Начо Папазов
Япония от самурайския меч до изкуствения интелект (12)

От «неизвестното в известното» към създаването на качествено нови знания

В началото на 80-те години след дълги дискусии, консултации и изследвания правителството и управляващият елит на Япония достигнаха до единодушно решение за утвърждаване на качествено нова концепция за развитието на японската наука, техника и икономика. Без да се отказват от изпитаното средство «да прескачат изминатия от другите път», японците измениха генерално своето виждане към фундаменталния принос на тяхната страна в съкровищницата на знанието. Както ще видим по-нататък усилията се насочват главно към създаване на уникални технологии и производства на базата на фундаменталните изследвания, пълна мобилизация на наличния научно-технически потенциал и интернационализация на научно-техническите връзки. Последното е качествено нов момент в японската практика, която сякаш взривява изведнъж японската «затвореност» за допускане на чуждестранни изследователи в техните научни центрове вече не само като гости или краткотрайни посетители, а като съучастници в реализирането на големи и даже съдбоносни за прогреса програми.

Изравнила се с най-напредналите страни, Япония днес подготвя своето място в бъдещето, без да скрива амбицията си да стане №1 в началото на XXI век.

Още в средата на 1977 г. Съветът за наука и техника публикува програмен документ под название «За основите на комплексна научно-техническа политика за продължителен период». В него бяха формулирани девет главни задачи за ускорение на научно-техническия прогрес до края на 80-те години: 1. Засилване плановорегулиращите функции на държавните органи; 2. Укрепване взаимодействието между промишлените, академичните и правителствените кръгове за развитието на изследванията; 3. Осигуряване на финансови средства за ПИРД; 4. Подготовка на изследователски кадри; 5. Стимулиране на фундаменталните науки; 6. Осигуряване разбиране и сътрудничество от народа; 7. Развитие на науката и техниката равномерно по територията на страната; 8. Ефективно използване и разпространение на научно-техническата информация; 9. Засилване на международното научно-техническо сътрудничество.

На основата на този документ министерствата и ведомствата в Япония разработиха програми за научнотехническо развитие по направления. Тук не може да не се съгласим с оценката на група съветски учени — Зайцев, Певзнер и Рамзес, че «мащабността» и насочеността на провежданите мероприятия потвърждават, че в съвременните условия фронтът на научните изследвания и разработки губи характер на стихиен и вероятностен генератор на структурните изменения и развитие в икономиката…“

В правителствената „Бяла книга за наука и техника“ от 1984 г. четем: „През 80-те години Япония трябва да удвои усилията си, за да стане един от главните световни новатори в областта на технологиите, използувайки за това всички натрупани знания в света“. В друг правителствен документ „Търговската и промишлената политика през 80-те години“ показателите за развитие на науката и техниката се разглеждат и като показатели за икономическата сигурност на страната. Задачата е кратка, но ясна: Япония да се превърне в държава на научно-техническата революция.

Публикуваният в „Бялата книга“ доклад е разработен от Съвета за наука и техника. В съставянето му са взели участие 150 експерти от университетите, държавните изследователски лаборатории и частната промишленост, ръководители на министерства и др. Те са провели 178 дискусии в продължение на една година и половина до окончателното формиране на документа.

Ударението през следващите десет години се поставя върху засилването на творческата научна дейност и фундаменталните изследвания, както и върху разширяването на международния научен обмен и сътрудничество. Осъществяването на начертаната политика изисква значително увеличаваме на разходите за НИРД — над 3 на сто от общия национален продукт. Подчертава се, че в бъдеще Япония трябва да стане една от главните страни, извършващи фундаментални изследвания.

Тъй като за засилването на творческата активност в науката са необходими по-тесни връзки между университетите и промишлеността, се предлага да се засили привличането на научни работници от университетите в областта на модерната електроника и биотехнологиите. За първи път се изтъква значението на интернационализацията на научната дейност, на възможностите за чуждестранно участие в държавните изследователски проекти и използуването на държавни средства за тази цел.

В Япония вече са налице плодовете на новата концепция за развитие на науката. Те се проявяват в преразпределението на средствата за НИРД в държавния бюджет и в бюджета на частните компании, в „новата японска треска“ за изграждане на градове на науката — мегаполиси. Опитът и резултатите от дейността на академичния град край Цукуба — 60 км северно от Токио, възбуди много апетити особено след ЕКСПО-1985 г. Това бе първото научно изложение, което премина със завиден успех и понесе по света славата на японския град на науката.

Японският „град на науката“ се изгради въз основа на правителствено решение от 1963 г. В него са поставени две главни задачи: преместването на известен брой институти и лаборатории от национално значение чрез изграждане на най-съвременна база за научни изследвания и обучение на южния хълм на планината Цукуба (876 и над морското равнище) и облекчаване на свръхнаселената столица Токио. В Цукуба са концентрирани 43 института, лаборатории и университетски филиали.

Изграждането на първия академичен и университетски град в Япония струва около 6 милиарда долара.

Стимулирането на НИРД е включено и в стратегията за регионалното развитие на страната. Вестник „Асахи“ през 1984 г. първи даде гласност на програмата „Технополис“, която предвижда изграждането на 19 градове на науката по типа на Цукуба, с цел да се осигури по-равномерно разпределение на научните кадри по цялата територия на страната. Защо? Защото сега около 80% от научните кадри работят в Токио и другите големи градове. За изграждането на научните центрове-градове са определени условия. Печели онази губерния или група от провинции, които ще осигурят най-благоприятни условия, т.е. надхвърляме на изискванията на правителството.

Усилено се изгражда вече градът на науката в префектурата Кумамото — Южна Япония, която наричат още „силициевата“ долина. Там се намира най-големият в света завод за интегрални схеми на корпорацията „Шарп“, в който работят около 2500 души. Предвижда се градът на науката в Кумамото да се профилира в областта на електрониката с всички нейни компоненти.

Рожба на група учени начело с бившия президент на университета в гр. Киото Адзума Окуда е проектът за изграждане на уникална зона за научни изследвания и творчество. Идеята е да се съберат най-изтъкнати учени от Япония и чужбина за колаборация в областта на фундаменталните изследвания, за създаване на нови открития и оригинални технологии, които ще посрещнат проблемите на XXI век.

