Начо Папазов
Япония от самурайския меч до изкуствения интелект (19)

Шиндзо Оя — текстилният магнат

Запознах се с него чрез съпругата му госпожа Оя, запалена меценатка на балета — бивша актриса. По нейна инициатива се създаде известната вече балетна школа в гр. Осака. Тя е член на журито на международния балетен конкурс във Варна.

Когато се запознахме, Шиндзо Оя беше вече 75-годишен. Роден на 5 юли 1894 г., произхожда от клана на фамилията Шода, към която принадлежи не откъм императорския род принцеса Мичико. Президент на една от най-мощните текстилни компании в света «Тейджин», г. Шиндзо Оя се свързва с фирмата през 1918 г. — 7 години след нейното създаване. По данни на американското списание «Форчън» «Тейджин» влиза в листата на 100-те световни проспериращи фирми. Неговият напредък символизира развитието на японската съвременна текстилна индустрия, която наред с доходите от селското стопанство стана важен източник за първоначалната индустриализация на страната. След прехвърлянето им към военната индустрия текстилните фабрики бяха западнали. Но след Втората световна война текстилът именно постави Япония на пътя на бързото възстановяване. Днес сред капиталистическите страни тя е трета след САЩ и Индия по производство на памучна прежда; трета след САЩ и Индия по памучни тъкани; четвърта след САЩ, Англия и Франция по вълнена прежда; втора след САЩ по изкуствена и ацетатна коприна, както и по синтетични влакна.

В този безспорен успех Ш. Оя е играл водеща роля.

Нашите срещи и разговори се превърнаха в интервюта, защото аз задавах въпроси, а той обширно отговаряше, изказваше твърде интересни мисли и становища. Това не бяха обикновени разсъждения на обикновен бизнесмен. Това бяха становища, формирани в богатата практика на един дълъг жизнен път. Мисли и разсъждения на един от типичните представители на японските магнати, за които «нищо невъзможно няма». Неговият преводач беше много опитен и подготвен. Това улесняваше Ш. Оя да мисли, когато му се задават въпросите и когато води разговор. Това е между впрочем една от «защитните форми» на японските ръководители при срещите им с чужденци. Те не бързат да покажат например, че знаят английски. Тук-таме може да се обърне към преводача «за уточнение». Не бива да се забравя, че японците и особено ръководителите са чувствителни и със силна национална гордост и не биха желали в никой случай пред очите на служителя си да паднат до или под равнището на кокуджин (външен човек), както звучи названието на японски за чужденците.

За разлика от други японци Ш. Оя се отличаваше с открития си характер и чувство за хумор както към собствените си слабости, така и към слабостите на японците изобщо. За времето, когато е бил министър на транспорта, казваше: «Като бивш министър на транспорта мога да кажа, че нашите пътища бяха толкова лоши, че народът ги наричаше „невъзможен феномен“. Друг лош пример е строежът на жилища — твърде непрогресивен. Аз посещавам Запада два пъти в годината. Мисля, че в сравнение със западно развитите страни (имам достатъчно познания да го кажа) сме една средно развита страна. Това трябва да се казва открито на японците, стига са се поддавали на ласкателствата на чужденците.»

В една от резиденциите на семейство Оя в Токио правеше впечатление огромната и разнообразна фотодокументация от срещи с изтъкнати държавни дейци и представители на деловите среди от най-висок ранг в света. Господин Оя беше ръководител на една от първите мисии на деловите среди на Япония в СССР. Има го фотографиран с Косигин и други съветски ръководители, с Никсън и Картър, с Жискар Д’Естен, Хелмут Шмид, Аденауер, Вили Бранд, Татчер, Крайски, Тодор Живков, с президента на «Дюпон» — САЩ, на «Байер» — ФРГ, с представители на културата и литературата, обща снимка с балетния състав на Болшой театър, с държавни глави от Арабския свят и Далечния изток — Мароко и Филипините, с краля на Саудитска Арабия, с емира на Кувейт и т.н.

«Мисля, че започва силно да спада общественият морал — ми казваше господин Оя. — Погледнете как се хвърлят безгрижно отпадъците, блъсканицата в пиковите часове и гангстеризма. Гангстеризмът — този антиморал се роди през хаоса на войната, по време на окупацията. Развива се в цялото наше модерно общество и ще навреди на демокрацията особено, ако се разклати икономическата стабилност.

