Начо Папазов
Япония от самурайския меч до изкуствения интелект (15)

МИТИ — „Агенцията Кормчия“

Колебаех се къде е мястото на наблюденията ми върху дейността на МИТИ — Министерството на външната търговия и индустрията. Смятам, че е именно тук, сред „Управлението по японски“. Защото през периода, когато започва „реставрацията Мейджи“, японската държава участвува най-активно в изграждането на икономиката. А олицетворение на това участие е преди всичко МИТИ, чиито компетентни чиновници вкупом представляват „мозъчния тръст“ за формиране и направляване икономическото развитие на страната.

В системата на управлението на японската икономика решаваща роля има триъгълникът: Министерство на външната търговия и индустрията (МИТИ), Министерство на финансите и Министерство на външните работи (Гаймушо). Всяко от тях е на върха в зависимост от проблема, който се решава, и в рамките на неговата компетентност.

Най-често, когато се говори за „японското чудо“, се споменава МИТИ. Чрез него правителството провежда своята икономическа политика, чрез него държавата реализира стратегията на растежа в условията на научно-техническата революция.

Историята на МИТИ датира от времето на Мейджи, когато се създава и Министерството на земеделието и търговията. През 20-те години на нашия век то се разделя на Министерство на земеделието и Министерство на търговията и индустрията, което през 1941 г. се превръща в Министерство на мунициите. Но две седмици след подписването на капитулацията на борда на американския самолетоносач „Мисури“ на 2 септември 1945 г. Министерството на мунициите става Министерство на търговията и индустрията. В него с малки изключения работят същите служители и ръководители. Не се е изменил из основи и характерът на тяхната дейност. Нови са само униформите.

В книгата „МИТИ и японското чудо“ Чалмърс Джонсън констатира усилено и енергично възвръщане към „политическата икономия“ през втората половина на XX век и разглежда проблема за ролята на държавата за икономическото развитие при капитализма. Въпросът не е, посочва той, дали има намеса на държавата в икономиката. Всяка държава влияе по различни начини. В хода на промишлената революция държавата поема нови функции. В страните със закъсняла индустриализация, като Япония, самата държава се зае да създава промишленост, т.е. нагърби се с още една функция — на развитието… Осъществяването на тази дейност в основните си направления може да се нарече „японски път на капиталистическото развитие“.

Когато се сравнява Япония с другите капиталистически страни, възниква въпрос, в коя група би следвало да се постави тя?

Докато в другите развити капиталистически държави преобладава пазарната или пазарно-регулиращата ориентация, японският случай би могъл да се окачестви като планово-рационална система. При тази система държавата чрез различни форми и средства налага конкретно кое трябва и кое не бива да се развива повече. В този смисъл Япония се оформя като „държава на развитието“, която си поставя конкретни реални икономически цели и ги постига на основата на консенсус (единодушно взаимно съгласие) с частния капитал чрез съответни свои органи и мерки на въздействие, моделиращи интереса на частните фирми в съответствие с нейната политика.

След Втората световна война Япония обяви, че разделя икономиката от политиката. Това бе стратегическа цел, която спомогна „страната на изгряващото слънце“ да предотврати залеза на своята репутация особено сред страните от тихоокеанския регион, а и на световния пазар.

Поело пътя на планово-рационално развитие, правителството на Япония отдаваше и отдава първостепенно значение на индустриалната политика, т.е. на структурата на икономиката и особено на базовата индустрия; насърчава и провежда такава политика, която увеличава конкурентоспособността на страната.

По такъв начин Япония поставя ударението върху формулирането на една обединяваща цялата икономика и поддържана от държавата цел, а не върху отделни процедури, които регулират икономическата активност.

Ако погледнем в историята, ще си припомним прочутата формула „фококу кийохей“ (богата държава — силна армия), която господства в периода на Мейджи ера в края на XIX и началото на XX век. През 30-те и 40-те години на нашия век на мястото на споменатата формула идват други цели: възстановяване след кривата, подготовка за война, водене на война и възстановяване след войната. Към 1955 г. и особено след плана „Йошида“ за удвояването на националния доход за 10 години, цел стана бързото развитие, известно и като „настигане на Европа и на Америка“.

