, изразен в една-единствена дума, и долови в себе си някаква ликуване. Тя му даваше нещо, което той не можеше да получи от никого на своя кораб — милувката на жена, целувките на жена. Беше сигурна, че се нуждае точно от това.

Нека всички красавици на света да се пукнат от яд — тази нощ тя, Джейн Уърдингтън от Вирджиния, щеше да лежи в прегръдките на страхотния капитан Андрю Макгрегър от планините на Шотландия, най-изкусния мореплавател и най-безгрижния човек на света. Тя ще го задоволява толкова нежно и толкова дълго, колкото иска той. И не беше без значение също, че в замяна той ще утоли нейния копнеж.

Брат й я беше нарекъл „съкровище“, но тя вече не бе склонна да приеме това име дори с нюанса на закачка и обич, който той влагаше в съдържанието му.

Андрю отвори палатката и тя трябваше да се наведе, за да влезе; после палатката се затвори и Джейн остана сама в тъмнината. Почувства се изоставена и това остро й напомни за несигурността, която се криеше под скритото й самохвалство. Това чувство продължи само миг, защото той се върна почти веднага с нейния вързоп в едната ръка и запален фенер — в другата.

Андрю остави нещата и се изправи, а могъщото му тяло се прегърби в тясното пространства на палатката; после коленичи върху кечето и я придърпа за ръката към себе си, докато и тя не застана на колене пред него. Фенерът осветяваше лицата им и тя видя как бурята в очите му се развихря още повече от силното желание — толкова силно, че Джейн усети как тръпка на страх пропълзя по гръбнака й.

— Няма да ти причиня болка, момиче, само искам да те гледам, докато се любим.

Тя пламна.

— Колко лесно четеш мислите ми!

— Понякога очите ти те издават.

Тя сведе поглед и ресниците й изглеждаха великолепно на фона на розовите страни; после отново вдигна плахо поглед, а лицето й беше като на вечната Ева от всички времена.

— И какво казват те сега?

Той изръмжа нещо неразбираемо и впи пръсти в гъстата грива, разпиляна по раменете й.

— Казват, че искаш това… — После наклони устни към нейните и продължи: — И това… — Целуна я отново, този път езикът му леко погъделичка зъбите й. — И това…

Устата му покри устните й, а езикът му се плъзна в тъмната й сладост и я изпълни отвътре с ласкава нежност. Джейн впи пръсти в дрехата му, в гърлото й напираха тихи стенания; тя усещаше с цялото си тяло колко прекрасно и в реда на нещата е всичко, което правеха, и с изненада откри, че под клепачите й набъбват сълзи на удоволствие, желание и радост.

Умът й бе изпълнен само с неговото име и то непрекъснато ехтеше в нея, докато Андрю нежно и властно всмукваше езика й в устата си. Дланите й изтръпнаха, докато се триеха в неговата сила. Така, както той бе навлязъл в тялото й, искаше да проникне в неговото тяло и тя — под кожата, в кръвта му, по цялата му плът, навсякъде.

Най-после той прекъсна целувката и въздъхна; трепетът на въздишката се разнесе по цялото му тяло.

— Нещо правиш с мене, момиче. Когато те видях на оная проклета скала, ти не помръдваше и изглеждаше толкова… мъртва — думата излезе на пресекулки от устните му, — че за малко да полудея.

Джейн затаи дъх. „Обичам те“ — думите се четяха по устните му и тя сякаш чу дълбокият му глас да ги изрича със звучен шотландски акцент. Трепетът в нея оформи същите думи и те отекнаха из цялото й тяло. Всеки неин нерв бе изтръпнал в очакване.

Никога не бе и предполагала, че ще й се случи нещо такова… но как бе мечтала за това!

Той целуваше клепачите, бузите, ъгълчетата на устата й.

— Тук съм, за да те пазя от всичко, момиче, дори и да не искаш. Лошо стана тия дни, и ми е много мъчно, че това се случи с тебе.

Сърцето й се сви в гърдите, а изтръпването се превърна във вцепененост; тя предвкусваше ликуващо щастие, а то се бе вледенило от мразовития дъх на действителността. Беше очаквала прекалено много: Андрю — влюбен? Невероятно. Никога повече не трябваше да допуска подобна грешка.