Новият град на културата, науката и научните изследвания, наричан „Кансай Академия-полис“, като антитеза на Цукуба вече се изгражда на един хълм на границата на префектурите Киото-Осака-Нара и ще заема площ над 2500 хектара. Той ще се състои от миниградове, всеки със свои функции и обща инфраструктура. След изграждането му новият град ще има около 120 хиляди жители. Концепцията предвижда „Кансай Академия-полис“ да се превърне в център на международната научна мисъл от природните до социалните науки, от изкуството до научното творчество във всички направления. Създават се условия да се събират Нобелови лауреати и най-изтъкнати специалисти от Япония и света, за да обменят опит и да могат да работят по договор при най-съвременни условия.

За три десетилетия до края на 70-те години Япония внесе 34 000 чуждестранни технологии за около 11,5 млрд. долара. Според оценка на експерти този сложен, но целенасочен маньовър е донесъл на страната около 150200 млрд. долара чист доход. Икономическите възможности на „страната на изгряващото слънце“ нараснаха неимоверно.

Този процес на „прескачане пътя, който другите са изминали“, на усъвършенствуване на онова, което те са създавали, на търсене „неизвестното в известното“ помогна Япония бързо да настигне и да се изравни с най-напредналите страни. Той издържа изпита на изтеклите повече от четири десетилетия след войната.

Без да се отказват от „златното правило“ на „благородното заимстване“, японците се намериха пред затворените със седем ключа сейфове от нови технологии и знания на техните американски и западноевропейски партньори. И другояче не можеше да бъде: „Made in Japan“ навлезе навсякъде по главните улици на развитите и развиващите се страни. На последните срещи на седемте големи (ръководителите на най-развитите капиталистически държави) в дневния ред винаги биваше записана точка „разни“. Но тя бе предварително известна. Япония трябваше да дава обяснение за своята „необуздана“ експанзия на световните пазари, за огромното активно търговско салдо със САЩ и „Общия пазар“. Шестимата големи настояваха пред техния седми колега министър-председателя на Япония да се ликвидират ограниченията на вноса на чужди стоки на вътрешния пазар, да се увеличи консумацията на чуждестранни стоки в тази страна и да се увеличават военните разходи.

Какво направиха японците? След внимателно изследване те се убедиха, че по-нататъшното разширяване на износа на стоки, които конкурират аналогични производства на САЩ и страните от Общия пазар ще ги доведе до сблъсък и „търговска война“ със съюзниците, което е всъщност най-опасен за тях вариант. Затова японската страна взе решения, които външно приличат на „вдигане на ръце“ пред „ултиматума“. Увеличени бяха квотите на внос на месо и зърнени храни от САЩ и от някои западни страни. Въведена бе либерализация за голям брой стоки и т.н.

При тази именно обстановка последваха нови програми и нови концепции за развитие на науката и икономиката, целещи да засилят японските позиции на световния пазар. В тях се предвижда на основата на научно-техническия прогрес коренно да се преустрои японската икономика и към 2000 година да се прехвърли на информационна база, като преддверие към „Информационното общество“… Целта е Япония да се превърне в главен доставчик на най-ефективни стоки на световния пазар, на нови и неизвестни знания, въплътени в нови наукоемки изделия — патентноспособни и лицензозащитени, както и на технологии за управление и организация на производството. И всичко това ще се осигури чрез приоритет в развитието на собствени фундаментални изследвания, на ускорено изграждане на най-съвременна база за наука, на усилено, изпреварващо създаване на кадри в авангардните научни направления.

Водеща роля в разработването и провеждането на научно-техническата политика в Япония принадлежи на държавата. В това отношение тя е значително облекчена от така характерните за тази страна традиции и опит в държавното регулиране на икономиката. Именно тези традиции и опит стоят в основата на държавното въздействие върху насоките и темповете на икономическото, научното и технологичното развитие и в значителна степен обуславят неговата ефективност.

Държавата често е инициатор, координатор и „финансист“ при провеждането на перспективни научни изследвания и в развитието на принципно нови технологични направления и области.

Беглият ретроспективен поглед върху японската научно-техническа политика от войната до наши дни разкрива, че тя гъвкаво променя своето съдържание в зависимост от целите на структурното преустройство на икономиката. Както отбелязват съветските изследователи Б. Добровински и С. Уляничев качествено новите етапи в развитието на икономиката и на научно-техническата политика, които са поставили основите на съвременна Япония, се появяват в началото на 60-те години. В този период са получили по-нататъшно динамично развитие химическата, добивната и обработващата промишленост. По това време се акцентира и върху машиностроенето (производство на металорежещи машини, кораби, автомобили, оптика, битова електроника).

Научно-техническото и технологичното осигуряване на структурните реформи на икономиката се характеризира с широко заимстване и интензивно внедряване на „вносни“ знания, технически опит, най-нова техника и технология, стимулиране на научноизследователската дейност, за което спомага и разработването на обширна тематика от държавите и частните научноизследователски учреждения и университетите на приоритетните отрасли за сметка на държавния бюджет. Налага се позицията, че в областта на научноизследователската и развойната дейност (НИРД) трябва да се решават преди всичко практически задачи и задачи на краткосрочната перспектива. Целта е да се задоволяват потребностите от ускорено развитие на основните отрасли на икономиката.

По това време в Япония се акцентира на приложните изследвания и на техниката за сметка на фундаменталната наука. Правителството и промишлеността разпределят приблизително 60 на сто от общите разходи за развитие и изследване на нови продукти и процеси, 25 на сто за приложно изследване и само 13 на сто за фундаментално изследване. Ниският приоритет на фундаменталното изследване намира отражение и в образователната система. Докато в американските университети се подготвят толкова учени, колкото и инженери, японските университети доскоро подготвяха почти седем инженера срещу един учен. Япония обаче подготвя двойно повече инженери от САЩ, особено в областта на електрониката. В японските университети се подготвят десет пъти повече инженери, отколкото във Великобритания. Много талантливи учени предпочитат кариера в промишлеността, вместо работа в академични институти. По такъв начин, въпреки или именно поради японския гений в комерсиализацията на новата технология, тя изостава от Запада в измеренията за научна иновация в такива области като научните публикации, за което говорят и нобеловите награди, получавани предимно от западни учени.

Такава беше научно-техническата политика на Япония до средата на 70-те години.