В Япония постоянно развиващият се стратегически характер на икономическата политика намира отражение в силните позиции на т.нар. „икономически бюрократи“, т.е. служителите от МИТИ, Министерството на финансите, Гаймушо, Агенцията за икономическо планиране, отрасловите министерства, като министерството на строителството, земеделието и рибното стопанство, транспорта и т.н.

Тези учреждения привличат талантливи випускници от най-добрите университети в страната и постовете на високопоставени чиновници в тях са били и са най-престижните. Въпреки че е подложено на натиск от страна на различни групировки и политически претенденти, елитното чиновничество на Япония взема повечето от важните решения, съставя практически цялото законодателство, управлява държавния бюджет и е източник на всички значими политически нововъведения в системата. Много важен е и фактът, че след като се оттеглят от правителствените учреждения на възраст между 50 и 55 г. тези служители заемат важни позиции в частния капитал, банковото дело, политическите кръгове, многобройните държавни корпорации.

Споменатият вече Чалмърс Джонсън посочва, че в „държавата на развитието“ кипи борба за власт между многобройни административни центрове, като финанси, икономическо планиране, външни работи и т.н. Но „центърът“, упражняващ най-силно влияние, е онзи, който създава и прилага икономическата политика. Господството на МИТИ в тази област кара един японски икономически коментатор да го нарече „агенция кормчия“, а журналист от в. „Асахи“, който често остро критикува МИТИ, е принуден да признае, че то е „несъмнено най-голямата концентрация на мозъчна мощ в Япония“. Юрисдикцията на МИТИ е в широк диапазон. Решаващата му власт обаче е в определяне на индустриалната политика (сангьо сейсаку).

„Индустриална политика“, по мнение на Робърт Одзаки, е „местен японски термин, който не може да бъде срещнат в лексикона на западната икономическа терминология“. Едно запознаване с литературата по въпроса дава следната дефиниция: става дума за комплекс от политиките, засягащи защитата на националната промишленост, развитието на стратегическите отрасли, изменение на икономическата структура в отговор или изпреварвайки вътрешни и външни промени, които са формулирани и се прилагат от МИТИ в името на националните интереси така, както неговите служители разбират този термин. В края на краищата „индустриалната политика“ в Япония е това, което МИТИ казва, че е.

„Индустриалната политика“ има две основни съставни части, отговарящи на микро- и макроаспекта на икономиката: първата японците наричат „политика на рационализация на промишлеността“ (сангьо горика сейсаку), а втората — „политика на промишлената структура“. Първата има дълга история в Япония и започва от края на 20-те години. В информационния бюлетин на МИТИ рационализацията на промишлеността се определя като теория за икономическото развитие, в която се признава „вътрешната изостаналост“ на Япония и в която „противоречията в областите на технологията, услугите, управлението, географията на промишлеността и организацията на промишлеността са срещнати и разрешени“.

Според същия информационен бюлетин, рационализацията на промишлеността означава: (1) рационализация на предприятията, т.е. усвояването на нови методи на производство, инвестиции в ново оборудване, качествен контрол, намаляване на производствените разходи, усвояване на нови методи на управление, усъвършенствуване на управленския контрол; (2) рационализация на околната за предприятието среда, включително сухопътния и водния транспорт и териториалното разположение на промишлеността; (3) рационализация на цели отрасли на промишлеността или създаване на такава структура за всички предприятия в отрасъла, в рамките на която те могат да се конкурират честно или да си сътрудничат на картелна основа; (4) рационализация на самата промишлена структура за достигане стандартите на международната конкуренция.

Кратката дефиниция е, че рационализация на промишлеността означава държавна политика и на микрониво — държавна намеса в конкретната дейност на отделни предприятия с мерки, насочени към подобряване на тази дейност (понякога и ликвидиране на предприятието).

МИТИ счита за свой първостепенен дълг да създава заинтересованост в икономиката за пренасочване на енергия и ресурси към нови отрасли и производства. Независимо от своята несъмнена привързаност към свободното предприемачество, то поддържа идеята, че пазарните сили, оставени сами на себе си, никога няма да доведат до желаните промени.