Нещата не са така добре, както изглеждат на повърхността. Вглеждайте се по-дълбоко и ще разберете. За Япония е полезно когато за нея се говори открито, когато не се крие истината… Ние се нуждаем колкото е възможно от повече истина…»

За себе си той често повтаряше две неща: баща му го е издържал до средно училище. Неговата философия, след като завършва образованието си, е била «помогни си сам». Повтаряше, че няма закони, колкото и строги да са, които да направят от мързеливия — работлив, разточителния — предвидлив и от пияния — трезвеник. «От 14-годишен аз се саморазвивах и се издигах сам — с някаква гордост подчертаваше той. Баща ми, беден учител, нямаше средства да ме поддържа в частното училище. Две години работих при едни братовчед зъболекар. Там се подготвих за висше училище. Учителствувах две години в начално училище с по 9 йени на месец. След това напуснах селото и заминах за Токио с 40 йени в джоба. Там работих като помощник-чиновник и в една сладкарница като прислужник. Спестих пари и завърших висше търговско училище. Завърнах се в гр. Кобе. Работих в някои големи фирми, но винаги търсех да навляза в най-новия и модерен бизнес. Започнах от парче хляб с моя девиз „всичко започва отсега“. През 1921 г. бях приет на работа в „Тейкоку Рейон“, създаден през 1918 г. от химиците Сейто Кимура и Ицудзо Хата, с 2800 долара капитал. Те развиха технологията за производство на вискозни влакна. Успехът бе фантастичен. Новата материя по външност не се отличаваше от коприната — най-ценното влакно тогава.»

Дошла войната, разрушенията, гибелта в Хирошима на най-добрия състав от специалисти и работници на фирмата. Тогава влиза в действие ново правило на господин Оя: «Всяка инвестиция, която носи доходи, ни интересува». В края на 1945 г. той вече като първи следвоенен президент събира всички оцелели работници и специалисти и им поставя задача да правят всичко — от заместители на захар до боя за обувки, преработка на сол, козметика, кофи, пасти за зъби и т.н., за събиране средства за възстановяване на заводите. Възстановява производството на изкуствена коприна, без да се съобразява с постиженията на някои фирми в чужбина в областта на синтетиката. «Това бе почти фатална грешка» — повтаряше Оя-сан.

Идва и Корейската война от юни 1950 г. Увеличава се производството, трупат се печалби — нещо, което се отнася за цялата японска икономика.

Когато войната свършва, Оя е управляващ директор на фирмата «Тейкоку Рейон».

През 1952 г., след приемането на новата конституция, бил предложен за кандидат на ЛДП за горната камара в Осака. «Искрено казано — напомня той — идеята ми беше от тая позиция да помогна за възстановяването на японската химическа индустрия и особено за преуспяването на нашата фирма. Навлизах в политиката „с ентусиазъм“. Последователно бях избиран за министър на външната търговия и индустрията, на финансите и на транспорта.»

Тесните връзки на бизнеса с правителството е важен фактор за японското «икономическо чудо» и господин Оя е един от характерните примери на способен магнат, който съчетава обществените със своите интереси като бизнесмен.

След 6–7 години, в бурните вълни на политическия океан, той се завръща отново за президент, пост, който запазва до смъртта си през 1983 г.

«Аз бях един рядък случай — е споделял той с мен — от бизнеса в политиката и отново в бизнеса — като една домакиня, която става гейша, а след това отново се връща в домакинството.»

Такава е адаптивността на големите японски магнати. Когато се говори за бизнес, се има предвид и правителството. А стане ли въпрос за правителството, се има предвид и бизнесът — работи се в един тандем, който дава своите резултати за японския капитал.

«Трудно е да си народен индустриалец — ако се проваля, трябва да си направя харакири, молейки прошка от служителите и акционерите. Всеки ден човек се среща с дявола. Не забравяйте, че един от най-богатите в Япония — Мацушита, преживява същото…» Господин Оя разказваше за своя подход, приложен след завръщането му от политиката във фирмата като президент: «Мое нововъведение бе да поставя конкретна задача за всекиго. В Япония висшите ръководители не говорят с подчинените си решително и конкретно. Те много обичат да поучават на морал и етика. На моите хора обаче аз открито казвах истината, без да крия нещо. На основа на фактите поставих като цел продажбите да се увеличат 30–40 на сто само за две години. Доказвах, че всичко зависи от тях. Всеки, който работеше под моето ръководство, трябваше да издигне фирмата чрез нови успехи. И всички работеха. Нашият напредък беше далеч по-висок от средното национално темпо на развитие. Особено бе приятно, когато нашите постижения не предизвикваха увеличение на стойността — по-точно на продажните цени, и осигуряваха добра печалба за акционерите.

Често казвах на работниците: „Не се задоволявайте да сте между първите в листата на японските фирми. Светът е неделим и ние трябва да навлезем и заемем достойно място в световния бизнес.“

Подобни мисли и заключения съм чел и слушал, обаче японският кодекс на поведение и „национално достойнство“ е голяма сила за постигане на поставените цели.

