Начо Папазов
Япония от самурайския меч до изкуствения интелект (27)

С поглед към XXI век

Наглед смирени и вглъбени в себе си, японските ръководители не правят впечатление на хора, които се занимават с бъдещето. Но Япония явно е сред страните, в които се разработват концепции и прогнози с 20 и 25 години напред. За това XXI век вече е влязъл в сметките на японското правителство, на Дзайкай и на целия елит, който управлява тази страна. При разговори особено на равнище ръководство на компания, министерство, банка или научна формация постепенно (ако имате търпение) ще научите както онова, което се е случило преди една или две петилетки, така и това, което се предвижда за следващите 10–15 години.

„Страната на изгряващото слънце“ се стреми да бъде по-близко до зората на деня или по-право до изгрева на новата епоха във всяка област на живота. На това я е научило над стогодишното модерно развитие и особено впечатляващите успехи след Втората световна война. Както се изразяват някои познавачи на днешна Япония: „една сутрин както английският поет Банрон, японците се събудиха и разбраха, че са станали популярни и признати от света…“

Някаква страст е обзела японските дейци — страстта за посрещане на XXI век. В основата на това твърде своеобразно състояние те поставят на преоценка изминатия път. Преоценка, която включва плюсовете и минусите на досегашното развитие, за да се даде по-верен отговор на въпроса „а сега накъде“? Измерителите вече не са същите от 60-те, а дори и от 70-те години. Погледът напред е поглед от позиции на достигнати висини и през призмата на новата ера, която разкрива съвременната научно-техническа и технологическа революция. Страната, която преди няколко десетилетия се развиваше предимно за сметка на огромните спестявания на населението и на неограничените евтини човешки ресурси, сега се явява на историческата сцена като световен банкер. И не е случайно, че през 1987 г. японските вземания нараснаха на 350 млрд. долара.

Хоризонтът на XXI век е вече обект на много актуални проекти. В тях се предвижда залезът на едни индустрии и изгревът на други. В световната надпревара Япония зае свое място по пистата към третото хилядолетие с ясна представа за света на бъдещи технологии и на нови индустрии, които бликат от продуктите на знанието — плод на фундаментални и приложни научни изследвания, за които днес много по-широко и смело разтварят касите си както държавата, така и частният капитал.

Покойният някогашен президент на най-голямата стоманодобивна компания „Ниппонстил“ (с годишно производство 35 млн. тона стомана) и председател на Токийската търговско-индустриална палата господин Нагано (председател на Японо-съветския комитет за икономическо сътрудничество) още през 1983 г. твърде увлекателно ми разказваше за построяване на втори Панамски канал. В основата на проекта бе идеята, че много по-евтино ще бъде, ако „преминаването“ на корабите от Тихия и Атлантическия океан става двупосочно. „Идейният проект“, ако можем така да се изразим, вече бе разработен. Мисля, че той не ще изчезне заедно с неговия автор, защото е нещо реално и напълно постижимо при съвременната наука и техника.

Днешна Япония вече има материална база и надстройка, които й позволяват да инвестира много повече и по-смело за бъдещето. През 1979 г. Японският комитет за икономическо развитие (Кейзайдоюкай) излезе с доклад за бъдещата структура на икономиката. Обновен през 1982 г., този документ предлага индустриалната структура на страната за XXI век.

Министерството на международната търговия и индустрията през 1982 г. вече определи над. 104 млрд. йени за фундаментални изследвания. В сравнение с огромните средства, заделяни за развитие от компаниите, сумата е скромна, но тя отразява политика на „главния удар“ към качествено нови върхови постижения на научно-техническия прогрес. Безспорно ще се наложат безпрецедентни усилия, защото по-развитите партньори на Япония не ще бъдат готови за такова сътрудничество както досега, нито ще отиват така лесно на бизнес в най-новите области на прогреса. Настана време, когато старата максима „японски дух плюс западна технология“ се заменя с „японски дух плюс японска технология“.

Ако на „ЕКСПО-70“ в Осака, както вече отбелязах, Япония имаше за цел да се покаже на света и да се сравни с него, то само след 15 години, на ЕКСПО-85 в Цукуба, тя направи генерална репетиция в областта на новите технологии. Тя показа там нещата по същество и чрез модели и действащи макети въвеждаше посетителите в „приказното царство на бъдещето — в света на технологиите“, демонстрира разработени и изяснени концепции за развитие през следващите 15–25 г. Цукуба бе едно ново „хвърляне на ръкавицата“ по японски, което заплашва технологическия и научния монопол на САЩ и разтваря вратите за най-широка изява на творческия потенциал на японската нация.

Нека не бързаме в ентусиазма. Новият етап на научно-технологическата революция ще постави и тази страна пред дяволски трудни дилеми и проблеми. Многообразието на стоките днес има едно съдържание, а след 20 години то трябва основно да се обнови. Успехът в XXI век ще се реши чрез умело създаване на нови продукти, достатъчни по количество и по потребителски качества, за да заменят старите. Отпадането на традиционните материали трябва да се замени с материали на бъдещето. Урокът от катастрофалния спад в корабостроенето е още пресен, за да се търсят други примери. Каква е например алтернативата на спада в автомобилостроенето или металургията? А как ще изглежда Япония на XXI век, ще се откъсне ли тя напълно от Япония на XIX и XX век? Ще се потопи ли в космополитизма, ще изчезне ли богатството от нравствени ценности и палитрата на многообразието на традициите, които и в най-високите вълни на прогреса придават незаменимост на японската атмосфера?

Може би за всичко това много добре се е изразил френският журналист-японовед Роберт Гийон:

„Нова Япония е един акробат, който никога не е играл без защитна мрежа: тя винаги е разчитала на старата Япония, която гарантира нейната сигурност при случай на опасност… Японецът може да се впусне с голяма лекота в смели промени за нова Япония, по след като знае, че старата Япония му е осигурила база, където ще намери при необходимост стабилитет и сигурност. Там той може да намери убежище, каквото на Запад вече почти не познават поради бруталностите и жестокостите на капиталистическото индустриално общество. Работейки за това общество, той ежедневно може да се връща в един свят, където удовлетворението може да се постигне по-лесно и по-бързо и където скромността и простотата не изключват удовлетворението.

Всеки ден старата Япония играе ролята на успокоител. Тя дава успокоение и равновесие на недоволните, които идват от нова Япония. Тя лекува травмите от всекидневието.“

Според Кеничи Омае Япония посреща XXI век, взела на въоръжение шест революции:

Технологичната революция, която засяга най-вече електрониката, биоинженеринга и новите материали.

Революция в производството. Тя засяга автоматизацията на производството, системите на гъвкави производства, роботиката и ZBR (Австрийският икономист Щумпетер нарича този процес „съзидателно разрушаване“).

Революцията в производството се развива толкова бързо и засяга така факторите на производството, че фирмите не подменят повече използуваните машини. Те предпочитат да ги заменят с нови. Въвеждат най-прогресивните за момента технологии, машини и съоръжения. Това е процесът, който се нарича ZBR. Реализираните по този начин икономии достигат 40, а понякога дори 50 на сто.

Революция в администрацията. Това също е забележително явление в Япония. Във всяка японска служба може да се види JWP (японска текстообработваща машина), въведен от Тошиба преди 7 години. В работата с текст е извършена революция в съществуващото традиционно японско отношение към документа и писането, а скоро и аудио-визуалните средства за разчитане на информация ще могат да се намират свободно на пазара. Това не само създава огромни нови възможности за развитие на търговията и обслужването, по преди всичко променя и начина на опериране вътре в службите, спомага за приближаване към безкнижната администрация.

Революцията в разпределението намира място сред широката гама от продукти за потребление. Доставката по предварителна заявка и директното пазаруване се преплитат в известните със своята сложност японски схеми на разпределение. Малките предприемачи притесняват по този начин големите предприятия и това явление се разпространява по един наистина революционен начин. Никой не може да спре тази революция — консуматорите да имат пряка връзка с производителите. За повече от продуктите себестойността е само 30 на сто от продажната цена. Тези посредници са морално остарели. Те трябва да бъдат отстранени, ако не внесат съществена част от печалбата си в системата на разпределение.