Някой може да запита дали индустриалната политика въобще има право на съществуване в една капиталистическа система. Противоречието, свързано с нея, не е в това дали трябва да съществувала в това как се прилага тя.

Средствата за прилагане на индустриалната политика в Япония по време на ускореното развитие са добре познати — от защитни: дискриминационни мита, преференциални данъци върху местните изделия, ограничения на вноса, базирани на разпределянето на чуждата валута и контрола на нейното използуване; и развиващи (или както японците ги наричат „възпитаващи“, „стимулиращи“, „отглеждащи“) осигуряване на заеми с нисък лихвен процент за определени отрасли от финансовите органи на правителството, субсидии, специални амортизационни отчисления, отмяна на износните мита за определено критично оборудване, лицензиране на вносна технология, предоставяне на производствен и транспортен парк на частни предприятия с помощта на обществени инвестиции и „административно насочване“ от страна на МИТИ.

Тези средства могат да бъдат класифицирани и от гледна точка на видовете и формите на властта, дадена на правителството за пряко вмешателство (неговата „кийонинкакен“ или лицензионна и утвърждаваща власт) и от гледна точка на различните опосредствени средства за ръководство — например „координацията на инвестициите за заводи и оборудване“ за всеки стратегически отрасъл — една изключително важна форма на административно ръководство и насочване.

Конкретният комплекс от мерки по време на различните периоди е различен поради променените потребности на икономиката и поради промените във влиянието на МИТИ в правителствените кръгове. Истински спорен аспект на тези комплекси от мерки, който до голяма степен влияе на тяхната ефективност, е природата на отношенията между правителството и частния сектор. Успехът на МИТИ в намирането на такива методи — от основаването му до средата на 70-те години е определено променлив и всеки в Япония, който има макар и далечна връзка с икономиката, го знае и се тревожи, че МИТИ е стигнало твърде далеч. Много време трябваше на МИТИ, за да намери онези отношения между правителството и деловите среди, които, от една страна, дават възможност на правителството да изработи истинска индустриална политика, а от друга страна, запазват конкуренцията и частното предприемачество в света на бизнеса. И все пак може би от 1935 до 1955 г. „твърдата ръка“ на държавната власт легна тежко върху японската икономика. Ето защо разбираем е фактът, че МИТИ счита този период за свой „златен век“.

Всички японски изследователи, включително и онези, които са враждебно настроени към МИТИ, са на мнение, че правителството е било вдъхновителят и причината за скока в тежката и химическата промишленост през 50-те години. То в много по-голяма степен както се месеше, така и защитаваше икономиката, отколкото правителствата в която и да е от развитите западноевропейски страни. Всичко това поставя Япония по-близо до опита на икономиките с централно планиране, освободено от командни и силово-административни методи.

Сегашното МИТИ е създадено със закон №275 от 1952 г., в който са посочени твърде ясно и определено неговите задачи: разработване на нова индустриална политика за стабилен растеж; провеждане на политика на укрепване на малките предприятия; стабилно снабдяване със суровини и енергоносители; подпомагане на технологическото развитие на отраслите; стабилизиране и подобряване на жизненото равнище; допринасяне за хармонията между индустрията и обществото.

Дейността на МИТИ е свързана с цялостното развитие на японската промишленост във външната и вътрешната търговия и обслужването на населението. Неговият числен състав се движи между 12–13 хиляди души. Служителите на МИТИ се назначават след конкурс измежду най-добрите абсолвенти на Токийския университет и други елитни висши училища.

Структурата на МИТИ включва като ръководен орган секретариат на министъра с 12 бюра по промишлени отрасли, Агенция за наука и технология, Агенция за минерални суровини и енергия, Патентна служба и Агенция за малките и средните предприятия. В помощ на МИТИ са такива авторитетни организации като ДЖЕТРО, която се занимава с проучване на международния пазар, популяризиране на японската икономика и на нейните възможности. Доскоро ДЖЕТРО поддържаше единствената в света японска индустриална подвижна изложба на специално пригоден пътнически кораб, който кръстосваше с успех океани и морета. Нека споменем и ЖИКА — агенция за интернационално сътрудничество.