Икономическите и особено петролните кризи през средата на този период наложиха Япония да преразгледа своята научно-техническа политика. И тя направи това чрез приемане на редица прогнози и програми за научно-техническо развитие. Генералната цел на Япония до 2000 година е преминаването от стратегията на „развитие по стъпките на лидерите“ в световния научно-технически прогрес към „световно лидерство“в приоритетните отрасли на науката. Тази цел намира най-ярко отражение в средствата, отделяни за НИРД. Ако през 1965–1966 г. тези средства са възлизали на около 425 млрд. йени, през 1980–1981 г. те надхвърлят 4600 млрд., за да достигнат през 1986 г. над 7500 млрд. йени (около 45 млрд. долара). Това е най-голямата сума, отделяна за НИРД в капиталистическия свят след САЩ. През 1980–1981 г. за НИРД е отделен 1,3 на сто от общия национален продукт, а през 1986 г. — 2,8 на сто. Едно сравнение за положението в тази област през втората половина на 70-те години показва, че тогава Япония е отделяла за наука около 13 на сто от средствата, отделяни за тази цел в САЩ. През 1984–1985 г. тези средства са 35–40 на сто от равнището на техния задокеански партньор. За същия период (19701985 г.) броят на научните работници се увеличава близо 3,5 пъти и надхвърля цифрата 415 000, като заетите с НИРД достигат около 720 хиляди души, което относително е повече отколкото в САЩ.

Общата сума на средствата за НИРД от 1965 до 1982 г. нараства с 10 пъти по-бързи темпове в частния сектор. Делът на държавните вложения за НИРД в началото на 80-те години е около 25–26 на сто, а до края на века се предвижда да достигне 40 на сто. Делът на разходите за НИРД към брутния национален доход в края на века се прогнозира на 3–3,5 на сто.

Но тук има нещо особено: в големите западни страни отбраната поглъща около половината държавни капиталовложения за НИРД. Това стимулира произвеждането на изделия с ограничена приложимост, за които високата цена не е препятствие — точно обратното на това, което е необходимо за обикновения пазар. В Япония за отбраната се отделят само 2 на сто от държавните капиталовложения за НИРД.

Ако използуваме схемата: генерална цел — подцели и направления в провеждане на японската научнотехническа политика днес, сред основните подцели могат да се отнесат: 1. Подготовка и създаване на „безнефтено“ общество и 2. Създаване на „технотронно общество“. Това са подцели, взети от официалните прогнози на МИТИ (Министерство на външната търговия и индустрията), което може да се приеме и като философия за активизиране на капиталистическата система. „Технотронното общество“ — това е не само приложение на електронно управляващи устройства в съчетание с машиностроенето във всички отрасли на икономиката, но и насаждаме на технократично рационално мислене, издигане на техниката в своеобразен фетиш.

Още в началото на този раздел става ясно, че при формирането и провеждането на научно-техническата политика на Япония особено внимание се отделя на планирането на научното и технологичното развитие. Планирането в науката и внедряването на нейните резултати става индикативно предимно върху основата на прогнози за различен период и в различни области. Тук освен решаващата роля на правителството и неговите органи, трябва да се отдаде заслуженото на големите индустриални комплекси — свръхмощните японски компании и групи, които разполагат със завидна информация и формират своите планове за развитие, тактика и стратегия с 10–20 години напред.

Японците възприеха и широко прилагат метода „Делфи“ за прогнозиране и планиране в науката. Този метод изисква да се използуват голям брой специалисти и експерти, като на принципа на елиминирането и селективния подход се търси най-правилното решение. Един пример: при разработване на прогнозата за определяне целите и направленията за развитието на пластмасите за периода 1970–1985 г. Агенцията за наука и технология е организирала допитване сред 2500 най-изтъкнати японски учени и специалисти и се е консултирала с известни чуждестранни експерти.

В някои случаи разходите за подобни допитвания достигат 3–5 на сто от разходите за провеждане на съответни научни изследвания и внедряването на техните резултати. Правителството финансира дейността по прогнозирането и разпространява резултатите сред частните фирми. По този начин то направлява развитието на научно-техническия прогрес във всички области на живота и осигурява провеждането на единна научнотехническа политика, подчинена на неговото виждане за развитието на икономиката.

Ролята на правителството е преди всичко да консултира и да ориентира не само държавните, но и частните компании и предприятия за реализиране на приоритетните направления на научно-техническата политика, като им осигурява гаранции за поемане на риска в случаи на неуспехи.

Япония направлява определени области на индустрията, които се ползват със специалното отношение на правителството. Тези области получават основните държавни средства за изследователска работа, заеми с ниски лихви от банките, данъчни облекчения и митническа защита от чуждата конкуренция.

Формирането на научно-техническата политика и насочването на научноизследователската и развойната дейност в Япония се извършва от няколко авторитетни правителствени агенции. В много случаи те си съперничат жестоко, когато се отнася до контрола в най-обещаващите нови технологии.

По йерархия на върха на пирамидата на управлението на научно-техническото развитие стои Съветът за наука и технология начело с председателя на Министерския съвет. Той очертава общите и принципните технологични насоки, одобрява планове и програми, разработвани от различни агенции.

Съветът за наука, който разработва прогнози, като използува широко най-известни специалисти в съответната област, се състои от т.нар. избиратели и членове на съвета, избрани от тях. За 1982 г. броят на избирателите надхвърля 200 000. Най-важните критерии да бъдеш избирател и избиран са публикациите и изследователският опит, а не традиционните титли, звания и месторабота. Избирателите включват преподаватели във ВУЗ, висшисти от частни фирми, които са публикували или реализирали свои разработки. Всеки избирател е регистриран в един от 7-те отдела (направления). Тази структура е непроменена вече 30–40 години. Напоследък се разпалиха много спорове относно ролята на Съвета за наука. Но очевидно въпросът се свежда до политическото влияние и неговото разделяне между управляващата ЛДП и опозицията.

Съветът за наука и неговите поддръжници са първите, които осъзнават важността на възникващите интердисциплинарни области. Техните предшественици са формирали интердисциплинарни изследователски колективи още през 30-те години на нашия век. Те са създали различни патенти, за някои от които са получени нобелови награди и т.н.