Международна революция. Тя се характеризира с бързо образуване на триади „ЯЕС“. Това илюстрира сътрудничеството на Япония + Европа + САЩ, на фирми от Япония, Европа и САЩ. Световният бизнес излиза на повърхността на световната сцена. Вместо да се концентрира върху някакъв местен пазар, производството е предназначено за 600-милионното население на най-развитите страни и световният бизнес трябва да се съобразява с този факт: има толкова общи нужди на населението на тези страни — в областта на образователната система, в инфраструктурата, в нуждите и начина на живот, в покупките.

Започва революция и в дома, която Кеничи Омае нарича аудио-визуални информационна система или Система на мрежа от информация. Японската телеграфна и телефонна корпорация ще остави дълбок отпечатък върху всекидневния живот в къщи и в службата. През 1982 г. ЯТТ започна въвеждането на индивидуална мрежа от микропроцесорна техника. От 1985 г. за срок от 10 години тези дигитални телефонни мрежи и всички системи за информация ще се превърнат в единствена мрежа от оптични нишки върху цялата страна. Тази твърде амбициозна програма ще включва телевизията, предаването на информация в къщи и в службата, както и други средства за съобщения. Освен другите последици това ще улесни надомната работа на част от работниците. А може би голяма част от служителите ще изпълняват задачите си от дома?

През „чудото“ с поглед към XXI век пред Япония възникват сложни проблеми. Мъглявото бъдеще причинява тревоги както сред правителството и управляващата ЛДП, така и сред деловия свят и научните среди. Поставя се на преоценка пътят, изминат след войната. Япония „ще не ще“ трябва да поеме кръста на великата тройка в световната икономика.

Нека разсъжденията с поглед към бъдещето започнат от един твърде знаменателен факт: през 1986 г. женевската организация „Световен форум на менажмента“ определи Япония като най-конкурентоспособна нация в света пред САЩ и Швейцария. Тази оценка бе резултат от 340 обективни критерии, както и на субективната оценка на 1500 стопански ръководители и експерти.

Това би могло да успокои японците. А според начина, по който те разсъждават, както се изрази един мой познат в Токио през юли 1987 г., подобна новина е сигнал за тревога. За тревога? Да! Защото „зенитът“ може да означава край на развитието „нагоре“. „В такива случаи ние, японците, както всички се радваме, но в радостта си чувствуваме горчивия привкус на бъдещето, което е твърде сложно и неясно.“ Това бяха думите на моя познат и те отразяваха безспорните намерения на Япония в областта на икономическата и научно-техническата и мощ. Вниманието вече е насочено към разработването на общонационални комплексни мерки за развитие на икономиката и науката. Разбира се, за периода, обхващащ началото на XXI век. В условията на капиталистическата система тези мерки нямат задължителен характер, но както показва практиката, те вече в значителна степен се реализират.

За сериозността на подхода към това „комплексно индикативно планиране“ на икономическото развитие говори фактът, че то се осъществява под непосредственото ръководство на министър-председателя. По указание на ръководителя на японското правителство се създават специални изследователски групи — съвети, комитети и подкомитети, които му представят свои предложения за по-нататъшно развитие на страната. С особена популярност се ползва „Докладът на Съвета по изследване на проблемите за регулиране икономическата структура за развитие на международното сътрудничество“ (април 1986 г.), получил названието „Маекава“ по името на неговия автор Харуо Маекава, бивш президент на Японската национална банка.

Основната идея в доклада „Маекава“ е намаляването на излишъка в текущия търговски баланс на страната до равнище, което да бъде в съответствие с необходимостта от постигането на по-хармонични отношения на Япония с нейните основни търговски конкуренти. Предлага се тази цел да бъде осъществена чрез преобразуване на структурата на японската икономика. Досега стопанското развитие на Япония зависеше преди всичко от нейния износ на международните пазари. В доклада се предлага стопанската структура на страната да се промени по такъв начин, че икономическото развитие да се определя преди всичко от вътрешното търсене.

В доклада се подчертава, че ако Япония не извърши това преструктуриране на своята икономика, засилващият се протекционизъм на САЩ в страните от Общия пазар, както и в някои други страни може да доведе до силно ограничаване на японския износ в тях. Взето е решение съдържащите се в доклада препоръки да се обсъдят спешно в различните министерства и ведомства в тесен контакт с управляващата Либерално-демократическа партия. Наред с това към Икономическия съвет на министър-председателя на Япония е създадена специална Комисия по нова структура на народното стопанство, която се оглавява от Харуо Маекава. През декември 1986 г. тя публикува решение, в което развива по-нататък идеите, съдържащи се в първоначалния доклад. Публикувани бяха „Основи за регулиране на икономическата структура“ (декември 1986 г.), разработени от Икономическия консултативен съвет при министър-председателя; „Доклад на Специалния подкомитет по регулиране структурата на икономиката“ (април 1987 г.); нов доклад „Маекава“: „Предложение на Икономическия консултативен съвет — ориентири за регулиране на структурата“ (май 1987 г.) и „Доклад за изследване на средно и дългосрочни перспективи за развитие на световната и японската икономика“, подготвен под ръководството на Агенцията за икономическо планиране от група водещи японски специалисти начело с президента на Научноизследователския икономически институт „Дайва Шокен“ И. Миядзаки.

По мнението на специалистите, тези доклади определят японската стратегия по пътя към XXI век. Целите, които са поставени са конкретни. Главната задача е към 2000 година частта на японския продукт да достигне 14 на сто от световното производство. А нека напомня, че Япония по територия заема 0,37 на сто от земната суша при население 2,5 на сто от цялото човечество!

Според съветския японовед В. Н. Хлинов във връзка с това е поставена задача да се преустрои структурата на икономиката по такъв начин, че да бъде намалена зависимостта от експорта. Значителна част от промишленото производство да се прехвърли в чужбина, рязко да се разшири вътрешното търсене, да се създадат благоприятни условия за развитие на икономическите отношения с други страни и т.н. Повечето японски специалисти споделят, че ако бъде запазен всеобщият мир, тези цели ще бъдат постигнати.

През последното десетилетие Япония настъпва навсякъде по света. Нейни стоки завладяват пазарите безпардонно. Създава се една пандемия на японско стоково нашествие, което се посреща с неприязън от заинтересованите конкуренти, но със симпатии от консуматорите.

Японците не продават само по-евтини и по-качествени стоки, но те умеят и да ги предлагат, за да печелят благоразположението на консуматорите. Те се превърнаха във „финикийци“ на XX век, които „пробиват“ навсякъде. Видимо тяхната система на проучване на пазарите съдържа някаква „тайна“ плюс въведената напоследък от много японски фирми практика за гаранция на предлагания продукт, която изключва необходимостта от сервиз. Това са нови, невиждани досега форми на търговия, които привличат вниманието на конкурентите, печелят симпатиите на консуматорите, разкриват пазари за японските изделия…

Приспособяването към структурната реорганизация поставя пред японските компании и предприятия трудни задачи. Остарелите народностопански отрасли, вездесъщото прилагане на досегашните информационни и комуникационни технологии, както и растящият конкурентен натиск на другите източноазиатски страни изискват от японските предприятия да използват нови стратегии.

Досегашната форма на ангажимент на японските предприятия в чужбина може да се характеризира по следния начин: на основата на превъзхождащите производствени процеси и управленски техники в Япония бяха произвеждани продукти с широко приложение на технологии и с висока стойност. Когато се появяваха търговски търкания, производството се преместваше на съответния пазар. Освен това производството на продукти, които стойностно вече не можеха да конкурират, се прехвърляше в съседни азиатски страни — в „новите Японии“. Повишаването на стойността на йената ускори тази тенденция и неминуемо ще доведе, като се мине през изграждането на заводи извън Япония, до разширяване на доставки от извъняпонски производители, а по такъв начин и до развитие на мащабен външен ангажимент на компаниите.