Характерно за организационната структура на МИТИ е нейната стабилност. Органите на МИТИ са облечени с голяма власт и техните решения и указания във форма на препоръки се изпълняват почти без възражения както в държавния сектор на икономиката, така и от частните компании и фирми.

За дейността на Министерството японците са категорични: „неизпълнението на препоръките на МИТИ е равносилно да си направиш харакири. Вярно е, че такава постъпка не води до формално наказание. То идва обаче след време, когато фирмата започва да губи, защото е пренебрегнала мнението на МИТИ. Министерството вижда далеч напред и правилно оценява видяното…“

Министерството има важен стимул, за да върши своята работа най-старателно. Отговаряйки на въпроса на американски журналисти какъв е този стимул, един от основателите на фирмата „Сони“ Акио Морита обяснил: „Правителството взема под формата на данък общ доход повече от 50 на сто от нашата печалба. Правителството би постъпило много глупаво, ако не полага изключителни грижи за кокошката, която му снася, златни яйца“. На всеки служител ефективността на бизнеса носи ежегодно увеличение на заплатата. Нейното нарастване е пряко зависимо от темповете на развитие на промишлеността и на външната търговия.

Начело на МИТИ стои министър, който се назначава в съответствие с държавната практика. Той назначава своите заместници, които сами избират своите помощници. В историята на МИТИ има случаи на назначаване на заместник-министри „от горе“, но те често се сблъскват със съпротивата на висшите служители. Често такива заместник-министри биват изолирани, тъй като бюрократичният елит на МИТИ отменя официални заседания, на които те следва да присъствуват, като в същото време организира „частни“ съвещания за решаване на важни проблеми. За такова поведение способствува и утвърдената практика, известна като „менджу фукухай“, която означава да се следват „за лице“ заповедите на висшестоящия, а зад гърба му да се върши точно обратното.

Ръководителите на бюра в МИТИ обикновено служат две години. След навършване на 55-годишна възраст те се насочват към политиката или към частната индустрия. Известни са доста случаи, когато бивши министър-председатели, между които Такео Мики, Йохиро Охира, Накасоне и др., са използвали МИТИ като стъпало за завоюване на голяма политическа власт. Особено печална е славата на връзките между МИТИ и бившия министър-председател Какуей Танака (в края на 80-те години), получил подкуп 2,2 млн. долара за осигуряване проникването на американската компания „Локхийд“ в японските аеролинии. Именно Танака избра Накасоне и го назначи за министър на МИТИ, а по-късно му съдействува да седне и в министър-председателското кресло.

Стратегията на външнополитическите и търговските отношения се формира и провежда от МИТИ. То поддържа тесни контакти с водещите в страната икономически организации — пряко заети с вътрешно- и външноикономическите проблеми и търговия.

Организацията на МИТИ може да се раздели условно на „вертикални“ и „хоризонтални“ направления. Всяко „вертикално“ направление е създадено, за да покрие определен сектор от индустрията, със задача да преодолее пречките за развитие на този сектор. „Хоризонталните“ направления се занимават с общите проблеми на всички индустрии. Между дирекциите в МИТИ се водят непрестанно активни дискусии. Освен това служителите в МИТИ сменят дирекциите през две години и по този начин придобиват огромен опит. Тази система допринася за изграждане у тях на способност да преценяват въпросите от всички гледни точки. В този смисъл те не са тесни специалисти, а компетентни висококвалифицирани държавни бюрократи.

Основната задача на МИТИ е да формира и да провежда такава икономическа политика, която да осигурява стабилно обществено-икономическо развитие на страната и запазване на ведущите й позиции на международния пазар.

Системата на МИТИ за „подхранване“ (икусей) на нов отрасъл включва следните видове мерки: първо се прави проучване и се изготвя начална формулировка на политиката вътре в министерството, включваща необходимостта от даден отрасъл и неговите перспективи — за пример можем да вземем политиката за развитие на нефтохимическата промишленост, приета на 11 юли 1955 г. от специално съвещание на МИТИ. Второ, МИТИ разрешава отпускането на чужда валута, а средствата се предоставят от Банката за развитие.