Сигурно прави всичко от съжаление към нея — една нещастна глупава жена, която на всичко отгоре е и доста похотлива. Беше я извадил от морето близо до Триполи така, както бе спасил Атлас от жестокия му господар — просто обичаше да се грижи за всякакви животинки.

Тя се измъчваше жестоко, но той не забелязваше в нея никаква промяна — продължаваха да стоят коленичили един срещу друг, ръцете му я галеха по врата, гърба и раменете, а устните му нежно шепнеха нещо и я обсипваха с целувки.

Целувките му изгаряха лицето й и когато стигнаха до шията, тя отметна глава назад. Е, дори и всичките му ласки да бяха само проява на загриженост към нея, тя ги приемаше с радост и щеше да ги приема винаги, докато той й ги предлага. Тази нощ не бе дошла при него да чуе признанията му в неумираща любов — искаше само ръцете му навсякъде върху себе си и цялата му мъжествена сила, забита дълбоко в нея — искаше само това, и щеше да го получи.

Андрю бавно разгърна фереджето, като че ли отваряше някакъв скъпоценен дар; после пръстите му се заеха с копчетата на бялата й риза и колана на шалварите. Тя лежеше неподвижна, докато той бавно, дреха след дреха, разголваше цялото й тяло. По нежната й кожа все още имаше белези от падането и когато ги видя, усети да го пронизва силен гняв, но се овладя и го прогони — не сега, сега беше момент, в който тя трябваше да забрави всичко.

Устните му докоснаха едно тъмно петънце точно над зърното на едната й гърда.

— Боли ли те така? — прошепна той.

Джейн обви ръце около врата и гъстата грива на косите му.

— Не, не ми причиняваш никаква болка, Андрю.

Езикът му си играеше с втвърденото зърно.

— Ако те боли, кажи ми.

Желанието я заля като вълна и пръстите й се впиха в шията и раменете му в отчаян опит да открият топлата му плът под дебелия плат на дрехите. Дишането й стана накъсано, докато той движеше бавно върха на езика по гърдите й, а ръцете му ги галеха толкова нежно, сякаш се страхуваше да не я нарани.

Андрю успя да свали фереджето и после — долната риза, като я милваше, целуваше и докосваше през цялото време. След това развърза колана на шалварите ниско на корема й, а устните му следваха всяко движение на ръцете; езикът му бавно облиза вдлъбнатината на пъпа, а зъбите лекичко захапваха кичур по кичур черните косми в долната част на корема. Джейн се изви като дъга и стръвно се впи в дрехата с цвят на слонова кост — тогава ръцете му се плъзнаха отдолу и започнаха да я галят по бутовете.

Устните му докосваха гладкия корем все по-ниско и когато стигнаха тъмния триъгълник между бедрата, тя усети как плътта й се стегна, и отрони своите интимни женски сълзи на желание.

— Андрю! — успя да извика, без да разбира какво правеше той с нея, без да може да го спре, но то бе прекрасно и тя искаше никога да не спира. Бедрата й се разтвориха, той стисна хълбоците с ръце и зарови глава в най-интимното й място.

Когато усети езика му в себе си, тя полудя; после той засмука от нейната сладост и тя извика задавено, тялото й гореше като въглен и излъчваше плам. Започна да тръпне и пулсира в странни спазми на екстаз, които не бе усещала никога преди. Джейн се изви към него и диво впи пръсти в дрехата, пулсирането в кръвта й се изостри и тя изпадна в безумието на невероятно блаженство.

Светът изригна и потече като разтопена лава; цялата се бе превърнала в струна, разпъвана от хиляди вибрации. Андрю я стисна по-силно и тя се свлече до гърдите му; трептенето започна бавно да отслабва на затихващи вълни, а сърцето й продължаваше да се блъска лудо в гърдите. Всеки миг можеше да се пръсне като разбито стъкло.

Мъжът я положи бавно на кечето и се съблече само за миг. Тялото му покри голотата й, стоплена от целебната сила на неговия плам. Тя беше толкова топла и мека, а трепетът й проникваше в него на парещи вълни, които го подготвяха за нея.