Агенцията за наука и технология с ранг на министерство формира програмите за космическите изследвания и програмите в областта на ядрения синтез, за океанското дъно и дългосрочни проекти в най-авангардните технологии. Агенцията издава ежегодно „Бяла книга за науката“ в Япония и за нейното състояние в сравнение със световната наука. Тя финансира три обществени корпорации: Националната развойна агенция за космоса, Японския институт по ядрена физика и атомна енергия и Корпорацията за ядрени реактори и ядрено гориво. Ако сравним положението със САЩ, тази агенция съчетава функциите на няколко правителствени органа — НАСА, Министерство на енергетиката и Бюрото за научно-техническа политика към Белия дом. Сравнена със СССР, Агенцията за наука и технология се приближава до функциите на Държавния комитет за наука и техника.

Частично финансирана от Агенцията за наука и технология е обществената Японска корпорация за изследване и развитие. Тя „пренася“ резултатите от изследванията, извършвани в университетите и националните лаборатории в частната промишленост чрез договори и лицензионни споразумения. Японската корпорация за развитие и изследвания разработва също иновационна програма, известна като Изследователско проучване на прогресивни технологии. Въведена през 1981 г., тази иновационна програма сближава учените от различни области да работят по междудисциплинарни области в технологии, които са далеч от комерсиализацията, но могат да доведат до значителни постижения в бъдеще. Понастоящем проектът Изследователско проучване на прогресивни технологии например включва изследване на ултрафини частици, аморфни и ламинарни материали, фини полимери, съвършени полупроводникови кристали и биологически управлявани системи.

В бележки от посещение в тази корпорация през 1970 г. съм отбелязал, че това е пример на център за трансфер и ускоряване внедряването на нови авангардни технологии. Първоначалните капитали тук са отпуснати от държавата. След това натрупванията идват от печалби на успешни внедрявания в кооперация с частния бизнес или университетите. Управлението на корпорацията е на обществени начала и в Управителния й съвет влизат представители на банкови и други финансови и научни среди. Корпорацията, както се изрази нейният директор, се стреми „да не допусне пропиляване на ценни национални постижения“ и затова в дейността й преобладават рисковите операции и организирането на консорциуми за реализиране на проекти, като се поощрява инвестирането на частни капитали, но при гаранции в случай на неуспехи.

Главният правителствен орган за приложни изследвания е Агенцията за промишлена наука и технология към МИТИ (Министерство на външната търговия и индустрията). В тази агенция работят около 300 души висококвалифицирани специалисти и тя ръководи 16 национални лаборатории, извършващи научни изследвания в области, простиращи се от материали и електроника до производствена техника. Девет от националните лаборатории са разположени в научния град Цукуба. Друг клон на МИТИ е Бюрото за машиностроителна и информационна технология, институт за свръхмощни компютри, където се провеждат изследвания по нашумелия проект за компютърни системи от пето поколение. Освен това различни функционални министерства — на строителството, транспорта, образованието, здравеопазването и благосъстоянието, пощите и телеграфите, селското и горското стопанство, финансират изследователски и развойни дейности в своите области и се състезават за влияние с Агенцията за наука и технология и с Агенцията за промишлена наука и технология. Например Ниппон Телеграф енд Телефон, бивш държавен монопол, който през 1986 г. беше върнат към частния сектор, е на второ място в света след АТТ Бел Лабораторийз (САЩ) в количеството и качеството на телекомуникационните изследвания.

За да се осигури ориентация на националните проекти към нуждите на промишлеността, всяко предложение преминава тригодишен период на проучване от съответните търговски асоциации и експертни съвети. След като един проект е одобрен, Агенцията за промишлена наука и технология създава целева изследователска асоциация, която да координира и ръководи участието в промишлеността през целия „живот“ на проекта.

Японските фирми се съгласяват да участвуват в национални технологични проекти по две причини: Агенцията за промишлена наука и технология осигурява начални инвестиции, а наред с това фирмите се информират каква ще бъде следващата генерация полезни технологии и продукти. „Повечето компании участват в проектите, защото държат за добрите отношения с МИТИ и не желаят да бъдат лишени от информация за онова, което се разработва“ — казва Джъстин Блуум, бивш научен съветник в посолството на САЩ в Токио и понастоящем президент на „Текнолоджи интернешенъл“, консултантска фирма в Потомак.

Макар че компаниите работят за една обща цел, практически сътрудничеството между тях е ограничено. Всяка от тях работи върху отделна задача, като включва някои инженери от конкурентните компании в своята група и не разкрива специфичните технически секрети или ноу-хау. След като целевата обща технология е разработена, фирмите силно се конкурират, за да наложат своите собствени продукти на пазара.

След най-успешните от осъществените досега национални проекти е проектът за свръхмощни интегрални схеми от 1976–1979 г., който доведе до съществени предимства в технологията за производство на полупроводници. Агенцията за промишлена наука и технологии финансира половината от проекта под формата на заем, изплащан от бъдещи печалби. Инвестициите се оправдаха: проектът за свръхплътни интегрални схеми помогна на японските фирми да завладяват голяма част от пазара със своите чипове с произволна памет при капацитет 64 к.в.

Понастоящем МИТИ частично финансира 15 национални технологични проекта, всеки от които включва от 5 до 15 компании. Последният от тях е проектът „Сигма“, представляващ по същество петгодишна програма за автоматизиране писането на програмни продукти. Фактически голяма част от компютърни програми в Япония доскоро се пишеха на ръка чрез йероглифи, което създава чувствителен недостиг от специалисти в софтуерната промишленост. МИТИ се надява, че успешното изпълнение на проекта „Сигма“ ще направи възможно да се автоматизира 80 на сто от работата по написване на програми (междувременно японците започнаха да възлагат написването на някои от програмите на поддоставчици — Южна Корея, Тайван, Индия и съвсем отскоро НР Китай).

Приносът на изследователската и развойната дейност както от частния, така и от държавния сектор е важен фактор за промишления успех на Япония. От една страна, националните технологични проекти помогнаха на японската промишленост, намалявайки разходите и осигурявайки икономии в голям мащаб. Съвместната изследователска и развойна дейност помага за по-бързото разпространяване и комерсиализиране при по-ниски разходи и дава възможност на конкуриращите се фирми да се съгласят мълчаливо върху обща основа за конкуренция. Националните проекти за технология създадоха надеждни пазари и улесниха разпространението на държавните стандарти в цялата страна.