Промишлените клонове на високи технологии следват стратегията на изграждане на международни бази за изследователски и развойни проекти, на подкрепа на използващите тези проекти фирми и създаването на глобална оперираща управленска система заедно с други предприятия от страната и чужбина. Според едно изследване на университета Кейо в Токио до края на века делът на чуждестранната продукция в световния пласмент на японските многонационални компании ще се повиши от 12 на сто в началото на 80-те години, до 30–40 на сто в 2000 година.

Автомобилната индустрия например, която от няколко години е на челно място в изграждането на заводи в чужбина, вече направи следващата стъпка: още няколко японски автомобилни концерна — „Хонда“, „Фуджи“ и „Исудзо“ ще произвеждат автомобили в САЩ. Притокът на японски предприятия вече води до там, че на американския автомобилен пазар се предсказва голям свръхкапацитет още през средата на 90-те години.

Тези планове се подкрепят от превръщането на Токио в денонощно работещ световен финансов център, който се издига до равнището на Ню Йорк и Лондон. Решаващо влияние за това има либерализацията и интернационализацията на собствената финансова система, която се подкрепя от забележимо нарастване на международното значение на йената.

Освен това се цели още по-тесен контакт с клиентите, и то в световен мащаб. През следващите години международно опериращи японски предприятия ще изградят световна мрежа от бази, която ще включва не само заводи и пласментни организации, но както вече се очертава — пазарно проучване, изследователска и развойна дейност и управление на финансите както за потребителски, така и за инвестиционни стоки. Така японската компания за електроника „Сони“ още отсега си е направила изводите за Европа: освен по-нататъшно прехвърляне на производство от Япония на континента ще бъде прехвърлена и част от изследователската и развойната дейност. Една от целите на тази нова стратегия е да се координират по-добре делата на европейските дъщерни фирми и чрез съответното равнище на вземане на решения да се стигне до по-голяма близост с клиентите и до по-голяма гъвкавост на трети пазари. Докато в миналото производствената политика се решаваше предимно в Токио, в бъдеще положението ще се промени. Тласък за това дава и „силната“ йена, която създава трудности за прекия износ от Япония. С бързи темпове се „преместват“ заводи, ценни книжа и капитали по четирите краища на света.

„Правителството ни убеждава да напуснем Япония“ — изповядва инж. Хонда, който вече произвежда в САЩ 320 000 превозни средства годишно и иска да стане американски конструктор, като смята да се разгърне с пълна сила към 90-те години. През 1980 г. в САЩ имаше 100 японски заводи, през 1986 г. те станаха 545 с повече от сто хиляди работещи в тях американци. „Мацушита“ присъствува в 28 страни с 51 заводи. Един непреодолим подем, дължащ се на покачването на йената и на засилващата се заплаха от протекционизъм, насочи усилията към Щатите. Със своя баланс на авоарите и участието в чужбина със 180 милиарда долара (130 през 1985 г.) Япония може да се надява, че ще бъде в състояние да осигури своята енергетична и хранителна независимост.

В недалечното бъдеще „Мейд ин Джапан“ ще започне да се появява по-рядко. Японските фирми са започнали безпрецедентна кампания по инвестиране в развитите западни страни и в редица перспективни развиващи се държави с богат потенциал от суровини и работна ръка, като Бразилия, Аржентина и пр., вследствие на която към началото на 90-те години Япония може би ще стане вторият след САЩ международен инвеститор. Японските бизнесмени считат пред лицето на нарастващия протекционизъм на Запад тази стъпка за мъдра и необходима. За да запазят или да разширят пазара си, японците са склонни (по принуда) да произвеждат на място и да наемат местни работници, а автоматизацията само улеснява този процес, като намалява частта на човешкия труд в повечето производствени процеси.

„Ниппон електрик“ (НЕК) е пример за нова инвестиционна стратегия. „Ние се стремим към съотношение 1:1 на износ към производството на място (зад граница)“ — изтъква Уши, вицепрезидент на НЕК. Фирмата произвежда вече десет години полупроводници в Ирландия и тази година инвестира 40 млн. долара за завод в Шотландия. НЕК произвежда ИС-памети в Калифорния и неотдавна откри още един подобен нов завод, който ще бъде идентичен на най-съвременния завод на фирмата в Япония.

В. „Хералд трибюн“ от 9 октомври 1987 г. съобщава, че според една специална прогноза до 1985 г. около 500 хиляди работни места вече са били „пренесени“ от Япония в чужбина и други 2,2 милиона работни места се очаква да бъдат „преместени“ зад граница до 1995 г. В този ред на мисли заслужава да се спомене прогнозата за прехвърляне на част от японското автомобилостроене в близки и далечни на Япония страни, където са налице евтина работна ръка и суровини. На моя въпрос как си представят тази операция отговорът бе, че се предвиждало от близо 12 млн. броя към края на века производството на автомобили в Япония да намалее с 50 на сто. Японската промишленост и наука обаче трябва да създадат най-надеждни възлови части на автомобила, примерно: мотора (става дума да се създаде керамичен мотор без охлаждане и 2–2,5 пъти по-лек от традиционния), касае се за свръхмодерни спирачни системи и електронизация на возилата. На основата на такава концепция японците оценяват, че биха станали световни автомобилостроители, като си осигурят чрез конкурентоспособност и качество „всеки автомобил в света да има вграден японски детайл…“ А това с други думи означава да се вгради японско сиво вещество във всеки автомобил на планетата…

Звучи невероятно, но не и фантастично!

Втората стратегия е свързана с ускоряване на иновациите и осигуряване на конкурентоспособността. И в бъдеще основа на по-нататъшното развитие на японската икономика ще бъдат новите продукти за задоволяване изискванията на клиентите, както и постоянното усъвършенствуване на производствените системи. База на иновациите ще бъде научноизследователската дейност на равнище над предприятията, тясно обвързана с ориентираните към приложение в производството развойни работи.

При мои срещи в Япония през 1987 г. в разговори за бъдещето често се повтаряше темата за диверсификацията. Даже такава високоспециализирана фирма като „Фанук“ — една от най-големите производителки на роботи и средства за автоматизация, мисли да реализира идеята за диверсификация. Както обясняваше президентът С. Инаба, те се насочват към разнообразяване на продукцията, като се опират на широкото използване на традиционното производство. Той илюстрира идеята си с такъв пример: На 15 метра под приемната, където обядвахме, т.е. под земята, се намирала лаборатория. В нея работи екип от различни специалисти (10–15 души), които до началото на 90-те години трябва да произведат устройство с точност една милиардна от микрона, което ще бъде около 1 милион пъти по-точно от постигнатото в САЩ. Този изумителен инструмент чрез автомат ще трябва да върши работа „на субмолекулярно равнище“. В лабораторията се работи при постоянна температура 20° с отклонение ±0,1° С. За случая моят домакин намекна, че това е важна стъпка в областта на генното инженерство.

В Япония все повече се осъзнава фактът, че в сегашните условия ориентацията на крупната фирма към един отрасъл или към производството на един продукт е неперспективно и икономически неоправдано. По-рано можеше да се избира: предимствата на специализацията или на диверсификацията. Днес диверсификацията е задължителна за всяка по-крупна компания.

Такова беше категоричното мнение на моя събеседник д-р инж. С. Инаба.

По този проблем интерес представляват изводите от изследванията на съветските японоведи А. А. Дикин и И. С. Целишчев. По тяхна оценка с поглед към XXI в. японските фирми поотделно и японската икономика като цяло провеждат принципа на диверсификация на производството или концепцията за многоотраслово развитие. Тя предполага, първо, добре премислено производство и отрасли, свързани помежду си технологически или по характер, и способи на маркетинг. В Япония, за разлика от САЩ, компаниите не „отиват твърде далеч“ от своя основен базов отрасъл. Преди всичко това е свързано със закрепостяването на кадрите. Ако вземем за пример една текстилна компания, като се има предвид твърде широкият профил на японските специалисти, може да се предположи, че специалистът в областта на текстилното производство при съответна кратка преподготовка може да работи в отрасли и на химическата промишленост, в производството на редица нови материали, но в областта на информатиката очевидно ще му бъде трудно да работи. А да се намери работна сила извън фирмата, при условията на системата на дългосрочно наемане, е много сложен проблем. Затова първото условие е подборът на взаимно свързани технологически и по маркетинг отрасли и производства. Промишлените компании често проникват и в отраслите на сферата на услугите, които също така или иначе са свързани с техния производствен профил (например компаниите от хранително-вкусовата промишленост и в сферата на общественото хранене и фармацевтиката, в автомобилостроенето с туризма и т.н.). Но това не е всичко. Съществува втора важна страна на диверсификацията — задължителното включване в многоотрасловата концепция едва ли не на всяка крупна фирма (или както японците сега казват, използувайки английския термин CI, т.е. corporate identity — „лице на корпорацията“) на едни или други производства, отнасящи се към отраслите, които се намират на предните позиции на научно-техническия прогрес (електроника, информатика, биотехнологии, нови матернали). Така в резултат на многостепенността се стимулира развитието на водещите отрасли.