Трето, дава разрешения за вноса на технология от чужбина (всяка позиция от технологията за нефтохимическата промишленост например, е внесена със специално разрешение). Четвърто, зараждащият се отрасъл се определя като „стратегически“, за да му се предоставят ускорени темпове на амортизация. Пето, на отрасъла се предоставят мелиорирани земи безплатно или по номинална стойност, за да изгражда своите предприятия. Шесто, на отрасъла се предоставят значителни данъчни отстъпки — в случая с нефтохимията освобождаване от мито при вноса на катализатори на специално оборудване, възстановяване на митата при вноса на рафинирани петролни продукти, служещи като суровини за нефтохимията, специални закони, освобождаващи определени потребители от данъци върху бензина. Седмо, МИТИ създава „административен ръководещ картел“, който регулира конкуренцията и координира капиталовложенията между фирмите в новосъздадения отрасъл.

В Япония често се казва: „Министерството на финансите е домакинята, която пази портфейла. Съпругът, който работи и посреща бурите на живота, е МИТИ“. „Това е нашият най-компетентен защитник на световната арена“ — казват за него японците.

Ролята на МИТИ във възпроизводствения процес е незаменима. Със своите способни служители, които се смятат за цвета на японската бюрокрация, МИТИ провежда гъвкава стратегия, комбинирана с плановост и поощрявана от авантюрата на „свободната търговия“ — лозунг, който важи за експорта, но не и за вноса.

Едно от най-ефективните средства за въздействие е работата с „меки ръкавици“. За да постигне желаното влияние върху индустрията, МИТИ се старае наред с нея, заедно със заинтересованите групи да създава периодично едно взаимно приемливо „виждане“ за бъдещите промишлени структури, с които японците ще могат най-добре да посрещат променящите се условия на международните пазари. Средство за създаване на такова виждане са сформираните от МИТИ десетки т.нар. „съвети за обсъждания“ от рода на Съвета за индустриални структури, Съвета за индустриални технологии и др. В тези съвети са включени представители на търговски асоциации, правителството, Академията на науките, Съюза на учените и инженерите, средствата за масова информация, профсъюзите, на социални групи, защитаващи интересите на обществото и потребителите. Тези различни органи дискутират върху това кои индустрии и технологии са най-важни за развитието на икономиката на страната и следователно трябва да бъдат положени специални грижи за тях. Дискутира се също кои индустрии са станали неконкурентоспособни и не следва да бъдат предмет на внимание. Консенсусът, който произтича в резултат от процесите на създаване на „виждането“, се публикува и разпространява в цяла Япония. Обикновено се правят по няколко варианта. Този документ е предназначен да служи и като основа за стратегическото планиране на корпорациите. Доколко фирмите обаче ще се съгласят с него, това е предоставено на самите тях. В замяна на това, че фирмите използуват обществени ресурси, те на практика обикновено предоставят на държавата правото да определя промишлените структури в съответствие с националните интереси.

Относно компетентността и полезността на вижданията и препоръките, разработвани от МИТИ, преобладава мнението, че „бюрократите от министерството са много компетентни. Те са изучили добре прогресивните технологии и да се следва тяхното мнение по принцип не е грешка“.

За да може да формулира промишлената политика, МИТИ се стреми да създава вътрешни пазари с ограничен брой силни конкуренти. То толерира концентрирането на икономическа мощ в гигантски финансово-индустриални групи. МИТИ поощрява сливането, създаването на промишлени картели и стандартизацията на цените, за да се подобри международната конкурентоспособност на японската индустрия дори и за сметка на вътрешнояпонската конкуренция.

Под ръководството на Агенцията за наука и промишлена технология към МИТИ работят мощни институти, които извършват предимно приложни изследвания, с което подкрепят усърдно и фундаменталната наука.

Чрез своята система МИТИ направлява науката и в частния сектор. Негова е идеята за асоцииране на групи от мощни компании за създаване на интегрални схеми със свръхвисока плътност, електронна машина пето поколение, „интелектуални“ роботи или проекти, свързани със създаване на нови материали, и пр.