В Япония държавата придава изключително значение на координирането и регулирането на научноизследователската дейност. Официалното правителствено становище е, че навременно трябва да се преразглеждат характерът на организациите, занимаващи се с научноизследователска и развойна дейност, и техните изследвания, а те да променят своето устройство и управление съобразно променящите се цели и задачи.

Както беше вече посочено в средата на 80-те години Япония бе поставена пред технологична блокада при нарастване на протекционизма в САЩ и Европа. Първата лястовичка за това беше отказът на достъп за някои японски изследователи и фирми до научни документи, конференции, бази — данни и патенти за лицензии, както и за внос на някои продукти или закупуване на фирми с наукоемка насоченост в САЩ. Загрижена, че 90-те години биха могли да бъдат ера на икономически и научно-технически блокади, Япония инвестира значителни средства в изследователски и развойни институти в чужбина.

През април 1985 г. Мицубиши Електрик например, откри нов филиал в САЩ, наречен „Хърайзън Рисърч“. Очевидната цел на Мицубиши е да не изпуска от погледа си новите разработки във високотехнологичната общност на Бостон.

Японците се изправиха пред необходимостта от намирането на нов „източник на енергия“ за икономическото и социалното си развитие. Утвърди се схващането, че недооценяването на фундаменталните изследвания става фактор, който ако се подцени, неизбежно ще се отрази отрицателно върху икономическото и социалното развитие на страната. Сред учените, политиците и индустриалците все по-широко се разпространява мнението, че ако иска да запази и разшири своите позиции, на Япония ще се наложи да се състезава с нови открития и изобретения в най-перспективните технологични области, за което са необходими собствени фундаментални изследвания.

Неслучайно средствата за фундаментални изследвания и за авангардни технологии през 1981 г. в сравнение с изминалия 10-годишен период нарасна почти двойно и към 1988 г. се очертава сумата да бъде утроена.

На 27 ноември 1984 г. Съветът за наука и технология, който образува групата за събиране на сведения за министър-председателя, представи доклад №11, озаглавен „Разработка на цялостна политика за дългосрочно развитие на науката и техниката, съобразно променящите се условия“. Този доклад формулира най-цялостно новия курс, който поема Япония през последните десетилетия на нашия век в областта на науката и техниката.

Някои наричат новия курс „поредното японско предизвикателство“. Други използуват по-внимателни характеристики, но всички са единодушни, че Япония излиза от положението на подражател и навлиза по бързата писта на чудния свят на бъдещето, свят в който технологията и знанието, индустриите, които се основават на нововъведенията и авангардните технологии, ще имат решаващо значение. Често в Япония основателно се говори, че ключ към това е засилването на собствени научни изследвания, прерастването от възпроизвеждане и нововъведения към независимото висше технологично развитие.

В доклад №11 се дава оценка на изминатия от Япония път след войната. За да отговори на високите изисквания на времето, Съветът за наука и технологии на четири пъти е разработвал основни насоки на политиката в областта на науката и техническото развитие.

Те се съдържат в доклади № 1 от 1960 г. „Засилване на независимостта в областта на технологиите чрез либерализация на капитала и на търговията с технологии“, № 5 „Влошаващият се проблем за замърсяването на околната среда“ и №6 „Отговор на проблема за енергията и ресурсите (1977 г.)“.

През периода, който обхваща повече от 30 години, основният стремеж на Япония е бил да достигне и да се изравни с най-напредналите страни. Днес задачата е още по-амбициозна: заемане водеща роля в решаващите области на научно-техническия прогрес.

Това обаче не означава, че вече е намерен подходящ модел за ролята, която Япония трябва да играе в бъдеще. Тази роля изисква анализ на изминатия път по метода на „опита и грешките“ и полагане на непознати по своите мащаби усилия. Тя не може да се изпълнява успешно, докато не се получат необходимите натрупвания на знания от фундаментални изследвания като база за нов „технологичен бум“. В случая японците прилагат принципа: „да осъзнаем миналото, за да навлезем успешно в бъдещето“. Или с други думи: осъзнатото изстрадано минало разкрива най-добре вратите към още неизпитания опит.

Съветът за наука и технологии не се занимава толкова с отговор на неотложните проблеми и задачи в самата наука и технология, а каква трябва да бъде принципната и поощряващата науката и технологията политика в дългосрочен план. Последният му доклад е основа за формиране на подробна политика за управление на науката и технологията до края на XX и началото на XXI век. Движеща сила ще продължава да бъде развитието на икономиката с цел да се трупат нови печалби, да се формират непознати досега по размери капитали и, разбира се, да се решават, макар и скромно, нарастващите социални нужди. Науката и технологията се обсъждат от гледна точка на създаване на запас от знания и технологии, необходими за бъдещето. Основните насоки за научната и технологичната политика трябва да се опира на три главни изисквания: а) развитие на богата с творчество наука и технология; б) хармонично развитие на науката и технологията едновременно с човека, обществото и околната среда; в) развитие със значение за глобална осведоменост.

Позициите на Япония в света укрепнаха. Заедно с това обаче нарастват и очакванията на света от нея. С цел да се завоюва световно доверие, трябва да се придобие способност за хармонизиране на практическото използване и перспективното развитие на науката и технологията и техните резултати. Затова се отделя голямо внимание на подобряването на системата на научноизследователските оценки и на ефективността от научноизследователска и развойна дейност, като се засилва кооперирането между различните области на науката с промишлеността, университетите и правителството.

Доскоро се смяташе, че новата идея се ражда предимно в етапа на фундаменталните изследвания. Оттам тя се извежда по съответен начин и след това се реализира на практика по веригата на приложните изследвания, проекти, конструкции, технологии, производства и пр. Според японците обаче новата идея с еднаква възможност може да се роди на всеки етап от веригата. И тогава по обратна връзка сякаш по поръчка се връща в сферата на фундаменталните изследвания, за да бъде теоретически обоснована. Както се изразява съветският учен И. С. Целишчев това е „принципът на ръгби“ т.е. прескачането на цели етапи и съкращаване на времето за внедряване, в което японците досега са ненадминати.