В определена степен формирането и осъществяването на такава многоотраслова концепция (CI) пренася центъра на тежестта на конкуренцията от равнището на отделните отрасли върху равнището на стопанството като цяло. В известна степен се „подриват“ отрасловите монополистически структури. Конкурират се не само производителите в един и същ отрасъл, а на равнище на цялата икономика — разните CI, което е качествено различна ситуация в сравнение със ситуацията през 60-те или 70-те години.

И още един принципно важен момент, за който говори И. Целишчев в своята концепция — своето CI производителят може да сформира самостоятелно. Тук не могат да действуват никакви указания „отгоре“. Формирането на такава многоотраслова концепция е един от решаващите фактори за повишаване ефективността от използуването на ресурсите. С други думи в Япония се формира икономика на разнообразието, което е един от най-важните компоненти на съвременната стратегия за икономическо развитие. Нейният смисъл се състои в произвеждането на специализирана не в големи серии, а в много случаи уникална съобразно конкретния потребител продукция, със запазване на ниско равнище на разходите, характерно за масовото производство. Условие за това са най-новите средства за автоматизация (ГАПС, роботите и т.н.) и информатиката.

 

 

Ако посетите Токийското представителство на фирмата „Киосера“, чиято база е в Киото, ще ви демонстрират един от нейните последни продукти. Около 30-сантиметров типичен японски нож с необикновен сив блясък, с който бързо ще превърнат тънък лист хартия в купчина малки конфети. Този нож не е изработен от метал, а от керамика (циркониев окис) и е един от резултатите на онова, което в Япония наричат нова „каменна ера“ — активното ангажиране на държавата и на фирмите за разработване на нови керамични материали, процеси и приложения. По подобие на керамиката, използувана в кухненския порцелан, обзавеждането на баните и облицовъчните плочки, новите материали са базирани на силиций и рядкоземни елементи.

За разлика от своите предшественици новите материали (понякога наричани авангардна керамика) притежават необикновен спектър от свойства. Много от тях са по-здрави от стоманата, но имат само половината от нейното тегло. Те притежават също така уникална топлопроводимост или свръхелектропроводимост, изключителна устойчивост на корозия или на удари.

Тези качества правят много от новите керамики „кандидати за приложение“ в такива разнообразни области като микроелектрониката, биоматериалите, свръхпроводимите материали, металообработването, производството на лагери, бутални уплътнения, слънчеви батерии, автомобилни двигатели и, разбира се, на домакински ножове. Въпреки че тези материали се сблъскват с проблемите на производството и с недоверието на потребителите, почти всяка японска компания прави усилия в тази област. Фирмата „Тошиба“ например претендира, че е една от пионерите в технологиите, базирани на силициев нитрид — една от най-обещаващите нови керамики. Фирмата притежава около една трета от близо 400-те японски патента в областта на керамичните технологии. В резултат на тази активност е създадена линия за производство на лагери за газови турбини от силициев нитрид. Тези лагери не само че са много по-леки от съпоставимите конструкции, но работят при температури до 800° С (за повечето от стоманените лагери максималната допустима температура е 120° С.).

„Тошиба“ активно работи по създаването на керамичен двигател, стъпка по стъпка заменяйки отделни компоненти. Скоро на пазара вероятно ще се появят керамични бутала и бутални цилиндри.

Между многото изследователски проекти може да се отбележи разработената от фирмата „Асахи“ нов клас керамика, базирана на циркониев борид. Електрическата проводимост на този материал е като на желязото — нещо съвършено ново, тъй като досега керамиката е била дълго време използуване като изолатор. Нещо повече, тази керамика е два пъти по-твърда от алуминиевия окис и при определени условия може да работи при температури до 2000° С.

Но поради изключително високата твърдост на повечето от авангардните керамики съществуват сериозни проблеми, свързани с тяхната обработка. Електрическата проводимост обаче позволява използуването на методите за електроискрова обработка и полиране.

Японските фирми създават специални керамики с много широк спектър на приложение — от основи за зъбни протези и протези в двигателно-упорния апарат на човека до специални подложки и корпуси за микроелектрониката.

Ако Япония желае да бъде лидер в новата „каменна ера“, тя трябва, първо, да преодолее скептицизма. Много фирми са заинтересовани от новите керамични материали, но те чакат разрастване на продажбите, преди да пристъпят към промени. Може би ключът към бъдещите успехи е в ръцете на автомобилната индустрия — на производствата, свързани със свръхпроводимостта. Ако се преодолеят бързо някои от проблемите, които все още остават, и ако се убедят производителите на автомобили в надеждността на компонентите и ако обявените резултати за постигане на свръхпроводимост са достатъчно надеждни, авангардната керамика ще получи изключителен вот на доверие, а новата „каменна ера“ ще бъде реалност.

За случая е интересно мнението на съветския академик Гинзбург, който казва: „Керамиката преди 7000 г. създаде материална основа за писмеността. Сега тя чрез най-новите технологии отваря вратите на човечеството към нова ера — ерата на свръхпроводимостта“.

 

 

Японското правителство разглежда биотехнологиите като едно от направленията за развитие с най-висок приоритет през 90-те години. В Япония се отчита липсата на достатъчно фундаментални изследвания в тази област, но се разчита, че това ще бъде преодоляно чрез интернационално коопериране, провеждане на агресивни програми за закупуване на „мозъци“, за обучение и организиране на собствени фундаментални изследвания чрез създаване на съвместни фирми в и извън Япония.

Като се имат предвид ограничените природни ресурси, предполага се, че основната част от изследванията трябва да се съсредоточат в химията и агрокултурите — като подход за биоалтернативи на нефтохимическите процеси и за създаване на нови сортове растения. Същевременно, отчитайки големите потенциални пазари, много японски фирми съсредоточава своите изследвания върху здравеопазването — създаване на високоефективно производство на витамини, ваксини, антибиотици и продукти на клетъчното генно инженерство. Много от тези изследвания са в пряка връзка с имунологията — естествената защитна система на тялото.

Имунологията е сърцевината на поредица от нови продукти, създадени от фирмата „Хаяшибара“ (гр. Окаяма) — една 100-годишна фирма за хранителни продукти, базирани на ферментационни процеси, която все още се счита за начинаеща в биотехнологиите. Новосъздаденият от фирмата изследователски институт е оборудван с най-съвременна техника и между другото притежава 50 000 чистокръвни хамстера.

Много биотехнологични фирми в САЩ и в други страни отхвърлят използуването на животни за такива „клетъчни фабрики“ поради големите разходи, както и поради сложните и дълготрайни процеси на прочистване, но японската фирма се базира на теорията, че всичко, което може да бъде създадено чрез конвенционалните клетъчни култури „извън тялото“, може да бъде направено много по-ефективно „вътре в животните“.

Фирмата използува хамстери, за да произвежда експериментални количества на алфа и гама интерферон, а също така и два протеина, атакуващи ракови клетки, нормално създавани от имунната система. И двата продукта са в процес на клинична проверка.

Хамстери ще бъдат използувани и за производство на антитела.