Компанията „Тейжин Лтд“ е известна със своите грижи за работниците: удобни общежития за неженени — момчета и момичета, на които тя самата често организира женитбите; жилище на нисък наем за семейните; евтини цени в столове-ресторантите; 20–30 на сто намаление на цените за домашно обзавеждане и облекло и т.н.; спортни съоръжения, тенис кортове, басейни, футболно игрище и спортни зали, игрища за бейзбол, волейбол, баскетбол и пр.; аудитория и улеснения за изучаване музика, икебана и чайна церемония. Организират се улеснения за покупка или строителство на жилищни кооперации.

Наред със заплатите два пъти годишно се плащат бонуси, което е японски начин на даване премии на основа на реализираните печалби и според изявата на служителите и работниците. Понякога бонусите във фирмата на господин Оя се равняваха на 50 на сто от заплатата. Разбира се, заплатите са формирани така, че са на възможното минимално ниво. Следствията са твърде благоприятни: отсъствия 0,90 на сто. Профсъюзът в компанията (клон на Националната федерация на текстилните работници) има добри отношения с ръководството и с президента, който казва: „Те няма какво повече да искат“.

Ето това е така нареченото индустриално коопериране на собственици с работници на основа на старата японска теория, че компанията е фамилия, в която всеки се грижи за нея и тя за всекиго. Концепцията „наше“ и „ние“ силно се поощрява и налага в съзнанието с всички средства на идейното и възпитателното въздействие. Господин Оя създава „хармония“ — хармония, при която да има минимум „търкания“, а ако се получат, те бързо се уреждат между работодатели и работници при немалката роля на фирмения профсъюз. Казвам „фирмения“, защото тук профсъюзната организация обхваща всички във фирмата по хоризонтална линия и е заинтересована тя да се развива, да има повече доходи, да е конкурентна и пр.

При завръщането си на работа във фирмата господин Оя активизира менажмента. Половината от пасивните директори били сменени. „Вярно, това не беше никак по японски, но как може да се върви напред с такива хора? По японска традиция поощряването става по старшинство и задължение на фирмата е да ги запази до пенсия“. По този повод веднъж господин Оя сподели: „Моята смела акция бе възприета като правилна и подкрепена, защото животът ми бе свързан с фирмата — най-дълго от всички — над 35 години и над 20 от тях във висшето ръководство. Така че хората възприемаха поведението ми само като действие в полза на бизнеса. Голяма част от персонала аз бях подбрал някога направо от училищата и от университетите и се разбирахме взаимно. И така: директорите бяха назначени на договор за две години, ревизорите — за една. След това моите действия бяха одобрени на общо събрание: в моята фирма крайно решение взема президентът, въпреки че в много от японските фирми решенията се вземат от директорите.

Най-голямата ми трудност беше кого от директорите да отстраня и кого да запазя. Трудно беше, но трябваше да се направи. Започнах на принципа на първо място способностите, а след тях старшинството!… Обаче не ги оставих без работа. Намерих им длъжности в поделения на фирмата. По такъв начин бе запазен принципът на лоялност към компанията.

На 10-те действуващи директори бяха определени точни цели с определен срок, възможност за отсрочки или фондове в случай на грешки и неудачи. Всеки служител трябваше да произведе продукция за 3 милиарда йени; десетте «мислещи» директори — за по 4 милиарда и управляващият директор за 7 милиарда (т.е. 9 милиона долара. 15 млн. долара, 21 млн. съответно за всяка категория). Казах им, че имат пълна свобода за действие, но че съм започнал революция и имам изисквания всеки от нас да увеличи фантастично продажбите за 4 години.“

Третото решаващо нововъведение е типично прагматично и по японски. Господин Оя заявява пред цялата компания: „Индустрията за производство на вискозни влакна принадлежи на миналото.“

Като водач на голяма група японски парламентаристи за проучване системата на американския Конгрес (1 година след договора от Сан Франциско и след изтеглянето на окупационните войски през април 1952 г.) той си поставя за задача да се запознае с американските постижения в производството на изкуствени и синтетични влакна.

Това е било първото му пътуване след войната „с очи, отворени на четири“, в резултат на което получава необходимата информация за полиестерното влакно на концерна „Дюпон Дакрон“. Още в хотелската си стая във Вашингтон Оя-сан „изпитва“ новия материал като текстил. Пере го, огъва го, излага го на различни температури, запалва го и пр. И… решава: струва си бързо да се купят правата върху този продукт. Следващата година в Лондон купува лиценз за подобен продукт от „Империал Кемикъл Индъстрийз — «терелен»“. В 1956 г. той го произвежда под японската марка „тетерон“. И така, японският магнат Оя в своята възраст между 62–70 години извършва истинска революция в производството на фирмата. В края на 60-те и началото на 70-те години „Тейжин“ наводни пазара с Тетерон-89, разработен в лабораториите на фирмата, като оригинален продукт по външност и възможности за оцветяване.