Тази „прескачаща“ етапите система на зареждане и внедряване на идеи в японските предприятия и компании се подсилва с различни форми на поощряване на творческото мислене още в първичните трудови колективи. В началото на 70-те години се зароди и намери широко приложение инициативата да се създават различни „проектни“ групи от 5–10 души. В тях работят инженери, производственици, служители, занимаващи се с пласмента и маркетинга, и разбира се — представители на научното и изследователското звено. Както посочва икономистът Йохиро Коно, на тях се поставят задачи да предложат концепция за конкретна нова стока, като определят потребителските й свойства, себестойността, цената, и да вложат в нея нещо уникално. По такъв начин изследователските центрове или звена имат вече конкретно зададени параметри. Получава се ефективно обвързване на изследването, производството и реализацията.

Главна задача на тази организационна система е подчиняване на научноизследователската дейност на целите на пазарната конкуренция. Такива творческа групи има десетки и стотици особено в големите компании. Новото и характерното в случая е, че ръководителят на групата получава правото при нужда да разшири нейния състав. Той има много големи пълномощия. С изключение на президента, никой няма право да не удовлетвори неговите заявки за необходимите му кадрови и материално-технически ресурси. Макар че този проблем е предмет на изследване структурата и организацията на НИРД в компаниите и фирмите, мисля, че даденият пример е една силна практическа изява на идеята за целеви групи в науката и тяхната голяма ефективност.

Съветът за наука и технология в качеството си на централен орган за разработването на научната политика трябва навреме да разкрива и оценява състоянието на променящите се ситуации, като предлага действени мерки за постигане на набелязаните стратегии. Не само това, политиката трябва да бъде подробна, да чертае доказване на научноизследователските оценки, подходящи за всяка област на науката, които да са в съответствие с характера на изследването и специфичния етап на развитието.

Днес науката и технологичната надеждност на една страна се влияят силно от запаса от знания и технологии, създадени от вложените в миналото инвестиции за научноизследователска и развойна дейност. Затова, за да се разширят и укрепят фундаменталните изследвания и да се подготви страната за идващия век, следва да се осигурят необходимите инвестиции.

По-конкретно, както вече споменах, над 3 на сто от общия национален продукт трябва да се задели за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, като паралелно се увеличава делът на средствата за фундаментални изследвания. Използването на финансови мерки, включващи освобождаването от данъци и т.н., могат да осигурят условия за ново оживяване и насочване на инвестициите в науката както в частния, така и в държавния сектор.

В резултат на всичко това се увеличава потребността от научноизследователска и развойна работа в държавните предприятия, която пък ще активизира тази дейност в частния сектор. Очаква се, че подобен подход ще предостави и ресурси за поддържане на човешкия потенциал в държавния сектор за провеждане на научноизследователска дейност в области, формиращи общата база на технологичното развитие и в такива области, в които частният сектор среща трудности.

Човешките ресурси както навсякъде, така и в НИРД са от решаващо значение. Необходимо е непрекъснато да се наблюдават областите на науката, които се развиват интензивно. Насърчаването на учените със степени от университетите и на хората с творчески способности трябва да се планира заедно със засилването на обучението на завършилите университети, тъй като те са на предния фронт на научното изследване и са част от плана за насърчаване на ръководителите на научноизследователската дейност. Очаква се университетите, националните научноизследователски центрове и институти и другите организации да играят по-голяма роля в разпространението на фундаменталните изследвания. Това изисква да се стимулира тяхната дейност чрез увеличаване на научноизследователските разходи на едно лице, които в края на краищата формират основата на производителността на новата технология, запаса от нови знания и технологии, способността да се провеждат фундаментални изследвания. Предвижда се премахването на ограниченията върху работното време и мястото на работа; осигуряване на възможно най-добри условия за творчество и стимулиране на изследователите; осигуряване на максимална техническа въоръженост на изследванията, включително най-висша автоматизация на научните експерименти.

За да се развива от край до край кооперирането на различните области на науката с промишлените, университетските и правителствените организации, научноизследователската и развойната дейност трябва да се развива така, че да позволява формирането на разнообразни и гъвкави комбинации. С други думи националните научноизследователски институти и лаборатории трябва да прилагат по-гъвкаво управление за своя персонал и ефикасни системи за облекчаване на ограничаващите условия, да преразгледат методите си за оценка на научноизследователските резултати и да развиват взаимната обмяна в потока от информация между изследователите.

През февруари 1985 г. МИТИ и Министерството на пощите и телекомуникациите представиха пред Парламента проектозакон за изграждане на Център за подпомагане на фундаментални технологични изследвания, който да осигурява безлихвени заеми на частни фирми за провеждане на фундаментални изследвания в рудодобива, обработващата промишленост, телекомуникациите и радиопредаванията. Освен финансиране на отделни проекти центърът ще координира фундаментални технологични проекти между национални лаборатории и частни фирми. Предлага се центърът да бъде финансиран съвместно от правителството, Японската банка за развитие и частния сектор, а персоналът и ръководството да бъдат подбирани от частни компании и независими експерти под надзора на МИТИ.

Наред с това японското министерство на образованието (Момбушо) работи по укрепване на връзките между промишлеността и националните университети. През 1983 г. министерството въведе нови разпоредби, за да направи по-лесен достъпа на промишлеността до аналитичното оборудване в университетските лаборатории срещу финансиране на фундаментални изследвания. Момбушо разбра също, че скованата йерархия на университетската изследователска система, в която университетските професори — ръководители на катедри, разпределят изследователските фондове по свое усмотрение, създава се монополизъм в науката и често потиска инициативата и творчеството на младите учени. Ето защо министерството направи някои експериментални стъпки, за да реформира системата. Пример за това е недопустимият досега в Япония факт да се възлага на млади, но способни изследователи ръководството на целеви програми с пълни права за подбор на кадрите в тях и неограничено разполагане с предоставените средства.

Някои от основните положения на доклад № 11 на Японския съвет за наука и технология, публикуван в списанието „Наука и технология в Япония“ от април 1985 г., са меродавен източник за бъдещите цели, които си поставя тази страна до края на XX и началото на XXI век.

Прави се обективна и научнообоснована оценка на миналото и изгледите за бъдещето. На тази основа се чертаят близките и далечните цели и задачи, като на базата на привидната глобалност се прилага селективният подход. Усилията, средствата, човешките ресурси, всичко се концентрира в 11 главни направления: биотехнологиите и новите материали, компютрите и техните електронни нововъведения, телекомуникациите, лазерите, роботиката, инженерингът, в който влиза и програмната индустрия, развитието на градовете и околията среда, космическите изследвания, ядрената енергия, океанът и неговите ресурси.