Той вдигна глава, за да види лицето й — косите й се бяха разпилели в безпорядък по възглавницата, а светлината на фенера играеше върху лицето и шията й. После се опря на едната си ръка, за да погледа играта на светлосенките върху гърдите, тънката талия и изящните хълбоци. Въпреки белезите от падането — а може би благодарение на тях — крехка и желана, тя приличаше на девственица съблазнителка, която се предлага на подивелия мъжкар. Той все още усещаше върху езика си нейният вкус — мед на жена, по-сладък и опияняващ от вино.

Жената също го разглеждаше внимателно на трепкащата светлина и този път се съсредоточи върху втвърдения му член върху бедрото си. Пръстите й го обвиха и тя изпита силна наслада от резкия му опит да си поеме дъх. Започна да го гали — надолу, после нагоре, и той се втвърдяваше все повече и повече, а палецът й се триеше в къдравите косми около него.

— Тук съм, за да те задоволя — прошепна дрезгаво той. Обзе я диво желание да плъзне език върху него, както бе направил и той с нея, но мъжът толкова бързо бе успял да разтвори бедрата й и да се настани между тях, че тя нямаше никаква възможност да го направи.

После той проникна в нея.

— Нали го искаш, момиче?

Напред, назад, после отново — той я галеше отвътре, там, където тази ласка щеше да бъде почувствана най-силно.

Тя неясно промълви нещо, което прозвуча като съгласие.

Мъжът се опита да се контролира, но усети върху себе си свиването на стегнатата й мускулатура и от това тласъците му станаха още по-твърди, по-дълбоки, по-бързи. Той се потопи изцяло в нейното горещо и влажно нетърпение.

Ръцете й се впиваха в гърба му и ноктите й го драскаха, после виковете й станаха по-силни и той трябваше да ги заглуши с целувка. Тя продължаваше да се гърчи под него, когато той издаде тих, ликуващ вик — и се изпразни в нея, заливайки я със седефения екстаз на своята страст.

Накъсано дишане, вкопчени длани, притиснати едно в друго лъснали от пот тела… — те започваха бавно да се съвземат от своето опиянение. Целият свят бе притихнал около тях. Сякаш се бяха стопили в пространството и Джейн поиска да останат така завинаги — само двамата в безкрайността, зависими само един от друг, без да искат и без да се нуждаят от нещо друго.

Това беше една себична и банална мечта, ала тя се опита да я задържи по-дълго в себе си, макар да съзнаваше илюзорността на всичките си въжделения и красиви представи.

Топлината на страстта угасваше бавно в нея и на мястото й започваше да се промъква студът на пустинната нощ. Той я прегърна и придърпа одеялото догоре. Полежа мълчаливо така, взрян в тъмнината.

— Получи ли това, което искаше, момиче? — попита той, когато дишането й се успокои, а ръката й галеше окосмената му гръд.

Този въпрос беше и труден, и лесен едновременно — тя се поколеба, после предпочете да отговори простичко с „да“.

Не можа да се сдържи и побърза да го попита на свой ред:

— Затова ли дойде, Андрю — да ме наглеждаш и да ме пазиш от глупавите ми грешки?

Той отстрани от лицето й няколко непокорни косъмчета и я погледна в очите.

— Не трябваше да казваш „глупави“. Това е съвсем неуместно за момиче, което е стигнало толкова далеч в преследването на една мечта.

— Казваш го, като че ли одобряваш това, което правя.

— Не си въобразявай такива работи, мис Уърдингтън, чак дотам няма да стигна.

— Сега повече отвсякога говориш като шотландец.

Той я целуна по челото.

— Ти ме караш да се чувствам не като мъж — видял и препатил, а като онова нетърпеливо момче отпреди двадесет години, когато му се случи за пръв път да вкуси от женските прелести. Ако щеш ми вярвай, но не съм искал да докосвам с устни никоя жена толкова силно, колкото тебе.

— О… — прошепна тихо тя. Комплиментът беше малко необичаен, но тя усети познатата тръпка между краката си. Щеше да я помисли за развратница, щом като толкова скоро отново изпитва желание.

Ръката му обхвана едната й гърда.

— Гърдите ми са прекалено малки — каза тя.