Имунологията е основният фокус и на компанията „Сънтори“ (Осака), създадена преди около 80 години — един от най-големите японски производители на уиски, бира и саке (японска ракия, произвеждана от ориз). „Сънтори“ е навлязла в областта на фармацевтиката само преди 6–7 години. „За да можем да бъдем в челните редици, ние трябва да намерим нещо ново и бързо да се придвижим с него“ — казва Таканобу Исобе, ръководител на планирането в областта на лекарствените средства. А моят познат, президентът на фирмата господин Саджи при последната ни среща се „изповяда“: „Две са сега моите хобита — биотехнологията и изкуството“.

За три години изследователите на фирмата са разработили специална програмна система за използуването на компютър при проектиране създаването на лекарства. С нея учените могат да оценяват сложни лекарствени синтези преди да се започне скъпата лабораторна дейност. И въпреки че в „Сънтори“ считат, че бизнесът с лекарства е все още „бебе“, 40 на сто от изследователите в научния й център са заети във фармакологията и биотехнологиите.

„Сънтори“ може би не е най-голямата нова биотехнологична фирма, но изглежда, че тя може да се нареди между най-„агресивните“. В бързото придвижване към ролята на основен играч, фирмата активно наема персонал от конкуренцията — едно неофициално, но реално табу в японската индустрия. Япония има над 150 биотехнологични фирми. „Ние трябва да работим много активно, за да вземем хората, които желаем — казва господин К. Шимура, ръководител на фармацевтичния отдел на «Сънтори». — За да разчитаме на завършващите университета, трябва да чакаме най-малко 10 години, а ние търсим изследователи, които ще започнат да работят за нас незабавно.“

Независимо от привидната традиционна японска склонност към коопериране, японските биотехнологични фирми остават силни конкуренти помежду си и особено спрямо фирмите от други страни.

Бързият напредък на Япония в областта на биотехнологиите става още по-забележим, като се има предвид, че само преди 15 години тя въобще не участвуваше в съревнованието в тази сфера. Тогава МИТИ определи биотехнологиите като една от ключовите, подлежащи на пълна комерсиализация сфери през 80-те години.плимстрова техни В резултат на това националният бюджет за изследвания в областта на биотехнологиите през 1984 г. беше вече с 55 на сто по-голям от бюджета през 1983 г.

И в тази област Япония не е без проблеми. Биотехнологиите предлагат продукти, които по-рано не са били произвеждани и се използуват процеси, които по-рано не са съществували. Производителите се сблъскват с проблемите на съпоставяне на техническата експертиза с „познанията за пазар“, с предвиждането на продажбите на лекарство, за което по-рано въобще не е имало търсене.

Много фирми се оплакват, че все още не могат да намерят и „подходящи хора“ за ръководство на този бизнес. Освен това необходими са средно 10 години, за да може едно ново лекарство да премине от идеята през процеса на държавното утвърждаване до реализиране.

Може би най-важният проблем е, че японците са обучени повече за приложни отколкото за фундаментални изследвания. За да се преодолее това, фирмата „Фуджисава“ например е открила в Осака нова научна лаборатория със 125 души изследователи само за фундаментални изследвания в областта на биотехнологиите. Много други фирми, оценявайки важната роля на тези изследвания за комерсиализацията на биотехнологиите, откриват нови или развиват своите центрове за фундаментални изследвания.

В своите планове за развитие в областта на биотехнологиите японците предвиждат на основата на биоенергетичното инженерство да разработят първите функционални, ефективни и нескъпи „биохимични компютри“. Тази идея може би изглежда странна и утопична, но ако компютърът ще се доближава до ефективността на широкоспектърните възможности на човешкия мозък и на нервната система, тогава основният аналог би трябвало да бъде биохимичен, а не електронен!

 

 

Почти няма хора на земята, които да не слушат радио. А и телевизионните зрители са над два милиарда. Днес говорим ли за радио и телевизия, често споменаваме японски фирми. И не само у нас.

За тридесет години бурно развитие на японската битова електроника главните производители на тази техника „съкрушиха“ много конкуренти в Северна Америка и в Европа. Практически те са така преуспяващи, че вече строят свои заводи-филиали в западни страни, експортирайки не само производствените си технологии, но и своя стил на управление на производството.

Не всичко е било гладко в японската битова електроника. „Хай-фи“ апаратурите като че ли бяха пред залез в наситения западен пазар, а някои японски продукти, които имаха голям успех в самата Япония, пропадаха на пазарите в други страни.

Нещо повече. Конкуренцията на Хонконг, Тайван, Сингапур и Южна Корея упражнява непрекъснат натиск върху японските производители за все по-ефективно производство. В много случаи японците решиха да се обединят с тях. Продукти, създадени в Япония като „пилотни“ производства, изчистени от недостатъци, бяха прехвърляни заедно с комплектните монтажни линии в някои от тези азиатски страни за масово производство. Пакетът от патенти и софтуер обаче остава в ръцете на японците.

Японците заеха водещите позиции благодарение на качеството и на атрактивните цени. На вътрешния пазар или в чужбина, независимо дали се отнася за телевизори, видеомагнетофони или звуковъзпроизвеждаща апаратура, японските фирми силно се конкурират помежду си, а победител в много случаи става потребителят.

В областта на производството на телевизори японците не успяха да изместят водещите американски фирми „Рейдио Корпорейшън оф Америка“ и „Зенит“, но те доминират на американския пазар за малките цветни телевизори и имат значителен дял на пазара с по-големите екрани. Свръхпроизводството на стандартни телевизори, които практически станаха домашна вещ за всеки дом, даваше малки печалби. Производителите започнаха да търсят нови технологии, за да създават нови модели, носещи повече печалба.

Изненадващо е, че японците се оказаха по-назад в последните нововъведения в производството на телевизори — например схемите за цифрова обработка на телевизионните сигнали. Те бяха принудени да купуват тези електронни компоненти от САЩ и от Европа. Независимо от това в 1985 г. „Тошиба“ първа достигна до американския пазар за цифрови телевизори и прави здрави стъпки в него. Новите телевизори ще имат вградена достатъчна памет за съхраняване на отделни кадри и специализиран вграден компютър, който ще може да обработва изображенията. Някои японски фирми вече демонстрират прототипи с нови авангардни функции, които са незаменими за прожекционните телевизори и за телевизорите с много големи екрани (30–35 инча^[1] диагонал).

Най-новият продукт на японската технология са фотоапаратите „видео стил“. С форма и размери, наподобяващи традиционните 35-милиметрови, еднообективни, огледални фотоапарати, тези устройства, създадени от „Сони“, „Канон“ и дузина други известни имена, използвайки специални електронни оптични компоненти, позволяват да се записват видеокадри върху един 1,85-инчов магнитен гъвкав диск. Японската електронна индустрия вече стандартизира формата на записа върху този диск, въпреки че продуктът не е навлязъл все още масово на пазара.

Запечатаните (записаните) кадри могат да се видят или върху екрана на телевизор, снабден с „четец“ на диска или върху хартия, възпроизведени чрез специално видеопечатащо устройство, което използва обикновена хартия (засега при цена 1000 долара за цветен печат).

В перспектива новите технологии ще позволят плоският екран да замени днешните обемисти кинескопи. Първите образци на телевизори с такива екрани бяха демонстрирани от „Сейко“, „Епсон“, „Касио“ засега само с черно-бял екран с диаметър около три инча. Но изследванията и разработките (включително и за цветни плоски екрани) са в пълен ход и то във впечатляващ обем.

В последните десет години видеомагнетофоните продължават да бъдат най-печелившата модерна технология в битовата електроника. Предложената от „Сони“ така наречена „Бета форма“ за видеозапис беше първата, която пожъна успех, но днес тя е силно конкурирана от УН (в превод — система за домашно видео) също на японската фирма „ЛУС“. Тези два формата запазиха своето привилегировано място на пазара за повече от десет години чрез непрекъснато добавяне на нови функции.

На пазара на битова техника най-важната нова разработка беше преминаването от 1/2 инчова на 8-милиметрова видеолента — нов стандартизиран формат. Независимо от малката дебелина на касетата (колкото този на звуковите касети), новият формат предложи по-богата характеристика от стария — изтриване на отделни кадри, цифров запис на стереозвук, удължено време на звуковия запис — до четири часа при едночасова видеолента. Този звуков запис може да се използува за други цели, например за подреждане на картини или редактиране на звуков съпровод.