Ето и разсъжденията на господин Оя по този повод: „Аз получих моите уроци при възстановяването на разрушените от войната производствени линии. Толкова бързо се развиват технологиите и така революционно, че животът на един продукт днес не е повече от 10 години. Затова не бива да се проявява никакво колебание за въвеждане на всеки нов продукт от нашите никнещи като гъби и получаващи научна мощ собствени лаборатории или да се купуват и усвояват нови лицензи или която и да е нова техника, създадена в Япония и в чужбина. Няма място за комплекси що се касае до управлението и хората. Новите ни кадрови попълнения задължително трябва да знаят най-малко един чужд език.“

В разговор с един английски журналист той казва открито: „Отдавна «Ланкшир» трябваше да се откаже от памучната индустрия. Днес това е индустрия на неразвитите страни. С целия ваш изобретателен гений и световен опит в бизнеса и висококвалифицирана работна сила трябва да се концентрирате на високопродуктивни и качествени текстилни машини. Вие сте на погрешния край на бизнеса и ние много неща научихме от вашите фундаментални грешки. Аз виждам деня, когато моята фирма ще се откаже от текстила и ще произвежда нещо много по-рентабилно, като предостави на развиващите се страни текстилния пазар. Трябва да се помни и да не се забравя: няма свещен и незаменим продукт.“

А ето как господин Оя обяснява защо през 1962 г. сменя името „Тейкоку Рейон“ (Империал рейон) на „Тейджин Лимитед“ (ЛТД): „Първото име не прилягаше на моята концепция за една силна и наистина разностранна фирма. Тейджин означава творчество, характер, жизненост, енергия и издръжливост (жилавост).“

Днес „Тейджин“ мери ръст по обем на продукция, по технологии, продажби и печалби с най-големите гиганти в областта на химическите влакна и машини за тяхната преработка. Мечтата на г-н Оя бе да надмине „Дюпон“ и „Байер“. Неговият лозунг беше: „Диверсификация!“ (разнообразие на продукцията).

„Вие не можете да затворите един стоманодобивен завод за едно денонощие, но фирма от нашия бранш може да направи това и би започнала със сродни индустрии, като органична и неорганична химия, селско стопанство, биотехнологии, минерални и строителни материали. Доколкото синтетичните влакна са свързани с нефта, ние ще разширим нашите фронтове по-нататък, когато ще има в изобилие мляко и пчелен мед.“

В годината преди ненадейната си смърт Шиндзо Оя мислеше да се пенсионира и да остане само съветник към фирмата и в политиката. Но тогава той надхвърляше 85 години! Когато говореше за младите, го обхващаше песимизъм. Може би слабостта на старите е да мислят, че младите са лекомислени или недостатъчно работливи? Според него японската младеж не притежава нужния морал и философия.

„По-рано императорът обявяваше, че трябва да се учим и образоваме и всичко следваше неговата дума. Сега младежи и девойки подражават на американския начин на живот, а това води до намаляване на дисциплината и нарушава правилата за почитание, на уважение и послушание. Това е изключително опасно и може да доведе до катастрофа при тежки времена. Гангстеризмът пък подяжда нашето общество, както неведнъж съм казвал.“

Тези тъжни мисли не пречеха на стария човек да се шегува, да играе голф и да бъде между първите играчи. Да пие уиски и бира, но с мярка, което младата му съпруга контролираше и упорно следеше. Той имаше и второ хоби Го — японския шах. Както шахът, това не е игра на шанса, а наука, която спомага за развитието на математическата мисъл у японците. Нейната популярност отразява японския прагматизъм. Господин Оя не забравяше да подчертава, че в продължение на 20 години е бил ентусиаст на Го и е стигнал до пета степен — най-високата за аматьори. Той бе президент на една от двете японски асоциации по Го.

Музиката бе третото хоби, наложено от по-младата му почти с 30 години съпруга. Семейство Оя е сред инициаторите в Япония да се строят оперни и концертни зали, да се привличат най-известните в света звезди — от операта и балета до джаза и попмузиката.

И не е далеч от истината характеристиката на много западни и японски журналисти: „Оя-сан е един синтез от Изтока и Запада, което не е без значение, когато се оценяват неговата динамика и изключителни успехи в бизнеса.“