— Прекалено малки за какво? Ако ги сравниш с ръцете ми, ще видиш, че прилепват плътно към тях, без да свивам пръсти и без да излизат от шепите. Ако се интересувах от големината, щях да кажа, че твоите гърди са идеални, точно толкова големи, колкото трябва.

— И освен това съм прекалено слаба.

— Просиш си комплименти?

Тя отново се усмихна, сгушена до гърдите му.

— Защо не, щом има вероятност някой да ми ги направи. Веднъж ми каза, че не те бива много-много в комплиментите, и исках да ти помогна в това отношение.

— Не знаех, че това ти харесва — веднъж каза нещо за неприличните думи.

— Не може ли едно младо момиче да си промени мнението?

— Може, и благодаря за това на щастливата си звезда.

Тя галеше мускулестата му ръка.

— И „Тросакс“ ли плува под тази звезда? — Тя застина. — Въпросът ми беше безсмислен, просо забравих, че в момента го поправят. — Тя сви рамене. — Все си мисля, че това стана заради мене.

— А можеш ли да предвидиш следващото нападение на пиратите?

— Разбира се, че не, но…

— Тогава да не чувам повече такива приказки.

Дълбоко в себе си обаче Андрю не можеше да не си мисли, че може би тя има известни основания.

Досега беше прекосил стотици пъти Средиземно море и никога не бяха го нападали пирати — връзките му с Хамода бяха известни на всички, както се знаеше и че пашата е свързан с пиратите. Хамода беше достатъчно богат и влиятелен човек — ако се бе застъпил пред пашата, фрегатата нямаше да бъде нападната. Тогава се появи Джейн и това разтревожи силно шейха, а Андрю нямаше и най-малка представа за причините на неговото безпокойство.

Дали пък шейхът нямаше пръст и в предишната катастрофа, когато Джейн бе паднала във водата? Невъзможно. И все пак…

— Андрю — рече тя, — кажи ми нещо…

— Ако мога, ще ти кажа — отвърна той и усети безпокойство. Вероятно и тя бе размишлявала върху всичко, което се случи — нали той й бе споменал името на Хамода и сигурно беше съобразила, че между шейха и капитана има някаква връзка. Андрю се ядоса на страха си и се запита какво обяснение би могъл да й даде.

— Защо си нарекъл маймуната Атлас?

Капитанът въздъхна облекчено и се засмя.

— Чудех се какво ли ще ме питаш. — После прокара длан по хълбока й. — Откъде се сети за това?

Тя се насили да измисли някакво обяснение.

— Ами, като гледах ръката ти, си помислих колко си силен и красив, като гръцки бог…

— Това ли си мислеше?

— Ами — каза тя, леко раздразнена, — имаш доста величествена конструкция.

— Това комплимент ли е?

Очите й го стрелнаха крадешком и на устните й се появи лека усмивка.

— Най-обикновена констатация. И без всякакви ласкателства си достатъчно самоуверен.

Той остави думите й без коментар.

— Оукъм я кръсти така. Каза, че горкото животно така се е напатило от проклетия си господар още в Южна Америка, че за да оцелее, сигурно е силно като Атлас. Името така си и остана.

— А Оукъм?

— Това е съвсем друга история. Някога и той си имаше християнско име — не е за вярване, но се казваше Девтерономей, и когато дойде на фрегатата, беше толкова пиян, че не можа да го произнесе. Няколко дена стоя на кораба, без да му знаем името.

— А изглежда толкова сериозен. Не мога да си представя „Тросакс“ без него.

— Така е, тук си съвсем права. Съвсем скоро се разбра, че много си разбира от работата. И е чудесен приятел. Остави рома, само от време на време пийваше по една глътка. Жена му и синът му умрели наскоро от треска и трябваше да мине известно време, за да се съвземе.

Тя усети жалост, като си спомни добрите му очи и посивялото лице. Сега си обясняваше защо в изражението му понякога се забелязваха сенки на тъга.

— Той просто се сля с кораба. Оукъм стана необходим като кълчищата, с които уплътняваме бордовете. Един път му го казах и той си остана с този прякор, както стана и с маймуната.

— А Боксьора? — Тя прокара пръсти надолу към корема.