Според управлението за промишлена наука и технология на МИТИ към началото на XXI век Япония трябва да реши 365 важни научно-технически задачи.

Не минаха и две години от приемането на въпросния доклад и светът научи за нова японска изненада: „Програмата на човешките хоризонти“. Тя се състои от две части: фундаментални изследвания и технологичното им приложение. Второто е впечатляващо, ако държим сметка за японското умение да съкращават сроковете от научния резултат до неговото материализиране.

В началото на програмата четем: „Ние предлагаме разработването на специална програма за фундаментални изследвания в световен мащаб. В хода на изпълнението й искаме да изучим биологичните функции и впоследствие да внедрим и да използуваме резултатите от тези изследвания в техниката и индустрията“. Програмата си поставя за цел разкриването на най-неуловимите и деликатни функции на организмите, т.е. сбора от всички биологични функции с цел да бъдат възпроизвеждани чрез различни технологии.

Продължителността на програмата е 20 години, а стойността й — 6,2 млрд. долара. Финансирането й ще става за сметка на крупни правителствени дотации, вноски от частни японски фирми, както и на вноски от САЩ и от Западна Европа в случай, че проявят интерес.

Съдържанието на програмата е в процес на детайлизиране и определяне на пътищата за нейното осъществяване.

Философията на японската програма се изразява в това, че според нея единственият верен път за развитие на човечеството е ревизирането на нашите съвременни научни и технически възгледи и идеи и „връщане към природата“ или поне съблюдаване на естествения биологичен ритъм на растеж, върху чиято основа да се откриват и развиват нови технологии.

Програмата се приема от някои като отговор на американската инициатива за стратегическа отбрана (ИСО). От други — като желание на Япония да демонстрира своята преднина и благонадеждност в областта на фундаменталните изследвания.

Присъединявам се към френския политически деец и публицист Мишел Понятовски, който заявява: „Дълго време ни се искаше да мислим, че икономическите резултати на Япония се дължат по-скоро на една търговска способност, съчетана с определена дарба за имитиране и усъвършенствуване на съществуващата техника, отколкото на задълбочени и оригинални съзидателни качества. Ние я наблюдавахме без разбиране и Западът се самоизлъга. През 1986 година научихме, че националният доход на Япония на глава от населението за първи път надхвърли този на САЩ…

Ако Европа можеше да разгърне своите сили, тя би могла да участва в това начинание (отнася се до Програмата — б.а.) много успешно. В противен случай ще бъдем, така или иначе, «колонизирани». Когато японците започнаха да ни продават своите стоки и технологии, ние не реагирахме. Днес те отиват още по-далеч, предлагайки ни да видим света през техните очи. Това е предмет на голяма дискусия за вземане на кардинално решение“.

Не са нужни коментарии на изложените постановки, въпреки че не обхващат всички направени досега разработки за развитие на науката и технологията в Япония.

Научноизследователските цели, които трябва да се постигнат за страната, включват споменатите преди: креативни (творчески) науки и технологии; науки и технологии, чрез които се постига хармония между човека и обществото; усещане в глобален контекст.

Независимо от факта, че японското правителство отделя сравнително малко средства за НИРД, някои негови национални програми са извънредно резултатни. Една от причините е, че правителството играе ролята на катализатор, който подтиква промишлеността да поеме по-голяма част от разработването.

Може да се постави въпросът: а това задължително ли е за частния сектор, който и без това досега влага 75 на сто от всички средства за НИРД в тази страна? Отговорът за онези, които са запознати с условията в Япония, ще бъде положителен.

Защо? Защото в Япония, както вече бе посочено на редица места, главното е да се получи „консенсус“. А това означава единодушие не само в средите на бюрокрацията (правителството), а преди всичко единодушие между него, бизнеса и банковия свят, т.е. сред целия онзи управляващ страната елит, който направлява с различни форми и средства нейното развитие.

Както се разбира от казаното дотук, сега японците имат нов консенсус. Той се изразява в това, че учените трябва да обръщат по-голямо внимание на творческите проблеми, на фундаменталните изследвания. В основата на тази позиция стоят цялостни дългосрочни прогнози във всички области на живота. Японските компании, които стигнаха до най-горните граници на вноса на нови технологии и ноу-хау, осъзнаха, че пътят към оцеляването на пазара вече не минава само през копирането, възпроизвеждането или високото качество, че пред тях вече се издига нова, още по-трудна за превземане барикада: необходимостта от качествено нови знания. Такива знания не могат лесно да се купуват, нито да се търгува с тях. Те рядко могат да се копират или както се изразяват японците да се „заимстват благородно“. Пред лицето на международното предизвикателство са необходими собствена база и собствен потенциал за развитие на фундаменталните изследвания.

Така, след постигнатия консенсус за реиндустриализация на страната, налице е заедно или наравно с него друг консенсус: Япония да стане водеща и във фундаменталните изследвания, като се съгласува този процес с реиндустриализацията. Във връзка с осъществяването на тези исторически цели на Запад започва да се пророкува, че традиционният приоритет на груповата и колективната работа, характерен за японската култура спъва възможностите на отделната личност и снижава ефективността на фундаменталната научноизследователска дейност. Действително, в много случаи различията в социалните и културните условия, като език, обичаи, географски и други фактори, са създавали и ще създават трудности на Япония за развитието на глобално мислене. По тази причина трябва да се развие именно такова виждане за дейността, отнасяща се до науката и технологията и до вътрешните системи, в които то се проявява. На изследователите, които се включват в международното коопериране, ще се наложи да си изработят нов модел на поведение, чрез което да се преустроят, да съдействуват за постигане на увеличаващото се разбиране между сътрудничещите си страни, за по-добро взаимодействие между изследователите и административните координатори. А за успешна интернационализация на научната дейност и научните изследвания тепърва трябва да се засилва ролята на индивида и усъвършенства системата на подбор и даване „зелена улица“ не само на дисциплинираните, послушните и преданите на групата и на началника, а на независимо мислещите, талантливите и смелите.

„Страната на изгряващото слънце“ ще залезе, ако не осъществи този качествен поврат към съчетаване японските традиции с изпитаните в световен мащаб форми и средства за развитие на фундаменталните изследвания, за придобиване на качествено нови знания.