Осеммилиметровият формат предлага освен предимствата в размери и тегло и по-качествена картина.

Проблемите на производителите обаче нараснаха почти двойно — магнитните частици върху магнитната лента, записващите и четящите глави, станаха много по-малки, изискваха много по-прецизни химични и механични технологии. Независимо че днешните 90-минутни 8-милиметрови видеокасети са най-доброто засега на пазара, в скоро време чрез намаляване на скоростта на записа горната граница може да достигне четири часа.

Първите разпространители на 8-милиметрови видеомагнетофони на пазара в САЩ бяха „Кодак“ и „Полароид“, които предлагаха устройства, произведени в Япония. Според специалистите „Сони“ е първата японска фирма, която ще може да излезе самостоятелно на пазара в САЩ с 8-милимстрова техника за видеозапис.

Една друга щастлива за японците, но създаваща проблеми област на битовата електроника е звуковата техника. В 60-те и 70-те години японските производители са на първото място на пазарите за висококачествена (Хай-фи) техника, превъзхождайки във всичко американската, с изключение на високоговорителите. Този пазар вече е наситен и едва ли ще нараства значително. В резултат на това японските производители на звукова техника (радиоприемници, усилватели, магнетофони) започнаха да „декорират“ висококачествените апаратури с какви ли не средства за автоматизация. Предното табло на апаратурите е илюминирана като в казината в Лас Вегас. Колкото повече средства за управление се включваха, толкова по-трудно ставаше използването. Единствените подобрения във висококачествената звукова техника след изобретяването на стереозаписа през 50-те години са дековете с касети и грамофоните с компактни дискове. Касетните декове вече са достигнали горната човешка граница на възприемане на звук за нормални нужди. Компактните грамофонни дискове се считат за най-доброто средство за разпространение на музика днес. Но цифровият запис в компактните дискове тотално разрушава традиционната идея за създаване на линия от продукти от серия различни модели с нарастваща себестойност и печалба. Един 250-доларов грамофон с компактен диск звучи много по-добре от един 1000-доларов висококачествен касетен дек.

Компактният диск намира обаче нови приложения. С новите системи могат да се генерират до 1500 неподвижни видеокартини с ограничена цветна графика или текст, с които да се придружава звуковият запис.

Един новопредложен формат за запис осигурява 32 часа за прослушване на един диск. Всички Шекспирови пиеси ще могат да бъдат записани само върху 2 компактни диска!

Последното липсващо звено във веригата на звуковата техника е форматът за цифров запис на звука. Независимо че слушаме цифрово кодиран звук от видеомагнетофоните от няколко години, все още няма приети стандарти за цифров магнетофонен запис на звук. През 1987 г. се очакваше да се появят апаратури за цифров запис в най-горния край на „Хай-фи“ системите. Битовите „грамофони“ с оптически дискове са нещо по-далечно, но „Мацушита“, „Накашима“ и „Тошиба“ вече предлагат индустриални версии.

В звуковата апаратура японският стремеж към миниатюризация като че ли е достигнал практическите граници. Последните касетофони от типа „Уокмен“ са почти с размера на касетата, която възпроизвеждат, а радиоприемниците са почти както някогашните бланки за безкасово плащане. По-нататъшната миниатюризация на размерите е безполезна — нашите пръсти не могат да станат по-малки. Но някои сфери на подобрения все още съществуват — по-добра механична стабилност на устройствата с компактни дискове, по-дълъг живот на захранващите батерии.

Междувременно някои производители се обръщат към нововъведения. „Сони“ удвои касетите в „Уокмен“, като предвиди два независими транспортни механизма. Но рецесията от 1981–1982 г. предизвика убийствено спадане на цените.

Какъв ще бъде следващият голям успех в японската битова електроника? Добавянето на микропроцесори предоставя нови функции и понякога истинска нова потребителска стойност за цяла гама от продукти — от шевните машини до миксерите за приготвяне на храни или печене на хляб. Някои технологии като например видеодисковете са многообещаващи, но без особен резултат. Пазарът за домашните компютри остава несигурен.

Най-успешните японски домашни компютри все още не са въведени на пазара на САЩ. Техните програми не са конкурентоспособни с изключение може би на игрите. Всеизвестните успехи на Япония в битовата електроника предизвикват основателни въпроси у западните фирми в тази област. Досега повечето от концепциите за нови продукти идваха от Запада. „Рейдио Корпорейшън оф Америка“ разработи цветната телевизия, „Филипс“ разработи звуковата касета и оптическия диск. Днес на предна линия са японците. Те не само са водещи в продажбите на традиционната битова електроника, но довеждат до пазара и нови идеи. В края на краищата японците бяха тези, които доведоха до успех компактният диск и те са тези, които наложиха и произвеждат преуспяващите формати във видеозаписа.

В контраст на това в миналото десетилетие „Рейдио Корпорейшън оф Америка“ опита една нова технология — видеодиска и пропадна. Формата за видеокасети на „Филипс“ не можа да се наложи — днес Филипс произвежда по лиценз японски модели.

За американските и за европейските фирми взирането в бъдещето е една обезсърчителна перспектива. Конкуренцията за нови технологии в битовата електроника не е между Япония и Запада, тя е само между японците.

Преди втората петролна криза Япония все още зависеше изключително от енергийните и материалните ресурси, получавани отвън. Това създаваше голяма грижа на промишлените среди и изискваше сериозни структурни промени.

Много нови области, главно в авангардните технологии, бяха обект на внимание и между тях особено — информатиката и телекомуникационната индустрия. За разлика от други нови области (биотехнологии, новите материали) те имаха една солидна база — производствата в сферата на телефонния бизнес, телевизорите, компютрите, електронните компоненти и оптическите влакна.

Така наричаните от Япония „нови медии“ са част от информатиката и телекомуникационната индустрия, които обещават бъдещо развитие в мащаби, несравними с която и да е друга област. Може би е добре да се поясни какво всъщност е една „медия“. Железопътните линии, пътищата, летищата, пристанищата са съоръжения за транспортиране на хора и стоки, които могат да бъдат сравнени с човешките артерии. Телефоните, вестниците, телевизията, радиото играят ролята на „преносвачи“ на информация и могат да бъдат сравнени с човешката нервна система. Медиите функционират като нервна система за обществото.

„Новите медии“ са онова, което използва прилагането на революционни технологии в отделните етапи на генериране, събиране, предаване, съхраняване и обработка на информация.

„Новите медии“ е чисто японски термин, обхващащ широка гама на нови комуникационни технологии.

Различните типове медии (нови и стари) се намират във взаимна връзка.

Японците разделят „новите медии“ на два типа. Едни, които разширяват характеристиките и функциите на традиционните медии — например суперкомпютрите, компютрите пета генерация, новите бази данни, които увеличават неимоверно възможностите на компютрите. Видеодисковете са ново мощно средство за телевизията, а оптическите влакна, локалните компютърни мрежи и др. имат изключително значение за развитие на телекомуникациите.

Другият тип медии са тези, които произлизат от припокриването или трансформирането на традиционните медии. Кабелната телевизия е плод на интеграцията на телевизията и телекомуникациите. Системите за предаване на текстова информация едновременно с телевизионната картина са плод на съвместно използване на постиженията в областта на компютрите, телевизията и телекомуникациите.

Япония има значителни постижения и амбициозни проекти в сферата на „новите медии“.

Обществените средства за телекомуникации включват телефони, комуникационни спътници, оптически кабели, интегрирани цифрови мрежи и др. Първият японски комуникационен спътник е изведен в орбита през 1983 г. През 1985 г. е завършена първата национална линия за предаване на информация чрез оптически кабел. Тази най-съвременна мрежа позволява да се предава информация със скорост над 400 милиона двоични сигнали в секунда (около 50 милиона букви или цифри за една секунда).