Андрю се размърда неспокойно, раздвижиха се и отделни части от тялото му.

— Той си избра това име. Каза, че преди си изкарвал прехраната като боксьор, но по нищо не му личи да е бил такъв.

— Забелязала съм, че си пада по женските прелести.

— Така си е.

— Той… прекарва почти всяка нощ с една млада бедуинка, нали?

— Зависи какво имаш предвид. Не е точно така, както си мислиш. — Ръката му погали рамото й и се плъзна надолу. — Това също се очертава като проблем. Мъжете от нейния народ не биха погледнали с добро око, ако един руми спи с някое девствено момиче от техните.

— Не знаех това — каза Джейн. Неволно направи сравнение между своето положение и това на момичето. Джейн не беше част от племе, което да брани девствеността й; всъщност никой на този свят не се интересуваше от Джейн Уърдингтън. Не че имаше някаква необходимост от защита, но самата мисъл, че никой не стои зад нея, леко помрачи настроението й.

— Страх ме е, че той се мисли за влюбен — каза Андрю.

Тя усети как сърцето й болезнено се сви.

— Като че ли това не ти харесва.

— Просто се получават ненужни усложнения. Скоро ще трябва да отплаваме.

Джейн застина, неспособна да си поеме дъх. Дали пък не искаше да каже, че и тя не бива да очаква от него нещо повече от това, което й дава сега? И че капитан Макгрегър, също като Боксьора, скоро ще си отиде? Не беше нужно да й го казва, всичко това й беше пределно ясно.

Знаеше, че рано или късно за нея ще дойде ден за равносметка — и това щеше да бъде денят на тяхната раздяла.

Обзе я смазващо отчаяние, което не можа да овладее.

Сама си беше виновна за всичко и трябваше да събере кураж, за да посрещне раздялата — без Андрю да разбере какво ще й струва това.

— Вие, моряците — каза тя безгрижно, а пръстите й продължаваха да се плъзгат надолу, — на брега се държите като истински негодници.

— Прекарваме дълго време в морето, момиче.

Той се вгледа в движенията на пръстите й — не можеше да има никакво съмнение, тя искаше да го възбуди отново; макар и деликатно, това бе очевидно, както бе очевидно и удоволствието, с което се любеше. Това откритие го развълнува, то докосна в него нещо, което никой и никога не бе докосвал. А тя посрещаше неизбежността на тяхната раздяла толкова равнодушно! Жена като нея би трябвало да се интересува единствено от годежния пръстен и женитбата.

А може и да си мисли, че не е подходящ за съпруг и удоволствието, което е изживяла в някаква палатка в пустинята, просто няма никакво значение.

В един миг Андрю изпита силен гняв, но после започна да се проклина за нелепите си предположения. Тя прави каквото си иска, а той е седнал да се чуди какво не е наред. Искаше и тя да го желае така, както я желаеше той — само за известно време, и беше съвсем безсмислено да недоволства от това положение на нещата.

Той сложи длани върху бутовете й и започна да ги гали — най-напред единия, после другия, пръстите му се плъзваха във вдлъбнатината между тях, после ги обхващаше в шепи и възбуждащо ги дразнеха отгоре. Усети как мускулите й се втвърдиха и тя задиша накъсано и учестено.

— Имаш ли други въпроси? — каза той.

Тя искаше отново да пита нещо за белега от вътрешната страна на бедрото му, но когато се сети за тази част от тялото му, единственото, което й дойде наум, беше да го обвие с ръце и да си поиграе с него така, както си играеше с нея и той.

— Само един — каза тя задъхано и се наведе плътно към магнита на неговата сила. — Не знам нищо за мъжкото тяло, но искам да те питам дали… не може ли да го направим отново?

Гласът й заседна в гърлото.

— Може, момиче, може, и още как! — Той изръмжа нещо в извивката на шията й и тя потрепери от удоволствие. — Като си помисля, на мене ми се иска още.

Тя отметна глава:

— Трябвало е да мислиш за това? — Смехът му я стопли и я изпълни с трепет. — Андрю… — прошепна тя, като се надяваше да не усети отчаянието в гласа й. — … люби ме, отново ме люби.

И той го направи — отново и отново.