Обикновено МИТИ поема рисковата част от разходите за даден проект, а фирмите връщат тези средства, ако целта се постигне.

То като в юмрук съчетава маркетинга, развитието и управлението на индустрията и търговията. Трите основни етапа на възпроизводствения процес са включени в една управленска структура, което в случая е уникалното и характерното.

Също както ФБР следи за безопасността на САЩ, МИТИ бди върху японската икономическа безопасност. Това се изразява в гъвкава стратегия, която има голяма ефикасност. Всичко е под погледа на МИТИ — движението на парите, положението на чуждестранните пазари, инициативите на конкурентите. МИТИ координира всички постъпили информации, подава ги на индустриалците и им предлага политическа или стратегическа ориентация. Освен това то наблюдава и тяхното приложение.

В тясна връзка с могъщата индустриална федерация (КЕЙДАНРЕН), която обединява представители на деловите среди, на големи предприятия и компании, заедно с Министерството на финансите МИТИ ориентира инициативите, задържа или освобождава кредити, усилва слабите страни, създава общи проекти.

МИТИ разполага с „твърда“ организация в „ядрото“, която е много гъвкава в периферията, където се привличат независими експерти от научни институти, обществени и стопански организации, лаборатории и т.н. По същество това е една пулсираща система, която според постигнатите задачи се разгражда и възстановява, но вече с нови форми и ново съдържание.

В условията на разразилата се буря на световните борси и на постоянното поскъпване на йената в сравнение с долара имах разговор с някои японски специалисти по икономиката и проблемите на японо-американските отношения. На моите разсъждения, че Япония се изправя пред големи трудности, че активното 50-60-милиардно доларово салдо със САЩ ще се стопи, получих твърде спокоен и еднозначен отговор: — очакваме 2–3 на сто намаление на активния дебаланс… „Как е възможно, след като вашите експортни стоки при това съотношение с долара поскъпват почти двойно!“ — опитах се да представя мои аргументи. Събеседниците ми бяха категорични: „а) При така поскъпналата йена МИТИ се стреми да осигури двойно по-евтин внос от суровини и хранителни продукти; б) Японските производители вече имат по няколко варианта за действие при новосъздалата се обстановка. Сега е пуснат в действие единият от тях — за намаляване на административните и материалните разходи; в) Тревожи дебалансът в американския бюджет. Ако САЩ не вземат мерки да намалят сегашните огромни вътрешни дългове, доларът може да се разклати още по-силно, което, разбира се, не е от полза за Япония.“

От този разговор става ясно, че японците прилагат мерки, за да може ефектът от високата йена да се използува в техен интерес. Поскъпването на йената се отразява малко на техните икономически показатели, то става за сметка на целия свят. Както се изразява един експерт, „тези хора вече предварително са разиграли варианти на поведение при сегашната ситуация. «Жълтите дяволи» още не са «консумирали» резервните варианти…“

А какви ли вариантни решения с оглед на бъдещето лежат в портфейла на МИТИ?

МИТИ, разбира се, не е единственият фактор в дирижирането на икономиката и науката в Япония. Няма да се спираме на външната политика, която е специална и широка област, достойна за нарочно изследване. Но картината за ролята на „Агенцията кормчия — МИТИ“, ще бъде непълна, ако не споменем бегло за взаимните връзки в споменатия в началото могъщ триъгълник.

Трудно е да се определи коя от страните на триъгълника е най-мощна и най-влиятелна. Това може би е повече реторичен отколкото въпрос по същество. В японската действителност е така: нещата видимо изглеждат по един начин, а вътрешно тяхната подредба е обратна. Така че твърде рисковано е да се каже кой е по-влиятелен или по-силен в сложната система на японското управление и особено на управлението на икономиката… Тук изплува твърде натрапчиво разказът за японската градина: Разхождаш се и се възхищаваш на красотата и хармонията в нея. На всеки нов ъгъл обаче се открива нова красота, нови форми на систематизация на цветя, на треви, на вода, на пясък и камъни. Не е ли тази същата система пренесена в управлението и в сложния държавен механизъм, който „смила“ ненужното и се стреми към мистичната японска хармония (Ва)?…

И в този триъгълник се опитваме да определим главната му ос, но не се решаваме да направим това, защото много са невидимите пътища и фактори за и против един, втори или трети вариант.