През 1984 г. е пуснат първият в света спътник с голяма излъчвателна мощност за директно телевизионно- и радиопредаване. Програмите се приемат директно от спътника с антена, включена към апарата на крайния потребител. Разработва се нова система за висококачествени телевизионни предавания с 1125 линии върху един кадър (днешните най-добри системи са с около 600 линии).

Голям брой локални системи за кабелна телевизия са в редовна експлоатация в много населени места. През 1984 г. е пусната в експлоатация национална мрежа за предаване на видеотекст — достъп до големи бази с текстова информация, посредством телефонната линия и домашния телевизор (подходящо комплектуван).

През 1985 г. по законодателен път е премахнат държавният монопол на „Ниппон Телеграф анд Телефон Корпорейшън“ в сферата на телекомуникациите, с което се предполага, че ще се активизират частните инвестиции в телекомуникационната индустрия.

„Новите медии“ спомагат за намаляване на информационната дискриминация между регионите и населените места и съставят част от инфраструктурата, която е необходима, за да се промени стилът на работа и живот на хората, да се подпомогне развитието на здравеопазването и обучението, да се стимулира увеличаването на заетостта сред жените и други промени в социалния живот.

Ролята на „новите медии“ в XXI-то столетие, както се очаква, ще бъде изключително голяма и тук е натрупан огромен патентен потенциал, който днес в Япония започва да играе голяма роля.

В допълнение на това не бива да се подценява огромната изследователска и конструкторска дейност в областта на транспорта. Япония и сега е сред първите в тази област. До началото на XXI в. се очаква да се внедрят качествено нови транспортни средства по суша, вода и въздух. Завършено е първото изпитание на нов тип жп транспорт на магнитни възглавници при скорост 500 км в час. Специалистите от „Сони“, „Хонда“ и „Тойота“ готвят създаването на системи за масов и индивидуален транспорт с висока скорост, удобство, икономичност и безопасност.

Макар че днес Япония не е изтъквана между първите космически държави, тя разработва проекти и инвестира огромни средства, за да навакса изоставането и в тази област. Очаква се към края на века японското космическо оборудване да се изравни и да не отстъпва на космическото оборудване на Съветския съюз и на САЩ.

Още през 1983 г. Японското министерство на пощите и телекомуникациите започна да планира практическото използуване на „новите медии“ като средство за регионално развитие на обществото, за да се облекчи преминаването към „ерата на информатиката“.

Основната идея на този план, наречен „телетопия“, е да се създаде конкуренция на пазара на телекомуникациите и да се очертае тенденцията за увеличаване ролята на „новите медии“ за регионалното развитие. Думата „телетопия“ е комбинация от думите „телекомуникации“ и „утопия“.

Концепция „телетопия“ предполага да се подберат подходящи модели на градове и да се съсредоточат усилията и средствата за бързо въвеждане на двупосочна кабелна телевизия, предаване на текстове информация и картини посредством телефонната мрежа, създаване на регионална информационна мрежа, достъпна чрез домашния телевизор и много други комуникационни инфраструктури на търговска основа. Целта е също така да се провери ефектът и влиянието на „живите медии“ върху дома, икономиката и регионалните общества. Предполага се, че практическият опит, свързан с развитието на телетопия ще позволи да се открият проблемите в системата (юридическите аспекти и новите услуги, свързани с използуването на „новите медии“), в технологиите (стандартизацията на терминалното оборудване) и в икономиката (частта от семейния бюджет, която може да бъде отделена за „комуникационни“ разходи).

По такъв начин телетопията може да покаже направленията, в които ще трябва да се извършва дифузията на „новите медии“, съобразно съществуващите потребности. По същество телетопията е серия от „пилотни“ проекти, които се изпълняват основно с цел да се открият проблемите и да се разработи тяхното решение, за да се улесни японският преход към общество, базирано на напредничава информатика или на бъдещото „информационно общество“.

След внимателно проучване през 1985 г. като модели на населени места в национален мащаб са подбрани 20 района.

Изборът е бил направен въз основа на два основни критерия:

— възможност реално да служат като модел;

— възможност да служат като ядро за разпространение в национален мащаб на „новите медии“.

Разработена е специална система за финансиране на концепцията за телетопия с участие на Японската банка за развитие, на други японски банки и на частни предприятия. Създаден е и специален съвет, който ще разработва и предлага на Министерството на пощите и телекомуникациите работен план и нови предложения за реализация на концепцията „телетопия“.

 

 

Средната възраст на японците бързо расте. Тя вече заема първо място в света. През 1980 г. хората на повече от 65 години в Япония са били около 10 милиона (близо 9 на сто от населението). Според прогнозите двадесет години по-късно, в 2000 година в тази група ще има вече около 20 млн. души (близо 16 на сто от населението). Заболеваемостта на тази възрастова група е около 90 на сто, което означава, че практически всички възрастни хора ще се нуждаят от някаква форма на медицинска помощ. Понастоящем възрастните, които са приковани на легло и не могат да се обслужват са над 300 000, а тези, които живеят сами и няма кой да им се притече на помощ в случай на нужда, наближават един милион.

Много е трудно „да се обхванат“ в болнични заведения много от заболяванията именно поради възрастта на пациентите.

Домашното лечение, вместо настаняването в болница, често е по-важно, тъй като заболяването на възрастните засяга не само болния, но създава напрежение и за цялото семейство. Възрастните хора, приковани на леглото са предмет на много повече грижи.

В последните години в Япония се забелязва нарастващата роля на собствената загриженост и активност на хората за предпазване от заболяване, вместо традицията да се търси помощта на лекаря в неговия кабинет или помощта на болничните заведения. При тази ситуация в Япония се счита, че изключително значение има вниманието към проблемите, свързани с лечението и грижата за здравето на човека като част от съвременния начин на живот. За разрешаване на тези проблеми Агенцията за наука и технологии в Япония от 1983 г. осъществява петгодишен план, наречен „Изследвания, отнасящи се до наука, разработки и технологии, в отговор на застаряващото общество“. Този проект се финансира от държавните фондове за развитие на науката и технологиите. Едва ли другаде би могла да се намери подобна формулировка на една научна разработка. При това един от аспектите на новите технологии за домашното здравеопазване е разработването на системи за дистанционно получаване на витална информация за състоянието на човешкия организъм и за управление и използуване на здравна информация за отделните възрастни лица. Министерството на здравеопазването и благоденствието на Япония разработва специална „система за подпомагане на домашното лечение“, а Министерството на пощите и телекомуникациите организира разработване на „система за поддържане на домашното здравеопазване“.

Интересна е идеята, която обединява и вдъхновява тези системи.

Пациентите, които се нуждаят от постоянно наблюдение, ще се снабдяват с компактни телеметрични устройства, които посредством многофункционални чувствителни елементи измерват и предават различни биомедицински сигнали. С помощта на тези системи е възможно здравето на пациента да се наблюдава дистанционно. Сигналите, снемани от него от чувствителните елементи се въвеждат в приемник, намиращ се в неговия дом. Те се обработват предварително в приемника и се предават по телефонна линия в диагностичен център за допълнителни обработки и анализи.

Когато се открие ненормално състояние, биомедицинската информация ще се използува за предприемане на съответни действия. В по-нататъшен етап, с развитието на информационни и комуникационни системи от по-висок клас, всеобхватната електронна система за „домашно“ здравеопазване ще се използува за точно диагностиране на заболяването, както и за насочване на лечението.

Информацията, набирана досега в университетски клиники и териториални клинични центрове, не се използува в достатъчна степен за реално управление на здравето на отделните пациенти. Проектът предвижда създаването на специална компютъризирана система, която ще съхранява всички данни за пациента — резултати от изследвания, електрокардиограми, рентгенови снимки и друга графична и лабораторна информация, получени, когато той е бил преглеждан или лекуван. Системата ще съдържа и цялата „медицинска история“ за него. Тази информация (цифри, текст и графични изображения) ще бъде преобразувана от специални устройства, с които ще се осигури предпазването й от разрушаване или влошаване на качеството на изображенията и ще се съхранява дълготрайно и непрекъснато в специални касети с много висока плътност на записа. Тези касети ще се пазят в индивидуални здравни регистри. Когато един пациент постъпи за лечение в болнично заведение, здравната информация за него ще бъде отново възпроизведена от касетата във вид на текст, цифри и картини (например рентгенова снимка) и ще се използува от лекарите за определяне на диагнозата и за назначаване на лечение.