Без съмнение, бързото развитие на научно-техническия потенциал постави Япония на равнището на САЩ по редица важни направления на техническия прогрес. Япония вече влияе все повече на промяната на производствените структури на другите държави. От една страна, това става чрез преки инвестиции, а от друга — чрез износ на наукоемка продукция. Френският наблюдател П. Друин сравнява във в. „Експрес“ — 1985 г., търговско-икономическите противоречия между САЩ и Япония като „истинско сражение при Пърл Харбър. И двете страни съзнават, че се сражават за мястото на първа икономическа държава в преддверието на XXI век.“ И тук главните противоречия все повече ще се изявяват не в обикновените търговско-икономически отношения, а в сферата на научно-техническите знания.

Япония, изолираната, отдалечената от света, се готви към началото на XXI век да се превърне в притегателна сила за събиране на мозъци и сиво вещество от цял свят. Това е нова идея, която надхвърля традиционното японско мислене. По примера на САЩ, Япония се включва активно в битката за мозъци. Въпреки неизживяното чувство на превъзходство, тя приема интернационализацията на науката като един от изходите за бързо преодоляване на изоставането във фундаменталните изследвания. Забогатяла, днес и утре Япония ще се съревновава с най-напредналите страни в привличането на „сиво вещество“ от цял свят. Условията за напредък и в тази сфера се подготвят усилено, последователно и с далечен прицел.

Бъдещето ще покаже, но изгледите са, че ще се опровергаят оценките на много западни наблюдатели, които доскоро твърдяха, че „японците не могат да творят“, че „всичко, което те могат да правят, е копирането“. Четири десетилетия усилията бяха насочени в „догонването“. Чистите научни изследвания бяха „лукс“, който нацията не можеше да си позволи.

Японците вече не са доволни от ролята на технологични имитатори. Те искат да станат творци, не просто да копират и да подобряват, но да правят вълнуващи и оригинални открития. По този въпрос цялата нация днес е единодушна. Правителството, банките, промишлените кръгове, университетите, интелектуалния елит сега обсъждат как да се постигне това. Една амбициозна цел, за реализирането на която обаче Япония ще трябва да направи значителни промени в културното си обкръжение най-малкото защото самата идея за творческо единомислие носи в себе си противоречие.

Преди няколко години японски учен посетил една лаборатория в Англия. „Кажете ми — обърнал се той към домакина, — ако трябва да построите еди-какъв си апарат, какво бихте направили?“

Английският изследовател помислил и отговорил: „Това практически е невъзможно, но ако трябва да се опитам да го конструирам, бих направил следното…“ Не след дълго японският учен дошъл отново в Англия, като носел със себе си апарата, за който ставало дума. Неговият домакин бил шокиран. „Как го направихте?“ — попитал той. „Беше лесно — последвал отговор, — ние просто направихме точно това, което ни казахте да направим.“

Японците, както личи и от този анекдот, са ненадминати, когато технологичната цел е очевидна. Те обаче не са толкова изкусни, когато е необходимо да се определи изцяло нова цел или да се търси неочаквано решение, а най-често това е умението, необходимо за осъществяване на творчески скокове в науката и техниката. Според самите японци, няколко факта им пречат на постигането на това учение.

Първо, за да бъде човек творец, трябва да има дързостта да замисля невероятни неща. Японската култура не възпитава такъв радикализъм. В Япония групата се цени повече от личността, единодушието — повече от оригиналната идея, съгласието — повече от изразяването на несъгласие. Една японска поговорка гласи: „Гвоздей, който стърчи, се зачуква!“

Друго качество на съвременното японско общество, което е неблагоприятно за оригиналното научно творчество, е учтивостта. Творчеството процъфтява в атмосфера на конкуренция и обмяна на идеи и мисли. В Япония е по-трудно, отколкото на Запад да се противопоставиш на учен, който докладва резултатите от своята работа, и да съсредоточиш критиката си върху възможните слаби места на неговото доказателство. А това противопоставяне — ежедневно и постоянно, е двигател на развитието на научната мисъл.

Третият проблем се състои в това, че японците не мислят по същия логичен и аналитичен начин, както хората от Запада. Това твърдение може да прозвучи като част от предразсъдъците на западната култура. В действителност то се изтъква от редица японски учени като пречка за творческото развитие на японеца. Тази пречка обаче постепенно може да изчезне. В редица изследвания, публикувани в английски и френски списания се посочва, че средният японец сега показва по-добри резултати в тестовете за интелигентност, отколкото човекът от Запада.

Понякога си задавам въпроса: Какво всъщност е дала Япония на съвременната цивилизация? Самобитна култура? Да, но доскоро малко хора я проумяваха. Гениални постижения на човешкия ум? — почти никакви. Философски учения, пронизващи вековете? — също никакви. Независимо от това, днес светът обръща поглед към Япония заради ефективното й обществено и стопанско управление, поради качеството, постигнато във всичките му измерения — от това на елементарното изделие до „качеството на живота“, на формите и методите за работа с хората.

Нямаме основание да твърдим, че японците са по-малко кадърни от която и да е друга нация заради това, че досега не са дали нито един гений. Също толкова неоснователно би било да се оспорва мястото на свръхталантливите като стимулатори на развитието. И все пак Япония успешно се справя и без тях.

Мисля, че е по-точно да се каже — без да разчита на тях. От 359 лауреати на Нобелова награда за 1901–1983 г. само 5 са японци (физика — 3, химия — I, литература — 1).

Неведнъж мои японски събеседници са ми разказвали как редица изобретения или идеи, изпреварващи времето си, умишлено са затваряни в папките, за да дочакат своето време, не са публикувани, за да не нарушат процеса на напластяване на качество. Личностите, стоящи зад тези идеи така си и оставали неизвестни.

За европееца или за американеца такава анонимност би била лична и обществена трагедия. Японският подход и в случая формулира нова задача за социолозите — повишаване на обществената ефективност чрез деперсонифициране на труда.

Някои японски философи твърдят, че ролята на човека е да преобрази естествената природа. Да подреди по своя воля естествения свят, без самият човек да бъде непосредствена цел на това „прекрояване“. Нито пък да пострада природата. Един вид човекът се явява средство-инструмент за осъществяване на някаква висша воля. Независимо от мотивите за подобни мистификации, трябва да се признае, че наистина японецът е отличен инструмент за създаване на блага и генериране на промишлен, финансов, военен и политически потенциал.