В Япония Гаймушо (външното министерство) по популярност се мери с МИТИ и с Министерство на финансите. Неговата роля става все по-голяма в живота на тази страна: естествено е икономическата суперсила да търси своето политическо място и влияние в света. Гаймушо все повече навлиза в икономическата област, занимава се с икономическите проблеми и в много случаи налага своята позиция, дава политическо тълкуване на „икономическите ходове“. Външната политика върви ръка за ръка с външноикономическите връзки, които все повече се политизират. И обратното — външнополитическата дейност все по-силно се икономизира.

Да вземем посолствата на Япония. Те се оглавяват от кариерни дипломати, но в състава им работят висококвалифицирани чиновници в различни области съобразно характера на съответната страна и японските интереси в нея или в съответния район на света. Представителите на многобройни търговски и други японски фирми официално като че ли са независими и нямат връзки с посолството. Но това е „оптическа“ измама за повърхностния наблюдател. Всъщност посланикът е „шогун“, на когото всички се подчиняват безусловно. Текущи сведения за обикновени търговски доставки и поръчки не се съгласуват с посолството, но информации от всякакъв род задължително влизат в неговата „черна кутия“ й излизат оттам експертно оценени и адресирани само до „Гаймушо-Токио“. Изпратените в чужбина представители нямат пряк контакт със своето ведомство по принципната информация. Контактът става само чрез Гаймушо, което координира, обработва информацията, прави предложенията чрез „главната квартира“ на Японското външно министерство в Токио. За някои това може да е „бюрократично“, но е в интерес на общодържавните задачи, реда и дисциплината, а разумната координация и особено компетентната рекомендация са от решаващо значение.

Няма чисто външнополитическа, външнонаучна или културна дейност. Всичко е икономизирано, а в последните години все повече политизирано.

За финансовото министерство е трудно да се говори или да се описва подробно неговата роля. То е постоянно критикувано за консерватизъм. Фирмите го критикуват. Критикуват го другите министерства, но това не пречи на министъра и особено на отговорните висококвалифицирани ръководители на бюра по направления и заместник-министри често да казват: ако е стабилен бюджетът, за нас почти не се говори. Появят ли се спадове и дефицити, ние сме „черните овце“, които бързат да отграничат от „голямото стадо“ на държавния апарат и Парламента (Диетата). Затова Министерство на финансите в Япония е станало синоним на строгост, дисциплина и… компетентност!

За изключителната роля на „могъщия триъгълник“ говори фактът, че почти няма министър-председател, който да не е заемал креслото на министър в МИТИ, Гаймушо или Министерството на финансите. В повечето случаи той е минавал и през трите или през две от тези министерства. Службата в тях се приема като проверка на зрелостта, компетентността и волята да бъдеш „голям“ ръководител.

В заключение, нека не се забравя още една съществена пружина на японското развитие: Министерството на земеделието и рибното стопанство (Нориншо). На острието на електронната вълна то сякаш бледнее, но в икономиката на Япония и в живота на много японци това е втора „агенция кормчия“. Без претенции за всеобхватност, то играе решаваща роля върху четири сфери: селското и горското стопанство, риболова и водите. Не друго, а Нориншо е което провежда умело линията на управляващата Либерално-демократическа партия за привличане интереса на селяните към оризопроизводството, т.е. осигуряването на хляба на Япония. Нориншо създава кодексите за опазване и развитие на горските ресурси, които в тази страна задоволяват 50 на сто от огромните нужди от целулоза и преди всичко от хартия.

Макар и да повторя, ще кажа, че Нориншо е което води политиката за риболова и рибните ресурси, за водите и водното стопанство. За поста ръководител на Нориншо „подават заявка“ много от „шогуните“ на ЛДП, но малко са тези, които попадат на това „благодатно“ място в държавната йерархия. Благодатно и със своето влияние в цялостния живот на страната, и като позиция, която обогатява стабилно портфейла на всеки политик на тази страна.