Системата за подпомагане на домашното лечение, функционираща в даден район ще може да предоставя освен това ежедневна информация за предпазване от заболявания и за общо развитие на семейното здравеопазване. За тази цел всеки в своя дом ще може да получава информация за домашно лечение на хронически болни пациенти и за средствата и начините за извършване на съответни физиологични процедури за лечение. Системата ще предостави на семейството информация и за общите методи за подобряване на здравето, за режима на хранене, за предотвратяване на заболявания, за оказване на бърза помощ и лечение, съвети за отглеждане на деца и т.н.

Системата ще позволи на хората да искат и да получават консултации от специалисти от клиниките в дадения район на базата на основни симптоми, които са наблюдавали у себе си или пък при наличието на някакви неочаквани симптоми.

За изграждането на тази система ще се използуват телекомуникационни средства за свързване на семейството и предимно на старите хора с определени центрове, където ще се намира постоянен персонал за медицинско обслужване. По такъв начин потребителят може да живее в своя дом и да продължава да получава медицински напътствия, здравна консултация, консултации за медицински процедури и лечение, консултации за рехабилитации и бързи отговори при прилошаване или екстремни случаи. В дома на критично болните ще могат да се монтират и специални телеметрични устройства, телекамери и сигнални устройства за критични състояния, чрез които през телефонната централа лекарите от медицинските центрове или дори от собствения си дом ще могат да влизат в незабавен контакт със своя пациент и да предприемат бързи мерки при критични ситуации.

Тази система ще допринася твърде много за „самоздравеопазването“ на гражданите, ако този термин може изобщо да се въведе.

В края на 50-те и 60-те години стоманата бе обявена за „ориз“ на индустрията. Изградената мощна металургия направи Япония твърде силна в клоновете с най-голяма консумация на стомана. Но към края на 60-те години японското правителство започна да търси друг „ориз“, вече за всички клонове на промишлеността — електронноизчислителна техника, роботи, телефони, видеокасети, камери от различен род, записваща и копирна техника и всички направления на автоматиката.

Големият успех на тези и на други продукти е материален израз на стратегията на „съставната част“, която поставя полупроводниците в центъра на всяко изделие. Затова голяма част от многостранните и специализирани компании отделят повече от 50 на сто от средствата си за инвестиции в полупроводниковата индустрия.

Както подчертава японският икономист Кеничи Омае „успехът на Япония в масовото и евтиното производство на полупроводници не бива да се приписва само на качеството или на дисциплината. Манипулирането на инвестициите доведе полупроводниците до равнището, в което те се намират сега. Японските инвестиции в полупроводниковата промишленост надхвърли инвестициите в автомобилостроенето“.

До средата на 70-те години всички манипулации за производство на полупроводници бяха почти изцяло ръчни, а днес са автоматизирани. Избегнат е тежкият напрегнат и монотонен ръчен труд, производството е по-близо до химическата рафинерия, силициевата плака се въвежда в единия край и готовият чип излиза от другия. „Това е лакома за капитал операция със стабилна и ниска себестойност.“

Само с това може да се обясни фактът, че памет от 64 К вече се продава от японските фирми за 3 долара… Японските производители, водени от фирмите „НЕК“ и „Хитачи“, завладяха 90 на сто от световния пазар за електронни компоненти.

В средата на 70-те години правителството отпусна 350 млн. долара за изследвания в областта на интегралните схеми със свръхвисока степен на интеграция. „Тези средства, дадени чрез МИТИ, послужиха само като «стартер» — казва проф. Танака, който ръководеше програмата, — фирмите изразходваха 20 пъти повече…“ Резултатите са неоспорими: днес Япония изнася полупроводници за 1,5–2 млрд. долара.

Транзисторът не е японско създание. Той е изобретен в САЩ. Защо тогава Япония стана символ на транзистора? За това си има обяснение: японската склонност към миниатюризация и компактност. Тяхната философия „по-малкото е по-добро“, или „леко, тънко, късо и малко“ намери най-добър и масов израз в ерата на миниатюрните полупроводници и в супермалките частици…

Въпреки промените на цените и на пазарите, практически почти всяка японска фирма, произвеждаща полупроводникови елементи, прави нови инвестиции; добавя нови производствени линии, форсира изследванията в областта на новите технологии, създава планове за по-нататъшно развитие на пазарите за полупроводникови памети и за обхващане на големи дялове от пазара на другите видове „чипове“ (миниатюрните полупроводникови пластинки). През 1985 г. продажбите в тази област превишиха с 38 на сто равнището от 1984 г. Това се дължи преди всичко на бума на полупроводниковите памети с произволен достъп и голям капацитет.

Освен големия пазар съществува и една друга причина за бързия прогрес на Япония в полупроводниците. Повечето японски доставчици на компоненти са поделения на големи вертикално интегрирани индустриални конгломерати. Производителите на комплектни електронни системи (компютри, телекомуникации, битова електроника) непрекъснато подтикват своите партньори, производители на чипове, към проекти, които ще им позволят да бъдат в крак с върховите световни постижения…

Сега няколко лаборатории в Япония активно разработват интегрални схеми с тримерни структури. В „Хитачи“ са разработени програми за компютри, които позволяват на дизайнерите да създават тримерни структури с помощта на компютърен екран. „Мицубиши“ работи по създаването на система с пет слоя върху силициева пластина. За тази цел се използува лазарен лъч, който превръща последователни слоеве от силиций с поликристална форма в еднокристална структура, подходяща за създаване на елементи.

Почти всяка японска фирма за полупроводници работи активно за създаване на технология на процеси за интегрални схеми на базата на галиев арсенид, които са необходими на японските фирми-производителки на суперкомпютри. Официално обявената национална цел за достигане в края на века на световно господство на Япония в областта на компютрите доведе до успешното реализиране на може би най-големия проект за индустриално сътрудничество между фирмите и държавата и японските производители на полупроводници днес са навсякъде конкурентоспособни.

Ангажираността на висшето ръководство на големите концерни в развитието на авангардните технологии може да се илюстрира с плановете на лабораториите на компанията „Мицубиши електрик“.

В процес на завършване са работи по изграждане на две линии за производство на полупроводникови памети с произволен достъп. Едната за чипове с капацитет 1 милион двоични знака, а другата — за чипове с капацитет 4 милиона двоични знака. Създаден е и нов процес за ецване (разяждане) на полупроводниковите и на други структури, базиран на т.нар. електронно-циклотронен резонанс в плазмата, с помощта на който може да се постигне разделителна способност под 100 ангщрьома^[2].

На тези „пилотни“ линии ще бъде възможно да се произвеждат всички видове полупроводникови устройства — не само памети.

Независимо от тези планове някои специалисти смятат, че японските производители на чипове няма да могат успешно да конкурират в други области, извън паметите, като например логическите елементи, микропроцесорите и линейните елементи.

Ръководителите на японската полупроводникова индустрия обаче са твърдо решени да вървят по пътя на силната конкуренция в областта на полупроводниковите елементи с много висока степен на интеграция. Създават се много нови центрове за проектиране на чипове в районите с развити технологии в САЩ, Европа и Япония. Тази мрежа ще се разширява. Нарастващият брой на центрове за проектиране се свързват със създаването на огромни компютри в главните конструкторски центрове в Япония. Разработването на суперпроводникови схеми на базата на т.нар. ефект „Джезефсън“ е много активна в няколко фирми, а в технологиите на полупроводниците японците очевидно не отстъпват на никого. И ако в следващите 10 години постигнат същия прогрес в тази най-активна от авангардните технологии, който постигнаха в последните 10 години, резултатите може би ще бъдат още по-големи.

Японците излязоха с конкурентни цени на пазара със свръхмощното поколение памети 256 K RAM. А „Тошиба“ се надява да прескочи този етап с произвеждане на първия „мегачип“ (1000 K RAM).